Р Е Ш Е Н И Е №202
09.08.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора Минчо Николов
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №150 по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №260002 от 28.03.2022г.,
постановено по анд №35/2021г., РС Гълъбово отменил наказателно постановление /НП/
№ 137 от 08.02.21г. на Директор ТД „Тракийска“, с което на „ЕЙ и ЕС-3 МАРИЦА
ИЗТОК 1“ ЕООД, ЕИК *********, за четиринадесет броя нарушения на чл.43, ал.1,
т.2, вр. с чл.84, ал.8, т.1, вр. с чл.20, ал.2, т.18 от ЗАДС и на осн. чл.112,
ал.1 от ЗАДС били наложени 14 административни наказания „имуществена санкция“
от по 500 лв., както и осъдил Митница Пловдив /бивша ТД „Тракийска“/ да заплати
на „ЕЙ и ЕС-3 МАРИЦА ИЗТОК 1“ ЕООД, ЕИК ********* разноски в размер на 1814,04
лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който го обжалва изцяло и в срок, като неправилно и
необосновано, постановено при нарушения на материално-правните и процесуално-правните
разпоредби и по – конкретно, неправилно приложение на чл.34 от ЗАНН.
Касаторът твърди, че РС, за да отмени
издаденото от него и процесно наказателно постановление /НП/ приел, че АУАН
№110 бил съставен на 05.10.2020г., което било след изтичане на 3 месечния
давностен срок за образуване на административно-наказателното производство /АНП/
по чл.34, ал.1, предложение първи от ЗАНН. За да достигнел до този извод, Съдът
приел, че към момента, в който на митническите органи били представени данните
от консумираната електроенергия, съдържащи се в поисканите доказателства,
съгласно т.2.1 от Искане от 03.04.2020г. /изпратени на 10.04.2020г., съотв. на
16.04.2020г./, тези данни станали известни на касатора по начин, позволяващ му
да сравни вече служебно известните към този момент данни за начисления акциз от
подадените към Агенция „Митници“ електронни акцизни документи /ЕАД/ по чл.84 от ЗАДС за периода м. 11/2018г. до м.12/2019г., за това приел, че 3 месечният срок
по чл.34, ал.1, предл. Първо от ЗАНН започнал да тече не от 07.07.2020г. /т.е.
от датата на издаване на Протокол № BG 003000-PK4-ПП26, а от датата 10.04.-16.04.2020г.
Тези твърдения според касатора били
неправилни и необосновани, тъй като самото представяне на изисканите от
дружеството документи и обяснения били част от процеса по извършване на
проверка за установяване на факти и обстоятелства по реда на ДОПК, за да се
установяване на доказателства, водещи до избягване начисляването и заплащането
на данъци и осигурителни вноски. Този процес завършвал със съставянето на Протокола
по чл.50 от ДОПК и това бил въпросният такъв от 07.07.2020г.
РС неправилно игнорирал приложимите
разпоредби по отношение срокове за установяване на конкретни факти и
обстоятелства, определени в глава петнадесет на ДОПК. Видно било от събраните
доказателства, неоспорени от проверяваното лице, митническите органи приключили
проверката в законоустановения срок със съставянето на Протокол № BG 003000-PK4-ПП26 от
07.07.2020г., като с него били установени и нарушения на акцизното
законодателство, като извършени от наказания. Съставянето на АУАН било на
05.10.2020г., което било в тримесечния срок, считано от датата на протокола,
т.е. в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
На второ място се претендира, че
неправилно съдът приел, че следвала да се приложи хипотезата на чл.34, ал.1,
предл. първо от ЗАНН, защото в случая били установени извършени нарушения на
акцизното законодателство, които попадали в хипотезата на чл.34, ал.1, предл.
второ от ЗАНН, в който давностният срок бил две години.
По тези съображения се иска отмяна на
въззивното решение и потвърждаване на издаденото от ТД Митница Пловдив
наказателно постановление № 137/08.02.2021г.
Касаторът, редовно призован в с.з., се представлява
от гл. юрк. Д., която моли съда да уважи касационната жалба по изложените в нея
доводи. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерността на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответника по касация, поради липса на фактическа сложност на спора.
