Номер ІV-529 Година 2019,
21 март гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и първи март
година две хиляди и осемнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.МАРИНА МАВРОДИЕВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско
дело № 331 описа за 2019 година
Производството е по
чл.274, вр.чл.248, ал.3 от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 397/22.01.2019 г. по описа на АРС, подадена
от ТД на НАП Бургас - ответник по гр.д.560/2018
г. по описа на Айтоски районен съд, против определение № 31 от 10.01.2019 г. по
гр.д.560/2018 г. на АРС, с което съдът е отказал да измени решение № 196 от 05.11.2018 г., постановено по делото, в
частта на разноските като възложи разноските по делото изцяло на ищеца, или
намали присъдения размер на разноските за заплатено адв.възнаграждение до
минималния размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Твърди се, че обжалваното определението на АРС
е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че от съда изобщо
не е искано да изменя решението си в частта на разноските, а, както изрично е
било отразено, решението е било обжалвано с въззивна жалба и
първоинстанционният съд, вместо да се произнася по нещо, което не му е искано и
да преповтаря вече изложените си съображения, е следвало да администрира
въззивната жалба и да я изпрати на въззивния съд. На второ място се твърди, че
е „несправедливо само НАП да плаща изцяло присъдените съдебно-деловодни
разноски по делото“, при това – по спор, възникнал в резултат на банална
грешка, направена неволно от ЧСИ, последиците от която в крайна сметка са за
НАП. Твърди се, че агенцията по никакъв начин не е дала повод за завеждане на
гражданското дело; била е служебно, по силата на чл.458 от ГПК, присъединена
като взискател по изпълнителното дело; законът (чл.3 от ЗНАП) не я задължава да
взема активно участие във всички дела, по които е присъединен взискател, поради
което не следва в нейна тежест да се възлагат разноските по делото. Твърди се,
че поради присъединяването по право на Агенцията като взискател по
изпълнителното дело (без да е депозирала молба за това и без да е инициирала
действия за принудително изпълнение), не е налице причинна връзка между
процесуалното поведение на Агенцията и понесените разноски от ищеца. На
следващо място се излагат оплаквания против отказа на съда да намали до
минималния размер на предвиденото в Наредбата за МРАВ, размера на присъдените
на ищеца разноски за заплатено адв.възнаграждение. Сочи се, че в случая не е
налице правна и фактическа сложност на делото, предвид обстоятелството, че
ответникът „Евробилдинг Инженеринг“ ООД (взискател по изп.дело), още с отговора
си на исковата молба е признал иска, така, че съдът е основал решението си на
съвпадащи твърдения на насрещните страни.
Претендира
се отмяна на определението на АРС по чл.248 ГПК. Не се сочат нови
доказателства.
Останалите
страни по делото - ищецът по предявения иск „Делта
Мебел Груп“ ЕООД гр.Бургас, ЕИК *********, както и останалите ответници -
„Евробилдинг Инженеринг“ ООД гр.София с ЕИК ********* и „Декорация 050“ ЕООД
гр.Айтос с ЕИК *********, не са представили в законовия срок отговор на
частната жалба.
Частната
жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния АРС
е образувано по исковата молба на „Делта Мебел Груп“ ЕООД, ЕИК *********, против ответниците “Евробилдинг
Инженеринг“ ООД, ЕИК *********; ТД на НАП - Бургас, ЕИК 1310631880024, и „Декорация
050“ ЕООД, ЕИК *********, за приемане за установено между страните, че
длъжникът по изпълнението „Декорация 050“ ЕООД, ЕИК *********, не е собственик
на 9 броя, подробно описани в исковата молба автомобили, предмет на запор,
наложен на 23.08.2016 г. по изп.дело № 20167030400534 по описа на ЧСИ
Г.Михалев, с peг. № 703 на КЧСИ.
С обжалваното решение АРС е уважил иска, и
като последица е осъдил ответника ТД на НАП - Бургас да заплати на ищеца „Делта Мебел
Груп“ ЕООД, направените съдебно-деловодни разноски до размера на 418,53 лв (1/3
от направените от ищеца разноски). По отношение на разноските съдът е изложил мотиви, че
съгласно представените от ищеца Списък на разноските
по чл.80 от ГПК и доказателства за направени разноски, в исковото производство
ищецът е направил разноски в размер общо на 1 255,60 лв (305,60 лв за
внесена държавна такса и 950,00 лв за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, за което съдът е посочил, че не приема за основателно заявеното
от ответника “Евробилдинг Инженеринг“ ООД възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност). Съдът е посочил, че за задължението за разноски всяка една от
страните, загубила делото, отговаря разделно, поради което по отношение на
всеки един от тримата ответниците дължимата част от разноските е в размер на
418,53 лв. Предвид направеното от ищеца изрично изявление, че няма претенции за
разноски от ответника „Декорация 050“ ЕООД, и направеното от ответника “Евробилдинг
Инженеринг“ ООД, с отговора на исковата молба признание на иска, единствено
ответникът ТД на НАП – Бургас е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в
размер на 418,53 лв.
