РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Попово, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20253520100072 по описа за 2025 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът – У. Р. Д. от с.Д, общ.П, действащ чрез пълномощника си адв.З.Б. от ТАК,
твърди, че повече от 10 години упражнява фактическа власт върху два недвижими имота: 1.
Поземлен имот, представляващ дворно място, с пл.№ 66, с площ от 1158 кв.м. по плана на с.
Д, общ. П, ведно със застроените в него сгради, като за имота бил отреден УПИ *** от кв.30,
с площ 1160кв.м., при съответни граници и съседи, както и 2. Поземлен имот,
представляващ дворно място с пл.№ 67 с площ от 1079 кв.м, по плана на с. Д, общ. П, ведно
със застроените в него сгради, като за имота бил отреден УПИ ***, от кв.30 с площ 1100кв.,
при съответни граници и съседи, което владение било непрекъснато, явно и спокойно.
Тези имоти граничели с негови имоти, като в единия се намирала и къщата, където
живеел със семейството си на адрес: с. Д. ул. „П. Х.“ № *, Твърди, че след 2009г. започнал да
владее и двата имота изцяло за себе си, като старателно укрепил и поправил някои от
дуварите, поддържал живия плет, очертаващ границите, и премахнал оградата между двата
имота, с което на практика ги обединил в един цял имот.
През всичките тези години обработвал имотите и продължава да ги поддържа, като
садил зеленчуци, използвал ги за стопански нужди, и настанявал селскостопанска техника
там.
Предвид изложеното ищецът искат от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че той е собственик на два съседни недвижим имоти, представляващи: 1.
Поземлен имот, представляващ дворно място, с пл***, с площ от 1158 кв.м. по плана на с. Д,
общ. П, ведно със застроените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, навес,
стопанска постройка и навес представляващ покрит вход, пристройка, представляваща стая
до навес, като за имота бил отреден УПИ***кв.30, с площ 1160кв. с неуредени придаващи се
по регулация от УПИ *** кв.м., при съответни граници и съседи, както и 2. Поземлен имот,
представляващ дворно място с пл.№ ***с площ от 1079 кв.м, по плана на с. Д, общ. П, ведно
със застроените в него едноетажна паянтова жилищна сграда, навес, стопанска постройка и
1
навес представляващ покрит вход, като за имота бил отреден УПИ ***, от кв.30 с площ
1100кв. с неуредени придаващи се по регулация от УПИ **23кв.м и от УПИ ***- 8кв.м., при
съответни граници и съседи.
Редовно призован за с.з., се явява лично ищеца и с упълномощен представител-
ада.З.Б. от ТАК, която по същество поддържа иска, и моли същия да бъде уважен.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от
ответника- *** гр., не представя доказателства, не прави доказателствени искания.
Редовно призован за с.з., не се явява представител.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
От представената справка от АВ се установява, че през 2007г. ***********, са
придобили ПИ , с площ от 1079 кв.м., за който е отреден УПИ****лият с площ от 1100
кв.м., ведно с едноетажна паянтова жилищна сграда, сайвант, обор, маза и тоалетна, в кв.30
по плана на с.Д, общ.П, както и ПИ, с площ от 1158 кв.м., за който е отреден УПИ ***, с
площ от 1160 кв.м., ведно с къща и второстепенни постройки, в кв.30 по плана на с., общ.П.
От представената скица №*****., изд. от Община П, се установява, че двата
поземлени имота граничат с имот, собственост на ищеца У. Д..
От показанията на св.Т.Б (кмет на с.Д), се установява, че процесните имоти били
купени от една английска фирма през 2009 – 2010г., която към този момент купила много
имоти в с.Д, след което ги зарязала. Тъй като имота на ищеца граничел с тези имоти, същия
започнал да ги владее. Заградил мястото с огради, и го поддържал, като косял, а една част
дори засял. Вътре струпал инвентар и дърва. По данни на свидетеля от 2010г. никой не е
проявявал интерес към тези имоти, нито пък някой е оспорвал това, че същите се владеят от
У.. Същото се установява и от показанията на св.Ф.Г. И по нейни данни У. от години
стопанисва имотите. Свидетелят заяви, че през 2014 г. закупила съседен имот на процесните,
и оттогава само ищеца стопанисва това място. Заградено било, добре поддържано, имало
трактор, бали слама, земеделска техника. У. владеел имота като свой, постоянно косял, все
нещо правел в този имот. И този свидетел заяви, че не е чувал някой да имал претенции към
имотите.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или не
съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предвид на което съдът намира, предявения иск за допустим, който подлежи на
разглеждане. Разгледан по същество този иск е и основателен по следните съображения:
Предявеният иск е положителен установителен иск за собственост, поради което със
съдебното решение следва да се даде отговор на въпроса дали ищеца е собственик на
процесните имоти, на претендираното от него правно основание.
