О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №32
гр.Силистра, 13.01.2020 година
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на тринадесети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка
Димитрова, като разгледа докладваното от с-я Славова ч.адм.д.№ 3 по описа на съда за 2020 г. установи, че предметът на търсената защита е законосъобразността
на Разпореждане за допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 512-ФК/18.12.2019 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП. Същото, съгласно регламента от чл.60
ал.5 и ал.6 АПК, подлежи на незабавно разглеждане от сезирания съд. Видно от
Разписка към релевираната заповед /л.31/ е, че същата е надлежно връчена, на
управителя на дружеството, на 08.01.20 г., като на същата дата е връчено и
уведомление, че фактическото изпълнение - запечатване на обекта, ще бъде
извършено на 11.01.2020 г./събота/ в 12.00ч. Следователно, жалбата е подадена в
преклузивния 3-дневен срок от чл.60 ал.5 АПК /вх.№28/10.01.20
г.; 15.00 часа/ и като редовна, подлежи на разглеждане от сезирания съд.
Производството
е образувано по жалба на “ДМС-ОЙЛ-ГРУП“
ЕООД гр.., с ЕИК:*********, представлявано от Д.М.С., срещу Разпореждане за допуснато предварително изпълнение
на наложена принудителна административна мярка със Заповед №512-ФК/18.12.2019
г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при
ЦУ НАП, издадена на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, с която е наложена ПАМ, по вид „запечатване на
търговски обект“ и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
Съгласно
чл.188 ЗДДС принудителна административна мярка от процесния вид подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК, като в обжалваната заповед се
съдържа изрично разпореждане на органа за това. Същото, от формална страна, е
мотивирано /арг.чл.60 ал.2 АПК/, което именно се оспорва с твърдение, че в обекта,
в който е установено нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.06г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Обн.ДВ,бр.106/06г.,посл. изм.ДВ,бр.75/24.09.19г./, по времето и начина, посочени
в заповедта, противоправно деяние не е било извършено. По отношение на
дейността в бензиностанция-газстанция гр.., стопанисвана от жалбоподателя, била
приложена разпоредба, незасягаща пряко регистрирането и отчитането на
извършените продажби на течни горива, поради което и била ирелевантна за
наложената ПАМ в контекста на чл.186 ал.1 т.1 б. “г“ ЗДДС, тъй като
съставомерният факт „не спази реда или
начина […]за подаване на данни по чл.118 в НАП“ не бил установен.
Главното
оплакване на жалбоподателя е, че в оспореното разпореждане по чл.60 ал.1 АПК
липсват мотиви относно наличието на която и да е от нормативните предпоставки на
чл.60 АПК. Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС, на който изрично се е позовал ответният
орган, ПАМ се прилага за обекта, където е установено нарушението. Последното е
регламентирано да става с Акт за установяване на административно нарушение, какъвто
в случая е приложеният АУАН №F533321/08.01.2020
г. Видно от същия е, че на 16.12.19 г., при извършена документална проверка
относно търговски обект /арг. §1 т.41 ДР ЗДДС/, представляващ бензиностанция-газстанция,
намираща се в гр.., ул.“.“№ ., стопанисвана от „ДМС-ОЙЛ-ГРУП“ ЕООД, за периода
01.04.-30.06.2019 г., е установена разлика между доставеното количество гориво
по документи и изпратените съобщения в НАП от „нивомерната система“ в размер на
20 925 литра. След съпоставка на Z-отчети от фискалната памет на ЕСФП с данните от
Управленската информационна система на НАП /сочи се Справка за постъпили и проточени
горива в обекти с ЕСФП - каквато няма представена с административната преписка/
била установена процесната разлика между доставеното количество гориво по
документи и изпратени съобщения от „нивомерната система“. Приходният орган е
приел, че жалбоподателят е получател общо на 20 925литра /т.е. всичките,
приети за неправилно регистрирани в системата на НАП/ по 5 доставки,
документите за които са ръчно въведени чрез баркод четец и клавиатура на ЕСФП и
са налични със съответния номер в информационната система „Контрол на
горивата“, което означава, че не са подавани автоматично данните от
„нивомерната система“. За това обаче, не са ангажирани никакви доказателства. Приложената
на л.18-гръб-л.21 Справка за регистрирани
съобщения за доставка на гориво, в която хронологично има отразени данни както
от въведени документи за доставки, така и от „нивомерна система“, е неотносима
към настоящото производство, защото в същата изрично е посочено, че се отнася
за друг период: 01.10.19 г. - 12.11.19 г. Следователно, квалифицираното като
нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/06 г. деяние /АУАН №F533321/08.01.20 г./, не е установено документално, посредством
представената административна преписка.
Административната принуда е приложена по
отношение на търговски обект /бензиностанция-газстанция/, стопанисван от оспорващото
ЕООД, в който, при предходна проверка /на 05.12.19 г./, на място, било
установено налично и работещо фискално устройство, от вида ЕСФП /чл.2 ал.2 т.3
Наредба №Н-18/06 г. - електронна система с фискална памет/, за отчитане
оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход и с
изградена дистанционна връзка с НАП. От представения Протокол №0383600/16.12.2019
г., се установяват обстоятелства касаещи също друг отчетен период /доставки на
07.11.19 г.; на 29.10.19 г. и др./, които следва да бъдат ирелевирани изцяло за
целите на настоящото произнасяне. Посочено е общо /л.17/ “Разпечатка за
доставка по документ - 3 бр. /01.04.19 г. - 30.06.19 г./, от което също не
могат да бъдат изведени каквито и да са фактически изводи, свързани с оспорения
акт. На 08.01.20 г., му е била връчена процесната ЗНПАМ, независимо, че е
издадена на 18.12.19 г., като на същата дата е съставен и връчен АУАН №F533321. Със заповедта е прието, че установеното
нарушение - непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на
регистрираната в обекта ЕСФП, на данни, които дават възможност за определяне на
наличните горива в резервоарите за съхранение в обекта за периода 01.04.19 г. -
30.06.19 г., представлява неспазване на реда и начина за подаване на данни по
чл.118 ЗДДС в НАП. Изрично горното е привързал към чл.118 ал.4 т.3 ЗДДС, която
разпоредба гласи, че МФ издава наредба, с която се определят:[…] видът на
подаваните данни, формата и сроковете за подаването им, като в преписката
липсва конкретизация именно на тези обстоятелства. Проблемът не се преодолява и
с квалифицираните факти в АУ АН по чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/06 г. Независимо
от всичко това, ответният орган е приел, че оспорващото ЕООД, като лице по чл.3
ал.2 Наредба №Н-18/06 г., не е изпълнило задължението си да предаде данни на
НАП, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта за периода 01.04.19 г. - 30.06.19 г., с
което е нарушило реда и начина за подаване на данни по чл.118 ЗДДС в НАП. Или,
възпроизведен е буквално законовият текст, без каквато и да е конкретизация на
фактите. Въпреки това е преценено като съставомерно по чл.186 ал.1 т.1
б.“г“ЗДДС, мотивирало налагането на оспорената ПАМ. Изложени са самостоятелни
мотиви относно срока на административната принуда, който нормативно е предвиден
до 30 дни, но няма обсъдено нито едно конкретно фактическо обстоятелство, свързано
с вида и характера на нарушението или начина на осъществяване на деловата
дейност от търговеца. Изложените мотиви в оспорената заповед, в тази им част, биха
били относими към всяко друго нарушение на ЗДДС, извършено от който и да е друг
търговски субект.
Относно разпореждането за предварително изпълнение на заповедта
ответният орган е приел, че същото се налага за да се защитят особено важни
държавни интереси, което е относимо обстоятелство по чл.60 ал.1 пр.2 АПК. Приел
е, че несъответното на задължението от чл.118 ЗДДС /който има 19 алинеи и не е
посочена пряко нарушената/, във връзка с чл.59а ал.1 Наредба №Н-18/06 г.,
поведение, застрашава обществения интерес, препятствайки възможността за проследяване
движението на получените количества течни горива и промяната в тях, съответно за
определяне на наличните количества и извършените облагаеми доставки, респ. дължимият
косвен данък. Всичко това предопределяло неправилното отчитане на действителните
обороти в обекта, което пък водело до невъзможност за действителното
установяване на реализираните доходи и съответно на тях, отклоняване от
данъчното облагане. Засягането на държавния интерес е преценено и в друг ракурс
- задължението на стопанските субекти да отчитат коректно приходите си и да
заплащат съответни на тях данъци, постъплението от които формират приходната
част от държавния бюджет, е безусловно и неизпълнението му пряко накърнява
процесите на документиране, планиране и събиране на фискалните приходи. Освен
това, се нарушавали и нормативно регламентираните еднакви условия за всички
стопански субекти /чл.19 ал.2 КРБ/, като се получавало предимство за тези от
тях, които не отчитат по предварително декларирани доставки течните горива и съответните
приходи.
При
това положение, следва да бъде споделено като основателно доминиращото
възражение на жалбоподателя, че фактически основания за издаване на процесното
Разпореждане по чл.60 ал.1 АПК, липсват. Централното оплакване - за липса
изобщо на нарушение на фискалното законодателство, засяга съществото на
административния спор и не подлежи на обсъждане с настоящия акт. Твърдението,
обаче, което не се оспорва и от приходния орган, че всичките 5 доставки за
релевирания период, са били надлежно регистрирани посредством баркод четец и
клавиатура на ЕСФП, както и отчитането на извършените продажби на течни горива
от обекта, счита, че води до друг извод, обратен на формирания от ответника, а
именно - че не са били поставени в никаква опасност фискалните интереси на
държавата, поради което се настоява за отмяна на разпореждането по чл.60 ал.1 АПК.
Допускането на предварително изпълнение на невлязъл
в сила административен акт е извънредна мярка за защита на особено важен
държавен интерес, който следва да е съизмерим с необходимостта от незабавното
изпълнение на наложената, но не-влязла в сила административна принуда. Евентуално
извършеното нарушение – неподаване в НАП на данни, които да дават възможност за
определяне на наличните количества в резервоарите за съхранение в обекта, не
може да се свърже пряко с описаната деятелност в ЗНПАМ - отклоняване от данъчно
облагане. Ето защо няма как да се приеме и, че ще бъде преустановено, респ.ще
се предотврати друго такова нарушение, със запечатването на обекта за 7 дни.
Целта на предварителното изпълнение на
наложената ПАМ е различна, поради което е недопустимо мотивиране на акта по
чл.60 ал.1 АПК с постигане на целите на самата административна принуда -
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, охрана
на интересите на държавния бюджет с надлежно предаване на данни до НАП за
доставени количества течни горива и съответно, проследяване на промяната в тях
/чл.118 ЗДДС/, както и свързаното с това определяне размера на публичните
задължения. Така описаната в процесното разпореждане по чл.60 л.1 АПК цел,
кореспондира с целите на ПАМ, изведени от чл.22 ЗАНН, които по дефиниция са
различни от необходимостта да се промени незабавно досегашното фактическо
положение. Такава промяна може да се разпореди само с оглед охраната на значим
държавен интерес, визиран в хипотезите на чл.60 ал.1 АПК, както и при опасност
от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на конкретния индивидуален
административен акт, което би обезсмислило неговото издаване. Ето защо, утежняващата
мярка следва да съдържа нарочни мотиви в подкрепа на защитимите по чл. 60 ал.1 АПК интереси, отнесени към конкретния случай. Такива индивидуални мотиви в
оспорената заповед не са изложени, което препятства както съдебния контрол за
законосъобразност на разпореждането, така и правото на защита на засегнатия
търговец. В обобщение, настоящият състав констатира, че при липса на конкретни
съображения /няма посочен нито един конкретен факт или обстоятелство в оспорената
заповед/, преценено в ракурса и на конкретното нарушение, което не е свързано пряко
с укриване на доходи, а с неподадени по надлежния ред данни към НАП, ответният
орган на практика е смесил мотивите и целите за налагане на ПАМ с тези, обосноваващи
нейното предварително изпълнение, въпреки, че те трябва да бъдат отделно
мотивирани и с конкретни аргументи. /Вж.Определение №5358/10.04.19 г., адм. д. №3640/19г.;
Определение №7252/15. 05.19г.,адм.д.№5182/19г.- на VIIIО ВАС; също Определение № 6758/08.05.19 г.,адм.д.№4656/19
г.; Опред.№8473/05.06.19 г., адм.д.№ 5707/19г.- на IО и мн.други от по-новата практика на ВАС/.
Ако законодателят бе счел, че всяко неспазване
на реда и начина за подаване на данни по чл.118 ЗДДС в НАП, засяга особено
важен държавен интерес или обуславя някоя от другите предпоставки от чл.60 ал.1 АПК, би допуснал предварително изпълнение на тази мярка по силата на закона
/Вж.Опр.№6067/16.05.17г.,адм.д.№5303/17г.; Опр.№6765/31.05.17г.,адм.д.№5670/17г.
и др. ВАС/. След като това не е сторено, в тежест на приходния орган е да
установи конкретни факти и обстоятелства, които да отличат фактическия състав на
чл.186 ал.1 ЗДДС за налагане на ПАМ, от случаите по чл.60 АПК за
предварителното й изпълнение. В настоящия казус не се установява хипотеза, различна
от типичното неподаване на данни в НАП, която обаче е релевантна за прилагането
на ПАМ по чл.186 ЗДДС, но не и за предварителното изпълнение на последната, съобразно
материалните предпоставки от чл.60 АПК.
Отделно
от изложеното, налице е и процесуално нарушение, свързано с незачитане на
изричната разпоредба на чл.60 ал.5 АПК, съгласно която е предвиден 3-дневен
срок за оспорване на предварителното изпълнение на ЗНПАМ. Последният не е съобразен
при разпореденото фактическо запечатване на обекта на 11.01.20 г. /събота/ от 12.00
ч., т.е. преди неговото изтичане, което накърнява правната сфера на оспорващия.
Приходният орган не е
установил конкретика по настоящия казус, различна от визираната в чл.186 ал.1
т.1 б.“г“ ЗДДС за налагане на ПАМ, която не предполага априори допускане на
предварителното й изпълнение по чл.60 АПК. В оспорения акт липсват констатации,
които да обосноват извод за съществуване на опасност да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на Заповедта за налагане на ПАМ след влизането
й в сила. Няма доказателства и за необходимостта от предварителното й
изпълнение, чрез запечатване на обекта и забрана на достъпа до него, за да бъде
предотвратено настъпването на значителна или трудно поправима вреда за бюджета
- процесните 5 доставки на течни горива, все пак са регистрирани /своевременно/
в системата на НАП посредством съответните документи. Предвид на изложеното, настоящият
състав намира, че не са налице материалните предпоставки за допускане на предварително
изпълнение на оспорената заповед, поради което обжалваното разпореждане, като незаконосъобразно,
включително в контекста на чл.6 АПК, следва да бъде отменено, воден от което и
на основание чл.60 ал.7 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ДМС-ОЙЛ-ГРУП“ ЕООД; ЕИК:*********, с адрес на управление: гр.
., ул.“ . “ № ., представлявано от Д.М.С., Разпореждане,
с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №512-ФК/18.12.19
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД“Фискален контрол“
при ЦУ НАП, за запечатване на търговски обект: бензиностанция-газстанция в гр.
., ул.“ . “ № ., стопанисвана от жалбоподателя и забрана за достъп до него за
срок от седем дни.
Настоящото
определение да се съобщи незабавно на жалбоподателя и на административния
орган, издал оспорената заповед.
Определението не подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на РБ, по аргумент от чл.188 ал.2 (нова-ДВ,бр.100/19г.-в сила от 01.01.2020г.) ЗДДС.
СЪДИЯ: