№ 3017
гр. С., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110162447 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 251307 от 17.11.2022
г., предявена от името на „/.../“ ЕООД, ЕИК /.../, чрез адвокат П. В., срещу В. К. Л.,
ЕГН **********, с която „/.../“ ЕООД, ЕИК /.../ е предявило срещу В. К. Л., ЕГН
********** установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 681,31 лева (двe хиляди
шестстотин осемдесет и един лева и 31 стотинки), представляваща поето
задължение по Споразумение за разсрочване на парично задължение, сключено на
08.10.2020 г. между /.../ ЕООД и В. К. Л., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 19.07.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сума на 27.07.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 38820/2022 г. по описа на СРС, II, ГО,
160 състав.
Със заявление вх. № 150329/19.07.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК В. К. Л., ЕГН ********** за сумата от 2
681,31 лева (двe хиляди шестстотин осемдесет и един лева и 31 стотинки),
представляваща поето задължение по Споразумение за разсрочване на парично
задължение, сключено на 08.10.2020 г. между /.../ ЕООД и В. К. Л., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.07.2022 г. до изплащане
1
на вземането. На 27.07.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е
връчена на ответника, като в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възмножността да предяви иск
за установяване на вземането си на 17.10.2022 г.. Исковата молба е подадена на
17.11.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 18.06.2018 г. между БНП /..../ С.А. - клон България, в
качеството на кредитор и В. К. Л., в качеството на кредитополучател е сключен
Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-16355892 от 18.06.2018 г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя кредитен лимит в разрешен размер от 2500 лева. Поддържа, че
след активиране на кредитната карта и усвояване на сумата, ответникът не е
заплащал месечните си вноски, като е останало непогасено задължение в размер
на общо 3131,31 лева, от които 2498,51 лева – главница и 632,80 лева – договорна
лихва. Посочва, че вземанията по Договор за потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-16355892 от 18.06.2018 г. са прехвърлени в
полза на /.../ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), сключен на 13.07.2020 г. между БНП /..../ С.А. - клон България и /.../
ЕООД, като в резултат от получени от ответника уведомления по чл. 99 ЗЗД,
между ищцовото дружество и ответника е постигнато съгласие за доброволно
уреждане на отношенията във връзка с прехвърлените вземания, което е
обективирано в Споразумение за разсрочване на парично задължение, сключено
на 08.10.2020 г. между /.../ ЕООД и В. К. Л.. Поддържа, че с подписване на
горепосоченото споразумение ответникът е признал дължимостта на сумата по
споразумението. Посочва, че по сключеното споразумение били извършени
частични плащания от ответника, след което било преустановено изпълнение на
поетите от В. К. Л. задължения. Поддържа, че по сключеното между страните
споразумение останала незаплатена сума в размер на 2681,31 лева, която именно е
предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 681,31
лева (двe хиляди шестстотин осемдесет и един лева и 31 стотинки),
представляваща поето задължение по Споразумение за разсрочване на парично
задължение, сключено на 08.10.2020 г. между /.../ ЕООД и В. К. Л., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.07.2022 г. до изплащане
на вземането, за която сума на 27.07.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
2
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 38820/2022 г.
по описа на СРС, II, ГО, 160 състав. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от страна на ответника в производството, с който се оспорва предявения
иск. Прави се възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца.
Излагат се подробни съображения за недействителност на Договор за
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16355892
от 18.06.2018 г., сключен между БНП /..../ С.А. - клон България и В. К. Л.,
респективно и за недействителност на Споразумение за разсрочване на парично
задължение, сключено на 08.10.2020 г. между /.../ ЕООД и В. К. Л.. Оспорва се, че
на В. К. Л. е била предоставена фактическа власт върху процесния платежен
инструмент – кредитна карта. Оспорва се, че сумата, предмет на Договор за
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16355892
от 18.06.2018 г., сключен между БНП /..../ С.А. - клон България и В. К. Л., е била
предадена, респективно усвоена от последния.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. с чл. 99
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. К. Л. дължи на ищеца /.../
ЕООД сумата от 2 681,31 лева (двe хиляди шестстотин осемдесет и един лева
и 31 стотинки), представляваща поето задължение по Споразумение за
разсрочване на парично задължение, сключено на 08.10.2020 г. между /.../
ЕООД и В. К. Л., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 19.07.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума на
27.07.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 38820/2022 г. по описа на СРС, II, ГО,
160 състав..
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между БНП /..../ С.А. - клон България, в качеството на кредитор и В.
К. Л., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16355892 от 18.06.2018
г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитен
3
лимит в разрешен размер от 2500 лева, а последният се е задължил да го върне в
посочения срок; че вземанията по Договор за потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-16355892 от 18.06.2018 г., са прехвърлени в
полза на /.../ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), сключен на 13.07.2020 г. между БНП /..../ С.А. - клон България и /.../
ЕООД, за което длъжникът е бил надлежно уведомен; както и че между ищцовото
дружество и ответника е постигнато съгласие за доброволно уреждане на
отношенията във връзка с прехвърлените вземания, което е обективирано в
Споразумение за разсрочване на парично задължение, сключено на 08.10.2020 г.
между /.../ ЕООД и В. К. Л., по което е останало непогасено задължение в размер
на 2 681,31 лева (двe хиляди шестстотин осемдесет и един лева и 31 стотинки).
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение. В тежест на ответника и при доказване
на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане
факти.
От представените и приобщени към доказателствения материал писмени
доказателства се установяват всички факти и обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право.
Видно от представеното и приобщено към доказателствения материал
споразумение за разсрочване на парично задължение, сключено на 08.10.2020 г.
между /.../ ЕООД и В. К. Л., същото съдържа изрично изявление, направено от
името на В. К. Л., че към датата на подписване на споразумението същият има
задължение към /.../ ЕООД в общ размер от 3131,31 лева, което задължение
произтича от Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD-16355892 от 18.06.2018 г., сключен между БНП /..../ С.А. - клон
България, в качеството на кредитор и В. К. Л., в качеството на кредитополучател,
вземанията по което правоотношение са прехвърлени в полза на /.../ ЕООД по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на
13.07.2020 г. между БНП /..../ С.А. - клон България и /.../ ЕООД, за което В. К. Л. е
бил надлежно уведомен. Горните изявления, представляват извънсъдебно
признание на неизгодни за автора им факти, което следва да бъде съобразено от
настоящия съдебен състав, който следва да приеме извод, че по делото е доказано
по безспорен и категоричен начин, че между БНП /..../ С.А. - клон България, в
качеството на кредитор и В. К. Л., в качеството на кредитополучател е сключен
Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-16355892 от 18.06.2018 г.; че вземанията по Договор за потребителски
4
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16355892 от 18.06.2018 г.
в общ размер от 3131,31 лева, са прехвърлени в полза на /.../ ЕООД по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 13.07.2020 г.
между БНП /..../ С.А. - клон България и /.../ ЕООД, за което В. К. Л. е бил
надлежно уведомен. От представеното и приобщено към доказателствения
материал споразумение за разсрочване на парично задължение, сключено на
08.10.2020 г. между /.../ ЕООД и В. К. Л., се установява още, че между ищцовото
дружество и ответника е постигнато съгласие за доброволно уреждане на
отношенията във връзка с прехвърлените вземания, което е обективирано в
Споразумение за разсрочване на парично задължение, сключено на 08.10.2020 г.
между /.../ ЕООД и В. К. Л..
Същевременно от заключението на вещото лице по доспусната, изготвена
и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява по
делото, че във връзка със Споразумение за разсрочване на парично задължение,
сключено на 08.10.2020 г. между /.../ ЕООД и В. К. Л., последният е заплатил в
полза на ищцовото дружество сума в общ размер от 450,00 лева, респективно, че
непогасена е останала сума в размер на 2681,31 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание и размер.
От ответника не са представени доказателства, а и наведени твърдения за
извършени плащания на дължимата сума.
Възраженията на ответника за нищожност на Договор за потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16355892 от 18.06.2018
г., сключен между БНП /..../ С.А. - клон България, в качеството на кредитор и В. К.
Л., в качеството на кредитополучател са неоснователни. Същевременно
възраженията са ирелевантни за предмета на делото. Предмет на предявения иск е
парично притезание, произтичащо от неизпълнение на поети от страна на
ответника по отношение на ищеца договорни задължения във връзка със
сключено между тях Споразумение за разсрочване на парично задължение,
сключено на 08.10.2020 г. Изрично е изявлението на ответника, с което същият е
признал задълженията си към ищцовото дружество. Независимо от извършеното
признание, пълно погасяване на признатите задължения към ищеца не е
извършено. Съдът намира, че правоотношението, породено от Споразумение за
разсрочване на парично задължение, сключено на 08.10.2020 г. между /.../ ЕООД и
В. К. Л., е валидно и действително, респективно, е годно да породи права и
задължения за страните. Със същото ответникът е поел задължение за погасяване
5
на признат към ищеца дълг, което не е изпълнил. От заключението на вещото
лице по допуснатата, приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установи и размера на сумата, която не е погасена от ответника по
процесното споразумение с ищеца.
Възражението, че по делото не са ангажирани доказателства, че на
ответника е била предадена физически фактическата власт върху процесната
кредитна карта, на първо място е ирелевантно, доколкото предмет на предявения
иск е парично притезание, произтичащо от неизпълнение на поети ответника по
отношение на ищеца договорни задължения във връзка със сключено между тях
Споразумение за разсрочване на парично задължение, сключено на 08.10.2020 г.
На следващо място, следва да се посочи, че дори да се приеме, че същото е
релевантно за спора, то се явява и неоснователно, доколкото от събраните по
делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата
и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се установи, че от
страна на ответника са извършвани, както тегления на суми от издадена по силата
на Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-16355892 от 18.06.2018 г., кредитна карта, така и погасявания на
задължения по същия, съгласно уговорените между страните условия.
Като допълнение, следва да се посочи, че с подписване на Споразумение за
разсрочване на парично задължение, сключено на 08.10.2020 г. и обективираните
в него изявления, направени от името на ответника, последният е признал, че
между БНП /..../ С.А. - клон България, в качеството на кредитор и В. К. Л., в
качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16355892 от 18.06.2018 г.; че
вземанията по Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD-16355892 от 18.06.2018 г. в общ размер от 3131,31 лева, са
прехвърлени в полза на /.../ ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 13.07.2020 г. между БНП /..../ С.А. -
клон България и /.../ ЕООД, респективно е признал обстоятелствата, че кредитора
по Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-16355892 от 18.06.2018 г. е бил изправна страна в правоотношението им,
предоставил му е уговорения кредитен лимит, като от страна на
кредитополучателя са останали непогасени задължения по Договор за
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16355892
от 18.06.2018 г. в общ размер от 3131,31 лева.
Възражението за погасяване по давност на претенцията, заявена с исковата
6
молба е неоснователно. Процесното вземане се претендира на основание
Споразумение за разсрочване на парично задължение, сключено на 08.10.2020 г.
между /.../ ЕООД и В. К. Л.. По отношение на същото е приложима общата 5-
годишна давност, която не е изтекла към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да се приеме, че
възражението на ответника касае вземанията, възникнали по силата на Договор за
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16355892
от 18.06.2018 г., то същото отново се явява неоснователно, доколкото с
извършеното признание от ответника, обективирано Споразумение за разсрочване
на парично задължение, сключено на 08.10.2020 г. давността, следва да се счита за
прекъсната, по аргумент от разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, от който момент
започва отначало да тече давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на 53,63
лева и за заплатен депозит за вещо лице по допустаната, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът В. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, ул. /.../,
бл. /.../, вх. Г, ет. 4, ап. /.../ следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
„/.../“ ЕООД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. /..../, ул.
/...../ № /.../ сумата от 353,63 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
7
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът В. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, ул. /.../, бл. /.../, вх.
Г, ет. 4, ап. /.../ следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „/.../“ ЕООД,
ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. /..../, ул. /...../ № /.../
сумата от 103,63 лева, представляваща разноски в заповедното производство пред
СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предявен от „/.../“ ЕООД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. /..../, ул. /...../ № /.../ срещу В. К. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. /.../, ул. /.../, бл. /.../, вх. Г, ет. 4, ап. /.../, че В. К. Л., ЕГН
********** дължи на „/.../“ ЕООД, ЕИК /.../, сумата от 2 681,31 лева (двe хиляди
шестстотин осемдесет и един лева и 31 стотинки), представляваща поето
задължение по Споразумение за разсрочване на парично задължение, сключено на
08.10.2020 г. между /.../ ЕООД и В. К. Л., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 19.07.2022 г. до изплащане на вземането, за която
сума на 27.07.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 38820/2022 г. по описа на СРС, II, ГО,
160 състав.
ОСЪЖДА В. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, ул. /.../, бл.
/.../, вх. Г, ет. 4, ап. /.../ да заплати в полза на ищеца „/.../“ ЕООД, ЕИК /.../, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. /..../, ул. /...../ № /.../, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 103,63 лева, представляваща разноски в заповедното
производство пред СРС.
ОСЪЖДА В. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, ул. /.../, бл.
/.../, вх. Г, ет. 4, ап. /.../ да заплати в полза на ищеца „/.../“ ЕООД, ЕИК /.../, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. /..../, ул. /...../ № /.../, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 353,63 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9