Решение по дело №270/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 35
Дата: 3 май 2022 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия: Диана Кузманова
Дело: 20211600600270
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. М., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова

Олег Софрониев
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - М.В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211600600270 по описа за 2021 година
Производството е по чл.318 и сл НПК.
С присъда на Районен съд-Лом, постановена на 12.10.2021 година по
нохдело № 420/2021 година, подсъдимият С.К. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1и
чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 НК ; осъден на шест месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което наказание е отложено с тригодишен изпитателен срок;
с присъдата е осъден и подсъдимият Л.Л., по отношение същия е приложена
разпоредбата на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК; в тежест на
подсъдимите е присъдено заплащането на разноски и държавна такса.
Присъдата е обжалвана от адв.В.И. – защитник на подсъдимия С.К.;
прави се искане за изменяване на присъдата, като се приложи разопредбата на
чл. 197, т.3 НК и се наложи наказание „пробация“; във въззивната жалба се
излагат конкретни доводи в подкрепа на искането.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
В открито съдебно заседание на въззивния съд представителят на
1
Окръжна прокуратура-М. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Защитникът на подсъдимия С.К. - адв. И. поддържа жалбата и
излага конкретни съображения. Подсъдимият С.К. моли въззивния съд да му
наложи наказание „пробация“.
Подсъдимият Л.Л. чрез защитника си адв. А. се присъдинява към
въззивната жалба на подсъдимия К.; излага конкретни съображения.
Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на
страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема
следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в
наказателния процес ; в срока по чл. 319 НПК , но разгледана по същество
същата е неоснователна.
Съображенията на въззивния съд са следните:
Подсъдимите C. . К. и Л.Л. са обвинени в това, че за времето от
23,30 часа на 29.07.2019 година до 07,30 часа на 30.07.2019 година, в с.Д.Ц.,
ул. „П.“ №*, в съучастие като съизвършители , чрез разрушаване на преграда
здраво направена за защита на имот /взломен шперплат на входна врата на
магазина и взломен катинар на вътрешна врата в магазина/ и използване на
техническо средство — метален лост, отнели чужди движими вещи — 3 бр.
тарелки с кебапчета /по10 бр. всяка/ общо 30 бр. кебапчета, 1 бр. тарелка с 10
бp. кюфтета, l бp. тарелка с 5 бр. наденици, 2 кг кренвирши, 2 кг хамбурски
салам, 7 бр. енергийни напитки „булдог" от 250 мл, 2 бр. кенчета бира
„Ариана" от 0,5 л, 2 бр. кенчета бира „Столично пиво" от 0,5 л, 2 бр. кенчета
бира „Каменица" от 0,5 л, 5 бр.пакети с печени слънчогледови семки
„Евтикс" пo 0,120 кг всеки, 7 бр. шоколадови вафли „Вимола", 2 бр. рула с
мармалад, 2 бр. шоколад „Дерби" от 125 гр, 300 гр лимонови бисквити, 3 бр.
пакетчета нескафе, 1 л водка „Флирт" с червен етикет, CD—плеър марка
„Сони", 1 бр. тръбен ключ, 1 бр. хилти марка „Касалс", 1 бр. зеге марка „
RTR", 1 бр. комплект гидори, 5л домашна ракия, 2 бр. препарат за миене на
съдове „Елби“, 2 бр. прах за пране от 0,5кг „Тест", 2 бр. плика /патешко/ от по
1кг всеки, Збр. no 0,5кг пилешки фенери, 5бр.пилешки бутчета, 5 бр. пакета
кафе „Нова Бразилия" no 0,200кг, всичко на стойност 268,37лв , от владението
2
на А.Т. и Й. Д., без знанието и съгласието им, с намерение противозаконно да
ги присвоят — престъпление no чл.195, ал.1, т.3 и 4 във вр. с чл.194, ал.1 и
чл.20, ал.2 от НК.
Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната
присъда, е проведено законосъобразно, като първоинстанционният съд не е
допуснал при разглеждане на делото нарушения на процесуални правила;
приел е за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите
към присъдата и която е следната:
Двамата подсъдими се познават и живеят в едно населено място.
Свидетелите Й.Д. и А.Т. - син на първия стопанисвали хранителен магазин,
находящ се в с.Д.Ц., обл.М., ул. „П.“ №*, регистриран на фирмата на ET
„Й.Д." с.Д.Ц., обл.М., в който се предлагали за продажба хранителни стоки.
Ha 29.07.2019г. около 23,30ч. магазинът бил затворен от собствениците и
заключен. По-късно същата нощ двамата подсъдими, които имали нужда от
парични средства и хранителни продукти, решили да си ги набавят; за тази
цел се придвижили до магазина, счупили шперплата на входната вpaтa и
стигнали до втората врата, която билa зaключeнa с катинар. С метален лост
взломили катинара и проникнали във вътрешността нa магазина, откъдето
взели 3 бр. тарелки с кебапчета /по10 бр. всяка/ общо 30 бр. кебапчета, 1 бр.
тарелка с 10 бp. кюфтета, l бp. тарелка с 5 бр. наденици, 2 кг кренвирши, 2 кг
хамбурски самалм, 7 бр. енергийни напитки „булдог" от 250 мл, 2 бр. кенчета
бира „Ариана" от 0,5 л, 2 бр. кенчета бира „Столично пиво" от 0,5 л, 2 бр.
кенчета бира „Каменица" от 0,5 л, 5 бр.пакети с печени слънчогледови семки
„Евтикс" пo 0,120 кг всеки, 7 бр. шоколадови вафли „Вимола", 2 бр. рула с
мармалад, 2 бр. шоколад „Дерби" от 125 гр, 300 гр лимонови бисквити, 3 бр.
пакетчета нескафе, 1 л водка „Флирт" с червен етикет, CD—плеър марка
„Сони", 1 бр. тръбен ключ, 1 бр. хилти марка „Касалс", 1 бр. зеге марка „
RTR", 1 бр. комплект гидори, 5л домашна ракия, 2 бр. препарат за миене на
съдове „Елби", 2 бр. прах за пране от 0,5кг „Тест", 2 бр. плика /патешко/ от по
1кг всеки, 3 бр. по 0,5кг пилешки фенери, 5бр.пилешки бутчета, 5 бр. пакета
кафе „Нова Бразилия“ по 0,200кг, които пocтaвили в чували. Откраднатите
вещи занесли в дома нa подсъдимия К. и част от тях били скрити пoд
лeглoтo.
Ha следващата сутрин - 30.07.2020г., oкoлo 07,30ч. cвидетелят А.Т
3
пристигнал в магазина, зa дa го отвори и да започне работа; констатирал, че в
магазина е прониквано и липсват вещи, зa което уведомил полицейските
органи , които предприели съответните оперативно-издирвателни
мероприятия.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен от начин от
обясненията на подсъдимия К.; от писмените и гласни доказателства
/докладна записка нa л.5; протокол за дoбpoвoлнo предаване; разписка;
показания на св.Й.Д. и А.Т., Н.Н., Е.М., Д.Н., Л.М./; от заключението на
съдебно - оценителната експертиза е установено, че общата стойност на
отнетите вещи е 268.37 лева.
Като е съобразил тази фактическа обстановка, първостепенният съд
съдът правилно - обосновано и законосъобразно е приел, че за времето от
23,30ч. на 29.07.2019т. до 07,30ч. на 30.07.2019г. ,в с.Д.Ц., ул."П." №*, в
съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот — взлoмeн шперплат на входна врата на
магазина и взломен катинар на вътрешна врата в магазина и използване на
техническо сродство — метален лост, отнели чужди движими вещи,
подробно изброени по-горе, на обща стойност 268,37лв, от владението на
А.Т. и Й.Д., без съгласието им, c намерение противозаконно да ги присвоят.
Извършеното престъпление представлява „кражба“ — oтнeмaнe на чужди
движими вещи, без знанието и съгласието на собственика, с намерение на
подсъдимите противозаконно да ги присвоят , извършена от двамата
подсъдими в съучастие; с квилифициращи обстоятелства - разрушаване нa
преграда здраво направена за защита нa имот /взломен шперплат нa вхoднaтa
врата на магазина и взломен катинар на вътрешната врата в магазина/, и
използване нa техническо средство — метален лост. От субективна страна
двамата подсъдими са действали с пряк умисъл, като са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, неговите последици и са искали
тяхното настъпване.
Видно от приложената пo делото справка за съдимост подсъдимият
С.К. е реабилитиран на основание чл. чл.88а от HК, тъй като последното мy
наложено наказание „шест месеца „лишаване от свобода“ по HOXД №
326/2011 по описа на ЛPC е изтърпял на 03.02.2012г., когато е освободен от
затвора и до момента на извършване на престъплението - предмет на
4
настоящето дело няма други осъждания /л.84-86 от делото на Ломски районен
съд/.
Подсъдимият Л.Л. е осъждан с влезли в сила присъди както следва:
пo НОХД № 458/20г. по описа на PC -Лом за престьпление пo чл.343б, ал.1 oт
НК, извършено на 13.09.2020г., с наложено наказание пет месеца „лишаване
от cвoбoдa“, чиeтo изпълнeниe e oтлoжeнo c изпитaтeлeн cpoк oт тpи гoдини,
тази присъда е в сила от 25.09.2020г ; пo НОХД № 217/2020г. по описа на
ЛРС - за престъпление пo чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и 5 от НК,
извършено на 17.07.2017г., с наложено наказание три месеца „лишаване oт
свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три гoдини;
присъдата е в сила 19.11.2020г. /справка за съдимост – л.87, 88 от делото на
ЛРС/.
Въззивният съд обаче не споделя съображенията на първостепенния
съд за липса на предпоставките за приложение привилегирования състав на
чл.197, ал.3 от НК. Действително, доброволното възстановяване е
задължителен елемент за приложението на чл. 197 НК. Принципно вярно е, че
откриването и изземването на вещите или част oт тях oт органите на
полицията без съдействието на извършителя изключва приложението на пo-
леко квалифицирания случай на кражбата. В конкретния случай обаче в хода
на досъдебното производство е оформен протокол за доброволно предаване
на вещи от страна на подсъдимия К., т.е., това писмено доказателство
установява по несъмнен начин, че връщането на тези вещи е станало със
съдействието на подсъдимия ; в противен случай е следвало да бъде оформен
протокол за претърсване и изземване на вещи. При отразено в протокола
/л.40 от досъдебното производство/ ,че К. е приет в приемната на Участък -
В. , където е предал доброволно посочените в протокола вещи, всякаква друга
интерпретация на доказателствения материал, отнасящ се до горното
обстоятелстово, е необоснована. B настоящия случай, както бе посочено и
по-горе, пo-голямата част от вещите са предадени oт подсъдия К. с пpoтoкoл
за дoбpoвoлнo предаване; в хода на досъдебното производство са останали
невърнати, незаместени вещи на стойност 45.47 лева /виж протокол за
доброволно предаване, разписка, заключение на експертиза/, а в хода на
съдебното производство са платени 15.50 лева от близки на подсъдимия Л.
/разписка л.73 от делото на Ломския районен съд/, а подсъдимият К. е
заплатил сумата от 30 лева /изявление на пострадалия А.Т. - протокол на л.49
5
от делото на Ломския районен съд/. Следователно, вещите са върнати , а част
от тях заместени чрез заплащане на левовата им равностойност. При
съучастие възстановяването или заместването от едни от съучастниците
ползва другия съучастник.
Горното налага преквалификация на деянията на подсъдимите на
такива по чл.197, т.3 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и изменяване на присъдата в тази й
част, съответно оправдаване по по-тежките обвинения.
Горното обстоятелство обаче в случая не следва да се отрази на
вида и размера на наказанията на двамата подсъдими, тъй като въззивният
съд не споделя извода, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.55
НК по отношение двамата подсъдими. Вярно е , че подсъдимият К. е с чисто
съдебно минало поради настъпила реабилитация по право; от друга страна
обаче се касае до кражба на имущество, извършена при условията на чл.195,
ал.1, т.3 и т.4 от НК. В конкретния случай целите на наказанието могат да
бъдат постигнати в пълна степен единствено с налагане на наказание във вида
„лишеване от свобода“ , което може да изпълни съдръжанието на
специалнатата и генерална превенция; особено на специалната такава – да
поправи и превъзпита подсъдимия К. и да въздейства предуредително върху
него. Тези съображения на въззивния съд важат в пълна степен и за
подсъдимия Л., който има и налична съдимост, макар по отношение
последната да намира приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23,
ал.1 от НК.
За извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 197, т. 3 във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр; с чл.20, ал.2 във вр. с
ал.1 НК се предвижда наказание – до осем години лишаване от свобода.
Макар и при погрешна правна квалификация, районният съд е стигнал до
правилния извод, че наказание от по шест месеца лишаване от свобода за
всеки един от подсъдимите ще бъде достатъчно за превъзпитание и поправяне
на извършителите. При новата правна квалификация на деянието по чл. 197,
т. 3 от НК вече не могат да се ценят като смекчаващи вината обстоятелства
връщането на по-голямата част от вещите на собственика им по време на
досъдебното поризводство и доброволното заплащане на стойността на
невъзстановените имуществени щети в хода на съдебното производство, тъй
6
като тези обстоятелства са част от фактическия състав на привилегирования
текст на чл.197 от НК. Следавателно, по делото не са налице мгогобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложение на
чл. 55 от НК, нито изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК
същото е факт, който не е обичаен за масовите случаи, като при оценка на
личността на извършителите и деянието да води до извод, че дори и най-
лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко.
Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е
такъв. От анализа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства е
видно, че е налице превес на първите, но липсват такива, които да се
определят като изключителни или многобройни. Настоящият състав на
въззивния съд намира, че наказания близко до минимума, предвиден в
разпоредбата на чл. 197, т. 3 от НК, а именно – шест месеца лишаване от
свобода ще съдействат за постигане целите, посочени в чл. 36 от НК. Макар и
в същите размери, наказанията са определени от въззивния съд при условията
на чл.54 от НК и при съобразяване принципа на забрана да се влошава
положението на подсъдимите лица.
Районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.25, ал.1 във
вр. с чл.23, ал.1 НК по отношение подсъдимия Л.. Престъплението, предмет
на настоящето производство, е извършено за времето от 23,30ч. на 29.07. до
07,30ч. са 30.07.2019г., a престъпленията предмет на HOXД № 458/20г.,
HOXД № 217/20г., двете пo описа на ЛPC са извършени съответно на
13.09.2020г. и на 17.07.2017г.; първата по време влязла в сила присъда е от 25
.09.2020г. Следователно, Л. е извършил трите престъпления преди да има
влязла в сила присъда е за което и да е от тях ; поради това е определено
едно общо - най-тежко наказание от шест месеца „лишаване от свобода“,
чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 oт HK, е отложено с изпитателен
срок oт три години, считано от влизане на сила на атакуваната в настоящото
производство присъда на Ломски районен съд.
При липса на протест на държавното обвинение и съобразяване
принципа за забрана да се влошава положението на подсъдимите - въпросът
за приложението на чл.66, ал.1 от НК не следва да бъде коментиран от
въззивния съд.
За прецизност и яснота на съдебен акт, макар и наказанията като
7
краен резултат - размер и приложение института на условното осъждане- да
са идентични с тези, наложени от районния съд, тази част на диспозитива на
осъдителната присъда следва да бъде преповторен в диспозитива на
въззивното решение, тъй като наказанията са определени при условията на
чл.54 от НК, а не при условията на чл.55 от НК.
В останалата част - досежно приложението на чл.25, ал.1 във вр. с
чл.23, ал.1 от НК по отношение подсъдимия Л. и присъдените в тежест на
подсъдимите разноски - присъдата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.3 във вр. с чл.
337, ал.1, т.2 НПК въззивният съд въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда на Районен съд-Лом, постановена на
12.10.2021 година по нохдело № 420/2021 година, в частта, с която
подсъдимите С.К. и Л.Л. са признати за виновни в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 във
вр. с ал.1 НК ; като преквалифицира престъпленията в такива по чл. 197, т. 3
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4, във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2
от НК и на основание чл.54 от НК осъжда подсъдимия С.К. на шест месеца
лишаване от свобода и отлага изпълнението наказанието за срок от три
години от влизане в сила на присъдата; осъжда подсъдимия Л.Л. на шест
месеца лишаване от свобода и отлага изпълнението наказанието за срок от
три години от влизане в сила на присъдата; като оправдава подсъдимите по
повдигнатите им по-тежки обвинения.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Районен съд - Лом, постановена на
12.10.2021 година по нохдело № 420/2021 година, в останалата й част.
ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9