Ответникът по касация, редовно призован в
с.з., се представлява от пълномощник адв. В., който оспорва касационната жалба.
В хода по същество, както и в подадения отговор по касационната жалба, излага подробни
доводи за правилността на въззивното решение. Претендира разноски по представен
списък.
ОП Стара Загора, редовно призована, се
представлява от Прокурор Николов, който счита касационната жалба за
неоснователна, а въззивното решение за правилно, вкл. и като съобразено с
тълкувателната практика на ВАС по ТР №4/2021г.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
същата са явява основателна.
За да отмени жаленото пред него НП на Митница
Пловдив, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че АУАН
№110/05.10.2020г. бил съставен против ответника по касация, който бил лице,
регистрирано на осн. чл.57а, ал.1, т.3 от ЗАДС.
Във връзка с извършването на проверка от
митническата администрация, относно изпълнение условията на издадените
удостоверения за освободен от акциз краен потребител и удостоверение за
задължителна регистрация по чл.57а, ал.1, т.3 от ЗАДС до ответника по касация
било отправено и връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от данъчно задълженото лице от 29.01.2020г., в което бил определен 14 –дневен
срок за изпълнение. С писма вх. № 32-69513/04.03.2020г. и №
32-113365/14.04.2020г. в ТД Тракийска /понастоящем Митница Пловдив/ били
представени исканите документи. С ново ИПДПОДЗЛ от 03.04.2020г. били изискани
допълнителни документи, справки и писмени обяснения, като този протокол бил
връчен по реда на чл.29, ал.4 от ДОПК. С Писмо вх. № 32-115762/16.04.2020г.
били представени исканите документи и писмени обяснения. От проверяващите бил
съставено Протокол № BG003000-PK4-158/08.04.2020г. относно
констатирани в хода на проверката факти и обстоятелства.
Било установено, че проверяваното лице
потребявало ел. енергия в административната сграда, находяща се в гр. Гълъбово,
като за отчетността били монтирани два електромера от посочен тип. Първият
отчитал изразходваната енергия, потребена за отопление и климатизация, вторият
– за осветление и контакти. След преглед и съпоставяне на данните от системата,
отчитаща електроенергията било установено, че задълженото лице не издало ЕАД за
потребеното от него количество ел. енергия в административната сграда, като в
същото време лицето издавало ЕАД за закупените количества ел. енергия за
поддръжка на производството на ел. енергия, като в заключение било прието, че
дружеството начислило недължим акциз за поддържане на производството си на ел.
енергия и едновременно с това не заплатило държим акциз за
потребената ел. енергия за свои собствени нужди в административната си сграда и
съотв. не издавало ЕАД, съгласно чл.84, ал.8, т.1 от ЗАДС.
В решението се възпроизвеждат в табличен вид
установените и проверени от проверяващия екип количества ел. енергия, потребена
за собствени нужди – за административната сграда на дружеството и енергията,
потребена за поддържането производството на ел. енергия и направената
сравнителна и изравнителна калкулация на количествата ел. енергия по двете
направления, стойността на акциза, който следвало да бъде заплатен и този,
който не следвало да се заплаща /л.214-215 от делото/. В следствие на тези
калкулации проверяващите приели, че дружеството извършило 14 броя
административни нарушения, посочени в таблица /възпроизведена и в решението на
л.215-216/, които се изразявали в не издаване на ЕАД за консумирана ел. енергия
за свои собствени нужди и не начисляване на дължимия за нея акциз. Видно от
възпроизведената във въззивното решение таблица, ставало въпрос за нарушения,
извършени в периода м.11/2018г. до м.12/2019г. вкл. По нататък в мотивите си РС
посочил, че АНО приел, че тези нарушения били установени с издаването на
Протокол № BG 003000-PK4-ПП26 от
07.07.2020г. Приел, че АУАН тях бил съставен на 05.10.2020г. и връчен на
упълномощено лице, като в срока по чл.44, ал.3 от ЗАНН /ред. до ДВ
бр.109/2020г./ не били подадени възражения, че въз основа на този акт било
издадено НП № 137/08.02.2021г., в което напълно била възпроизведена описаната в
АУАН фактическа обстановка. Горните факти РС приел за установени чрез показанията на
актосъставителя и св. Нечевска и от приетите писмени доказателства.
