№ 143
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500387 по описа за 2021 година
Производство по чл. 279 вр. чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по
частна жалба на ИГЛ. АНД. Б., ЕГН – ********** срещу Разпореждане № 377
от 26.05.2021 г., пост. по в.гр.д. № 1948/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с
което е върната като процесуално недопустима депозираната от Б. касационна
жалба вх. № 1656/29.04.2021 г. срещу постановеното по делото въззивно
Решение № 26/08.04.2021 г..
Поддържаните оплаквания са за неправилност на разпореждането,
искането – за неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд за даване
ход на касационната й жалба вх. № 1656/29.04.2021 г..
Ответникът по частната жалба „ E... М. „ ЕООД, ЕИК ********* е
депозирал отговор за неоснователност на същата.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по
чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
С Решение № 2497/17.07.2020 г., пост. по гр.д. № 20098/2019 г. на
Районен Съд – Пловдив е отхвърлен предявеният от И.Б. срещу „ E... М. „
ЕООД / частен правоприемник на Ю.Б. АД на основание договор за цесия /
отрицателен установителен иск – за признаване за установено между
страните че Б. не дължи на дружеството сумата 7 456, 93 лв. – главница по
договор за потребителски кредит от 03.07.2012 г., сключен между „ Ю.Б. „ АД
като кредитор и Б. като кредитополучател; сумата 410,13 лв. – договорна
1
лихва за забава върху тази главница за период 3.8.2012 г. – 3.8.2013 г.; сумата
8,60 лв. – лихва за забава за период 4.8.2013 г. – 20.2.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2014 г. до окончателното
изплащане, както и сумите 157, 51 лв. – ДТ и 451, 52 лв. – адвокатски хонорар
– за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3767/2014 г. на РС –
Пловдив и е образувано изп.д. № .../... г. по описа на ЧСИ рег. № ....
Основанието за недължимост е изтекла погасителна давност след
издаването на изпълнителното основание за вземанията. Искът е с правно
основание чл. 439 ал. 1 вр. ал. 2 от ГПК.
С въззивно Решение № 26/08.04.2021 г. , пост. по в.гр.д. № 1948/2020 г.
първоинстанционното решение е потвърдено. Посочено е в него да е
окончателно.
Въпреки това ищцата и настоящ частен жалбоподател Б. е депозирала
касационна жалба, която с разпореждането – предмет на настоящата въззивна
проверка, е върната като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал. 3
т. 1 от ГПК– търговско дело с цена на иска под 20 000 лева.
Поддържа се в частната жалба изводът на съда делото да е търговско да
е неправилен, тъй като по договора за банков кредит – от който изпълняемото
материално право произтича, Б. има качеството на потребител и с оглед това
й качество за нея делото е гражданско, а не търговско, макар и договорът за
банков кредит да е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1 ал. 1 т. 7
от ТЗ. Позовава се на практика на ВКС – ГК в този смисъл.
В отговора се поддържа че след като договора за банков кредит е
абсолютна търговска сделка, то спорът за задължения, произтичащи от такъв
договор е винаги търговски - чл. 365 т. 1 от ГПК , без значение че
кредитополучателят няма качеството на търговец, като в конкретния случай
се явява и потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на
чл. 113 от ГПК е от значение за процесуалното качество на страната
потребител в аспекта специалната местна подсъдност, специална защита на
потребителя и специален ред за разглеждане на определена категория
потребителски искове, но не и във връзка с преценката дали спорът е
граждански или търговски.
Частната жалба е основателна по различни от възведените в същата
доводи.
Процесния спор не произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 365
т. 1 от ГПК, като не са налице и останалите възведени в чл. 365 от ГПК
основания, определящи спора, съответно и делото като търговски. Както се
каза по горе основанието за недължимост е изтекла погасителна давност за
вземанията след издаването на изпълнителното основание за тях, искът е с
2
правно основание чл. 439 ал. 1 вр. ал. 2 от ГПК – който иск не е търговски
спор по смисъла на разпоредбата чл. 365 от ТЗ. Като не е съобразил това
окръжният съд е постановил неправилно определение, което се отменя и
делото се връща на същия съд и състав за даване ход на касационната жалба
на ИГЛ. АНД. Б., ЕГН – ********** с вх. № 1656/29.04.2021 г.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Разпореждане № 377 от 26.05.2021 г., пост. по в.гр.д. № 1948/2020 г.
на Окръжен съд – Пловдив.
Връща делото на същия съд и състав за даване ход на касационната
жалба на ИГЛ. АНД. Б., ЕГН – ********** с вх. № 1656/29.04.2021 г. срещу
въззивно решение № 26/08.04.2021 г., пост. по в.гр.д. № 1948/2020 г. на
Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3