Р Е Ш Е Н И Е
№16
гр.Силистра, 04.03.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: съдия
Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова и с участието на
прокурор……..,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №198 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.И.К. ***,
подадена чрез упълномощен представител адв.С.С. ***, против Ревизионен акт
№Р-03001918005686-091-001/17.05.2019г., издаден от приходни органи при ТД на
НАП гр.Варна, съгласно чл.119 ал.2 ДОПК, потвърден изцяло с Решение №150/25.07.2019г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при
ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък по чл.48 ал.1 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ по данъчни периоди, считано
от 01.01.2012г. до 31.12.2017г.,при съобразяване с чл.109 ал.1,във вр. с чл.171
ал.1 и чл.172 ДОПК, и съответните лихви за забава.Релевира се довод за
неправилно приложение на материалния закон, поради отсъствие на обективните
предпоставки за преценка на въпросните суми като доходи по смисъла на чл.10 ал.1 ЗДДФЛ,а не като дарения.Последните също подлежали на данъчно облагане, но по друг
ред и съгласно друг нормативен акт - Законът за местните данъци и такси. Отделно
от това се поддържат оплаквания, че приходният орган не бил установил
източниците на процесните доходи;не бил положил дължи-мата грижа и не е
изследвал произхода и предназначението им, както и не е изложил мотиви за
приетите от него „други източници“ по смисъла на чл. 35 т.6 ЗДДФЛ на тези
доходи, което в крайна сметка е обосновало издаването на ревизионния акт по
приложения текст, но при допуснати съществени нарушения на изискванията за неговото
мотивиране и на административнопроизводствените правила.Поддържат се
отменителните основания от чл.160 ал.2 ДОПК,във вр. с чл.146 т.2-т.5 АПК, като
не се оспорва само компетентността на приходните органи. С оглед на тези
оплаквания се настоява за отмяна на ревизионния акт и за присъждане на съдебни
разноски.
Ответникът - Директорът
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно
управление на Националната агенция за приходите,чрез представител по пълномощие
гл.юрисконсулт М.К.,оспорва изцяло жалбата /л.315/. Излага аргументи в подкрепа
на главните решаващи изводи на приходните органи,като счита,че не са налице
съмнения относно приложимостта на особения ред по чл.122 ДОПК за провеждане на
процесната ревизия,както и че оспорващата не отрича главните факти-
получаването на парични преводи чрез системата за бързи разплащания Western
Union през периода 2012г.-2017г. в общ размер на 96 707.35лв.Съобразявайки
особените правила за доказване от чл.116 ал.1 ДОПК счита, че ревизираното лице
не е представило годни доказателства за изясняване на основанието,респ.
причините за многократно превежданите парични суми, през продължителен период
от време, от различни лица от чужбина.Освен това,в обясненията /л. 19, л.42/,
давани от жалбоподателката в хода на ревизията, същата е твърдяла, че не
познава хората,превеждали й парите,но го правели защото ги молела да я
подпомогнат в лечението,което счита за недостатъчно за да бъде възприета тезата
й, че процесните суми представляват „дарения“.От извършена проверка в дирекция „Местни
приходи“ при Община Дулово е установено, че не е подавала декларациите по чл.49
ал.3 ЗМДТ за безвъзмездно придобитите имущества и не е заплащала местен данък
за тях.С оглед на всичко това и предвид липсата на каквито и да било
доказателства за характера и основанието на получените парични преводи,
поддържа, че същите представляват облагаеми доходи по смисъла на чл.35 т.6 ЗДДФЛ от други източници, които не са изрично посочени в същия закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО.Ето защо настоява жалбата
да бъде оставена без последици и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение,съгласно правилото от чл.161 ал.1 ДОПК,във вр. с чл.8 ал.1 т.4
от Тарифа №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 774.84 лева.
Производството
е по реда на чл.156-чл.161 ДОПК,във връзка с §2 ДР ДОПК и чл.145 и следващите
от АПК.
Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи,
становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, прие за
установено следното:Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на
оспорения РА; при спазване на срока по чл.156 ал.1 ДОПК /л.309/, след
изчерпване на процедурата по Глава осемнадесета, във връзка с чл.156 ал.2 ДОПК
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е
Ревизионен акт №Р-0300 **********-091-001/17.05.2019г.,потвърден изцяло с
Решение №150/25.07.19г.,издадено по реда на чл.155 ал.2 ДОПК от директора на
Дирекция „ОДОП“ гр.Варна при ЦУ на НАП, с който са установени в тежест на С.И.К.
задължения за данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ в размер общо на 6 477.00 лева и
лихва от 2 419.86 лева.
Ревизионното производство е образувано съгласно чл.112
ал.1 ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03001918005686-020-001/19.09.18г.,
връчена на оспорващата на 31.10.18г. /л.28-л.29/, изменена с последваща заповед
№Р-********** 5686-020-002/28.01.19г., връчена на 15.02.19г. /л.32-л.33/.Обхватът
на възложената ревизия е определен до установяване на задължения за данък върху
годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода:01.01.12г.-31.12.2017г.,като е
определен краен срок за завършване на ревизията - 31.03.2019г.Заповедите са
издадени от Е. С. Х. - началник
сектор „Ревизии“,определена със Заповед №Д-1465/31.08. 2018г. на Директора на
ТД на НАП гр.Варна /л.308/, съгласно чл.112 ал.2 ДОПК, за орган по приходите,
който да възлага ревизии. Разпоредено е ревизията да бъде из-вършена от Г. З. Х. - главен
инспектор по приходите /ръководител/ и М. Н. С.-инспектор по приходите,което е в съответствие с
нормативната регулация от чл.113 ал.6 ДОПК,във връзка с чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП.
С болничен лист на л.296 от делото е удостоверено,че възложилият
ревизията едноличен орган е бил в продължителен отпуск поради временна
нетрудоспособност, поради което със Заповед №27-14/01.04.2019г. /л.295/ на
директора на ТД НАП Варна, е заместен в длъжността от Д. Б. К. - издала, заедно с ръководителя на ревизията,
процесния по делото Ревизионен акт /л.37-л.40/.С Решение №Р-03001918 005686-098-001/09.05.2019г.,
Директорът на ТД НАП Варна /л.36/, на основание чл.7 ал.3 ДОПК,е иззел
разглеждането и решаването на ревизията на С.И.К. от Е. С. Х. и е възложил правомощията на Д. Б. К..
В срока от чл.117 ал.1 ДОПК е издаден Ревизионен
доклад №Р-030019180056 86-092-001/12.04.2019г. /л.45-л.61/, връчен на
22.04.19г. на жалбоподателката /л.62/. По реда на чл.117 ал.5 ДОПК същата е
подала Молба /л.42/, с която е потвърдила главните факти, установени в
данъчното производство - получените парични суми, по начина, в размера и
времето, описани в РД, както и че не е подавала декларация по чл.50 ал.1 т.1 ЗДДФЛ през никоя от релевираните години.Нямала връзка с източниците на
процесните средства, но твърди, че са ѝ били давани като дарения, въпреки
липсата на установена кауза.
В хода на ревизията е било установено, че жалбоподателката
е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 ЗДДФЛ,с постоянен адрес ***.
Омъжена е за С. Х. К. и има три
пълнолетни деца. Не е регистрирана като ЕТ и не участва в търговски дружества,
няма сключени трудови договори през ревизирания период /01.01.12г.-31.12.17г./.
През същия не е подавала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за получени облагаеми доходи. Осигурявана
е за сметка на НОИ като пенсионер по болест /л.153-л.173/.Получавала е и
социални помощи, видно от документите на л.175-л.184.Във връзка с изпратени
искания за предоставяне на информация и документи от трети лица,е установено
имущественото състояние на РЛ и съпруга ѝ. Изследвани са декларираните и
получените доходи; разходите за издръжка и живот, ведно с разходите за покупка
на недвижими имоти и движими вещи. В резултат е установено относително
съответствие между имущественото и финансово състояние на С.И.К. за ревизираните
години.
В същия процесуален порядък са изпратени искания до
различни банкови и кредитни институции. Видно от информацията и представените
писмени доказателства от „ОББ“АД и ФК“Кеш Експрес Сървис“ЕООД е, че
жалбоподателката е получавала парични преводи чрез системата за електронни
разплащания Western Union от чужбина - Турция, Германия и Франция.Установени са
хронологично последователно /по дати/ размерите на получените средства, преизчислени
в лева по курса на БНБ към датата на придобиване за всеки отчетен период. В
Ревизионния доклад от стр.8 до стр.15 подробно са описани данните: номер на
превода, дата на получаване, сума в съответната чужда валута, левовата ѝ
равностойност, дружеството изплатило превода, както и изпращача на сумата. След
обобщаване на данните приходният орган е установил размера на изплатените ѝ
парични преводи, както следва:
1.От „ОББ“АД е получила суми в размер общо на 65 005.13 лева,
в т.ч. за 2012г.- 9 922.19 лева; за 2013г.- 235.62 лева; за 2014г.- 10 874.43
лева; за 2015г.- 13 951.56 лева; за 2016г.- 12 575.33 лева и за
2017г.- 17 446.00 лева; 2.От ФК“Кеш Експрес Сървис“ЕООД,чрез
офисите на: ЕТ“***“ за 2012г.- 20 006.36
лева; „***“ЕООД през 2014г.- 215.14 лева; „БАРС-2000“ЕООД през
2014г.- 11 480.72лева.
При тези фактически установявания и поради
непредставянето на каквито и да е документи или обяснения относно характера на
получените парични средства от С.И.К., ревизиращият екип е констатирал
обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.1, т.2 и т.7 ДОПК. Не се спори, че същата не е
подавала декларации по чл.50 ЗДДФЛ, което кореспондира с извода за наличие на
укрити доходи, както и, че получените доходи от РЛ не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. При условията
на чл.124 ал.1 ДОПК жалбоподателката е уведомена за преминаване на ревизионното
производство по особения ред, предвиден в ДОПК /л.86-гръб-л.87-гръб/.
Подала е Декларациите по чл.124 ал.3 ДОПК по години, за целия ревизиран период
/л.88-л.106/,в които неизменно е посочвала в Раздел IV „Направени разходи“, т.8
Други разходи - разходи за лечение в
размер на по 3000 лева за всяка година,без съпътстващи документи
удостоверяващи реално направените разходи - техния вид, размер, време и начин на
разплащане и т.н. Последното, съпоставено със записванията в Експертните
решения на ТЕЛК гр.Силистра /л.107-л.112/ - дата на инвалидизация:
07.02.2008г.,с определена степен на намалена работоспособност от 77% и
последвали преосвидетелствания намаляващи ТНР до 58%-63%,не може да мотивира
извод,че са извършвани разходи по медицински причини през петте ревизирани
години, а още по-малко да се приемат за реално направени с отражение върху годишната
данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ. Непредставянето на документи, касаещи извършени
разходи за лечение на оспорващата,които да бъдат обвързани с конкретни, по
време на получаване и размер, парични преводи, сочи на обоснованост на извода,
че РЛ не е опровергало констатациите в РА.
В обобщение: Наредителите на процесните суми са
различни лица от Турция, Германия и Франция. Оспорващата не е подавала ГДД по
ЗДДФЛ за периода 2012г.-2017г., а е получавала доход с неустановен произход,
който не е посочен съгласно чл.13 ЗДДФЛ като необлагаем. Признава изрично, че е
получила всички преведени ѝ суми чрез системата Western Union и същите не
са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО,поради което съответно
на закона са включени с оспорения РА в данъчната основа за облагане по чл.48 ЗДДФЛ. /Вж.Решение №13685/13. 11.17г.,адм.д.№8782/16г.;Решение
№2540/27.02.18г.,адм.д.№265/18г. на ВАС,VIII О/
В резултат на така установените факти и обстоятелства
приходният орган е определил доходите за облагане,като получените валутни
парични преводи е квалифицирал като облагаеми доходи от други източници,които
не са изрично посочени в закона и не са обложени с окончателни данъци по ЗДДФЛ
или ЗКПО по години както следва:
2012г. – общ размер на 29 928.55
лева;
2013г. – общ размер на 235.62 лева;
2014г. – общ размер на 22 570.29
лева;
2015г. – общ размер на 13 951.56
лева;
2016г. – общ размер на 12 575.33
лева;
2017г. – общ размер на 17 446.00
лева.
Съобразно правилото от чл.122 ал.2 ДОПК е формирана
данъчната основа за облагане като от получените доходи чрез системата Western
Union е приспаднат размера на данъчното облекчение за лица с 50 и над 50 на сто
намалена работоспособност,съгласно чл.18 ал.1 ЗДДФЛ, възлизащо на 7 920
лева и, е установен дължимият данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ:
2012г.- данъчна основа от 22 008.55 лв. и дължим
данък по чл.48 ал.1 - 2 200.00 лв.;
2013г.-данъчна основа 0.00 лева, съответно данък по
чл.48 ал.1 - 0.00 лева;
2014г.- данъчна основа от 14 650.00 лв. и дължим данък
по чл.48 ал.1 - 1 465.00 лв.;
2015г.- данъчна основа от 6031.56 лв. и дължим данък
по чл.48 ал.1 - 603.00 лв.;
2016г.- данъчна основа от 4 655.33 лв. и дължим
данък по чл.48 ал.1 - 465.00 лв.;
2017г.- данъчна основа от 17 446.60 лв. и дължим
данък по чл.48 ал.1 - 1 744.00 лв.;
С оглед на горните фактически установявания, се
налагат следните изводи от правна страна: Оспорените фискални задължения са
базирани на факти, установени в хода на ревизията посредством представени от
„ОББ“АД и ФК“Кеш Експрес Сървис“ЕООД разпечатки, извлечения от основната база
данни на дружествата и копия на оригинални документи,свидетелстващи,че през
ревизирания период на С.И.К. са изплащани различни суми в различни валути
/основно в евро и до- лари/, чиято равностойност, в общ размер, от „Обединена Българска
Банка“ възлиза на 65 005.13 лева, а от Финансова къща “Кеш Експрес Сървис“ЕООД,
чрез офисите на:ЕТ“***“ за 2012г. - 20 006.36
лева; „***“ ЕООД за 2014г.- 215.14 лв. и „БАРС-2000“ЕООД за
2014г.- 11 480.72 лв. Поради липса на документи или писмени обяснения относно
характера и основанието на получените парични средства чрез системите за бързи
разплащания от лица, живеещи в чужбина - Турция, Франция и Германия, органите
по приходите са констатирали обстоятелства по чл.122 ал.1 т.1, т.2 и т.7 ДОПК и
са провели ревизията по особения ред,за което са уведомили ревизираното лице на
основание чл.124 ал.1 ДОПК. Получените валутни преводи са определени като
облагаеми доходи от други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не
са обложени с окончателни данъци по години.По реда на чл.122 ал.2 ДОПК е
формирана данъчна основа за облагане, включваща получените доходи чрез
системата Western Union, от които е приспаднат размера на данъчното облекчение
за лица с 50 и над 50 на сто намалена трудоспособност,като е установен дължимия
данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ,в посочените в РА размери по години. В хода на
ревизионното производство С.И.К. не отрича получаването на парични преводи чрез
системата за бързи разплащания през периода 2012г.-2017г. в общ размер на 96 707.35
лева, но твърди, че същите са й изпращани с дарствено намерение,т.е. че
представляват периодични дарения направени с цел финансово подпомагане на
лечението й. Поради липса на каквито и да е доказателства за последното,прилагайки
презумпцията от чл.124 ал.2 ДОПК и съгласно особените правила за доказване от
чл.116 ал.1 ДОПК, ответният орган правилно е установил процесните по делото
данъчни задължения.
В
съдебното заседание на 05.02.2020г. упълномощеният от оспорващата адвокат представя
Присъда №16/28.10.2019г.,постановена по НОХД №194/2019г. по опи- са на Окръжен
съд гр.Силистра,влязла в сила на 13.11.2019г. и моли, съгласно чл. 300 ГПК във
връзка с §2 ДР ДОПК, както и съгласно чл.413 ал.1 НПК, да бъде зачетена задължителната
й сила при решаване на настоящия данъчен спор.
В
Определение №704/18.10.2019г. по делото /л.328-л.331/ настоящият състав е
изложил съображения относно релевираната конкуренция между двете конкретни производства
/по ДОПК и по НПК/, при съобразяване с Тълкувателно решение №1/ 07.05.2009г. по
т.д.№1/2009г.,ОСНК на ВКС и най-голямата ценност на влезлия в сила съдебен акт -
непререшимост на вече разрешения спор, включително и относно евентуалната
връзка между тях, сведена единствено до юридическата квалификация на вида на
процесния доход.
Независимо
от това и в изпълнение на задължителните указания, дадени с Определение
№16965/11.12.2019г. по адм.д.№13759/19г. на ВАС, Осмо отделение,влязлата в сила
присъда няма да бъде обсъждана в настоящия съдебен акт, тъй като е без значение
за решаване на спора за законосъобразността на процесния по делото ревизионен
акт /Вж. Определение на л.357-л.358-десен ъгъл долу/.
Действително,
съгласно чл.225 ЗЗД, договорът за дарение е регламентиран и като формален /с
постигане на съгласие в писмена форма/ и като реален /с предаване на вещта/.Писмената
форма на договора за дарение на движими вещи,вкл. на парични средства, не е
форма за действителност. Нормативно допустимо е сключването му да стане и “чрез
предаване“,респ.“приемане“ на вещта,доколкото иде реч за двустранно
съглашение.В този контекст именно се поддържа главното възражение на
оспорващата.На терена обаче, на производството по ДОПК, същото не издържа
критиката на закона, в сегмента за тежестта и начина на доказване.
Разпоредбата
на чл.122 ал.1 ДОПК предоставя правна възможност на органите по приходите да
приложат установения в ЗДДФЛ размер на данъка към определена от него, по реда
на ал.2 основа, когато е налице едно от седемте, изчерпателно изброени в същата
алинея обстоятелства.Съгласно чл.124 ал.2 ДОПК в производството по обжалване на
РА,издаден след извършена ревизия по реда на чл.122 ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,когато
наличието на основанието по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. В настоящия случай, въз основа на
установените факти, приходният орган е констатирал наличие на обстоятелства по
чл.122 ал.1 т.1, т.2 и т.7 ДОПК, коментирани по-горе и неоспорени от РЛ.
Използваният в подобни случаи от данъчните органи презумптативен подход при
изчисляване на данъка по чл.122 и чл.123 ДОПК, не може да има обвързваща
доказателствена сила за наказателния съд.В наказателния процес
доказателствената тежест е на обвинителната власт,поради което използваният в
данъчното производство подход по чл.122 ДОПК, за облагане по аналог, е
неприложим.Същият обръща доказателствената тежест,което означава,че
ревизираният субект следва да обори изводите на приходните органи- обстоятелство,
по дефиниция несъвместимо с базовите принципи на пеналистиката.
От
друга страна, чл.122 ДОПК урежда особени правила за определяне на задължението,
в случаите когато е налице противоправно развитие на данъчното правоотношение;когато
то се дължи изцяло на неправомерното поведение /в случая бездействие-
неподадени декларации по чл.50 ЗДДФЛ,респ. по чл.49 ал.3 ЗМДТ/ на лицето, което
е получавало облагаемия доход,но не е изпълнило задължението си да го декларира
пред данъчните власти.До неговата реализация се прибягва когато данъчната
основа не може да се определи по реда на приложимия материален данъчен за-кон и
няма друг възможен път за това.Основен принцип в правото е,че никой не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение,поради което настоящият
състав намира оспореният Ревизионен акт за напълно съответен както на фактите
по делото, така и на закона.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че ответният
орган не е установил какви са тези „други източници, които не са изрично
посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и
ЗКПО“,на първо място,защото е нямал такова нормативно задължение след като
безспорно е установил,че процесните парични преводи не могат да бъдат
квалифицирани по никоя от разпоредбите на дефинитивния чл.35 т.1-т.5 ЗДДФЛ и, второ, защото при така
констатираната фактическа обстановка, свързана с изясняване на факти и обстоятелства
извън територията на страната, съгласно правилото от чл.116 ал.1 ДОПК,
доказателствената тежест е възложена на жалбоподателката.Последната не е
представила нито едно доказателство,а още по-малко разумно обяснение за
превежданите ѝ регулярно,от непознати за нея лица от чужбина през
продължителен период от време парични суми. В този ракурс преценено оплакването
ѝ за разместена доказателствена тежест в процеса е неоснователно,защото
чл.124 ал.2 ДОПК категорично разпорежда, че констатациите на РА по реда на
чл.122 ДОПК, се считат за верни до доказване на противното, поради което
задължение именно на жалбоподателката е да ги опровергае с всички допустими
доказателствени средства по ДОПК, което не е сторила. В този
контекст,законосъобразно ревизията е била извършена по особения ред при наличие
на обстоятелствата от чл. 122 ал.1 т.1, т.2 и т.7 ДОПК.Извън процедурните
възражения и несъгласия на оспорващата, обсъдени по-горе, спорът по същество е
съсредоточен върху довод за неправилност на извода на приходните органи, че процесните
доходи са облагаеми по ЗДДФЛ, а не по ЗМДТ.
Предвид събраните доказателства, установяващи, че РЛ
не е ангажирало доказателства за произхода на получените като бенефициент
парични средства чрез системата Western Union, същите е следвало да бъдат
декларирани като доход по чл.35 т.6 ЗДДФЛ. Съгласно посочената разпоредба
облагаемият доход е брутната сума на доходи, придобити през данъчната година от
всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО.Следователно същите е
следвало да бъдат декларирани чрез подаване на ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за
съответните години, което не е сторено.
Данъчната основа, определена по реда на чл.122-чл.124 ДОПК, вярно отразява действително получените доходи от С.И.К., намалени с
данъчното облекчение от чл.18 ЗДДФЛ.Поради непредставянето на никакви други
документи, не са признати някакви разходи за целите на облагането, а получените суми правилно са квалифицирани като
доходи от други източници съгласно чл.35 т.6 ЗДДФЛ. Според чл.11 ал.1 т.1 ЗДДФЛ
доходът се смята за придобит на датата на изплащането на сумата по всеки
паричен превод.
По аргумент от чл.160 ал.2 ДОПК,във вр. §2 ДР ДОПК и
чл.168 ал.1 АПК, съдът дължи произнасяне на всички основания за оспорване на
процесния акт. Спорът е повдигнат за дължимостта, съгласно вида на релевирания
доход, на определените публични задължения по ЗДДФЛ.Като субсидиарно
задължението за лихва следва съдбата на главното, но с жалбата не са наведени
самостоятелни възражения относно нейния размер.При така очертания предмет на
съдебния контрол относно установените публични задължения на жалбоподателката с
оспорения РА и с оглед събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
взаимна връзка, се налага извод,че по същество,жалбата е
неоснователна.Направените с ревизионния акт установявания кореспондират изцяло
с възложените предметни и времеви предели на ревизията.Същият отговаря изцяло
на изискванията от чл.120 ал.1 ДОПК, определящ задължителните елементи от
съдържанието му.Съгласно ал.2 на с.чл., ревизионният доклад е приложен като
неразделна част от РА.Ето защо се приема,че при извършване на ревизията не са
допуснати съществен нарушения на административнопроизводствените правила; ревизията
е извършена и процесният РА е издаден от лица, разполагащи с нужната материална
и териториална компетентност, като е спазена и нормативно установената форма. С
оглед на приетото,че оспорващата е получавала парични преводи чрез системата за
електронни разплащания Western Union от чужбина- Турция, Германия и Франция,
без доказано основание /както сама пише в Сведение на л.19 - „Бях чувала, че хората правят „ало, ало“ в
Турция и от там хората им пращат пари. Аз също реших да се захвана с това“/
и като местно лице по чл.4 ал.1 т.1 ЗДДФЛ, по дефиниция е данъчно задължено
лице, което не е декларирало получените доходи по чл.50 ЗДДФЛ, следва, че
безспорно дължи определения й подоходен данък с оспорения РА, ведно с лихвата
за забава. Ето защо, няма основание да се счете,че е нарушен материалния закон
и неговата цел, предвид установените и обсъдени по-горе факти.
В обобщение, при проверката по чл.160 ал.2 ДОПК,настоящият състав установи, че не са налице отменителни основания от
чл.160 ал.2 ДОПК,във връзка с чл.146 АПК, по отношение на установените публични
задължения и тяхната дължимост от жалбоподателката.Присъждане на съдебни
разноски своевременно са поискали и двете страни,но с оглед изхода на
процеса,такива се дължат на ответния орган,на основание чл.161 ал.1 изр.2 и 3 ДОПК, в размер на 774.84 лева, съгласно чл.8 ал.1 т.3 от Тарифа №1/04г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. А щом всичко изложено до
тук е така, то оспореният РА, потвърден изцяло с релевираното Решение №150/25.07.2019г.
на директора на дирекция „ОДОП“ гр.Варна при ЦУ НАП, като съответен на фактите
по делото и закона и, установяващ вярно дължими от С.И.К. публични задължения, следва
да бъде оставен в сила, воден от което и на основание чл.160 ал.1 ДОПК,
Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.И.К. ***, срещу Ревизионен акт №Р-03001918005686-091-001/ 17.05.2019г.,
потвърден изцяло с Решение №150/25.07.2019г.,издадено от директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП, с който са
установени в тежест на жалбоподателката задължения за данък върху дохода по
години за периода 01.01.2012г.-31.12.2017г., в размер на 6 477.00 лева и
лихва по чл.1 ЗЛДТДПДВ и чл.67 ал.4 ЗДДФЛ, в размер на 2 419.86 лева.
ОСЪЖДА С.И.К., с ЕГН:********** ***, Силистренска област, да заплати на Дирекция „Об- жалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с административен адрес: гр.Варна, бул.“Осми
приморски полк“ №128, сумата от 774.84 /Седемстотин
седемдесет и четири 0.84/ лева -
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 ал.1 АПК, във
връзка с §2 ДР ДОПК.
СЪДИЯ: