№ 85
гр. Свищов, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100370 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“АД твърди, че ответника е негов
клиент с кл. № *****, във връзка с продажба на ел. енергия за обект заведен с
абонатен № ******, находящ се в с.******, *******. Отношенията между
страните били регламентирани от общи условия на договора за продажба на
ел. енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД. Твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от
общите условия на договорите за продажба на ел. енергия, потребителят е
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в срок и
начин определени в общите условия. Твърди, че съгласно чл. 38 от общите
условия потребител, който не изпълни задължението си за заплащане в срок,
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. Твърди, че съгласно чл. 16, т. 2 от ОУ за продажба на ел. енергия на
„Енорго-Про Продажби“ АД, клиентите се задължават да заплащат
стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина
определени в тези общи условия. Съгласно чл. 32 от ОУ, в случай на забава
1
се дължи законна лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано
от първия ден на забава до пълното погасяване на задължението. Ищецът
твърди, че на основание чл. 410 от ГПК е подал заявление в Районен съд
Свищов срещу ответника и било образувано ч.гр. дело № 37/2021 г. Твърди,
че към момента на подаване на заявлението, ответника не е заплатил
електроенергия в общ размер на 1602,04лева, от които 1580,1 лева – главница,
за което били издадени фактури съгласно посочената в исковата молба
таблица, както и мораторна лихва в размер на 21,94 лева, представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка една фактура от падежа й до 03.12.2020
г.
Моли съда да признае в отношенията между страните, че ответникът
„*******“ ЕООД с ЕИК ******* дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби“
АД сумата от 1602,04 лв. (хиляда шестстотин и два лева и 04 ст.) за обект на
потребление, заведен с абонатен номер аб.№ ******, находящ се в с.******,
******, от която сумата 1580,10 лв. (хиляда петстотин и осемдесет лева и 10
ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия и мрежови услуги
от ответника по фактури издадени в периода 15.09.2020 г. - 08.10.2020 г.,
както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 21,94 лв.
(двадесет и един лева и 94 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура от падежа й до 03.12.2020 г., посочени подробно в извлечение
от сметка на ответника по кл. № *****, към същата дата, както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски в заповедното производство, както и разноски в
настоящото производство.
Ответникът, в срока и по реда на чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, в която сочи, че претендираните суми са заплатени по сметка
на ищеца на 26.04.2021г. Предвид на това счита, че иска е заведен
неоснователно. По тази причина не дължал направените по делото разноски.
Колкото до претендираните разноски по частното гражданско дело, счита, че
същите са прекомерни и не са съобразени с фактическата и правна сложност
на делото, поради което следва да бъдат намалени до минимума. Моли иска
да бъде отхвърлен. Моли искането за разноски да бъде отхвърлено, а
размерът на разноските по заповедното производство да бъде намален до
2
минималните размери предвидени в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет
относно минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В проведеното съдебно заседание, ищецът е депозирал становище, с
което заявява, че ответникът е заплатил задълженията си за главица и лихва,
поради което претендира разноски по делото.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се представлява и не
заема становище.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 12.01.2021г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във
връзка с което е образувано ч.гр.д. № 37/21г. по описа на СвРС, по което е
издадена заповед № 13/12.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът –„*******“ ЕООД, с адрес
на управление с.******, общ.Свищов, ул.*******, представлявано от Г. ИВ.
Г. да заплати на кредитора "Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *********, със
седалище гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик ,Варна Тауърс-Г,
бул.Владислав Варненчик №258, представлявано от П. С. С.,Я. М. Д. и Д. К.
Д., чрез юрисконсулт В. М. сумата 1580,10 лв. ( хиляда петстотин и осемдесет
лв. и 10 ст.)-главница , 21,94 лв. (двадесет и един лв. и 94 ст.) - лихва от
1.10.2020 г. до 3.12.2020 г., със законна лихва върху главницата от
11.01.2021г. до изплащане на сумата, както и сумата 82,04 лв. (осемдесет и
два лв. 04 ст.) разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е в
едномесечния срок за възражение по реда на чл.414 от ГПК е направил
такова. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на
указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.
Не е спорно по делото, че страните са в облигационни отношения във
връзка с продажбата на ел. енергия, която ищецът доставя на ответника с кл.
№ ***** за обект на потребление с абонатен № ******, находящ се в
3
с.******, общ. Свищов, ******. Представени са по делото Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго -Про
Продажби“АД, както и Решение №ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР, както и
доказателства, че публикувани ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД и ОУ на договорите
за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН.
България Мрежи“АД.
Видно от представените по делото 2бр. фактури за периода 15.09.2020 г.
до 08.10.2020г., неоспорени от ответната страна, ищцовото дружество е
издало следните фактури №№ **********/15.09.2020 г. и
02799607692/08.10.2020г. за сума в общ размер 1580,10 лв. за консумирана
енергия в периода от 27.07.2020г. до 30.09.2020.2019г. Във всички описани
фактури като получател е посочена ответника–„*******“ ЕООД, с адрес на
управление с.******, общ.Свищов, ул.*******, за обект № ****** и адрес на
обекта в с.******, общ. Свищов, ******. Представени са доказателства, че
посочените суми са заплатени на 26.04.2021г.
Това плащане е признато изрично от ищеца с писмена молба по делото,
преди съдебното заседание. Посочено е, че претендираната мораторна лихва
също е заплатена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
При това положение исковете за установяване вземането за главница и
лихви следва да бъдат отхвърлени. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение
за спорното право. В случая, след предявяване на исковата молба по чл. 422,
ал. 1 от ГПК ответникът е заплатил изцяло претендираната от ищеца сума по
издадените от него фактури и лихви. Това плащане е нов факт, настъпил в
хода на делото и е от значение за спора, поради което следва да се отчете от
съда. След като ответникът е платил спорното вземане за главница и лихва,
претенцията на ищеца е удовлетворена и предявения от него иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на
дължимото от ответника парично вземане, съгласно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр. дело № 37/2021 г. по
4
описа на Районен съд Свищов за сумата 1580,10 лева – главница и 21,94 лева
мораторна лихва, към момента е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
поради извършено плащане в хода на делото.
Относно претенцията за законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане,
същата е за акцесорно вземане, което не може да бъде предмет на
самостоятелен иск, съединен с този за главното вземане, поради това, че тази
претенция не може да бъде конкретизирана по размер. Кредиторът на едно
парично задължение има право на законна лихва, поради това, че до момента
на плащането е бил лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи
и която не е получил. В настоящия случай, въпреки, че законна лихва се
дължи до момента на плащането – 26.04.2021г., доколкото ищецът заяви, че
искът му следва да се отхвърли, поради извършено плащане, т.е. не поддържа
заявеното с исковата молба искане за присъждане на мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, следва
това искане също да бъде отхвърлено от съда.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Ищецът е
претендирал деловодни разноски в исковото производство за държавна такса
в размер на 32,04 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лева, а в заповедното – 32,04
лева за държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира искането за заплащане от ответника разноски в заповедното
производство за основателно, тъй като с поведението си е дал повод за
завеждане на иска. Искането за присъждане на разноски в исковото
производство се явява неоснователно, доколкото претендирание от ищеца
суми са заплатени на 26.04.2021г., а настоящата искова молба е изпратена от
ищеца до съда на 28.04.2021г., съгласно отбелязването на пощенското
клеймо, т.е. след извършеното плащане на претендираните суми.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, адрес гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс за признаване за установено по отношение на „*******“ ЕООД, с ЕИК
*******, с адрес на управление с.******, общ.Свищов, ул.*******,
представлявано от Г. ИВ. Г., че дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
********* сумата от 1602,04 лв. (хиляда шестстотин и два лева и 04 ст.) за
обект на потребление, заведен с абонатен номер аб.№ ******, находящ се в
с.******, *******, от която сума - 1580,10 лв. (хиляда петстотин и осемдесет
лева и 10 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия и мрежови
услуги от ответника по фактури издадени в периода 15.09.2020 г. - 08.10.2020
г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 21,94 лв.
(двадесет и един лева и 94 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура от падежа й до 03.12.2020 г., посочени подробно в извлечение
от сметка на ответника по кл. № *****, към същата дата, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение – 12.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, с ЕИК *******, с адрес на управление
с.******, общ.Свищов, ул.*******, представлявано от Г. ИВ. Г. ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, адрес гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 82,04,00лв. (осемдесет и два лева и 04ст.),
представляваща направените в заповедното производство разноски, от които
32,04 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6