Против решението на АРС е подадена въззивна
жалба от ТД на НАП (вх.№ 6559/20.11.2018 г.), като единствените оплаквания
касаят осъждането на Агенцията да заплати на ищеца направените разноски.
АРС е изтълкувал „въззивната жалба“ като
молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските, и с
обжалваното определение № 31 от 10.01.2019 г., е отказал да измени решението в частта на
разноските.
По повод искането за изменение на решението
в частта на разноските, наименовано „въззивна жалба“, ищецът по делото „Делта
Мебел Груп“ ЕООД е депозирал отговор, с който го е оспорил като неоснователно.
Заявено е становище, че ответникът не може да черпи права от пасивното си
поведение в процеса, тъй като в противен случай би се стигнало до злоупотреба с
право.
По отношение
на допустимостта на обжалваното определение следва да се отбележи, че
настоящият състав не споделя твърденията на частния жалбоподател, че
първоинстанционният съд не е следвало да се произнася с обжалваното определение
по искане за изменение на решението в частта на разноските, тъй като такова не
било направено. Действително, оплакванията си против решението на АРС, в частта
на разноските, частният жалбоподател е предявил с „въззивна жалба“ (вх.№
6559/20.11.2018 г.). Доколкото обаче тази въззивна жалба не съдържа други
оплаквания освен тези по повод присъдените на ищеца съдебни разноски, правилно
и в съответствие с ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК, първоинстанционният съд е приел, че „въззивната
жалба“ има характера на искане за изменение на решението в частта на
разноските, което е от компетентността на съда, който го е произнесъл. Това е
така, тъй като в
Глава осма "Такси и разноски" на ГПК няма правило, аналогично на чл.70 от ГПК (отм.), според което
решението на съда, относно разноските може да бъде обжалвано с частна жалба,
ако не се обжалва самото решение. Ако АРС не бе приел, че с „въззивната жалба“
е сезиран с искане за изменение на решението в частта на разноските и бе
изпратил жалбата на БОС за произнасяне по нея, въззивният съд сам щеше да
констатира, че „въззивната жалба“ има характера на искане за изменение на
решението в частта на разноските, и щеше да върне делото на първоинстанционния
съд за произнасяне по това искане. По изложените съображения, съдът приема, че
обжалваното определение е допустимо, тъй като е произнесено след надлежно
сезиране на първоинстанционния съд.
По същество, настоящият състав намира
обжалваното определение за правилно.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода
на спора и уважаването на предявеният иск, ищецът има право на направените в
производството съдебни разноски. Съдът споделя изцяло съображенията на
първоинстанционния съд както по отношение на разпределянето на отговорността за
разноските между тримата ответници, така и по отношение на извода на съда, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно предвид
материалния интерес по делото, разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
заявеното по делото искане за допускане на обезпечение на иска.
Настоящият състав намира, че в случая, по
отношение на частния жалбоподател, не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. За да се освободи ответникът от отговорността за разноски, съгласно
посочената законова разпоредба, следва да са налице кумулативно и двете
предпоставки – ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на
иска, и да е признал иска. Дори да се приеме, че в случая, предвид характера на
производството по чл.440 от ГПК и качеството на ответната Агенция на
присъединен по право (по силата на чл.458 от ГПК) взискател, частният
жалбоподател не е инициирал исковото или изпълнителното производство, не е налице
втората изискуема предпоставка за освобождаване на ответника от отговорност за
разноските – да е признал иска. Предвид принципа на равенство на страните в
гражданския процес (чл.9 от ГПК), правата и задълженията на държавата в него са
еднакви с тези на останалите участници в процеса. Ето защо, при липсата на
упражнена активност в процеса (ответникът е представил в законовия срок писмен
отговор на исковата молба, независимо, че Агенцията е констатирала допуснатата
от ЧСИ банална грешка; не е изпратила представител в съдебното заседание, нито
е изразила по някакъв друг начин становище по иска), частният жалбоподател не
може да бъде освободен от отговорността за разноските, дължими на ищеца при
този изход на спора.
С
изложените съображения съдът намира частната жалба за неоснователна и поради
съвпадането на изводите на двете инстанции, при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд, към които съдът препраща на основание чл.272 от ГПК,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА против определение
№ 31 от 10.01.2019 г. по гр.д.560/2018 г. на Айтоски районен съд.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.