Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.Т., 27.05.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Г.Т. на седми октомври две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: Росен Стоянов
при участието на секретаря Радостина Стоянова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 500 по описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „М.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр„ Р., бул. „Липник“ №128, Хиподрума, м-ст „Под Ормана“, представлявано от управител М.П., чрез пълномощник адв. О.М. от АК-Р., с която срещу „Т.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. С., общ. Г.Т., обл. Д., представлявано от управителя К.А.И., са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 79 ал.1, пр.1 и по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: - сумата от 2368,14лв., представляваща неплатена цена по фактури, както следва: ДФ № 10000005764/21.10.2015 г.; ДФ № 10000005852/06.11.2015 г.; ДФ № 10000005853/06.11.2015 г.; ДФ № **********/08.12.2015 г.; ДФ № **********/08.12.2015 г.; ДФ № **********/05.04.2016 г.; ДФ № **********/18.05.2016 г.; ДФ № **********/07.10.2016 г.; за доставени стоки и услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване; сумата от 914,72лв., представляваща обезщетение за забава при изплащането за периода от падежа на всяка една от фактурите до 06.12.2019г. Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Ищецът твърди да е изправна страна по сключен с ответника неформален договор за продажба на стоки и услуги както следва: На 21.10.2015г. е продаден един брой маслен филтър на стойност 28.14лв. с включен ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 10000005764/21.10.2015г. Във фактурата е посочен начин на плащане по банкова сметка ***.11.2015г.;
На 06.11.2015г. е извършено техническо обслужване на трактор Deutz Fahr Agrofarm 430 на стойност 237.28лв. с включен ДДС, за което е издадена данъчна фактура № 10000005852/06.11.2015г. Във фактурата е посочен начин на плащане по банкова сметка ***.11.2015г.;
На 06.11.2015г. е извършено техническо обслужване на трактор Deutz Fahr Agrofarm 430 на стойност 180.00 лв. с включен ДДС, за което е издадена данъчна фактура № **********/06.11.2015г. Във фактурата е посочен начин на плащане по банкова сметка ***.11.2015г.;
На 08.12.2015г. е извършена продажба на резервни части на обща стойност 130.80 лв. с включен ДДС, за което е издадена данъчна фактура № **********/08.12.2015г. Във фактурата е посочен начин на плащане по банкова сметка ***.12.2015г.;
На 08.12.2015г. е извършен ремонт на въздушен компресор на стойност 960.01лв. с включен ДДС, за което е издадена данъчна фактура № **********/08.12.2015г. Във фактурата е посочен начин на плащане по банкова сметка ***.12.2015г.;
На 05.04.2016г. е извършена продажба на резервни части на обща стойност 133.51лв. с включен ДДС, за което е издадена данъчна фактура № **********/05.04.2016г. Във фактурата е посочен начин на плащане по банкова сметка ***.04.2016г.;
На 18.05.2016г. е извършена продажба на резервни части на обща стойност 576.00 лв. с включен ДДС, за което е издадена данъчна фактура № **********/18.05.2015г. Във фактурата е посочен начин на плащане по банкова сметка ***.06.2016г.;
На 07.10.2016г. е извършена продажба на резервни части на обща стойност 122.40 лв. с включен ДДС, за което е издадена данъчна фактура № **********/07.10.2016г. Във фактурата е посочен начин на плащане по банкова сметка ***.10.2016г. Общата стойност на продадените стоки и услуги е в размер на 2,368.14лв. с включен ДДС.
Към датата на подаване на исковата молба ответникът е в забава. Между страните са водени многократни разговори ответникът да заплати доброволно задължението си. Поради изложеното ищецът претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността и размера на исковете, претендираното обезщетение за забавено плащане на парично задължение, моли за тяхното отхвърляне по следните съображения:
Твърди се, че с пл. нареждане от 18.05.2016 г. ответното дружество е заплатило на ищцовото дружество сумата от 2374.07 лв. с основание за плащане - „плащане по фактури. С преведената сума са погасени вземанията на ищеца по всички издадени фактури, с изключение на последната.
Отделно от горното се правят възражения за изтекла погасителна давност на вземания както следва:
1. Възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б."а" от ЗЗД на вземане от 288.00 лв. с ДДС (240.00 лв. без ДДС по пункт 4 от фактурата по фактура № **********/08.12.2015 г. - давността за вземането за труд е изтекла на 08.12.2018 г.
2. Възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б."а" от ЗЗД на вземане от 108,00 лв. с ДДС (90,00 лв. без ДДС - пункт 1 от фактурата) - ремонт (труд)3 часа по фактура № **********/06.11.2015 г. — давността за вземането за труд е изтекла на 06.11.2018 г.
3. Възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б."а" от ЗЗД на вземане от 36.00 лв. с ДДС - ремонт (труд) за 1 час (30.00 лв. без ДДС - пункт втори от фактурата) по фактура № **********/06.11.2015 г. - давността за вземането за труд е изтекла на 06.11.2018 г.
4. Възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б."б" от ЗЗД за всички обезщетения за забавено плащане на парично задължение по всички вписани в исковата молба фактури, претендирани за периода от 04.11.2015 г. до 09.12.2016 г., предвид характера на вземанията като обезщетение за неизпълнение на парично задължение.
В отговор на сторените от ответника възражения по чл. 131 от ГПК на исковата молба, ищецът излага твърдения, че с ответникът са имали трайни търговски отношения от 2011г. Към датата на получаване на плащането по представеното с отговора на исковата молба платежно нареждане, освен посочените в исковата молба фактури, не е било получено плащане и са били дължими суми и по други фактури на обща стойност 2376.39лв. С полученото по банков път на 18.05.2016 г. плащане в размер на 2374.07 лв., доколкото в платежното не е посочено конкретно по кои фактури се плаща, са погасени по реда на чл. 76 от ЗЗД текущи към момента задължения на ответника по тези фактури, по реда на тяхното възникване и е останал неплатен остатък в размер на 2.41 лв. по ДФ № **********/21.10.2015 г. Поддържа се заявеното в исковата молба, че се претендира плащане по данъчни фактури с номера описани в исковата молба.
Районен съд – Г.Т., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр. с чл. 266, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, наличието на сключен с ответника договор за стоки и услуги; изпълнение на задълженията по договора, както и че доставеното и изработеното е прието от възложителя ответник.
По иска по чл. 86 от ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на задължението /по иска по чл. 86 от ЗЗД – плащане на падежа/.
Съгласно чл. 264, ал.1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Следователно приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие - реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие - одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора. Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал.1 от ЗЗД е налице, както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия /с подписването на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването на такава, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит, извършване на частично плащане/.
Съдът приема, че с оглед на приетите доказателства по делото се установява, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по неформален договор за доставка на стоки и услуги, съгласно което ищецът се е задължил срещу възнаграждение да извърши доставки и услуги. За установяването на изпълнената и приета работа ищецът е ангажирал писмени доказателства – процесните фактури: ДФ № 10000005764/21.10.2015 г.; ДФ № 10000005852/06.11.2015 г.; ДФ № 10000005853/06.11.2015 г.; ДФ № **********/08.12.2015 г.; ДФ № **********/08.12.2015 г.; ДФ № **********/05.04.2016 г.; ДФ № **********/18.05.2016 г.; ДФ № **********/07.10.2016 г. на обща на стойност 2368,14лв. с вкл. ДДС, по негово искане е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Фактурата съставлява частен свидетелстващ документ. Когато тя не е подписана от получателя, тя не доказва валидно поето задължение по нея. В настоящия казус всички фактури са подписана от законния представител на дружеството – възложител, като в срока по чл. 131 от ГПК подписът, положен в графа „получател“ не е оспорен от ответното дружество.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, а в последствие допълнителна такава. Заключенията на в.л. Д.Д. и по двете не са оспорени от страните, поради което съдът го кредитира изцяло като обективно и безпристрастно изготвени. Счетоводствата на двете дружества са водени редовно - налице е хронологично и систематично отразяване на първични счетоводни документи, организирана е аналитична счетоводна отчетност, данните от първичните документи са обобщени във вторични регистри което показва редовно водено счетоводство. В счетоводството на ищеца всички, описани в исковата молба фактури са осчетоводени, а в счетоводството на ответника са отразени всички фактури с изключение на №**********/08.12.2015г. на стойност 960.01лв. Размерът на непогасените задължения на ответника към ищеца към датата на депозиране на исковата молба - 09.12.2019г. по счетоводни данни е 2342.41лв. по следните фактури: №10000005764/21.10.2015г.; №10000005852/06.11.2015г.; №10000005853/06.11.2015г.; №**********/08.12.2015г.; №**********/08.12.2015г.; №**********/05.04.2016г.; №**********/18.05.2016г.; № **********/07.10.2016г. Общия размер на обезщетението за забавено плащане към дата 09.12.2019 г. е 1000.17 лв.
Съгласно формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК константна практика на ВКС, подписването на фактурата от представител на търговско дружество - ответник представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, съответно и отразява възникналата между страните облигационна връзка. С подписването на фактурата възложителят удостоверява, че изпълнителят е извършил задължението си съобразно уговореното. С поредица свои решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК и следователно представляващи задължителна съдебна практика по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК, а именно: Решение № 166/26.10.2010г.по т.д.№ 991/2009г.на ВКС, II т.о.; Решение № 96/26.11.2009г.по т.д.№ 380/2008г.,I т.о;Решение № 46/27.03.2009г. по т.д.№ 546/2008г., II т.о.; Решение № 42/19.04.2010г.по т.д.№ 593/2009г., II т.о; Решение № 211/30.01.2012г. по т.д.№ 1120/2010г.,II т.о, съставите на ВКС приемат, че фактурата, подписана от двете страни по сделката, доказва както сключването на договора, така и неговото изпълнение. Двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на конкретната сделка, има доказателствено значение за сключен договор за изработка и е основание за плащане на уговореното възнаграждение; тя може да бъде ценена и като доказателство за приемане от възложителя на извършеното. Наличието на облигационна връзка между страните и надлежното изпълнение от страна на ищеца се установява, както от фактурите, така и от събраните други писмени доказателства /работни карти, товарителници, разписка за прием на пратки/.
Други доказателства от значение за правния спор не са представени, а необсъдените съдът намира за неотносими към предмета на спора.
В обобщение следва да се посочи, отразените във фактурите данни и приложените доказателства дават основание да се приеме, че задължението на ответника, за заплащане стойността на описаните фактури е доказано в размера посочен в заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза - 2342.41 лв, поради което предявеният иск за главница подлежи на уважаване до този размер.
По отношение възражението на ответника и твърденията му, че съдържанието на фактура №**********/11.05.2015г. дублира съдържанието на фактура № **********/12.05.2015г. и се касае за една и съща продажба, съдът намира за неоснователно и неподкрепено със съответните доказателства. Във фактура №**********/11.05.2015г. е посочен като обяснителен текст: „Продажба на стоки", а във фактура № **********/12.05.2015г. е посочено: „Продажба на резервни части“. От заключението на приетата по делото ССЕ, фактура № **********/12.05.2015г. е осчетоводена от ответника, по нея е извършено плащане и е ползван данъчен кредит. Отразяването на една фактура за продажба на стоки /движими вещи/ в счетоводството на получателя, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата са обстоятелства, представляващи признание за възникването и размера на задължението, за което е съставена фактурата.
Събраните по делото доказателства - товарителница и справка от „Еконт Експрес“ ЕООД опровергават твърденията на ответника, че не е получил стоките, описани във фактура №**********/11.05.2015г.
По отношение на продажбата, обективирана с данъчна фактура № **********/08.12.2015год. по делото е представена работна карта №6118/30.11.2015год., подписана от двете страни. Истинността на същата не е оспорена от ответната страна, поради което следва да бъде съобразена доказателствената й стойност по отношение на описаните в нея факти.
Съдът намира възраженията на ответника за изтекла давност за неоснователни. В случая исковата претенция е за заплащане по договор, т.е. облигационно отношение, а не заплащане на трудово възнаграждение. В тази връзка не е налице изтекла пет годишна погасителна давност.
Като последица от уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху присъдената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението.
Акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважена в претендирания с исковата молба размер от 112,82 лв. за периода от 09.08.2018г. до 02.04.2019г.
Относно отговорността за разноски:
Ищецът претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, както следва: 144,72 лв. – държавна такса; 400 лв. - депозит вещо лице; 460 лв. - адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи разноски в общ размер от 1004.72 лв., от които: 144,72 лв. – държавна такса; 400 лв. - депозит вещо лице; 460 лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 79 ал.1, пр.1 и по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, „Т.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. С., общ. Г.Т., обл. Д., представлявано от управителя К.А.И., ДА ЗАПЛАТИ НА „М.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр„ Р., бул. „Липник“ №128, Хиподрума, м-ст „Под Ормана“, представлявано от управител М.П., следните суми: сумата от 2342.41лв., представляваща неплатена цена по фактури, както следва: ДФ № 10000005764/21.10.2015 г.; ДФ № 10000005852/06.11.2015 г.; ДФ № 10000005853/06.11.2015 г.; ДФ № **********/08.12.2015 г.; ДФ № **********/08.12.2015 г.; ДФ № **********/05.04.2016 г.; ДФ № **********/18.05.2016 г.; ДФ № **********/07.10.2016 г.; за доставени стоки и услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване; сумата от 1000.17 лв., представляваща обезщетение за забава при изплащането за периода от падежа на всяка една от фактурите до 06.12.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Т.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. С., общ. Г.Т., обл. Д., представлявано от управителя К.А.И., ДА ЗАПЛАТИ НА „М.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр„ Р., бул. „Липник“ №128, Хиподрума, м-ст „Под Ормана“, представлявано от управител М.П., сторените по делото разноски в общ размер от 1004.72 лв., от които: 144,72 лв. – държавна такса; 400 лв. - депозит вещо лице; 460 лв. - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия: