Решение по дело №3563/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на десети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 3 563 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА  З. „Б.И.” АД да заплати следните суми:

1. на А.И.Д.

а) 4 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 22.06.2014 г., плюс законната лихва от 22.12.2017 г. до окончателното изплащане;

б) 37,50 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК

2. на адвокат Н.Д. 207,60 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв;

3. на СГС – 160,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. А.Д. е със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис №4. З. „Б.И.” АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ,  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на А.Д. срещу З. „Б.И.” АД за разликата над 4 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА А.Д. да заплати на З. „Б.И.” АД 2 272,50 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 80,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Съдът е освободил ищеца от заплащането на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

       

[6] В искова молба от 15.03.2018 г. А.Д. е заявил, че на 22.06.2016 г. е участвал в ПТП, предизвикано от П.И.. Вследствие на ПТП А.Д. е получил:

- контузия на дясно коляно;

- контузия на корема;

- драскотина на лява предмишница;

- кръвонасядания на гръдния кош.

 

[7] Гражданската отговорност на П.И. е била застрахована при ответника З. „Б.И.” АД ***). Б.И.не е заплатил на А.Д. обезщетение за неимуществени вреди, които той оценява на 40 000,00 лева. Затова А.Д. *** да му заплати 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. А.Д. търси и законната лихва от датата на изтичането на тримесечния срок за доброволно плащане – 21.12.2017 г. – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7).

 

2. На ответника

 

[8]  Б.И.е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. П.И. не е причинил ПТП;

2. ищецът не е претърпял от ПТП вредите, които твърди;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото предприел пресичане или е престоявал на пътното платно без да се съобрази с приближаващия автомобил. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 40-45; протокола от съдебно заседание на 25.01.2019 г., л. 96).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.            Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че А.Д. е бил роден на *** г. На 22.06.2016 г. около 21:30 часа П.И. е управлявал лек автомобил „БМВ“ по ул. „Трепетлика“ в гр. Добрич. По улицата не е имало пътна маркировка, знаци и тротоари, а пътното платно е било с променлива широчина. П.И. е управлявал автомобила си със скорост, не по-висока скорост от 40 км/ч при позволената за района скорост от 50 км/ч.

 

[10] В същото време А.Д. *** в дясната част на пътното платно по посоката на движение на лекия автомобил „БМВ“. Въпреки че е имал възможност за това, П.И. не е спрял, когато е забелязал А.Д., и лекият автомобил „БМВ“ е ударил А.Д. с дясната си предна част. От удара А.Д. е претърпял телесни увреждания (заключението и показанията на вещото лице доц. Д., л. 90-93 и л. 96; акта за установяване на нарушение и наказателното постановление, л. 79-80). Не се спори, че към този момент ГО на П.И. е била застрахована при ответника Б.И..

 

[11] Вследствие на ПТП А.Д. е получил:

- контузия на дясно коляно;

- контузия на корема;

- драскотина на лява предмишница;

- кръвонасядания на гръдния кош. На 22.06.2016 г. А.Д. е посетил МБАЛ „Добрич“, където са били извършени необходимите прегледи и образни изследвания. На 23.06.2016 г. той е бил прегледан от съдебен лекар (л. 17 – 18). Пет дни след ПТП А.Д. е бил прегледан в МБАЛ „Добрич“ с оплакване за болки в корема, гадене и повръщане. Лекарят не е установил хирургичен проблем и е направил мускулна инжекция с обезболяващ медикамент (лист за преглед на пациента, л. 12; заключението на вещото лице д-р С., л. 86-89).

 

[12] Няма данни да е било проведено лечение на контузията на коляното на ищеца. Лечението за такъв тип увреди е било покой, обезболяващи и локално третиране на мястото на увредата – мазане с различни мехлеми в зависимост от нуждата. Възстановяването от подобни травми на дясното коляно е около 20 дни.

 

[13] Лечението на контузията на корема на А.Д. е било чрез прием на обезболяващи медикаменти. Възстановителният период за подобни контузии на корема е бил около 10 дни. С оглед на тежестта на травмите и липсата на настъпили увреждания през периода на лечение, прогнозата за възстановяването на А.Д. е била добра. Не се предвижда по-бързо развитие на дегенеративните промени на дясна коленна става в сравнение с нормално настъпващите дегенеративни промени в ставите, обусловени от напредване на възрастта (заключението на вещото лице д-р С., л. 86-89).

 

[14] На 21.09.2017 г. А.Д. *** да му изплати обезщетение за неимуществени вреди (претенцията, л. 19-20). Не се спори, че Б.И.не е направил това.

 

[15] Съдът е освободил ищеца от заплащане на държавна такса (определението, л. 36). А.Д. е заплатил 375,00 лева за вещи лица (л. 63-64). Той е бил представляван безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 83а и л. 85). Б.И.е заплатил: 125,00 лева за вещо лице (л. 68-69); 2 000,00 лева без ДДС за адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 54 и л. 56).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[16] Ищецът е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие. Искът е частично основателен.

 

1.            По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[17] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",  застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя  по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/ имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди. 

 

[19] Съдът установи, че:

1. на 22.06.2016 г. А.Д. е участвал в ПТП, което е било причинено от П.И.;

2. ГО на П.И. ***;

3. от ПТП А.Д. е претърпял телесни увреждания;

4. от уврежданията ищецът е претърпял болки, страдания и неудобства;

5. Б.И.не е заплатил обезщетение на А.Д..

 

[20] Съдът приема, че П.И. е причинил ПТП, защото не е предприел намаляване на скоростта на автомобила, управляван от него, вследствие на което е настъпило ПТП. С действията си П.И. е нарушил разпоредбите  на чл. 20, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП,  като не се е съобразил с пешеходеца и не е отдал дължимото внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и, какъвто в случая е бил А.Д.. Ударът е бил предотвратим от П.И., защото той е могъл да намали скоростта, да спре и да избегне ПТП.

 

[21] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[22] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 22.06.2016 г.

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането, съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] От ПТП А.Д. е получил: контузия на дясно коляно; контузия на корема; драскотина на лява предмишница; кръвонасядания на гръдния кош. Лечението контузията на коляното е изисквало покой, обезболяващи и локално третиране на мястото на увредата – мазане с различни мехлеми в зависимост от нуждата. Възстановяването от подобни травми на дясното коляно е около 20 дни.

 

[27] Лечението на контузията на корема на А.Д. е било чрез прием на обезболяващи медикаменти. Възстановителният период за подобни контузии на корема е бил около 10 дни. С оглед на тежестта на травмите и липсата на настъпили увреждания през периода на лечение, прогнозата за възстановяването на А.Д. е била добра. Не се предвижда по-бързо развитие на дегенеративните промени на дясна коленна става в сравнение с нормално настъпващите дегенеративни промени в ставите, обусловени от напредване на възрастта.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[29] Икономическата обстановка в страната през 2016 г. е била добра. Минималната работна заплата е била 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[4];

 

[30] Съдът не откри решения на САС или ВКС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от близки увреждания. Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Затова съдът приема, че 4 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които ищецът е претърпял. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на А.Д. 4 000,00 лева, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.

 

[31] Ответникът е възразил, че А.Д. е допринесъл за настъпването на увреждането, защото не е предприел необходимите мерки, за да избегне риска от ПТП, докато е стоял на улицата. Възражението е неоснователно.

[32] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване, приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[33] Съдът установи, че А.Д. е стоял на пътното платно към момента на удара. Това платно обаче не е имало тротоари. Затова съдът приема, че А.Д. не е извършил нарушение, а възражението за съпричиняване е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[34] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 375,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[35] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски  съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 4 000,00 лева при предявен размер от 40 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на А.Д. 37,50 лева разноски по делото, а на адвокат Н.Д. 207,60 лева адвокатско възнаграждение (40 000,00-10 000,00х0,03+830,00х4 000,00/40 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да заплати по сметка на СГС 160,00 лева държавна такса.

       

[36] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 2 525,000 лева (2 000,00х1,2+125,00).

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 36 000,00 лева при предявен размер от 40 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на Б.И.2 272,50 лева разноски по делото (2 525,00х36 000,00/40 000,00).

 

[38] Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 730,00 лева, а ответникът е заплатил 2 000,00 лева. Затова съдът приема, че търсеното възнаграждение не е прекомерно.

 

Съдия: