Решение по дело №615/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по подадена жалба на ... Цв. Д., в качеството й на пълномощник на А. Н. Л.-Х. от гр. В. Търново и Н. А. Н. от с. Горна Липница, обл. В. Търново, срещу Решение №1012-04-52#1/24.07.2024г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата на тримата срещу Разпореждане №РО-5-04-01632604/26.06.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново. Жалбоподателите твърдят, че неправилно с обжалваното решение е отхвърлена жалбата им срещу разпореждането, с което са задължени солидарно да внесат сума по ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01603895/07.026.2024г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново в общ размер на 1 810,04 лв., от които главница в размер на 1 607,99 лв. и лихви от 202,05 лв. Считат, че изводите на административния орган са в противоречие с разпоредбите на КСО, при липса на доказателства за наличие на вина у жалбоподателите, като членове на ТЕЛК за неправилно изплащане на социална пенсия за инвалидност. Допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си пълномощникът на жалбоподателите излага в писмена защита. Молят съда да отмени обжалваното решение. Претендират за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмена защита. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

 

Между страните не е спорно, че с Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с №90562 от заседание №62/23.03.2023г. на И. К. А. е била определена трайна намалена работоспособност 72% със срок до 01.03.2026г. и дата на инвалидизиране 28.01.2022г./стр. 31 от делото/. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалване от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК, като с ЕР №91647 от заседание №113/18.09.2023г. НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. С последващо ЕР №90118 от заседание №24/05.02.2024г. на ТЕЛК при „МБАЛ д-р Димитър Павлович“ ЕООД – гр. Свищов на И. А. е определена трайна намалена работоспособност 62% със срок от 3 години и дата на инвалидизиране 28.01.2022г.

Това решение на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателите са били членове на ТЕЛК, постановила отмененото експертно решение.

На И. А. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване с разпореждане [номер]/04.05.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ п ри ТП на НОИ – В. Търново размер на социалната пенсия за старост съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО.

Въз основа на новата оценка на работоспособността, дадена с ЕР на ТЕЛК ЕР №90118 от заседание №24/05.02.2024г. с разпореждане [номер]-04-5615#1/18.10.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново изплащането на личната пенсия на А. е спряно, считано от 06.10.2023г. С разпореждане [номер]-04-1367#1/10.04.2024г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново отпускането на пенсия на това лице е прекратено и е постановен отказ от отпускане на лична социална пенсия/стр. 42 от делото/.

Със Заповед №ЗР-5-04-01601679/04.06.2024г. на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново/стр. 22 от делото/ на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО за отменени актове на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, връчена на жалбоподателите. След приключване на ревизията е издаден ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01603895/07.06.2024г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново/стр. 23 и сл. от делото/, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от 1 810,04 лв./главница и лихви/, представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатите социални пенсии за инвалидност на лицето И. А.. Срещу акта за начет е било подадено възражение от жалбоподателите в срока по чл. 110, ал. 2 от КСО. По това възражение има произнасяне от контролния орган с мотивирано заключение за потвърждаване на констатациите в акта за начет/стр. 12 и сл. от делото/.

Впоследствие е издадено и Разпореждане №РО-5-04-01632604/26.06.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на жалбоподателите е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното решение, с което е била отхвърлена жалбата на А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н. срещу разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново.

Това решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново е връчено на пълномощника на двамата жалбоподатели ... Д. на 30.07.2024г./вж. стр. 9 от делото/, като в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО е подадена жалба срещу него до Административен съд – В. Търново.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от лигитимирани лица, адресати на оспорвания административен акт, при спазване на срока за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С оспорваното решение ръководителят на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата на А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н. срещу Разпореждане №РО-5-04-01632604/26.06.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което жалбоподателите са задължени солидарно да внесат сума по ревизионен акт за начет №РМ-5-04-0163895/07.06.2024г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново. Ответникът е приел, че след като с ЕР на НЕЛК са били отменени ЕР на ТЕЛК, постановени от жалбоподателите, в частта за определен процент определена намалена работоспособност и като краен резултат от производствата, с влезли в сила актове на органите на медицинската експертиза са определени други проценти ТНР, съгласно които освидетелстваните лица нямат право на социална пенсия за инвалидност или респ. имат право на такава в по-малък размер/при освидетелстваното лице И. А./, вредите от изплащането на тези пенсии следва да бъдат възстановени в бюджета на ДОО от жалбоподателите.

Така направените изводи настоящият състав на АСВТ намира за правилни.

 

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО, Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.

По делото не е налице спор относно фактите, установени в хода на административното производство. Спорният въпрос се свежда да това дали след като постановеното от жалбоподателите, в качеството им на членове на ТЕЛК, експертно решение е отменено от НЕЛК и е определен друг процент на намалена работоспособност, като при това положение на освидетелстваното лице не се следва социална пенсия за инвалидност, следва членовете на ТЕЛК, в случая жалбоподателите, да възстановят вредите, причинени на бюджета на ДОО по реда на чл. 110, ал.1 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност/ТНР/ включва определянето на обстоятелствата от т., т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т., т. 1- 5.

Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Съответно приложение тук следва да намерят основни постулати, свързани с този институт по ЗЗД. Този вид отговорност е обективна /безвиновна отговорност/, възниква по силата на изрична правна норма на специалния закон и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането й в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 2. отменен акт на медицинската експертиза; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т. е. лекарите от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници.

Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под "нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза" следва да разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние.

Когато членовете на ТЕЛК/НЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинска документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, извели са изводи в разрез с правилата на медицинската логика и технология за оценка на ТНР и когато не са спазени административнопроизводствени правила по отношение форма и съдържание на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаване на решението. Тези нарушения обаче следва да бъдат точно установени и посочени от контролните органи, което е пряко свързано със защита на интересите и правата на членовете на ТЕЛК при реализиране отговорността им по реда на чл. 110 от КСО.

В конкретния случай в ЕР на НЕЛК изрично се посочва, че дадената оценка на неработоспособността не почива на данните от медицинската документация. Направен е извод, че изтъкнатите от ТЕЛК „общи данни от изследването“ не са показателни за описаната увреда, като описаната клинична картина не отговаря на приетата увреда. Препоръчено е изрично удвредата да бъде уточнена в руго медицинско заведение/университетска болница/ с оглед неясната етиология на евентуалното заболяване – по отношение на установеното увреждане на междупрешленни дискове с радикулопатия. По отношение на приетата диагноза „двустранна гонартроза“ е посочено, че същата не обуславя процент намалена работоспособност на НМЕ, а по отношение на освидетелстването по т. 2.1 е дадено заключение, че диагнозата „обструктивна сънна апнея“ без данни за хронично белодробно сърце определян 30 % ТНР. В двата случая дадената оценка на работоспособността не се подкрепя от медицинската документация и описания статус.

Посочените изводи на съда от фактическа страна не се променят от представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства – медицински документи. Съдът не може в настоящото производство да извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК и да подлага под съмнение направената оценка на работоспособността, респ. да приема други критерии и да обосновава други отправни точки за оценка на ТНР.

За неоснователни настоящият състав намира направените възражения за липса на изрично посочване на допуснати нарушения, липса на конкретика по отношение на взетото решение от ТЕЛК и допуснатата щета за бюджета на ДОО. В представеният анализ към съставения ревизионен акт за начет се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган, където е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 62 от НМЕ досежно вида и начина на определянето на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност, като за виновни са приети действията на лекарите, членове на ТЕЛК, които са определили необосновано според ЕР на НЕЛК по-висок процент ТНР. Съставеният анализ представлява неразделна част от ревизионния акт за начет, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 2 от Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт/обн. ДВ бр. 28/2015г./, издадена от управителя на НОИ въз основа на законовата делегация по чл. 108, ал. 3 от КСО, като има ролята на мотиви към този акт. Неразделна част от ревизионния акт за начет е и справката за неправомерно изплатени пенсии на лицето И. А., въз основа на отменено решение на ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии не се оспорва изрично.

Налице е и причинно следствена връзка между отменените ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД и неправилно изплатените пенсии въз основа на установения процент неработоспособност, поради което обосновано административният орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК. Това е така, тъй като ако процентът на ТНР беше определен съобразно критериите по НМЕ, както е посочено в ЕР на НЕЛК, то не биха били налице предпоставките по чл. 90а, ал. 1 от КСО по отношение на освидетелстваното лице, като последното не би имало право на социална пенсия за инвалидност и такава не би му била отпусната.

Не е аргумент в подкрепа на твърденията на жалбоподателите действието на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Съгласно тази разпоредба ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В конкретния случай е процедирано съобразно изискванията на цитираната разпоредба, като на освидетелственото лице е била отпусната пенсия за инвалидност. До това обаче не би се стигнало, ако процентът на ТНР бе определен в размерите, посочени в ЕР на НЕЛК, респ. не би имало щета за бюджета на ДОО, която да бъде възстановявана по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО.

По изложените съображения, обжалването решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №РО-5-04-01632604/26.06.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът присъжда разноски в полза на ответната страна в размер от 150 лв., в рамките на определения в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ПМС №4/06.01.2006г., приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на А. Н. Л.-Х. от гр. В. Търново и Н. А. Н. от с. Горна Липница, обл. В. Търново, срещу Решение №1012-04-52#4/24.07.2024г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане №РО-5-04-01632604/26.06.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново.

ОСЪЖДА А. Н. Л.-Х. от гр. В. Търново, [улица], ет. 6, ап. 23, [ЕГН] и Н. А. Н. от с. Горна Липница, обл. В. Търново, [улица], [ЕГН] да заплатят на ТП на НОИ – В. Търново разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.