Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр.Плевен, 18,10,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Плевенският районен съд, IХ-ти
граждански състав, в публично заседание на деветнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр. д. №3555 по описа за
2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Л.И.М., ЕГН **********,***,
чрез адв.В.П. от ПАК, против ОД на МВР – Плевен, ***, представлявано от ***. В
ИМ се сочи, че в процесния период ищецът е работил на длъжност „Мл.инспектор
група ООР“ в РУ-Пордим и РУ-***. Сочи се, че трудовата си дейност ищецът
осъществява
по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна
от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Излага, че на
основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Сочи, че от м.02.2017 г. до настоящия момент
са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР-Плевен и
графици от Началник РУ-Пордим и РУ-*** за дежурствата и
отчитане на положения труд при работа на смени от служителите,
реда
за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часовете извън установеното работно време. Твърди, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи. Излага, че в процесния период – 01,04,2016 г. –
31,03,2019 г., е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди
се още,
че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен
труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд
няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работно време. Излага, че за процесния период – 01,02,2017
г.
до 30,05,2019 г., е положил общо нощен
труд в размер на 2328 часа, който преобразуван към дневен е 2660,904
часа, което
от своя страна води до извънреден труд от 332,904 часа, който
следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му
часовата ставка е в размер на 8,00 лева, следователно за
посочения труд му се дължи сумата от 2663,23 лева. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР да му заплати сумата от 2663,23 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01,02,2017 г. – 30,05,2019
г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 400,00
лева, представляваща мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен труд за
периода 01,02,2017 г. – 30,05,2019 г.
Претендират се и сторените деловодни разноски. В открито съдебно заседание
проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете, съобразно допуснатото с
протоколно определение изменение в размера им, като прилага и писмени бележки,
с идентично развити съображения.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи,
че действително през процесния период ищецът е бил служител на МВР по
чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал посочените от него длъжности. Не оспорва
факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при
режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Излага, че съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези
служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не
са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Сочи, че чл.187,
ал.3 от
ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно,
като ал.5 на същия член предвижда, че работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди,
че в процесния период по отношение на регламентацията на реда за организация и
разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали
следните наредби: Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. /в
сила от 01.04.2015 г./, обн. в ДВ
бр.40/02.06.2015 г., отменена с
решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г., в сила от
датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща
на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/2014 г.
на Министъра на вътрешните работи, и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г.,
обнародвана
в ДВ бр.60/02.08.2016 г., в сила от
деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба
№81213-407/11.08.2014 г. Сочи
се, че
неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи
субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни,
тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде
ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Излага,
че ограничението в Наредба №8121з-592/2015 г. и Наредба
№8121з - 776/2016 г.
е служителите, работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд,
което било равно на коефициент 1, а не на посочения
коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането по аналогия към
чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя
страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период
са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от
министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за
всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в
размер на 0.25 лева. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до
извода, че часовата му ставка е 8,00 лева
за
целия процесен период. Твърди се, че от исковата молба
не става ясно дали се твърди, че нощният труд, положен от
ищеца, въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан.
Сочи, че на ищеца редовно е плащан в процесния период както извънреден, така и
нощен труд. Излага, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил
допълнително заплащане по 0.25 лева на час, поради което не
следва да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен
труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита,
че труда, положен
между 22.00-06.00 ч. следва да
бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска
допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след
това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Оспорва
предявения иск, както по основание, така и по размер и моли съда да го
отхвърли. Възразено е срещу част от въпросите, поставени към ВЛ, и
са посочени уточняващи въпроси. По отношение искането по чл.190 от ГПК за
графиците за смените на ищеца се сочи, че същите ще бъдат предоставени на ВЛ за
ползване в съответното РУ, а по отношение заповедта за назначаване на ищеца и
акта за встъпване в длъжност се сочи, че не се оспорва това обстоятелство и не
е необходимо представянето им. В с.з. процесуалният представител на ответника развива
подробни съображения в подкрепа на доводите си, които преповтаря и в
представени в с.з. писмени бележки.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Прието е за
безспорно по делото, че за процесния период страните са били в служебни
правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Установява се от приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована,
безпристрастна и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период, ищеца е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата,
поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове
към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин
на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна
работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната
нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ,
за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8
часа през деня, поради което когато нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е
7 часа, отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на
нощните часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ сочи, че за периода от 01,02,2017 г.
до 30,05,2019 г. ищеца е положил общо 1294 часа нощен труд. Положеният нощен
труд в размер на 1294 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143
за превръщането му в дневен труд, като същият е заплащан своевременно по 0.25
лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1479,042
часа, като за разликата от 185,042 часа се изчислява брутно възнаграждение в
общ размер на 1265,69 лева, изчислено със средна ставка 6,84 лева, формирана от
основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за
всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с
увеличение 50% за извънреден труд. За целият процесен период, видно от
платежните ведомости на ответника ищеца е получил допълнително заплащане по
0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014
г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на Вътрешните
работи, с които е определен размера на това допълнително възнаграждение. ВЛ
сочи, че в случай, че не бъде преизчисляван положения нощен труд към дневен
такъв при коефициент 1,143, а се приложи коефициент 1 при допустим нощен труд 8
часа, не би се формирал положен от ищеца извънреден труд. ВЛ е изчислило лихва
за забава върху изчислената главница за периода от първо число на месеца,
следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ – 112,76 лева.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1
от ЗМВР
Съгласно разпоредбата на
чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби
са идентични, а именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02,08,2016 г. е обнародвана
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този
момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща
на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче
не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете нощен труд
в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а
след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в
МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния
труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/,
съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не
означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8
за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е
възражението на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради
представеното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се
твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта,
т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то
служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в
по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е
налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще
постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, от която се установява размера на претендираните
суми. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за
периода 01,02,2017 г. – 30,05,2019 г., получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и
следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1265,69 лева.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1265,69 лева за периода от 01,02,2017
год. до 30,05,2019 год. възлиза общо на сумата от 112,76 лева, дължима за
периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до
датата на исковата молба. Предвид изложеното искът се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен в предявения си размер след
изменението.
За пълнота следва да бъде
отбелязано, че независимо, че чл.9Г от Наредбата за работното време, почивките
и отпуските /който също е приложим нормативен акт/, в една от редакциите си
през процесния период - за периода от 01,01,2018 г. до 17,07,2018 г., е
предвиждал, че отработените часове от служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл.149 от КТ пред ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА, без превръщане на нощните часове в
дневни, съдът намира, че тази
разпоредба не следва да се отчита при преценка на заплащането на тези часове.
Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган - ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА, но не променя характеристиката на труда, положен и изчислен чрез
превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, в случай че надвишава
нормативно определения брой часове за периода. В случай, че при сумираното
изчисляване на работното време за съответния период се установи, че чрез
превръщане на нощния труд в дневен, работникът е положил повече от нормативно
определените часове труд, тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На
още по-силно основание следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички
работници, които работят при сумирано изчисляване на работното време по чл.142,
ал.2 от КТ, и не касае индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва
спор в практиката, че положения нощен труд за всички работещи се превръща в
дневен такъв по описаното правило на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. След като се установи
положен извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в Инспекцията по
труда, той следва да бъде заплатен от работодателя.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение. В срок до края на съдебното дирене в първата
инстанция – в писмения отговор, ответника е направил възражение с правно
основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение –
същото е неоснователно, по следните съображения - с подадената искова молба са
предявени два обективно кумулативно съединени искове. Съгласно чл.2, ал.5 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Съобразявайки горното, както и цената на всеки един от предявените
искове, съдът намира, че минималния размер на адвокатското възнаграждение
следва да бъде определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, като изчислен по този ред минималния
размер на адвокатското възнаграждение за предявените срещу ответника обективно
кумулативно съединени искове е в размер на 618,60 лева, а платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е в доста по-малък размер – 350,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 120,00
лева – депозит за вещо лице, както и държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 100,63лева /50,63 лева + 50,00 лева/.
По тези съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР Областна дирекция на МВР – Плевен, ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Л.И.М.,
ЕГН **********,***, сумата 1265,69 лева, представляваща
възнаграждение за положен 185,042 часа извънреден труд вследствие преобразуване
на нощен към дневен такъв за периода 01,02,2017 г. – 30,05,2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 31,05,2019 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.86 от ЗЗД Областна
дирекция на МВР – Плевен, ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Л.И.М.,
ЕГН **********,***, сумата от 112,76 лева, представляваща
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за
периода от 01,02,2017 г. до 30,05,2019 г. в размер на 1265,69 лева, дължима за
периода от първо число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася, до
датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК Областна дирекция на МВР – Плевен, ***,
представлявано от ***, да заплати на Л.И.М.,
ЕГН **********,***, сторените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Областна дирекция
на МВР – Плевен, ***, представлявано от ***, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд сумата от 120,00 лева – депозит за вещо лице, както и
държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 100,63 лева /50,63
лева + 50,00 лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: