Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 21.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІІ граждански състав в открито
заседание, на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
При
секретаря : Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 6069 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „А.з.с.н.в. ” ЕАД-гр. *** против против Л.П.
***, за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че ответника дължи
на ищеца сумите главница в размер на 1198лв.-главница, сумата от
287,36лв.-договорна лихва, за периода 20.04.2017-20.03.2019г. и сумата от
115.20лв.- обезщетение за забава, за периода 21.05.2017-30.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018г до окончателното й изплащане.
Твърди се, че на 23.03.2017г. между ***и Л.П.Г. е сключен договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер СRЕХ-14630762 от 23.03.2017 г за
сумата 1198лв. Твърди се, че „*** е
изпълнил задължението си по него.Твърди се, че кредитополучателят се е задължил
да върне кредита на 24 броя равни месечни вноски, всяка от които по 61,89 лв ,
при първа погасителна вноска 20.02017г. и краен срок 20.03.2019г.Твърди се, че
кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на сумите, и поради
забава на кредитополучателя е обявена предсрочна изискуемост на вземането,
считано от 20.05.2017г., която представлява падежа на втора погасително вноска.
Твърди се,ч е на 23.10.2017г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвъпрляне на вземания от 27.07.207г. между „*** и „А.з.с.н.в. ЕАД“ по силата на който вземането срещу ответника е прехвърлено
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви
на дружеството-ищец. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 2886/2018 г. по описа на
ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, която не е връчена на
длъжника, поради това че не е открит на адреса и няма месторабота и съобразно
указанията на съда ищецът е предявил
настоящия установителен иск. В заключение моли съда да признае за
установено по отношение на ответника че същият дължи на ищеца сумата от
главница в размер на 1198лв.-главница, сумата от 287,36лв.-договорна лихва, за
периода 20.04.2017-20.03.2019г. и сумата от 115.20лв.- обезщетение за забава,
за периода 21.05.2017-30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.04.2018г до окончателното
й изплащане. Претендира и направените деловодни разноски в исковото и
заповедното производство. Към ИМ са приложени писмени доказателства по опис и
са направени доказателствени искания – да се приложи ч. гр.д.№ 2886/2018г. по
описа на ПлРС.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК, чрез назначения особен представител е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Прави възражение, че
вземането по договора за банков кредит не е изискуемо, тъй като не са налице
предвидените предпоставки, както и че ответникът не е уведомен за извършената
цесия. Прави възражение за недопустимост
на предявения евентуален иск.
Съдът като прецени събраните в хода на производството
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от
фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. № 2886/2018г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал пред ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК и съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1т.2 от ГПК
с разпореждане на съда е указано на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си. Установителния иск
претенция е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е
допустим.
От
представения по делото препис на договор
за паричен кредит сключен между ***и
Л.П.Г. в качеството на кредитополучател се установява, че по силата на това
съглашение заемодателя е предоставил на ответника кредит в размер на 1 198 лв. От своя страна кредитополучателят
се е задължил да я върне и ползва съгласно условията на договора, като е поел
задължение да върне на заемодателя
сумата на 24 месечни вноски всяка от 61,89
лв, Страните са уговорили 21,25 % фиксиран годишен лихвен процент по заема и 23,45
% годишен процент на разходите. Между страните не е налице спор, че
заемодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение да предостави
заемната сума.
Установява
се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 27.07.2017г., че
заемодателят ***е прехвърлил на ищеца „А.з. с.н.в.” ЕАД вземанията, произтичащи от договори
за заем. Представено е/ и приложение №
1/23.10.2017г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания, от което се
установява, че вземането на ***към ***е прехвърлено н.А.з.с.н.в. Представено е и писмено потвърждение от
цедента за извършената цесия. От представения препис на пълномощно/л.19 от
делото/, изходящо от *** представляващ „
***С.А“ клон България, от което се установява, че дружеството е упълномощило
цесионера „А.з.с.н.в.” да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания, които са били цедирани по
силата на сключения договор за цесия от 27.07.2017г. По делото е представено уведомително писмо от А.з.с.н.в.
отправено до длъжника, от известието за
доставяне на което се установява, че длъжникът е уведомен за цесията на
07.11.2017г. Процесуалния представител на длъжника адв. В. е изложила съображения, че към
07.11.2017г. не е налице надлежно оправомощаване на цесионера А.з.с.н.в. да уведоми длъжниците от
името на цедента. Съдът намира, че това възражение е неоснователно по следните
съображения. Действително,представеното по делото пълномощно, с което цедента е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците е от дата 25.01.2018г., т.е. след
връчване на уведомлението от името на ищеца
на ответницата, но в пар. 7 т. 8 / стр. 14 от делото/ от сключения договор се установява, че с
подписване на настоящия договор продавачът е упълномощил купувача с правата за
уведомяване на длъжниците за извършената цесия, като допълнително ще издаде и
изрично пълномощно формата и съдържанието на което са определени в приложение №
6 от договораи което ще представи на купувача в срок от три дни. С оглед на
изложеното съдът намира, че към датата на връчване на уведомлението цесионерът
е разполагал с представителна власт да уведоми длъжниците за цесията. В случая
чоже да се приеме, че дори действията от цесионера към 07.11.2017г. да са били
извършени без представителна власт, с
последващото изрично пълномощно
са потвърдени.Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД цесията има
действие спрямо длъжника от деня, когато
му бъде съобщена от предишния кредитор. Както приема ВКС в практиката си, няма
пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е Решение №137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). По делото е представено уведомление до
длъжника за извършената цесия, което е връчено на длъжника и в конкретния
случай цесията е произвела действие.
По делото е
назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която като
неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно, от
което се установява,че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /
30.04.2018г./ дължимите от Л.Г. суми по договор за потребителски паричен
кредит № СRЕХ-14630762 от 23.03.2017 са в размер на 1485,36, в това число 1198 лв главница и
287,36 лв договорна лихва за забава за периода от 20.04.2017г.- 20.03.2019г.
Размерът на лихвата за забава за периода от 20.05.2017г.- до датата на подаване
на заявлението в съда/ 30.04.2018г. върху сумата 1198 лв е в размер на 115,14
лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн
установителен иск за установяване, че в полза на ищеца „А.з.с.н.в. ” ЕАД
съществува вземане срещу ответника в размер на сумите 1198лв.-главница, сумата
от 287,36лв.-договорна лихва, за периода 20.04.2017-20.03.2019г. и сумата от
115.20лв.- обезщетение за забава, за периода 21.05.2017-30.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018г до окончателното й изплащане Установи се
безспорно в производството по делото, че между ответника и „*** е сключен
договор за кредит по силата на който ответникът, в качеството на заемател е
получил сумата 1198 лв. Ответникът не е ангажирал по делото доказателства, че е
платил задълженията си по процесния договор и че към момента не дължи претендираните
сумите за главница и лихва.От заключението
на ВЛ се установява, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение задължението на ответника възлиза на 1485,36, в това число 1198 лв главница и
287,36 лв договорна лихва за забава за периода от 20.04.2017г.- 20.03.2019г.
Размерът на лихвата за забава за периода от 20.05.2017г.- до датата на подаване
на заявлението в съда/ 30.04.2018г. върху сумата 1198 лв е в размер на 115,14
лв. По делото, като писмени доказателства от ищеца е представено уведомление за
извършено прехвърляне на вземания от „***
чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** до Л.Г. във връзка с уведомяването му в
качеството на длъжник по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената цесия. Видно
от отбелязването върху приложената обратна разписка, е че съобщението е получено на 07.11.2017г от Л.Г..
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено от
частния правоприемник по Договора за цесия - „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** . В случая, заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено по чл.410 от ГПК, като съдът намира, че и в настоящия
казус, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия,
прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тъй като, частното
правоприемство се основава на договор за цесия, сключен на 23.01.2017 г. между
от „*** от една страна и от друга,
ищецът в настоящия правен спор - „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, на общо основание следва
да са представени доказателства при подаване на заявлението за уведомяване на
длъжника, тъй като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма действие
по отношение на него – чл.99 ал.4 от ЗЗД. Тъй като заявлението е подадено от
дружеството – правоприемник, въз основа на сключения Договор за цесия, а не от
първоначалния кредитор, то за да има действие по отношение на длъжника това
прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99 ал.3
от ЗЗД. В случая съобщението
за цесия е връчено на длъжника, поради
което възраженията на процесуалния представител на ответника, че ищецът няма
качество на кредитор са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение .
В случая
следва да се разгледа въпроса – за каква част от задължението кредиторът е имал
право да поиска издаването на заповед за изпълнение към 30.04.2018г. – датата на постъпване на заявлението по ч.гр.д.№ 2886/2018г. Съгласно даденото разрешение в
т.18 на ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., в хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да
е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В случая съгласно чл. 3 от общите условия, при просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсромно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава , без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. В този случай, за да бъде
изискуемо вземането по реда на чл. 410 от ГПК на основание настъпила предсрочна
изискуемост, е било необходимо и е следвало да бъде доказано в процеса
уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост. Съобразно
дадените задължителни указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост
съставлява изменение на договора за кредит, което настъпва с волеизялвение само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Мотивите за това тълкуване се основават
на императивния характер на нормата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Последната съдът
счита, че намира приложение към „*** ЕАД, доколкото дружеството е било до
заличаването му през 2018г. финансова институция по смисъла на чл. 3а ЗКИ /вписано
под № 189 в регистъра на банковите институции на БНБ/. Ето защо и за да бъде
завършен преобразуващия фактически състав за отнемане преимуществото на срока е
необходимо не само обективния факт на допусната забава на две или повече
месечни вноски, а още и нарочно изявление от името на кредитора до длъжника за
обявяване кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай по делото не са
представени доказателства за упражнено
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ето защо и следва да
се приеме, че към датата на сезиране на заповедния съд фактическия състав за
отнемане преимуществото на срока за връщане на предоставения кредитен ресурс и
по отношение на непадежиралите вноски е бил недовършен. Независимо от горното,
съдът намира, че с факта на получаване на исковата молба и изявената в нея воля
за упражнено право от страна на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, горният фактически състав е довършен и вземането на ищеца за връщане
на предоставения кредитен ресурс в пълния му размер е станало изискуемо.
Последният факт съдът намира, че следва да бъде съобразен при разрешаване на
спора. За разлика от случаите, когато кредиторът основава на твърденията си за
предсрочна изискуемост с искане за незабавно изпълняема заповед, искането за
снабдяване само с изпълнително основание, но не и с изпълнителен лист по реда
на чл. 410 ГПК не налага притезанието на кредитора да е възникнало още преди
сезирането на съда. Това е така, защото в този случай заявителят само описва
възникването на вземането си, но не го доказва като изпълняемо към този момент
с документ по чл. 417 и 418 ал.3 ГПК. Заявеното по чл. 410 ГПК вземане може и
да не е още изскуемо, но да стане изпълнеямо, ако не бъде оспорено от длъжника.
Затова и в този случай изпълнителна сила на издаденото от съда изпълнително
основание възниква само ако заповедта се стабилизира поради неоспорването й в
срок или след разрешаване на спор относно съществуването и/или изпълняемостта
на дълга. В тази хипотеза изпълнителен лист още не е издаден. С отчитане на
новонастъпилите факти в хода на процеса относно съществуване на изпълняемото
право не би се променил момента на възникване на правото на принудително
изпълнение. Независимо кога е станало изискуемо (преди или след издаване на
заповедта) задължението ще може да изпълнява принудително едва след приключване
на исковия процес, съответно в случая не са приложими разрешенията, наложени в
съдебната практика относно отричане на факти, пораждащи изискуемост след
заявление по чл. 417 ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока може да бъде
извлечена и от разпоредбата на чл. 422 ал.4 ГПК, с която се изключва
възможността за възстановяването на преждевременно събрано принудително
вземане. Ако взискател без право на принудително изпълнение (недоказал
изискуемост към момента на издаване на изпълнителния лист) може да запази
получено неизсикуемо плащане, на още по голямо основание кредитор, чието
вземане е станало изискуемо преди стабилизиране на заповед по чл. 410 ГПК като
изпълняем акт, следва да бъде легитимиран за принудително изпълнение. В тежест
на ответника е да установи факта на погасяване на дълга по кредита, като същият
не е ангажирал доказателства в този смисъл, поради което и предявения
установителен иск за дължимост на сумата от 1198 лева следва да бъде уважен.
Върху тази сума ответникът дължи лихва за забава от деня на получаване на
исковата молба – 14.02.2019г., към който момент вземането на ищеца за целия
размер на кредита е станал предсрочно изискуем. Що се отнася до претендираната
лихва за забава върху главницата, следва да се отчете, че кредиторът е начислил
такава считано от 21.05.2017г. Към тази дата обаче целият размер на главницата
от 1198 лева не е бил дължим, поради което и следва да се приеме, че ответникът
е в забава само по отношение на главницата по падежиралите вноски и съобразно
уговореното в т. 3 от Условията на договора дължи обезщетение за забава считано
от деня, следващ падежа на всяка една вноска. Изчислен с помощта на електронен
калкулатор размерът на обезщетението за забава върху сумата за всяка
падежирала вноска за периода от дължимостта
и до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда възлиза общо на
36,44 лв. Поради горното, съдът следва да приеме, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, за вземането на заявителя не е настъпила
предсрочна изискуемост и изискуеми към този момент са били само падежиралите
вземания, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания
/неустойки, лихви/, които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното
извлечение от счетоводните книги /съгласно Решение № 139/05.11.2014г. по т.д. №
57/2012г., І т.о. на ВКС/.В случая обаче, след подаване на заявлението и до датата
на устните състезания по делото е настъпил друг юридически факт, който следва
да бъде отчетен на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК, а именно – настъпване на крайния
срок на погасяване на задълженията по договора - 20.12.2018г. Този факт на
изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане на задължението
по банковия кредит – падежа на последната погасителна вноска, задължава съда да
присъди всички анюитетни вноски, включващи главница и/или договорни лихви и
др., и да приеме, че цялото вземане на банката по договора за кредит е
изискуемо, независимо от това, че кредитът не е бил обявен за предсрочно
изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за издаването на заповедта
за изпълнение. В този смисъл е и разрешението, дадено в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014
г. на ОСГТК, решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на I гр.
отд. на ВКС, решение № 184/04.07.2017 г. по търг. дело № 60361/2016 г. на IV
гр. отд. на ВКС. При това положение, основателна се явява претенцията на ищеца
за признаване за установена дължимостта на цялата претендирана главница от 1198
лв и договорната лихва от 287,36 лв за периода 20.04.2017г.- 20.03.2019г. По
отношение на лихвата за забава предявения иск е основателен и доказан за сумата
36,44 лв., като за разликата до претендирания размер 115,20 лв предявения иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни
разноски в размер на 82,80 лв., както и
направените в настоящото исково производство деловодни разноски за държавна
такса, особен представител и ВЛ в размер на 539 лв. По отношение на
юрисконсултското възнаграждение съдът намира, че същото е дължимо, но не в
претендирания размер. Съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, както и предвид това че юрисконсулта
не се е явявал в съдебно заседание възнаграждението за юрисконсулт по делото
следва да бъде определено в размер на 75лева.
По
изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответникът Л.П.Г.,
ЕГН **********,***,, че ДЪЛЖИ НА на кредитора “А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***-р ***, представлявано от
законния си представител ***и ***, сумата 1198 лв представляваща главница по договор за кредит СRЕХ-14630762 от
23.03.2017, сумата 287,36 лв
представляваща договорна лихва: 287,36 лв. за периода от 20.04.2017 г. до
20.03.2019 г.; сумата 36,44 лв представляваща лихва за забава върху всяка от
падежиралите вноски от дължимостта и до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -30.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 30.04.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр.д.2886/2018г. по описа на ПлРС, като за разликата от 36,44 лв до
претендираните 115, 20 лв лихва за забава ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л.П.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ Н. “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-р ***,
представлявано от законния си представител ***и ***, сумата от 82,80 лв.
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 614 лв
представляваща направени представляваща направени разноски в исковото
производство за държавна такса, ВЛ, особен представител и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: