Р Е Ш
Е Н И Е
№193/28.12.2017г.
гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ районен съд, в открито заседание
на 06.12.2017г. , в състав:
Районен съдия: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Петя Симеонова., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №660 по описа за 2017г. на ДРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, чл.143,
ал.1 и ал.2 във вр. с чл.142 СК. Ищецът П.В.Г., ЕГН **********, твърди, че от
съвместното си съжителство с ответника В.А.В., ЕГН **********, имат родено дете
Д.В.А., родена на ***г. Твърди, че от момента на раздялата единствена полага
грижи за детето, ответника не е давал издръжка за дъщеря си, не се е
интересувал и не е поддържал контакти с нея. Излага, че ответника системно
употребява алкохол и става агресивен. Моли съда, да постанови решение, с което
да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо детето Д.В.А.,
родена на ***г., и да определи местоживеенето му при нея на адрес в гр. Девня,
кв. „ Химик „ №12, вх. Б, ет.1, ап. 7, да постанови режим на лични отношения на
детето с неговия баща всяка първа и
трета събота от месеца от 09 до 18 часа на същия ден, както и да осъди
ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв, считано от датата на
подаване на исковата молба - 29.06.2017 г., падеж на 10 –число от месеца, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване. Претендира разноските по
делото. Представя писмени доказателства, ангажира гласни доказателства чрез
разпита на двама свидетели.
В съдебно
заседание чрез проц. представител
поддържа така предявените искове и моли съда за уважаване на същите
В срокът по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба. В съдебно заседание бащата не изразява становище по предмета на
делото
ДСП - гр. Девня изразяват становище, че на този
етап потребностите на детето са изцяло задоволени от майката и нейните родители.
В представеният по делото социален доклад са посочени в детайли всички
обстоятелства свързани с членовете на семейството, жилищните условия,
включително и подкрепящата среда за детето в лицето на бабата и дядото по
майчина линия. Сочат, че след раздялата на страните бащата е полагал грижи за
дъщеря си и е задоволявал потребностите й в семейна среда, като при възможност
майката се е срещала с дъщеря си и е осигурявала финансови средства за нея.
Излагат, че понастоящем поради обективни обстоятелства, тъй като бащата изтърпява
наказание „лишаване от свобода „ не
осигурява издръжка за дъщеря си, а непосредствените грижи за нея са поети от
баба и дядото по майчина линия. Твърдят, че майката на детето се намира в
чужбина, където работи, често се чува с дъщеря си по скайп и по телефон, често
изпраща финансови средства за издръжка на дъщеря си, направила е пълномощно на
своите родители да представляват и да отговарят за дъщеря й пред институциите.
От показанията
на разпитаните по делото двама свидетели – В.Д.Г., баща на ищцата, и М.И.С.,
без родство и дела със страните, се установи, че за известно време детето се е
намирало при баща си, като понастоящем грижите по отглеждането и възпитанието й
са поети от родителите на майката. В останалата им част показанията на
свидетелите предвид противоречието им с изготвения социален доклад и близката
родствена връзка на свидетеля В.Д.Г. с
майката, не се кредитират от съда.
При
изслушването си по реда на чл. 15 ЗЗДт от съда детето Д. заяви, че понастоящем
живее при баба си и при дядо си, където се грижат добре за нея, известно време
е живяла с баща си по квартири, които не били хубави. За училище й помагат дядо
и брат й, джобни й дават баба и дядо и майка й изпраща от Германия колети с
храна и пари. Преди около седмица майка й била в страната, видяла й бележника,
разпитала я какво има и какво няма.
От събраните
по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа страна следното:
От съжителство
си страните имат родена дъщеря – Д.В.А., родена на *** г., което обстоятелство
се установява и от представеното заверено копие от удостоверение за раждане от ***г,
издадено въз основа на акт за раждане № I - 1878/19.09.2006г. на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община гр.Варна. Безспорно
по делото се установи, че към настоящия момент страните не живеят заедно, като
детето към момента живее при родителите на майката на адрес в гр. Девня, които
полага грижи за него. Видно от социалния доклад, а и видно от свидетелските
показания са осигурени необходимите битови и хигиенни условия в дома, който
семейството на родителите на майката обитава.
Макар да не бяха представени доказателства за това с оглед обстоятелствата по
връчване на изпратените от съда съобщения и липсата на оспорване от ответника съдът
приема, че същия се намира в обективна
невъзможност лично да полага грижи за дъщеря си и да дава издръжка за нея.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
С настоящият
иск се цели да се разреши спор относно упражняването на родителските права
цялостно. Страните по делото не са в брак и не живеят заедно, следователно
правното основание на иска се съдържа в чл.127 ал.2 от СК - така Решение №1218/27.12.1999г. по
гр.д.№1129/99г., Решение
№669/17.07.1992г. по гр.д.№869/92г., ІІ гр.отд. на ВКС Трайната
фактическа раздяла между страните налага разрешаването на въпроса за концентрацията на родителските функции в
единия родител и личните отношения на детето с другия родител. Изхождайки от
събраните по делото доказателства и интереса на детето, съдът намира, че то следва
да живее при своята майка, която да упражнява родителските права спрямо него,
тъй като на настоящия етап потребностите на детето са задоволени единствено и
само от нея и нейните родители, докато бащата по обективни причини не е в
състояние да осигурява издръжка и да полага физически грижи за дъщеря си. При
достигане до този извод съдът се съобрази и със съдебната практика на ВКС,
видно от която отсъствието на родителя от страната поради необходимостта от
осигуряване средства за издръжката на детето не означава отказ за упражняване
на родителските права и дезинтересиране
от детето – Решение №165/04.07.2014г. по гр. д. №6469/2013г., III гр. отд.
на ВКС. Иманентна черта на упражняването на родителските права над децата
от единия родител е и режима на лични контакти на децата с другия родител.
Обстоятелството, че бащата понастоящем се намира в Затвора не е основание
според настоящия състав за определяне
ограничен режим на лични контакти. Детето Д. при изслушването му от съда изрази
желание да не поддържа контакти с баща си, тъй като същия няма хубава квартира, връща се пиян, чупи, тръшка,
бие я. Относно възпитателските качества
на бащата не бяха ангажирани никакви доказателства, а обстоятелството, че същия
не разполага със самостоятелно жилище, не може да послужи за основание за отричане
правото му на лични контакти с дъщеря му. Няма данни от останалия
доказателствен материал бащата да е настройвал детето против майка му,
свидетелят В.Д.Г. явства за нормални отношения на В. с дъщеря му. С оглед
развитието и бъдещо формиране на пълноценна личност на детето Д. същата следва
да поддържа връзка с баща си, поради което следва да му бъде определен режим на
лични контакти с дъщеря му, както следва : всяка първа и трета събота и неделя на
месеца от 10, 00 часа в събота до 18, 00 часа в съботния ден, без
преспиване, и от 10 часа в неделя до 18 часа на неделния ден, без
преспиване, както и две седмици през лятото, когато майката не ползва платения
си годишен отпуск. Тук следва да се отбележи, че по съгласие на родителите
бащата би могъл да осъществява лични контакти и извън определения от съда режим,
както и ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо
положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в
съответствие с новосъздадената обстановка и интереса на детето.
Относно
предявеният иск за текуща издръжка съдът счита, че на детето Д.В.А. следва да
бъде определена месечна издръжка в размер на 200 лв., от които бащата следва да
заплаща 120 лв., а останалите 80 лв. следва да се заплащат от майката.
По-малкото участие на майката е предвид непосредствената тежест от грижите по
отглеждането и възпитанието на детето, които тя ще полага. Така определеният
размер на издръжката се дължи от подаване на исковата молба- 29.06.2017г.,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпването на
законните основания за изменение или прекратяване на същата.
Бащата следва
да бъде осъден да заплати държавна такса върху определеният размер на текущата
издръжка в размер на 172,80 лева., на основание чл. 78, ал 6 ГПК .
Искането за
присъждане на разноски в полза на майката е неоснователно. Съгласно Определение
№ 385 от 25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, I гр.отд. правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал 2 СК пред първата
инстанция. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната
за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата
родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила независимо от изхода на спора. Така също
и Решение от 03.07. 2014 г. по гр. дело № 953/2014 г.
на ВКС, ІV гр. отд., Определение № 9 от
16.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7223/2014 г., III гр. отд. и Определение
№ 456 от 2.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 422/2012 г., II гр. отд.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
върху детето Д.В.А., ЕГН **********, на майката П.В.Г., ЕГН **********, като
ОПРЕДЕЛЯ детето да живее при майка си на адрес в гр. Девня, кв. “ Химик “ №12, вх. Б , ет. 1 , ап .7
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата В.А.В., ЕГН **********, с детето Д.В.А., ЕГН **********,
както следва : всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10, 00 часа в
събота до 18, 00 часа в съботния ден, без преспиване, и от 10
часа в неделя до 18 часа на неделния ден, без преспиване, както и две
седмици през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН **********, да заплаща на детето си Д.В.А.,
ЕГН **********, чрез нейната майка П.В.Г.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/,
считано от 29.06.2017г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на същата.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената текуща издръжка на основание чл. 242 ал.1 ГПК
ОСЪЖДА В.А.В.,
ЕГН **********, да заплати държавна такса върху определеният размер на
издръжката в размер на 172,80 лв. / сто седемдесет
и два лева и 80 стотинки/ по сметка на ДРС както и държавна такса от 5,00 лева /пет лева/, ако
за принудителното събиране на същата съда издаде служебно изпълнителен лист или
пък бъде издаден изпълнителен лист за издръжката на детето, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на разноски на П.В.Г., ЕГН **********, като
неоснователно.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд
– гр. Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните съгласно чл. 244
от ГПК.
В останалата си част решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – гр. Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Районен съдия……………………………