РЕШЕНИЕ
№ 12684
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110138920
по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи за
осъждане на ответника да заплати суми, представляващи неразрешени платежни
операции,както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за лихва върху главницата за периода от
15.11.2021 г. до 18.07.2022 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че по силата на възникналите между ищеца и ***********,
договорни правоотношения, ********** е поела задължение да предостави на ищеца
ползването на електронно банкиране, което по своята същност представлява платежен
инструмент съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 19 от ДР на ЗПУГ1С, в
която норма платежният инструмент е определен като персонализирано/персонализирани
устройство/устройства и/или набор от процедури, договорени между ползвателя на
платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни
услуги с цел подаване на платежно нареждане.Твърди,че в периода 14.11.2021 г. - 16.11.2021
г., от банковата сметка на г-жа М. С. Т., **************** в ***********
незаконно/неправомерно е изтеглена сума в размер на общо 15 690 / петнадесет хиляди
шестстотин и деветдесет/. За описаните неправомерно наредени и изтеглени суми, тя
разбира от проведен телефонен разговор със служител на **********, в който й се
съобщава, че се правят преводи или опити за преводи от нейната банкова сметка.Твърди,че
новината е шокираща и изненадваща за нея, поради което й е необходимо малко време за да
се съвземе и проведе повторен разговор с искане за проверка по случая, като този път
служителят от ********** потвърждава, че е направен преводи в размер на 7000 лева.
Разбирайки, че е жертва на престъпление, на 15.11.2021 г., г-жа Т. подава жалба /вх. № 369
от 15.11.2021 г./ до ***********, с която оспорва извършеното плащане от нейната банкова
сметка -****************, в ***********, посредством което неправомерно е преведена
сума до трето лице, което е напълно непознато за нея.Твърди,че никога не е давала
разрешение / потвърждение, чрез CMC или приложението /за потвърждение към
1
**********/, което е задължително условие за извършването на сочения банков превод. В
първия възможен за нея момент тя е уведомила ***********, че не е автор на тези платежни
операции и е изразила категорично волята си те да не бъдат финализирани и
изпълнени.Заявява,че разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Закона за платежните услуги и
платежните системи е ясна и недвусмислено указва кога е налице разрешена платежна
операция, а именно нормата гласи следното: „Чл. 70 (1) Платежната операция е разрешена,
ако платецът я е наредилия и е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие
платежната операция е неразрешена.Полученият отговор от 17.11.2021 г. от страна на
*********** по никакъв начин не удовлетворява ищцата, тъй като е изпълнен с пропуски и
непълно отразяване на фактическата обстановка. Абсолютно невярно е твърдението на
********** в представения отговор, че операциите са надлежно потвърдени със софтуерен
токън от личното мобилно устройство на М. Т.. Последното е лесно проверимо, тъй като Т.
няма инсталирано такова устройство и никога не е имала. С оглед обстоятелството, че
никога доверителката ни не е извършвала разплащане по електронен път от тази банкова
сметка, а единствено е проверявала наличността си по нея, може да се направи обоснован
извод, че системите за мониторинг на ********** не функционират и на никого не е
направило своевременно впечатление, че се извършват два нетипични превода от сметка на
ищцата. Твърди се,че последното недвусмислено показва, че не е извършена компетентна и
задълбочена проверка по случая, нещо повече подадените данни за извършено незаконно /
неправомерно присвояване на суми не са взети предвид от *********** и не са
предоставени на компетентните разследващи органи за изясняване на случая. За останалите
неправомерно извършени тегления, без нейното знание и съгласие, представляващи
транзакции с ***************, 2408 за сумите от 1713 лева, 22 лева, 1019 лева, 1825 лева,
1500 лева 2086 лева 25 лева 500 лева, ищцата разбрала, чрез банково извлечение.Твърди,че в
периода 14.11.2021 г. - 16.11.2021 г., от банковата сметка на ищцата М. С. Т.,
**************** в *********** незаконно /неправомерно е изтеглена сума в размер на
общо 15 690 / петнадесет хиляди шестстотин и деветдесет/. Твърди че за описаните
неправомерно наредени и изтеглени суми, ищцата разбира от проведен телефонен разговор
със служител на ***********, в който й се съобщава, че се правят преводи или опити за
