Р Е
Ш Е Н
И Е
№
3835
13.11.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XXII граждански състав, в публично заседание
на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 9672 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове
предявени от „Медалайн“ ООД срещу „Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение - Пловдив“ АД.
Ищецът твърди, че между страните съществували трайни
търговски отношения. На 04.07.2016 г.,
ищецът доставил на ответника подробно изброени по видове и количества в
исковата молба медицински консумативи на стойност 412.50 лв. с ДДС. Твърди, че
доставката е извършена на 04.07.2016 г. и удостоверена чрез приемо-предавателен
протокол. Твърди, че за извършената доставка е издадена ф-ра № ***г. за сумата
412.50 лв. с ДДС. Според договореностите цената следвало да бъде платена от
ответника до 02.09.2016 г. В този срок, а и след това ответникът не изпълнил
изцяло задължението си. Ответникът дължал и обезщетение за забава върху сумата
за периода от 03.09.2016 г. до 06.02.2018 г. в размер 59.93 лв. За тези си
вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по
ч. гр. д.№ ***г. на ПРС, ХII гр. с., против която длъжникът възразил в срока по
чл.414 ГПК и в резултат от това възникнал интерес от установителни искове за
заявителя. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е
формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че съществуват вземания в
полза на ищеца срещу ответника за сумите: 412.50 лв. – сума дължима по ф-ра № ***г.
и 59.93 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.09.2016 г. до 06.02.2018
г. Претендират се разноски.
В законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника.
Признава се така предявеният иск по основание и размер. Прави се възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК и се моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
ищеца в минималния размер по Наредба.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. ***г. на ПРС, XII гр. с-в, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите
са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С оглед признанието на исковете и становището на страните в тази
връзка, по делото не са събирани допълнителни доказателства извън посочените,
като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден
ход на устните състезания. Направеното признание на иска по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца
отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното право
съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните.
Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго
предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда от прокурист на ответника, поради
което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки ги на това
основание.
Оттук следва
да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като
се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват съответните вземания,
за които е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По
разноските:
При този
изход на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва в полза на ищеца да се присъдят разноските, които са
направени, както в заповедното, така и настоящото исково производство. Ищецът
претендира и е представил доказателства за направени разноски в заповедното
производство в размер на 50 лв.- държавна такса и 300 лв.- заплатен
адвокатски хонорар и в исковото производство в размер от 50 лв. –
платена държавна такса и сумата от 600 лв. – адвокатски хонорар.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатените
адвокатски хонорари, което съдът счита за частично основателно. Заплатеният в
заповедното производство с оглед на заявения интерес адвокатски хонорар в
размер от 300 лв. съвпада
с минималния такъв, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 7 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което не следва да бъде намаляван. Адвокатски хонорар в исковото производство
се явява прекомерен. Същият е в размер два пъти над минималния такъв, по делото
не са събирани доказателства, а съдебното дирене е прекратено на основание чл.
237 ГПК. Съдът счита, че съобразно правната и фактическа сложност на делото, то
следва адвокатският хонорар да бъде намален до минималния такъв в размер на 300
лв. - чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Съображенията
изложени от ищеца със становище от 15.10.2018 г. не са релевантни към
преценката на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Дължимите
разноски на ищеца за исковото и заповедното производство са в размер общо на
700 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение - Пловдив“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „България”№234,
ДЪЛЖИ на “Медалайн“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Манастирски ливади- Б, сграда Евроцентър, бл. 65, ет. 2, следните суми: 412.50 лв. –главница, представляваща
дължима цена за доставени медицински консумативи, за което е
издадена фактура № ***г. и е съставен приемо – предавателен протокол № ***от 04.07.2016
г., както и обезщетение за забава върху главницата за периода от 03.09.2016 г.
до 06.02.2018 г. в размер на 59.93 лв., за които суми в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № ***г. на ПРС, XII гр. с-в.
ОСЪЖДА „Университетска Многопрофилна
Болница за Активно Лечение - Пловдив“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „България”№234, да заплати на “Медалайн“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Манастирски ливади-
Б, сграда Евроцентър, бл. 65, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 700 лева – разноски
общо по настоящото производство и по заповедното ч. гр. д. № ***г.
на ПРС, XII гр. с-в.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с
оригинала.
ЛШ