№ 4136
гр. София , 04.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110131634 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 10163 от
04.06.2021 г. /с дата на пощенско клеймо 31.05.2021 г., с която от името на
СП. КР. СТ., ЕГН ********** против „............., са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 150
вр. с чл. 262 КТ, чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО, чл. 222, ал. 1 КТ и чл.
224, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на
ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6464,53 лева, представляваща
дължими и неизплатени суми за трудово възнаграждение за месеците
март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., юни 2020 г. и август 2020 г. ; 2/
сумата от 8449,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.; 3/
сумата от 288,00 лева, представляваща дължимо от работодателя обезщетение
за временна неработоспособност за месец юли 2020 г.; 4/ сумата от 2500 лева,
представляваща обезщетение при уволнение поради намаляване обема на
работа за времето, през което работникът е останал без работа и 5/ сумата от
2260,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 35 дни, от които 17 дни през 2018 г., 10 дни през 2019 г. и
8 дни през 2020 г.
Съдът намира, че исковата молба, в частта относно иска с правно
основание чл. 150 вр. с чл. 262 КТ и относно иска с правно основание чл. 162
ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО, е нередовна и на ищеца следва да бъдат дадени
указания за отстраняване на констатираните нередовности. Във връзка с иска
с правно основание чл. 150 вр. с чл. 262 КТ, следва да бъдат дадени указания
на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни
претенцията си за положен и незплатен от работодателя извънреден труд,
като посочи твърдения в исковата молба извънреден труд, положен през
периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г., дали е положен през работни дни, през
1
официални празници или през дните на официалните празници. Във връзка с
иска с правно основание чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО да посочи
изрично периода, за който счита, че работодателят му дължи обезщетение за
временна неработоспособност за месец юли 2020 г.
Независимо от гореизложеното и за процесуална икономия, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
страна на ответника в производството.
Страните са представили писмени доказателства, които са
относими, необходими и приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, със задачи посочени в исковата молба, което е основателно и
следва да бъде уважено.
Страните са направили искания за допускане събиране на гласни
доказателства в настоящото производството, чрез разпит на по двама
свидетели, при режим на довеждане, във връзка с установяване на
обстоятелства относно полагания от ищеца извънреден труд през заявения в
исковата молба период и във връзка с явяването на работа от страна на същия,
през времето, за което ответникът твърди, че ищецът е бил в неплатен отпуск,
които са основателни и следва да бъдат уважени.
Искането на ищеца да бъде допуснато събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел, при режим на призоваване, а
именно: Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград – г-жа
.............., следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е
конкретизирано, с оглед обстоятелството, че не се сочат конкретни
обстоятелства се цели да се установят в производството, чрез разпита на този
свидетел, респективно какво би било значението им за правилното решаване
на спора между страните в настоящото производство.
Ответникът е направил искане да му бъде издадено съдебно
удостоверение по силата на което да се снабди от НАП със справка относно
подадената от ответното дружество към НАП информация, свързана с
осигуряването на ищеца, което е допустимо и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за
разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 10163/04.06.2021 г.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение, с писмена молба, с препис за насрещната
страна, да уточни претенцията си за положен и незплатен от
работодателя извънреден труд, като посочи твърдения в исковата молба
извънреден труд, положен през периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г., дали е
положен през работни дни, през официални празници или през дните на
официалните празници.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение, с писмена молба, с препис за насрещната
страна, да уточни претенцията си с правно основание чл. 162 ал. 3 КТ вр.
чл. 40, ал. 5 КСО, като посочи изрично периода, за който счита, че
работодателят му дължи обезщетение за временна неработоспособност за
месец юли 2020 г.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА В ЦЯЛОСТ И В
СРОК ИСКОВАТА МОЛБА В ТЕЗИ ЧАСТИ ЩЕ БЪДЕ ВЪРНАТА, А
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ТЕЗИ ИСКОВЕ – ПРЕКРАТЕНО.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.10.2021 г. от 11.45 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника за периода от м.09.2018 г. до 10.08.2020 г. по
силата на сключен трудов договор. Твърди, че за месец март 2020 г. не е му е
изплатено в цялост дължимото трудово възнагражение, като оспорва
обстоятелството, че е ползвал неплатен отпуск през месец март 2020 г. в
размер на 7 работни дни. Твърди, че за месец април 2020 г. не е му е
изплатено в цялост дължимото трудово възнагражение, като оспорва
обстоятелството, че е ползвал неплатен отпуск през месец април 2020 г. в
размер на 20 работни дни. Твърди, че за месец май 2020 г. не е му е изплатено
в цялост дължимото трудово възнагражение, като оспорва обстоятелството,
че е ползвал неплатен отпуск през месец май 2020 г. Твърди, че за месец юни
2020 г. не е му е изплатено в цялост дължимото трудово възнагражение, като
оспорва да е получил полагащото му се трудово възнаграждение срещу
подпис. Твърди, че за месец август 2020 г. не е му е изплатено в цялост
дължимото трудово възнагражение. Поддържа, че от страна на работодателя
не му е заплатено, дължимото от последния обезщетение за временна
неработоспособност през м. юли 2020 г., в размер на 288 лева. Твърди, че за
периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г. е положил 568 часа извънреден труд,
3
както следва: през месец юли 2019 г. – 144 часа; през месец август 2019 г. – 80
часа; през месец септември 2019 г. – 72 часа; през месец октомври 2019 г. – 64
часа; през месец ноември 2019 г. – 48 часа; през месец декември 2019 г. – 8
часа; през месец февруари 2020 г. – 32 часа; през месец март 2020 г. – 8 часа;
през месец май 2020 г. – 56 часа и през месец юни 2020 г. – 56 часа.
Поддържа, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му е
изплатено полагащото му се обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, пропорционално на отработеното време, като счита, че полагащото му
се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 2260
лева, за полагащи му се 35 дни платен годишен отпуск за 2018 г. /17 работни
дни/, 2019 г. /10 работни дни/ и 2020 г. /8 работни дни/.
Поддържа, че на основание чл. 222, ал. 1 КТ, при уволнение поради
намаляване обема на работа, ищецът има право на обезщетение, в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа, което твърди, че е в размер на 2500 лева и не му е заплатено от
работодателя.
Моли се, се уважаване на предявените искове и за осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
6464,53 лева, представляваща дължими и неизплатени суми за трудово
възнаграждение за месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., юни 2020
г. и август 2020 г.; 2/ сумата от 8449,00 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019 г. до
30.06.2020 г.; 3/ сумата от 288,00 лева, представляваща дължимо от
работодателя обезщетение за временна неработоспособност за месец юли
2020 г.; 4/ сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение при уволнение
поради намаляване обема на работа за времето, през което работникът е
останал без работа и 5/ сумата от 2260,00 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 35 дни, от които 17 дни през 2018 г.,
10 дни през 2019 г. и 8 дни през 2020 г.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените за разгелждане в
настоящото производство искове. Ответникът не оспорва, че през периода м.
септември 2018 г. – 10.08.2020 г., страните са били обвързани от валидно
възникнало трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 22 от
10.09.2018 г., по силата на който ищецът заемал при ответното дружество
длъжността „Директор“. Оспорва се, че ответното дружество дължи на ищеца
претендираното с исковата молба незаплатено трудово възнаграждение за
периода м.03.2020 г. – м.08.2020 г. В тази връзка се поддържа, че дължимото
на ищеца трудово възнаграждение за периода от м.март 2020 г. до месец юли
2020 г., е изплатено от работодателя, с изключение на дните, през които
ищецът не се е явявал на работа, поради ползван разрешен от работодателя
неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ. Оспорва се обстоятелството ищецът
4
да е полагал извънреден труд през време на действие на сключения между
страните трудов договор. Оспорва се, че работодателят е възлагал на ищеца
полагането на извънреден труд, било в работни дни, в почивни дни или на
официални празници. Оспорват се и претенциите с правно основание чл. 224,
ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, като се оспорва, че на ищеца се дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в твърдения в исковата
молба размер. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски в настоящото производство.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ, чл. 150 вр. с чл. 262 КТ, чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО, чл. 222,
ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да заплати
в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6464,53 лева,
представляваща дължими и неизплатени суми за трудово възнаграждение за
месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., юни 2020 г. и август 2020 г.;
2/ сумата от 8449,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.; 3/
сумата от 288,00 лева, представляваща дължимо от работодателя обезщетение
за временна неработоспособност за месец юли 2020 г.; 4/ сумата от 2500 лева,
представляваща обезщетение при уволнение поради намаляване обема на
работа за времето, през което работникът е останал без работа и 5/ сумата от
2260,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 35 дни, от които 17 дни през 2018 г., 10 дни през 2019 г. и 8 дни
през 2020 г.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че през периода 10.09.2018 г. – 10.08.2020 г., страните в
настоящото произвдство са били обвързани от валидно възникнало трудово
правоотношение, по силата на трудов договор № 22 от 10.09.2018 г., по
силата на който ищецът заемал при ответното дружество длъжността
„Директор“.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, наличието на валидно възниквало и съществувало между страните в
производството трудово правоотношение, действало през твърдения в
исковата молба период, по силата на което е заемал длъжността „Директор“
при ответното дружество; както и че е престирал труд съобразно уговореното,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово
възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата
молба размер.
По отношение на иска с правно основание чл. 150 вр. чл. 262 КТ:
По иска с правно основание чл. 150 вр. чл. 262 КТ в тежест на ищеца е
да установи наличието на валидно трудово правоотношение между него и
ответника за процесния период, по силата на което е полагал извънреден
труд, по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя си, както и размерът на дължащото се възнаграждение за
положения извънреден труд.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата
молба размер.
По отношение на иска с правно основание чл. 162, ал. 3 КТ вр. чл.
40, ал. 5 КСО:
По иска с правно основание чл. 162, ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО в
тежест на ищеца е да установи, че за времето през месец юли 2020 г., за което
твърди, че е ползвал отпуск за временна неработоспоспобност, му е бил
издаден болничен лист поради временна неработоспособност, както и че е
предоставил същия на работодателя в срок от два работни дни от издаването
му.
По отношение на иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:
По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения
в исковата молба период, че трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, че в
6
резултат на уволнението е останал без работа, времето през което е останал
без работа, както и размера на последното брутно трудово възнаграждение –
база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца,
обуславящи основателността на претенцията му, както и по-конкретно да
докаже, че е заплатил претендираните суми, за което не сочи доказателства.
По отношение на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения
в исковата молба период, размера на неизползвания платен годишен отпуск,
на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск, респ. на
последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца,
обуславящи основателността на претенцията му, както и по-конкретно да
докаже, че е заплатил претендираните суми, за което не сочи доказателства.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените
ведно с исковата молба и отговора на исковата молба, документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 250 лв.,
платим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ...........
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства в настоящото
производството, чрез разпит на по двама свидетели, при режим на довеждане
от страните в насроченото по делото открито съдебно заседание, за
установяване на обстоятелства относно полагания от ищеца извънреден труд
през заявения в исковата молба период и във връзка с явяването на работа от
страна на същия, през времето, за което ответникът твърди, че ищецът е бил в
неплатен отпуск.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, което да му
послужи пред Национална агенция за приходите за снабдяване с документ
относно подадената от ответното дружество към НАП информация, свързана
с осигуряването на ищеца. Съдебното удостоверение да се издаде след
заплащане на дължимата държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца да бъде допуснато събирането на
гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, при режим на
7
призоваване, а именно: Директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
Благоевград – г-жа ..............
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
8
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към нея.
Вещото лице да се призове с указания да работи по изготвяне на
заключението по допуснатата експертиза и да представи същото в
законоустановения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9