Р Е Ш
Е Н И Е
№ 353
гр.
Пловдив, 02.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4799/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. В.Т. *** против
Наказателно постановление №16-15/10.07.2019г., издадено от Началник отдел„
Рибарство и контрол- Южна България”, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.32, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е наложено
административно наказание „глоба” в разер на 1700,00 лв. на основание чл.70,
ал.1 от същия закон. С жалбата се моли наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, не
се явява. Вместо него се явява процесуалният му представител адв. С., която
поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България”
Пловдив, който оспорва жалбата и моли
наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 14.05.2019 г. бил установен нарушителя в местността
до пешеходния мост на гребния канал в гр.Пловдив. Същият извършвал риболов чрез
мрежа тип сетка, през период на забрана по чл.32, ал.1 от ЗРА, съгласно
Приложение 1, б.Г, т.18 от ЗРА и заповед
на МЗХГ №рд 09-376 от 12.04.2019 г. Било установено, че извършва стопанки
риболов с 30 метра хрилна межа с размер около 1,80 см в работно положение .
По повод извършеното нарушение бил съставен АУАН, а
въз основа на него и обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
св. Ц.И.Б. и К.Г.А., Заповед №РД 09-25/21.01.2019 г.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел,
актосъставителят Ц.И.Б. потвърди направените в акта за установяване на
административно нарушение констатации. Същият посочва, че
административнонаказателното производство било инициирано по повод сигнал на
свидетел-очевидец - К.А.. По повод подадения сигнал от А., св. Б. дошъл на
място и установил жалбоподателя, заедно с още едно лице. Според св.Б. нарушителят
носел на рамото си чанта, в която държал посочената в акта мрежа, която била мокра.
За изясняване на спорните по делото обстоятелства беше
разпитан в качеството на свидетел и К.Г.А., който според св. Б. първоначално е подал
сигнала. Според св.А. нарушителят бил видян от св.А. заедно с негов приятел на
р.Марица да лови риба. Тъй като през посочения период важала забрана за ловене
на риба, с изключение на щука, св. А. сигнализирал органите на ИАРА, по повод
на което се явили и служители от областния отдел.
Предвид оплакванията в жалбата и оспорената фактическа обстановка съдът допусна до разпит
в качеството на свидетел и лицето, което според другите двама свидетели е било
заедно с жалбоподателя на посочената дата и място. Същият отрече жалбоподателят
да е ловял риба, заяви, че двамата с жалбоподателя излезли на разходка край
реката.
Съдът не дава вяра на показанията на св.О.Л.Д.в коментираната част, доколкото същите
са в противоречие с показанията на другите двама свидетели. Св. А. посочва, че
е видял нарушителя да гази гол до кръста
в реката и да хвърля мрежа, а св. Б., че в раницата си нарушителят държал
мрежа, която била мокра. Показанията на св. Б. и А. съдът намира за
последователни и непротиворечиви. Показанията на св. Д.в коментираните части съдът
оценя като изолирани, неподкрепящи се с останалите доказателства по делото,
поради което и намира, че същите представляват защитна версия и опит
жалбоподателя да бъде оневинен. Съдът кредитира показанията на св. Д.единствено
в частта относно датата , мястото, на
което са се намирали с жалбоподателя и относно развилото се след появата на
съответните органи, доколкото същите кореспондират със събраните по делото
доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че описаната в АУАН,
възпроизведена и в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка,
е обективно установена.
С
посочената като нарушена разпоредба на чл. 32, ал.1 от ЗРА, е
предвидена забрана за улов на риба и други водни организми във водните обекти
по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2, през периода на тяхното размножаване, съгласно
приложение № 1. В случая, за да е налице нарушение на чл.32, ал.1 ЗРА и съответно основание за налагане на
санкцията по чл.70, ал.1 от ЗРА,
следва уловът да е извършен в изрично посочени периоди, установяващи забраната.
Съгласно
тази разпоредба във водните обекти по чл. 3 ал.1 т.1 и 2 се забранява уловът на
риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване. Съгласно
разпоредбата на чл.
3 от ЗРА
към рибностопанските обекти се включват и
естествените води и водни обекти по смисъла на Закона
за водите, а съгласно чл.
11 от Закона
за водите водни обекти са и
водите на реките и принадлежащите им земи.
За ангажиране на
административнонаказателната отговорност не е необходимо
извършването на конкретен улов съобразно дефиницията по §1,
т.26 от ДР на ЗРА . Съгласно §1 т.26 от ДР на ЗРА поставянето на разрешени уреди и
средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова
от водата, неговото пренасяне и превозване. За жалбоподателя е
безспорно установено, че е използвал 30 м. хрилна мрежа и се е намирал с нея в
реката, т.е. установен е с мрежен риболовен уред в работен режим. Обстоятелството,
че в случая се касае за първо нарушение също не обосновава приложението на чл.
28 от ЗАНН. Става дума за нарушение, извършено пред период, през
който е важала забрана за риболов, което
означава, че обществените отношения по обогатяване и опазване на биологичното
раноообразие в посочения воден обект са
били сериозно застрашени.
При проверка относно процесуалните изисквания за
съставяне на АУАН и НП съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. АУАН
и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма. Спазени
са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН, за съставяне на АУАН и НП.
Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере
в какво се състои и да организира защитата си. В случая не е нарушен принципът
за non
bis in idem, доколкото представеното по
делото друго наказателно постановление срещу същия нарушител за нарушение на
същата дата и място е отменено, а след извършена служебна справка от съда, се
установи, че съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Правилно е приложен
материалният закон, както и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Обстоятелството
обаче че при определяне на наказанието административнонаказващият орган е определил наказание над законоустановения
размер без да посочи конкретни съображения затова, налага извод, че
определеният размер на наложеното наказание е необоснован. Това налага наказателното
постановление да бъде изменено в частта за наказанието, като размерът на санкцията
следва да бъде намален до минимално предвидения.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №16-15/10.07.2019 г.,
издадено от Началник отдел „ Рибарство и контрол- Южна България”, с което на С.
В.Т. ***, ЕГН ********** за нарушение на
чл.32, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно
наказание „глоба” в разер на 1700,00 лв. на основание чл.70, ал.1 от същия
закон като НАМАЛЯВА размера на глобата от 1700 лв. на 1500 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК,
пред Административен съд -Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му на страните .
Районен съдия :
Вярно
с оригинала!
С.Д.