преводи от нейната банкова сметка. Новината е шокираща и изненадваща за нея, поради
което й е необходимо малко време за да се съвземе и проведе повторен разговор с искане за
проверка по случая, като този път служителят от *********** потвърждава, че е направен
преводи в размер на 7000 лева. Разбирайки, че е жертва на престъпление, на 15.11.2021 г.,
ищцата подава жалба /вх. № 369 от 15.11.2021 г./ до ***********, с която оспорва
извършеното плащане от нейната банкова сметка -****************, в ***********,
посредством което неправомерно е преведена сума до трето лице, което е напълно непознато
за нея. Твърди,че никога не е давала разрешение / потвърждение, чрез CMC или
приложението /за потвърждение към **********/, което е задължително условие за
извършването на сочения банков превод. В първия възможен за нея момент тя е уведомила
**********, че не е автор на тези платежни операции и е изразила категорично волята си те
да не бъдат финализирани и изпълнени.Твърди,че разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Закона за
платежните услуги и платежните системи е ясна и недвусмислено указва кога е налице
разрешена платежна операция, а именно нормата гласи следното: „Чл. 70 (1) Платежната
операция е разрешена, ако платецът я е наредилия и е дал съгласие за изпълнението й. При
липса на съгласие платежната операция е неразрешена.Полученият отговор от 17.11.2021 г.
от страна на *********** по никакъв начин не удовлетворява ищцата, тъй като според нея е
изпълнен с пропуски и непълно отразяване на фактическата обстановка. Абсолютно невярно
е твърдението на *********** в представения отговор, че операциите са надлежно
потвърдени със софтуерен токън от личното мобилно устройство на М. Т.. Последното е
лесно проверимо, тъй като Т. няма инсталирано такова устройство и никога не е имала. С
оглед обстоятелството, че никога доверителката ни не е извършвала разплащане по
електронен път от тази банкова сметка, а единствено е проверявала наличността си по нея,
според ищцата може да се направи обоснован извод, че системите за мониторинг на
********** не функционират и на никого не е направило своевременно впечатление, че се
2
извършват два нетипични превода от сметка на клиента М. Т.. Последното недвусмислено
показва, че не е извършена компетентна и задълбочена проверка по случая, нещо повече
подадените данни за извършено незаконно / неправомерно присвояване на суми не са взети
предвид от *********** и не са предоставени на компетентните разследващи органи за
изясняване на случая. За останалите неправомерно извършени тегления, без нейното знание
и съгласие, представляващи транзакции с ***************, 2408 за сумите от 1713 лева, 22
лева, 1019 лева, 1825 лева, 1500 лева 2086 лева 25 лева 500 лева, ищцата Т. разбира, чрез
банково извлечение.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молбаС
отговора на исковата молба, ответникът прави искане за спиране на делото на основание чл.
229, ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. Оспорва исковете, предявени
по настоящото дело срещу ***********, като счита, че същите са изцяло недоказани и
неоснователни. Твърдят, че оспорените операции са извършени лично от ищцата М. Т.. При
условията на евентуалност твърдят, че са налице данни, че тя е разкрила на трети лица
персонализираните защитни характеристики на платежните си инструменти, както и че е
действала при груба небрежност.Твърдят също така, че ищцата е оспорила пред **********
само една операция - тази за сума в размер на 7000 лв. извършена чрез интернет
банкиране.По силата на възникналите между ищеца и **********, договорни
правоотношения, ********** е поела задължение да предостави на ищеца ползването на
електронно банкиране, което по своята същност представлява платежен инструмент
съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 19 от ДР на ЗПУГ1С, в която норма
платежният инструмент е определен като персонализирано/персонализирани
устройство/устройства и/или набор от процедури, договорени между ползвателя на
платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни
услуги с цел подаване на платежно нареждане.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. наличието на валидно сключен между страните по
делото договор за доставка на платежна услуга, по който ищцата е платец, а ответникът е
доставчик; 2. наличие на преводи от 14-16.11.2021 г. , извършени, чрез електронното
банкиране към банковата сметка на ищцата; 3. стойността на извършените платежни услуги
на 14-16.11.2021 г. и 4. уведомяване на ответника за констатирания от ищцата превод,
извършен чрез електронното банкиране към банковата сметка на ищцата.
При доказване на посочените обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1
ЗПУПС ответникът носи доказателствената тежест при доказване на посочените
обстоятелства, че е спазил коректно изискванията за задълбочено установяване на
идентичността на платеца и динамично свързване, както и нейната автентичност, както и че
операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата,
предоставена от доставчика на платежни услуги.
С изготвения по делото доклад,съдът е отделил като безспорно установени и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички елементи от
фактическия състав на предявения иск.
По делото е приета СТЕ /л.211 и сл.и л.265 и сл. /, кредитирана от съда като
компетентно и обективно изготвена, от която се установява следното:
*********** е регистрирана и лицензирана кредитна институция по Закона за
кредитните институции и като такава подлежи на множество изисквания към сигурността на
платежните средства и платежните операции. Освен това, във връзка с Европейската правна
рамка, ********** е задължена да отговаря на редица изисквания за сигурността,
3
включително втората версия на Директивата за платежни услуги (Directive (EU) 2015/2366)
или още известна като PSD2. Във връзка с тези изисквания, "********** **********"
преМ.ва периодични проверки по сигурност, както от вътрешни, така и от независими
одитори.
В Директивата за платежни услуги (Directive (EU) 2015/2366) също така са залегнали
изисквания за повишена сигурност на платежните услуги и специално за електронните
плащания и защитата на финансовите данни на потребителите. От доставчиците на
платежни услуги се изисква да осигурят надеждна автентификация на клиента за
иницииране и обработка на електронни плащания.
Удостоверяването на клиента е процес, чрез който се потвърждава самоличността на
потребителя на платежна услуга. Удостоверяването на клиента се счита за силно, ако се
основава на използването на два или повече от следните елементи: (i) знания (нещо, което
само потребителят знае, напр. парола или ПИН код); (ii) притежание (нещо, което
притежава само потребителят, напр. картата или устройство за генериране на код за
удостоверяване) и (iii) присъщност (напр. използване на пръстов отпечатък или гласово
разпознаване). Тези елементи са независими, и при нарушаването на един елемент не трябва
да се компрометира надеждността на останалите, както и да са проектирани по такъв начин,
че да защитават поверителността на данните за удостоверяване.
Относно проверките и стадиите, са дадени отговори по-детайлно в следващите
въпроси.
През 2018 година ********** ********** АД въвежда мобилно приложение
„Софтуерен токън *************“, чрез който се оторизират наредените суми. Операции,
наредени чрез интернет банкиране, както и картови операции, се потвърждават чрез
приложение „Софтуерен токън т- ************“.
Приложението ,,*************“ отговаря на регулациите за сигурно оторизиране на
платежни операции в електронна среда. Приложението т- ************ осъществява
двуфакторна защита и изгражда динамично свързване на средството за оторизиране и всяко
плащане. В отговора на въпрос 3 е обяснена двуфакторната идентификация при активация
на „т- ************“.
Приложението „Софтуерен токън *************“ се активира чрез услугата
интернет банкиране.
Активирането на софтуерния токън (софтуера за оторизация на плащания) се
инициира от персоналния профил на клиента в системата за интернет банкиране на
**********, който се достъпва чрез парола.
При активиране на софтуерен токън „*************“, са налице два фактора за
идентификация:
Паролата за интернет банкиране - елемент“знание“;
Изпращане на съобщение с уникален код до телефона на клиента -
елемент „притежание“.
Принципно положение е, че приложението „*************“ може да бъде
инсталирано само на едно устройство. Всеки потребител може да има по едно и също време
само един активен софтуерен токън, който да бъде използван за потвърждаване на платежни
операции. Единствено след успешен вход и осъществен достъп до електронното си
банкиране потребителят може да заяви инсталирането на нов софтуерен токън
„*************“ на ново устройство, като отново се прилага процес по активация на
софтуерния токън с изпращане на два независими един от друг уникални кода - на ******
съобщение на телефон и и-мейл до имейл адрес, които са били посочени от клиента на
********** и са въведени в системите на ********** като данни за контакт с клиента. При
издаване на нов софтуерен токън наличното към момента средство за автентикация се
деактивира.
Самото приложение „*************“ се асоциира с ЕГН. То може да е на друго
4
хардуерно устройство, а не на това, в което се намира SIM- Картата на клиента. Но
приложението не може да се активира без телефонен номер, заложен в основната банкова
система, до който се изпраща код за активация.
Достъпът до интернет банкирането, по време на която сесия е заявен нов софтуерен
*********, е осъществена чрез въвеждане на потребителско име и парола, известни само на
клиента. Щом са въведени потребителско име и парола, значи те са въведени или от
клиента, или данните са били узнати от трето лице. Не се установява технически проблем в
банковите системи.
На екрана на клиента се появява ****** нотификация *********** в
„*************“, за потвърждаване на платежната операция, което клиентът има
възможност да прочете и провери, преди да натисне бутона за потвърждаване.
След кликване на ****** нотификация *********** в „*************“,
информацията за операцията се отваря в приложението след въвеждане на пин.
Ако трансакцията е картова, се изписва и името на търговеца.
Начините за установяване на идентичността на клиента и осъществяване на
платежни операции се базират на съвкупност от правила, различни в зависимост от
платежния инструмент, който се ползва.
За да нареди онлайн плащане с карта (наричано още плащане на виртуален ПОС
терМ.л), клиентът трябва да въведе данните на картата си в сайта на търговеца - номер на
карта, CW код (изписан на гърба на пластиката), дата на валидност, име на картодържател
(изписано на пластиката). След това е нужно да потвърди операцията с *********
(приложението *********).
За да нареди операция през интернет банкирането си, клиентът следва да осъществи
успешен вход в банкирането чрез въвеждане на потребителско име и на известна само нему
парола. След създаване на платежното нареждане за операцията, е нужно потвърждаване на
11
операцията със софтуерен ********* (приложението „*************).
Операцията в интернет банкирането е протекла след успешен вход в клиентския
профил на ищцата в интернет банкирането, създаване на платежно нареждане и
потвърждаването му чрез софтуерен ********* ,,*************“, на който е изпратена
****** нотификация за потвърждение на операцията.
Всяка от картовите операции е извършена на виртуален ПОС терМ.л и е протекла
посредством въвеждане на персонализираните защитни характеристики на дебитната карта
/номер, срок на валидност, CW код/, както и с метод за задълбочено установяване на
идентичността на платеца. Последното е извършено, чрез софтуерен токън
„*************“, на който е изпратена ****** нотификация за потвървдение на всяка от
операциите.
Потвърждаването с ********* от своя страна изпълнява изискванията за
двуфакгорна идентификация - елемент „притежание“ (*********** нотификацията до
приложението, активирано от клиента) и един от два други алтернативни елемента -
„знание“ (ПИН за *********а) или „характерна особеност“ (биометрични данни - пръстов
отпечатък).
При подаване на оспорване от страна на клиентката пред ********** за операцията
през интернет банкиране, операцията вече е извършена и потвърдена със собствените на
клиентката персонализирани защитни характеристики, и като такава е неотменима. Това, че
операцията на даденетап операцията още не е била осчетоводена, не означава, ********** е
можела технически да я спре, канселира или блокира. По този въпрос има и допусната по
делото счетоводно-икономическа експертиза.
Относно картовите операции, няма данни клиентката да ги е оспорвала пред
********** преди подаването на исковата молба, поради което не може да се коментира
дали ********** е можела технически да ги спре.
5
Поради динамичното свързване на данните на използвания платежен инструмент с
посочения получател и сума, за ********** не е имало никакво съмнение за автентичността
на подаденото платежно нареждане. Лицето, извършило операциите, е разполагало със
следните данни без изключение:
а) „Потребителско име“ и „Парола“ на клиента за Интернет банкирането;
б) първият код за софтуерния ********* изпратен до телефонния номер
в) вторият код изпратен на ел. поща.
г) данните за банковата карта на ИЩЦАТА, М. Т. - номер, дата на валидност, CVC код, име
на картодържател;
д/софтуерен *********, с който е потвърдена операцията;
е)ПИН за *********а, известен само на лицето, което го е заявило и инсталирано.
В допълнение, връзката за изпращане на кодовете за активиране на софтуерен
********* се осъществява по криптиран канал чрез SSL протокол, изключващ риска от
узнаване на данните, от което да е било трето лице.
От 13.11.2021 г. до 16.11.2021 г. ********** е изпращала съобщения до
оправомощения ползвател (включително по SMS, ***** (*********), адрес на електронна
поща):
С текущите си информационни системи, ********** не е имала възможност да
установи заразяване на компютъра на клиента с вирус или компрометиране на неговата
защита.
********** е публикувала редица съвети за сигурност на страницата, която е вход за
интернет банкирането на **********.
На началната страница на ************ с Интернет адрес:
hnps://e-postbank.bg/page/defaultaspx?xmijd=/bg-BG/
ясно се вижда менюто за вход към ************* с „Потребителско име“ и „Парола“, под
които има линк „Съвети за сигурност“, на който *********** е публикувала съвети за
сигурност към клиентите си относно онлайн транзакции.
Кпиквайки с мишката върху линк „Съвети за сигурност“ се отваря Интернет
страница „Препоръки за сигурност“ с Интернет адрес: **********************на която
се вижда линк към „Съвети за сигурност“.
Кпиквайки с мишката върху линк „Съвети за сигурност“ се отваря Интернет
страница „Съвети за сигурност“ с Интернет адрес: **********************на която се
виждат публикуваните от *********** съвети за сигурност към клиентите си относно
онлайн транзакции.
Технически не е възможно да се осъществят процесиите плащания чрез дебитната
карта на ИЩЦАТА, М. С. Т. на виртуален ПОС-терМ.л от трето външно лице, без
последното да разполага със самата банкова карта, респ. нейния номер, срок на валидност и
CVN/код.
Технически не е възможно да се активира „*************“ без кодовете, изпратени
на ел. поща и на телефона на ИЩЦАТА, М. С. Т..
По информация на служител на *********** към банкова сметка ****************
има излъчен и друг превод, от друг клиент на **********, който е признал, че е действал в
отговор на измамнически мейл ************, но към момента не може да бъде
предоставена повече информация поради задължение за банкова тайна.
Във връзка с изпратените съобщения за вход от нов ************ в Интернет
банкиране категорично заявявам, че не са възможни две едновременни сесии за Интернет
банкиране. Ако вече има сесия в Интернет банкиране, при опит за нов вход се изписва
съобщение „Потребителят вече има активна сесия“.
Операцията в интернет банкирането е протекла по следния механизъм: успешен
6
вход в клиентския профил на ищцата в интернет банкирането, създаване на платежно
нареждане и потвърждаването му чрез софтуерен ********* „*************“, на който е
изпратена ****** нотификация за потвърждение на операцията. Информация за всички IP
адреси, от които е достъпвано интернет банкирането, е дадена по-горе на стр. 25 от
експертизата.
Всяка от картовите операции е извършена на виртуален ПОС терМ.л по следния
механизъм: протекла е посредством въвеждане на персонализираните защитни
характеристики на дебитната карта /номер, срок на валидност, CW код/, както и с метод за
задълбочено установяване на идентичността на платеца. Последното е извършено, чрез
софтуерен токън ,,*************“, на който е изпратена ****** нотификация за
потвърждение на всяка от операциите. Не може да се предостави информация за
*************, от който наредителят е постъпил сайта на *************, тъй като тази
информация не е видима за **********.
И двата вида операции (по интернет банкиране и с карта) са протекли със
задълбочено установяване на идентичността на наредителя - двуфакторна идентификация
чрез потвърждаване със софтуерен токън „т- ************“. Налице са елемент
„притежание“ (*********** нотификацията до приложението, активирано от клиента) и
един от два други алтернативни елемента - „знание“ (ПИН за *********а) или „характерна
особеност“ (биометрични данни - пръстов отпечатък).
Относно това дали посочените механизми съответстват на уговореното в писмена
форма между ищцата и ********** може да се каже, че съответстват на посоченото в
общите условия на **********, които са налични и представени по кориците на делото, но
считам, че се касае за правен въпрос и тази преценка следва да бъде извършена от съда.
В процесния период, зададен от ищцата, не са извършени други преводи освен
оспорените по делото.
Платецът не може да отменя платежното нареждане след получаването му от
доставчика на платежни услуги на платеца (от **********) - чл. 85, ал. 1 от ЗПУПС.
Съответно банките и останалите участници в платежния процес изграждат и настройват
системите си на базата на този принцип.
„Софтуерен **** *************“ се инсталира на устройство смартфон,
поддържащо определена операционна система (към днешна дата смартфон с операционна
система*********** или **********. Без SIM картата на ищцата не може да се активира
*************, защото на този мобилен номер се изпраща първият код за активация, който
трябва да се въведе в приложението.
Приложено е задълбочено установяване на идентичността на наредителя. За него се
изисква да са налице два фактора/елемента от трите възможни (знание, притежание и
характерна особеност).
При активиране на софтуерен токън „*************“, са налице два фактора за
идентификация:
Паролата за интернет банкиране - елемент “знание“;
Изпращане на съобщение с уникален код до телефона на клиента - елемент
„притежание“.
Потвърждаването с тоукьн също изпълнява изискванията за двуфакторна
идентификация - елемент „притежание“ (*********** нотификацията до приложението,
активирано и притежавано от клиента) и един от два други алтернативни елемента -
„знание“ (ПИН за *********а) или „характерна особеност“ (биометрични данни - пръстов
отпечатък).
Изпращането на код към електронна поща е в допълнение на гореизброените
7
фактори / елементи за двуфакторна идентификация и не ги замества. В случая кодът към
електронна поща е трети елемент, който осигурява допълнителна сигурност към другите два
фактора.
Към датата на изготвяне на експертизата, записи от телефонните обаждания не са налични,
поради което съдържанието на разговорите не може да се възпроизведе в текстови вид.
Предвид приетата по делото СТЕ съдът намира, че ответникът е доказал, че в случая
е налице задълбочено установяване на идентичността на клиента, доколкото се установи, че
е налице процедура по установяване на идентичността, която е разработена по начин, който
защитава поверителността на данните, и която включва използването на следните два
независими елементи: "знание" /манифестирано чрез въвеждането на потребителското име и
паролата за онлайн банкиране на ищцата/ и "притежание" /манифестирано посредством
изпращането на еднократен деветцифрен код на мобилния телефон на ищцата, заявен пред
********** като посоченият телефонен номер фигурира както в системите на **********,
съгласно заключението на вещото лице, така и в приложения по делото договор от
17.08.2021г. за предоставяне и използване на услуга „интернет банкиране“ между
********** и ищцата. С оглед посоченото съдът възприема защитната позиция на ответното
дружество, че в случая процесната платежна операция е автентична като следва да се
съобрази и обстоятелството, че ищцата не е релевирала каквито и да било твърдения за
изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент.
По делото е приета ССчЕ /л.186 и сл. /, кредитирана от съда като компетентно и
обективно изготвена, от която се установява ,че веднъж достигнало до
**********,платежното нареждане,подадено ,чрез интернет банкиране,не може да бъде
оттеглено.Получаването се осъществява по електронен път,чрез размяна на съобщения
между участниците в платежния процес,както и че след като операцията е одобрена от
картодържателя,то осчетоводяването не може да не бъде извършено. След като операцията е
станала неотменима,то тя не може да бъде отменена или анулирана.
С оглед изложените съображения съдът намира, че искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан, доколкото ответникът е доказал, че е спазил коректно
изискванията за задълбочено установяване на идентичността на платеца и динамично
свързване, както и нейната автентичност, както и че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.
По отговорността за разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 2 300.00 лева /сумата от 2200. 00 лева – депозит за вещо лице и сумата от 100. 00
лева – юрисконсултско възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Т., с ЕГН **********, със съдебен
адрес:**************, срещу ***********,с ЕИК*************, с адрес: **************
,иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, с който се претендира осъждане на ответника
за заплащане на сумата от 15 690 лева, представляваща равностойност на извършена в
периода 14.11.2021 г. до 16.11.2021г. платежна операция "трансфер", чрез електронно
банкиране, регистрирана без нейно съгласие,както и сумата в размер на 1072.15 лв., законна
лихва от 15.11.2021г.до 18.07.2022г., ведно със законната лихва от 19.07.2022 г. /датата на
депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. С. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес:*************, да
заплати на***********,с ЕИК************, с адрес: **************, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сума в размер на 2 300. 00 лева – разноски за производството пред СРС.
8
Решението е постановено с участието на Т. И. Г.,ЕГН **********, с адрес
:************** като трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9