Решение по дело №2351/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП).

Жалбоподателят М. Д. С., с [ЕГН], постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ бл.326, ет.8, ап.21 и съдебен адрес: гр.Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 5, ат.2, офис 1, чрез адвокат Й. А., е оспорил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0299-000092/11.12.2024 г., издадена от Д. В. А. на длъжност началник група в РУ М. Т. при ОДМВР Бургас, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за отнемане на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 (осемнадесет) месеца.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Счита, че след като е предоставил биологични проби за изготвяне на химико-токсикологични лабораторни изследвания административният орган е следвало да изчака резултатите от това изследване преди да се произнесе по въпроса, свързан с нарушаването на чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП. Затова счита наложената принудителна административна мярка за незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище от адвокат А. с искане да бъде отменена обжалваната заповед като незаконосъобразна и присъждане на направените разноски.

Ответникът Д. В. А. – началник група в Районно управление М. Т. при ОДМВР Бургас, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

ФАКТИ:

На 11.12.2024 г., около 09:38 часа, в община Малко Търново, на път първи клас І-9 жалбоподателят като водач на автомобил с рег. № ЕН 0692 МВ, собственост на „Светлинни реклами – неон“ ООД е бил спрян за проверка с полеви тест „Дръг Тест 5000“, който е отчел положителна проба за бензодиазепини. На водачът е бил връчен талон за изследване № 138652. От представения по делото талон със същия бланков номер се установява, че той е бил връчен на жалбоподателя в 10:00 часа на 11.12.2024 г., ведно със 7 бр. холограмни стикери. Представен е протокол от същата дата (л.19), съставен в 10:20 часа от Ж. И. – медицински специалист в ФСМП Малко Търново, който удостоверява, че в посочения час жалбоподателят се е явил и е предоставил биологични проби от кръв и урина, които с друг протокол (л.18) са предадени на старши разследващ полицай И. П. от сектор „Разследване“ РУ Созопол, РУ Приморско, РУ Царево и РУ М. Т. при ОДМВР Бургас.

Въз основа на служебното си начало съдът изиска заключението по назначената въз основа на тези проби химико-токсикологична експертиза, която е изготвена от Военномедицинска академия с рег. № И-3597/07.04.2025 г. (л.87-л.88 от делото), от която се установява, че биологичните проби, които са изследвани, са взети именно с талон с бланков № 138652. Резултатът от експертизата е, че в кръвната проба не е установено наличие на наркотични вещества.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Д. А. заема длъжността началник група в РУ М. Т. и с т.1.6 от заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по Закона за движение по пътищата.

При издаване на заповедта не е допуснато съществено нарушение на процедурата. Заповедта е съставена в писмена форма, съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й, и надлежно е връчена на жалбоподателя.

Основателно е възражението, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона.

Съгласно чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

От събраните доказателства несъмнено се установява, че няма нарушение на в чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП. Това е така, защото от направеното химико-токсикологично изследване се установява, че жалбоподателят към момента, когато е бил спрян за проверка на 11.12.2024 г. не е управлявал посоченото моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. Законодателят в приложената в случая материална норма на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП въвежда задължение за административния орган в условията на обвързана компетентност след като установи, че съответният водач на МПС го управлява след употреба на наркотични вещества или техните аналози, да издаде заповед от категорията на процесната. Т.е. за да приеме органът, че са налице предпоставките за издаване на такава заповед, трябва по несъмнен начин да е събрал доказателства, от които да се установява, че водачът на установената дата е управлявал съответното превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози. В конкретния случай административният орган не е извършил такова доказване. Той се е позовал единствено на резултатите от полевия тест, които са точно такива, каквито се твърди в заповедта и по този факт не се спори. Но именно поради ненадеждността на този тест законодателят в последното изречение на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП изрично е нормирал задължение за органа при наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности да се определящи, т.е в случай като процесния, когато водачът на съответното МПС след положителния полеви тест е заявил желание да му бъде извършено химико-токсикологично изследва чрез вземане на проби от кръв и урина, органът е следвало при преценката дали същият водач е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, да се съобрази единствено и само с резултатите от това химико-токсикологично изследване. Административни актове от категорията на процесната заповед могат да бъдат съставени само въз основа на резултати от полеви тест единствено в случаите, когато съответният водач на МПС не оспори резултатите от този тест и не предостави биологични проби за извършване на химико-токсикологично изследване. В конкретния случай административният орган освен, че не е изчакал тези резултати, е постановил незаконосъобразен акт и поради обстоятелството, че резултатите от конкретното химико-токсикологично изследване сочат отсъствие на наркотични вещества или техните аналози в кръвта на водача към момента, когато е бил спрян за проверка - тези резултати обосновават извода за липса на извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

На последно място съдът счита, че заповедта действително е издадена и в противоречие с целта на закона. Законодателят е въвел задължение за органа да наложи принудителна административна мярка като процесната само, ако категорично и несъмнено е установено, че съответният водач е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Когато резултатите от полевия тест на практика са били оспорени посредством желанието на водача да предостави биологични проби за химико-токсикологична експертиза, не е налице такова несъмнено установяване на факта, че този водач е управлявал превозното средство след употреба на наркотични вещества и на техните аналози.

Мотивиран от изложеното съдът счита, че обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните предпоставки на чл.171, т.1, буква „б“ във вр. с чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП, както и поради противоречие с целта на закона.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно с молба от 05.03.2025 г. (л.40 и сл.) и се дължат от ответника в размер на 1210 лв., от които 10 лв. платена държавна такса (л.5) и 1200 лв. възнаграждение за адвокат (л.41 – лице и гръб).

По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0299-000092/11.12.2024 г., издадена от Д. В. А. на длъжност началник група в РУ М. Т. при ОДМВР Бургас.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на М. Д. С., с [ЕГН], постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ бл.326, ет.8, ап.21 направените по делото разноски в размер на 1210 (хиляда двеста и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.