От правна страна въззивният съд приел жалбата
за процесуално допустима и основателна.
Според него, в случая нарушението /т.е. 14 бр.
нарушения/ били установени на 10.04.2020г. и с оглед на това и при прилагане на
чл.34, ал.1, предл. първо от ЗАНН тримесечният срок за съставяне на АУАН към
дата 05.10.2020г. бил изтекъл. Съдът не приел за основателен доводът, че едва с
Протокола от 07.07.2020г. било установено нарушението /нарушенията/. От него
било видно, че описаните там действия по проверка на факти и обстоятелства по
приложението на ЗАДС за периода 01.12.2014г. -01.12.2019г. започнали с
редица искания за представяне на
доказателства по ДОПК, първото от които било връчено на 04.02.2020г. и в хода на тази проверка дружеството представило
множество писмени доказателства и справки, вкл. и поисканата справка за потреблението
на ел. енергия за административната сграда. Тази и другите справки били
предадени на проверяващите на хартиен носител на 09.04.2020г. и по електронна
поща на 10.04.2020г. като файл, формат Ексел. Данните, съдържащи се в исканите
доказателства от искането от 03.04.2020г. били сравнени с данните от вече
подадените към Агенция Митници ЕАД по чл.84 от ЗАДС и акцизни декларации по
чл.87 от ЗАДС, поради което и към 10.04.2020г. актосъставителят разполагал с
данните, въз основа но които да установи нарушението и да идентифицира
нарушителя.
В продължение въззивният съд цитирал извадка от
ТР № 4/29.03.2021г. на ВАС, постановено по т.д. № 3/2019г. и въз основа на него
мотивирал, че съставеният на 05.10.2020г. АУАН бил след изтичането на 3
месечния срок по чл.34, ал.1, предл. първо от ЗАНН, защото считано от
10.04.2020г. соченото нарушение /нарушения/ били открити чрез предоставените от
дружеството сравнителни таблици за ел. енергията, потребена през 2018 и 2019г.
и консумирана в административната сграда. Това било установено от заверени
копия на разпечатка от служебната ел. поща на кореспонденцията на митническата
администрация и дружеството, ведно с екселските файлове с показанията на
електромерите в административната сграда за проверявания период, които били
предоставени на проверяващите на хартиен носител на 09.04.2020г. и по
електронен път на 10.04.2020г. Съдът споделил становището на жалбоподателя, че
относимите към твърдяното нарушение обстоятелства не били установени чак на
07.07.2020г. с издадения тогава
протокол, защото с ИПДПОДЗЛ от 03.04.2020г. била изискана представяне на
справка по години за проверявания период за количествата ел. енергия, потребена
в административната сграда, съгласно т.1, раздел 2 от искането, а на това
искане дружеството отговорило с писмо вх. № 31-115762/16.04.2020г., когато били
представени исканите документи и писмени обяснения /видно от стр. 2 на
протокола/. Имало и безспорни данни, че справките били представени и в
електронен формат на проверяващите на 10.04.2020г. Това означавало, че към
момента, в който митническите органи имали данните от консумираната ел.
енергия, съдържаща се в поисканите от дружеството доказателства, съгласно
искането от 03.04.2020г., те станали известни на проверяващите, можели да бъдат
сравнени с вече служебно известните към този момент данни за начислен акциз от
подадените към Агенция Митници ЕАД по чл.84 от ЗАДС и акцизни декларации по чл.
87 от ЗАДС, относими към процесните период. Така мотивиран, Съдът достигнал до
извод, че процесното НП било незаконосъобрзано и следвало да се отмени, като с
оглед този изход и направеното искане за разноски от дружеството, едновременно
с постановената отмяна на НП, осъдил Митница Пловдив да заплати на „ЕЙ И ЕС-3С
МАРИЦА ИЗТОК 1“ЕООД разноски в размер на 1814лв.
