Определение по дело №2341/2018 на Районен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 106/17.01.2019 г., гр. Хасково

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                            Председател: Петър Вунов            

 

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело № 2341 по описа за 2018 г. на Районен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от С.Р.Я. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК срещу Р.Х.Я..

При извършена служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК на предявената искова молба и предвид изложеното в отговора на ответника, същата е оставена на два пъти без движение с разпореждания от 30.11.2018 г. и от 14.12.2018 г., като на ищеца са дадени конкретни и ясни указания за отстраняване на констатираните нередовности в едноседмичен срок. Едновременно с това е указано и че при неизпълнението им в срок производството по делото ще бъде прекратено.

От приложените по делото разписки е видно, че съобщенията за това са връчени редовно на ищеца на 06.12.2018 г., съотв. на 02.01.2019 г.

Следователно, крайният срок е изтекъл на 09.01.2019 г. /присъствен ден/, като не е поискано продължаване или възстановяване на срока.

Въпреки това и до настоящия момент не са отстранени констатираните недостатъци.

Безспорно е, че правото на иск може да бъде надлежно упражнено чрез предявяването на редовна исковата молба, а за да е такава, тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК.  От друга страна, неизпълнението на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 и ал. 4 ГПК указания във връзка с редовността на исковата молба представлява предвидено от закона основание за нейното връщане, съотв. за прекратяване производството по делото.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че евентуалното ново даване на указания на ищеца за отстраняване нередовности на исковата молба, би нарушило прогласения в чл. 9 ГПК принцип за равнопоставеност на страните в гражданския процес, като би поставило една от тях в привилегировано положение спрямо противната и би превърнало съдът в нейн помощник. В този смисъл е Решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което имащо характер на задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.

На следващо място, с оглед твърденията в отговора на исковата молба и неизпълнението на указанията относно местопребиваването на детето на страните, не би могло да се приеме, че в случая българският съд разполага с международна компетентност да разгледа и да се произнесе по предявения иск.

Ето защо съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, съдът  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2341/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                           

            СЪДИЯ: /п/ не се чете

                                                                                  /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.