Претендираното основание върху процесните имоти от страна на ищеца е давностно
владение.
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от
несобственик владение върху определена вещ, продължило през определен от закона срок,
след изтичането на който се придобива право на собственост или друго вещно право, на
което владение по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият
състав на придобивната давност изисква наличие на два елемента: 1. владение, което да е
постоянно, непрекъснато, явно (да не е установено и да не е упражнено по скрит начин),
2
спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2. изтичане на определен
период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, респ. 5 години, когато владението е добросъвестно. Самото владение е установено
фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Разпоредбата на
чл.69 от ЗС предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се
трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо
потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от
придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД във връзка с чл.84 от ЗС урежда
волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства –
предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване
с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на
придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на
административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента, в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление,
не може да се придобие и право на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание
по чл.79, ал.1 от ЗС или чл.79, ал.2 от ЗС.
В конкретния случай, че след преценка на всички събрани по делото доказателства в
процеса съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.79 от ЗС,
и ищецът е придобил собствеността по отношение на процесните недвижими имоти
По делото не се спори, че през 2007г. ответното дружество е закупило процесните
имоти, за които обаче не е полагало грижи, нито пък ги е ползвало и владяло. Не спори и за
това, че от 2010г., У. Д. е започнал да упражнявал фактическата власт върху имотите.
Същият ги е оградил, започнал да обработва, да складира вещи, с което е изразил
намерението си за своене на същите. Категорично в процеса е установено, че същият ги е
ползвал като свои, и никой не е оспорвал това му право на собственост. По делото не се
спори относно посочените обстоятелство, а и същото се установява от свидетелските
показания, които съдът кредитира като логични и последователни, резултат от личните
впечатления на двамата свидетели, натрупвани през продължителен период от време. Това
владението е било явно, открито и непрекъснато и е продължило до момента на завеждане
на настоящия иск- 03.02.2025г.
Ето защо съда счита, че след като по делото безспорно са доказани твърденията на
ищцовата страна, а именно придобиването на имотите въз основа изтекла в негова полза
придобивна давност, ответника е загубил, на осн. чл.99 от ЗС правото си на собственост
върху тези имоти, поради което иска по чл.124 от ГПК се явява основателен, и като такъв
следва да се уважи.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на У. Р. Д., ЕГН **********, от с.Д.,
общ.П, обл.Т, ул.“П.Х“ №*** и ***********, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление- гр.Д, бул.*********, вх.Б, ап.2 , че У. Р. Д.,с посочен адрес и ЕГН, Е
СОБСТВЕНИК на следните недвижими имоти:
1.УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ****(пети), кад.№ *** (шестдесет и шест), с
площ от 1160 кв.м. (хиляда сто и шестдесет квадратни метра), ведно с построената в него
3
двуетажна полумасивна жилищна сграда, навеси и стопанска постройка, в квартал 30
(тридесети) по плана на с.Д, общ.П, при граници и съседи: от две страни улици, УПИ ****-
на У. Р. Д. и УПИ*** на **********
2.УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XI (единадесети), кад.№ *** (шестдесет и
седем), с площ от 1100 кв.м. (хиляда и сто квадратни метра), ведно с построената в него в
него едноетажна паянтова жилищна сграда, навес и стопанска постройка, в квартал 30
(тридесети) по плана на с.Д, общ.П, при граници и съседи: улица, УПИ ***- на У. Р. Д.,
УПИ***на У. Р. Д., УПИ ***- на Р. С. Р., и УПИ *** на ***********.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, пред Т. окръжен съд, считано
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4