Определение по дело №474/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 118/26.11.2014 г., постановено по гр. д. № 1012/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, на основание чл. 144 от СК Х. З. О. е осъден да заплаща на пълнолетната си учаща редовно във висше учебно заведение дъщеря А. Х. О., месечна издръжка в размер на 125 лв., считано от 01.11.2014 г., до изтичане срока на обучението й като студент във ВУЗ или настъпването на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, но не повече от навършването й на 25 години, ведно със законната лихва за забава при всяка просрочена вноска, като иска в останалата му част за разликата над 125 лв. до пълния предявен размер от 300 лв. е отхвърлен, както и за периода от предявяване на иска- 10.09.2014г. до 31.10.2014 г. С решението Х. З. О. от гр. К. е осъден да заплати на А. Х. О. от гр. П., направените разноски в размер на 179.17 лв., а по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 180 лв. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката А. Х. О. от гр. П., която чрез пълномощника си А. С. М. от АК- С. го атакува като необосновано, за което са изложени съображения. Твърди се в жалбата, че съдът неправилно не обсъдил показанията на св. Ц. И.а, след като в доклада по делото определил като факти, подлежащи на доказване нуждите на ищцата и размера на разходите, необходими за покриването им; пренебрегнал заболяването на ищцата, а обсъдил заболяването на майката на ответника; не взел предвид, че разпореждането на НОИ за размера на пенсията на г- жа О. било от 2009 г., и този размер бил няколкократно актуализиран; направил извода, че за задоволяване на потребностите на ищцата била необходима сума в размер на минималната работна заплата от 340 лв. и, че ответникът по иска не реализирал остатъчни доходи над собствената си издръжка; не било прието, че ответникът може да реализира доходи от притежаваното жилище и, че нямал задължение за издръжка към други низходящи; че майката на ищцата нямала собствено жилище и живеела под наем. Искането е да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което искът да бъде уважен в пълен размер и алтернативно- иска да бъде уважен до размера на 225 лв., ако съдът прецени, че претендираният размер би представлявал особено затруднение за въззиваемия. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се излагат сходни съображения. Представя се писмено доказателство. Претендират се разноски за двете инстанции.

В писмен отговор Х. З. О., чрез пълномощника си А. Н. П. от АК- К., оспорва въззивната жалба и моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения за правилността на решението. Поддържа се в отговора, че според чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не била налице. Сочи се, че по делото били събрани доказателства за доходите на ответника по иска в размер средно месечно за последните 6 месеца от по 788.10 лв., като доходи от недвижимо имущество и движими вещи не били установени. Поддържа се и това, че ответникът по иска доброволно изплащал издръжка в размер, който не му създавал особени затруднения. Определеният от съда размер от 125 лв. бил във възможностите на ответника по иска и нямало да го затрудни. Сочат се доказателства. В съдебно заседание съображенията в писмения отговор се поддържат и се твърди, че и след навършване на 18 години на детето през месец ноември 2013 г., бащата продължил да заплаща издръжката, която му била присъдена в размер на 100 лв. и преустановил плащането едва на 01.07.2014 г., когато ищцата завършила обучението си. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването на решението в частта, с която искът е отхвърлен, поради което е допустима в тази част, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Предявен е иск по чл. 144 от СК за присъждане на издръжка от родител на пълнолетен, учащ се във висше учебно заведение в размер на 300 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба- 10.09.2014 г., ведно със законната лихва за забава.

Ищцата твърди, че бракът между родителите й бил прекратен с решение № 107/16.07.2013 г. по гр. д. № 1033/2013 г. на КРС. Родителските права били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с детето. Твърди също, че през м. юли 2014 г. била приета за редовна студентка в Технически университет- София, специалност „Компютърно и софтуерно инженерство”, записала се като студент, внесла държавната такса от 325 лв. и подала документи за настаняване в общежитие, класирането за което следвало да бъде извършено на 23.09.2014 г. като при одобрение- да внесе депозит и редовна наемна вноска. Твърди, че не може да се издържа сама, тъй като нямала никакви доходи- не притежавала недвижими имоти или автомобили, както и имущество, от което да се издържа. Разходите били свързани с общежитие, консумативи, транспорт, храна, облекло и обувки, учебници и помагала, такси и други нужди, които нараствали ежедневно. Майката на ищцата не разполагала с високи доходи, но въпреки това подкрепяла дъщеря си в решението й да продължи образованието си. Ответникът преустановил заплащането на издръжката на 01.07.2014 г. и майката на ищцата взела кредит за поемане на разходите й по кандидатстването и заплащане на първоначалната такса в Университета. Твърди, че ответникът работи в „П- С”- гр. К и реализира добър доход, поради което бил във възможност да заплаща издръжка без особени затруднения. Освен това, притежавал недвижим имот и лек автомобил, живеел при майка си, с която си разделяли разходите за вода, електричество и други битови нужди. Моли ответникът да бъде осъден да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на предявяване на иска до навършване на 25- годишната й възраст и настъпване на законни основания за прекратяването или изменяването, ведно със законната лихва за забава, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата издръжка за минало време за периода от 01.07.2014 г. до 09.09.2014 г. вкл. в размер на 300 лв., ведно със законна лихва за забава.

В съдебно заседание е направен отказ от иска с правно основание чл. 149 от СК и с протоколно определение от 12.11.2014 г. съдът е прекратил производството в тази му част.

От фактическа страна се установява следното:

Съдът с доклада по делото е признал за безспорно, че ищцата е пълнолетно дете на ответника с право да претендира заплащане на издръжка от баща си- ответника по иска, съгласно чл. 144 от СК.

Установява се по делото, че с решение № 107/16.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1033/2013 г. по описа на РС- Кърджали, ответникът по иска бил осъден да заплаща на ищцата в настоящото производство ежемесечна издръжка чрез нейната майка и законна представителка в размер на 100 лв. месечно, до навършване на пълнолетие или настъпване на друга правопогасяваща или изменяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Ищцата е родена на 01.11.1995 г. и понастоящем е на 19 г. За учебната 2014/2015 г. била записана като студентка първи курс, редовна форма на обучение в Технически университет- гр. София, специалност „Компютърно и софтуерно инженерство”. Семестриалната такса за обучението възлизала на 325 лв., а таксата за наем в общежитието на Университета за м. ноември 2014 г.- на 38.46 лв. Ищцата декларирала, че не реализира трудови доходи и не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.

По делото е установено и това, че майката на ищцата за период от 6 месеца реализирала средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 825.49 лв. и нетно- 739.59 лв., а ответникът за същия период- средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1065.37 лв. и нетно- 788.11 лв. Ответникът бил собственик на жилище с площ 46.25 кв.м. и на лек автомобил марка „Р М” с първоначална регистрация от 17.09.1997 г. По делото се установява и това, че на 06.10.2014 г. ответникът внесъл по сметка на дъщеря си сума за издръжка в размер на 100 лв., а за месеците ноември и декември 2014 г. и за м. януари 2015 г.- внесъл по 125 лв. Представени са и доказателства, че майката на ответника е на възраст 72 години, с влошено здраве, с чести хоспитализации и с размер на месечна пенсия през 2009 г.- 267.89 лв.

Разпитаната по делото св. Ц. И., установява какви средства разходва за обучението на своя син- студент по специалност, подобна на тази на ищцата. Св. З. К.- майка на ищцата, твърди, че дъщеря й учи в гр. С., а в гр. П. била адресно регистрирана, където родителите на свидетелката притежавали жилище, като при завръщането си в гр. К., ищцата оставала в жилището на майка си, което било взето под наем. Свидетелката твърди, че за абитуриентския бал, ищцата получила бижута- гривна и синджир от баба си по бащина линия, както и подаръци от семейни приятели. Ищцата имала автоимунно разстройство, за което нямало лечение и била алергична към различни храни и слънце. Свидетелката поемала издръжката на ищцата като студент и включвала такса за предварителни изпити, семестриална такса- 325 лв., общежитие- около 40 лв., предстояло и заплащане на консумативи за парно и ток, а разходите за храна, учебници, дрехи, перилни препарати- възлизали на около 100 лв. седмично, а пътуването до К.- 40 лв. Свидетелката твърди, че ответникът живеел с майка си в два съседни свързани апартамента, обособяващи едно голямо жилище от около 140 кв. м. Знаела, че бившата й свекърва боледува от хронично заболяване и била оперирана. Според св. Н. М.- приятел на ответника, същият често посещавал дома му. Било му известно, че в началото на годината майка му имала здравословен проблем и била в болница, а ответникът бил неин придружител. Същата страдала от диабет и била на медикаментозна терапия, а поради отстраняване на жлъчката трябвало да бъде на специална диета. Ответникът и майка му споделяли, че се случвало много трудно финансово да изкарат месеца заради закупуваните лекарства на майката на Х.. Не били от състоятелните хора.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявения иск е частично основателен. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Или, за да е основателен искът за присъждане на издръжка, следва да са налице при условията на едновременност следните предпоставки: ищецът да е пълнолетен, да е в невъзможност да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, да учи редовно във висше учебно заведение, да не е навършил двадесет и пет годишна възраст и даването на издръжка да не съставлява особено затруднение за даващият родител. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги обективна и конкретна и зависи от имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Впрочем, пълна безусловност на задължението за издръжка не е налице.

В случая не се спори, че ищцата е пълнолетна дъщеря на ответника по иска, че е студентка, редовна форма на обучение, не е навършила 25- годишна възраст. Същата не работи и не разполага със собствени доходи и имущество, от които да се издържа. По делото е установено и това, че ответникът работи и реализира месечни трудови доходи в размер на около три минимални работни заплати за страната и няма данни по делото да има друг източник на доходи, освен работната му заплата. Същият е собственик на 17- годишен автомобил и апартамент от 46 кв. м., като няма данни ответникът да извлича доходи от това имущество. Установено е също, че подпомага възрастната си майка, с която живее, което задължение не е безусловно, а съгласно чл. 141 СК майката на ответника е в ред, следващ реда на ищцата като негово дете с право да търси издръжка.

Съдът приема, че изложеното, не е достатъчно да се приеме, че ответникът може да дава издръжка на пълнолетното си дете без особено затруднение в претендирания размер от 300 лв. месечно. Това е така, тъй като когато родителят обективно няма остатъчни доходи над собствената му издръжка, издръжката на пълнолетното дете съставлява особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което изключва дължимостта й в търсения размер. Със сочената разпоредба е предвидено по изключение, при наличието на всички посочени предпоставки, родителите да подпомагат пълнолетните си учащи деца, в случай, че след задоволяване на всички свои екзистенциални потребности, разполагат с достатъчно свободни средства, позволяващи им без затруднение да дават претендираната издръжка. В настоящия случай, съдът отчита, че при предявяване на исковата претенция, ищцата е вече пълнолетна и като такава същата има задължение да се грижи сама за осигуряване на своята издръжка. С оглед реализираните от бащата средни месечни доходи за правно релевантния период, съдът приема обаче, че същият, след задоволяване на собствените си нужди, за които според данни на КНСБ за 2014 г., за да посреща разходите си за храна, облекло, здравеопазване и др. според средните български стандарти, на човек от семейство са нужни 559 лв. месечно, би могъл да разполага с остатък в размер на 200 лв., които да заплаща като месечна издръжка на ищцÓта, без това да съставлява за него особено затруднение. И това е така, тъй като с оглед посочените данни, след заплащане на месечна издръжка от 200 лв. на ищцата, за ответника остава сума, достатъчна да покрие месечните му екзистенциални нужди. Поради това и като е направил различни изводи, и е уважил иска само до размера на сумата от 125 лв. месечна издръжка за ищцата и е отхвърлил иска за разликата до 200 лв., съдът е постановил неправилно решение в тази част. Следва поради това първоинстанционното решение да се отмени в частта, с която иска за издръжка е отхвърлен за разликата от 125 лв. до 200 лв., като се постанови в тази част друго решение, с което ответникът бъде осъден да заплаща допълнително за месечната издръжка на ищцата и сумата в размер на 75 лв., или общо месечно- 200 лв. При този изход на делото следва ответникът да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд допълнително държавна такса в размер на 108 лв.

Независимо от горните изводи, довели до частично отменяване на атакуваното решение, тази инстанция не споделя доводите на жалбодателката, че съдът неправилно не обсъдил показанията на св. Ц. И.- същите нямат пряка връзка със спорните по делото факти. Освен това, първоинстанционният съд не е пренебрегнал заболяването на ищцата, тъй като такова обстоятелство изначало не е било твърдяно в исковата молба. Неотносими към спора са разпореждането на НОИ за размера на пенсията на майката на ответника, както и това, че майката на ищцата нямала собствено жилище и живеела под наем. Останалите обстоятелства са взети предвид от първоинстанционния съд при постановяване на атакуваното решение.

При този изход на делото по въпроса за разноските съдът съобрази следното: Пред тази инстанция по делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е договорено и заплатено възнаграждение на пълномощника на жалбодателката в размер на 850 лв. Съдът като съобрази направеното от пълномощника на ответника по жалбата възражение за прекомерност на възнаграждението, както и, че по отношение на ищцата минималното адвокатско възнаграждение се определя по реда на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения- според материалния интерес, който в случая е 2700 лв., и тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че размера на адвокатското възнаграждение за пълномощника на жалбодателката, следва да бъде намален до 419 лв. С оглед на това, както и предвид частичното уважаване на жалбата, и съобразно направените разноски от ответника по жалбата пред тази инстанция, то дължимите на жалбодателката разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение възлизат на 104 лв., а тези на ответника по жалбата- на 171 лв. Или по компенсация, следва жалбодателката да заплати на ответника по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 67 лв. /171 лв.-104 лв.= 67 лв./.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 118/26.11.2014 г., постановено по гр. д. № 1012/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на А. Х. О., с ЕГН *, от гр. П на основание чл. 144 от СК против Х. З. О., с ЕГН *, от гр. Кърджали, за разликата от 125 лв. до 200 лв. месечна издръжка, вместо което постановява:

ОСЪЖДА на Х. З. О., с ЕГН *, от гр. К, ул. „В. А. 2, вх. Б, . 1, ап. 13 да заплаща на дъщеря си А. Х. О., с ЕГН *, от гр. П, ул. „Н. К. № 2. . 4, ап. 45 допълнително исумата в размер на 75 лв. за месечна издръжка, или общо 200 лв. месечно.

ОСЪЖДА Х. З. О., с ЕГН *, от гр. К, ул. „В. А. 2, вх. Б, . 1, ап. 13 да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд допълнително държавна такса върху уважената част на иска в размер на 108 лв.

ОСЪЖДА А. Х. О., с ЕГН *, от гр. П, ул. „Н. К. № 2. . 4, ап. 45 да заплати на Х. З. О., с ЕГН *, от гр. К, ул. „В. А. 2, вх. Б, . 1, ап. 13, направените разноски за тази инстанция в размер на 67 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/