Определение по дело №2674/2023 на Административен съд - Варна

Постъпила е жалба и искане по чл.166 ал.2 АПК вр. чл.217 ал.1 ЗУТ от Е.И.У., с адрес-***, подадена чрез адв.С., съдебен адрес-***, офис 8-3 против заповед № 223/21.11.2023г. на кмета на район „Одесос“, с която предвид установените нарушения на разпоредбите на чл.178, ал.4 ЗУТ вр. чл.177 ЗУТ и на основание чл.187, ал.6 ЗУТ е забранено ползването на строежа: търговски обект –магазин „Сватбен център“ с адрес ул.“Любен Каравелов“№3.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна или незаконосъобразна. Прави и искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Твърди, че имотът се ползва от наемател и с допуснатото предварително изпълнение ще се нарушат правата на наемателя, респективно ще възникнат задължения за наемодателя. В жалбата се твърди и че след първото посещение на служители на района са предприети действия за промяна на предназначението на обекта и компетентният, с оглед категорията на обекта, орган Главният архитект на община Варна е отговорил с писмо рег.№АУ008019ВН_001ВН от 15.02.2023г., че не е необходимо да изменя предназначението на самостоятелния обект.

Моли да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед.

От представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От Заповед № 223/21.11.2023г. на кмета на район „Одесос“ се установява, че предвид установените нарушения на разпоредбите на чл.178, ал.4 ЗУТ вр. чл.177 ЗУТ и на основание чл.187, ал.6 ЗУТ е забранено ползването на строежа: търговски обект –магазин „Сватбен център“ с адрес ул.“Любен Каравелов“№3, като е определен срок за доброволно изпълнение 14 дни от получаване на заповедта.

Видно от приложените в преписката доказателства жалбоподателката е собственик на строежа, съгласно нот.акт № 19/2001г., а съгласно писмо рег.№АУ008019ВН_001ВН от 15.02.2023г. Главният архитект на община Варна я е уведомил, във връзка с подаденото от нея заявление от 24.01.23г. за промяна на предназначението по реда на чл.147а ЗУТ за обект „Смяна на предназначение на „Снек –бар“/ид.1035.1508.41.1.23/ „ниво 1“ и „ниво 2“ в търговско помещение „ниво 1“ със складова част“ ниво 2“ в многофамилна жилищна сграда с ид.1035.1508.41.1, в УПИ ХІV-10, кв.729 по плана на 3ти м.р., ул.“Л.Каравелов“№3, вх.Б, гр.Варна, че за законосъобразната експлоатация на СОС с ид. 1035.1508.41.1.23, с определено предназначение „За търговска дейност“, като търговско помещение, не е необходимо да изменя предназначението на самостоятелния обект.

От представените от жалбоподателя доказателства се установява, че съгласно договор за наем от 01.09.2022г. е предоставил на наемателя по договора за временно и възмездно ползване обекта, предмет на оспорената заповед.

Заповедта на кмета на район „Одесос“ при Община Варна е издадена на основание чл.178 ал.6 ЗУТ. Съгласно чл. 217 ал.1 т.3 ЗУТ жалбите и протестите не спират изпълнението на заповеди за забрана на достъпа и ползването на строежи, а съгласно ал.2 на чл.217 ЗУТ съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал.1, с изключение на тези по т.2. Обжалваната заповед подлежи на предварително изпълнение и искането за спиране на изпълнението й е с правно основание чл.166 АПК.

За молителите е налице правен интерес, тъй като със заповедта е забранено ползването на строежа, поради което съдът намира, че искането е допустимо.

Разгледано по същество е основателно.

Съгласно чл.166 ал.2 при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60 ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съгласно чл.166 ал.4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не предвижда изрична забрана за съдебен ред, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Съгласно чл.217 ал.1 ЗУТ законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени към жалбата доказателства. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес. Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

Съгласно посоченото в заповедта строежът, ползването на който се забранява, се ползва не по предназначение. Прието е, че не са представени книжа и документи, доказващи законността на извършената промяна предназначението на обект „Снек-бар“ в „Търговски обект- Сватбен център“.

Установи се от представените доказателства, че молителят е бил подал заявление за промяна предназначението на обекта, като компетентният да разреши промяната орган го е уведомил, че не е необходимо да изменя предназначението на самостоятелния обект.

Установи се и че обекта е отдаден под наем и допуснатото предварително изпълнение би причинило на молителя значителни вреди, и то предвид това, че компетентният да разреши промяната на предназначението орган изрично е удостоверил, че не е необходимо да се изменя с оглед законосъобразната му експлоатация с предназначение „За търговска дейност“.

Предвид горното и с оглед съблюдаване на принципите за съразмерност по чл.6 АПК, законност по чл.4 и последователност и проследимост по чл.13 АПК, съдът намира, че предварителното изпълнение на заповедта би причинило на оспорващия значителна вреда и неудобства, още повече, че спиране на предварителното изпълнение не би осуетило изпълнението на заповедта след влизането й в сила.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице основания по чл.166 АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта и молбата следва да се уважи.

С оглед на гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на заповед № 223/21.11.2023г. на кмета на район „Одесос“, с която предвид установените нарушения на разпоредбите на чл.178, ал.4 ЗУТ вр. чл.177 ЗУТ и на основание чл.187, ал.6 ЗУТ е забранено ползването на строежа: търговски обект –магазин „Сватбен център“ с адрес ул.“Любен Каравелов“№3.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

Съдия: