Решение по дело №406/2014 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 14.04.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-ри брачен въззивен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март  две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ГЕОРГИЕВА 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  ИВО ПЕТРОВ   

                                                                                     ТОДОР ТОДОРОВ

 

при секретаря Е. Попова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр.дело №406 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс  (ГПК).

Образувувано е по въззивна жалба на Р.И.С., подадена чрез адвокат Д.Р. и насрещна въззивна жалба на И.Р. С., подадена чрез адв. Й.Г., срещу Решение №ІІІ-80-129/2013 г. от 01.08.2013 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80-ти състав по гр. дело №9437 по описа за 2012 г., с което е постановено поставеният под пълно запрещение И.Р. С., ЕГН **********, да живее при майка си (негов настойник по право) Л. ЯКО Е. и е определен режим на лични отношения на бащата Р.И.С. с поставения под пълно запрещение негов син - И.Р. С..

         Във въззивната жалба на Р.И.С., подадена чрез адвокат Д.Р., се твърди, че определеният с решението режим на лични отношения е силно ограничен, както се излагат подробни съображения. Направено е искане да се определи по-разширен режим на лични отношения. Претендират се разноски за двете инстанции.

          Постъпил е отговор на въззивната жалба /наименуван „възражение”/ подаден от адв. Й.Г., като пълномощник на И.Р. С. в който се поддържа, че искът е недопустим, а жалбата неоснователна.

         Подадена е и насрещна въззивна жалба от адв. Й.Г., като пълномощник на И.Р. С., в която отново се посочва, че искът е недопустим, алтернативно неоснователен. Направено е искане да се прекрати производството по делото, алтернативно да се отмени първоинстанционното решение, като се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

         Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба /наименуван „възражение”/ от Р.И.С., подаден чрез адвокат Д.Р.

При извършената служебна проверка досежно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, извършена по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд достигна до извода, че същият е недопустим, като постановен по недопустим иск, поради следното:

Предявен е иск за определяне на режим на лични отношения на баща с негов пълнолетен син, който е поставен под пълно запрещение.

Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е с правна квалификация чл.173, ал.2, изр.2 от СК, във вр. с чл.127, ал.2 от СК и е допустим. Обосновал е този извод, като е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 173, ал.2, изр.2 от СК за настойник на поставения под пълно запрещение, а. той няма съпруг, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители. Тази правна норма е свързал с чл. 127, ал.2 от СК, според който спорове между родители, които не живеят заедно се решава от районният съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Според чл. 5, ал. 1 от ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Съгласно ал. 3 на разпоредбата за правните действия на лицата поставени под пълно запрещение се прилага чл. 3, ал. 2 от ЗЛС, като вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - настойници.

В Решение № 12 от 17 юли 2014 г. по конституционно дело № 10 от 2014 г. е прието, че недееспособността по чл. 5 от ЗЛС следва да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото.

Доколкото в чл. 173, ал.2, изр.2 от СК е посочено, че за настойник на поставения под пълно запрещение, а. той няма съпруг, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, то това се отнася единствено до института на настойничеството и попечителството, но тази норма не следва се тълкува разширително и да се разпростира върху регулацията на отношенията между родителите и техните малолетни или непълнолетни деца, регламентирана от чл.127, ал.2 от СК, тъй като според чл. 2 от ЗЗДт дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години, а освен това при предявен иск на това основание съдът се произнася не само по отношение на местоживеенето на детето и личните отношения с него, а и относно упражняването на родителските права и издръжката му, което е недопустимо при положение, че се касае за пълнолетен, който е поставен под пълно запрещение.

В конкретния случай се касае за пълнолетно лице, което е поставено под пълно запрещение, поради което разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК е неприложима.

Като е бил сезиран с недопустим иск първоинстанционният съд е следвало да върне исковата молба, на основание чл. 130 от ГПК, а след като е постановено решение то подлежи на обезсилване и производството по делото се прекрати.  

По изложените правни доводи решението на първоинстанционния съд следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.

При този изход на делото разноски на страните не се следва да се присъждат.

Така мотивиран, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №ІІІ-80-129/2013 г. от 01.08.2013 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80-ти състав по гр. дело №9437 по описа за 2012 г..

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на страните за присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции, като неоснователни.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.

                 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                         

 

                                                                                        2.