Касационният състав, като съобрази
доказателства, събрани пред РС, намира изводът на този съд за неправилно изведен,
като несъответен на същите и в нарушение на приложимия закон – чл.34, ал.1,
предл. първо от ЗАНН, поради което по отношение на жаленото решение е налице
визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Не се споделя за правилен фактическият извод на
въззивния съд, че именно на 10.04.2020г. чрез представените в електронен формат
справка за потребена ел. енергия в административната сграда на проверяваното
дружество, актосъставителят е имал безспорни данни, относими към установяване
на нарушението по см. на чл.34, ал.1, предл. първо от ЗАНН.
Съгласно жаленото НП, ответникът по касация е
наказан за извършени от него 14 административни нарушения на ЗАДС, за това че
за периода м.11.2018г. до м.12.2019г. вкл. не е издало /на посочените дати/
ЕАДД за консумираната ел. енергия за свои собствени нужди и съотв. не е
начислило дължимия се за нея акциз в лева. Според РС фактите на количествата консумирана
за свои собствени нужди ел. енергия били установено от проверяващия екип въз
основа на представени им писмени и в електронен формат доказателства, които
съотв. той получил на 03.04.2020 и на 10.04.2020г., при тези възприети факти, и
прилагайки правилото на чл.34, ал.1, предл. първо от ЗАНН и съобразно цитирани
мотиви от две ТР, въззивният състав приел, че към датата на съставяне на АУАН
№110 – 05.10.2020г., бил изтекъл тримесечен срок давностния и поради това
издаденото НП било незаконосъобразно.
Касационната инстанция не споделя фактическите
доводи на РС, че към 10.04.2020г. проверяващите, вкл. и актосъставителя са
разполагали с достатъчни данни относно обективните и субективните параметри на
конкретно нарушение на ЗАДС, които да поставят и началото на течение на срок по
чл.34 от ЗАНН.
Не се спори, че проверяваното дружество за процесния период е потребявало за собствени нужди ел. енергия в административна сграда, находяща се в гр. Гълъбово. Не се спори, че ответникът по касация е лице по чл.57а, ал.1, т.3 от ЗАДС и че за освободената за собствени нужди ел. енергия, съгласно чл.20, ал.2, т.18 от ЗАДС е длъжен да издава ЕАДД в съотв. с чл.84, ал.8, т.1 от ЗАДС. Съгласно последната норма „в случаите на освобождаване за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 15 - 18 акцизен данъчен документ се издава в 10-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който са извършени продажбите или потреблението. Акцизният данъчен документ се издава за: 1. (доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) всеки получател - едноличен търговец или юридическо лице, общо за всички извършени продажби, съответно за цялото потребено количество кокс, въглища, електрическа енергия или природен газ; в случаите на доставка на природен газ, въглища или кокс на освободен от акциз краен потребител се издава отделен акцизен данъчен документ за всеки обект.
Проверяващите в хода на проверка на
представяните доказателства, справки и писмени обяснения обаче установили, че
дружеството издало ЕАДД, но за закупените количества ел. енергия за
поддържане на производството на ел. енергия, който случай обаче не е
освобождаване за потребление по см. на чл.20, ал.2, т.18 от ЗАДС и поради това
бил начислен недължим акциз за поддържане производството на ел. енергия, като
едновременно задълженото лице не заплатило дължимия такъв за потребената ел.
енергия за свои собствени нужди в административната сграда, както и не издало
ЕАДД, съгласно чл.84, ал.8, т.1 от ЗАДС.
РС, за да изведе извода си за неспазване на
давностния срок за съставяне на АУАН, се позовал на факта на изпратено от
митническите органи до дружеството ИПДПЗДЗЛ от 03.04.2020г., с който били
изискани допълнителни документи, справки и писмени обяснения /вкл. и такива за
потребена ел. енергия за административната сграда/. Според РС, на 09.04.2020г.
на хартиен носител и на 10.04.2020г. по електронен път били изпратени във форма
на ексел таблици данните за исканите факти и обстоятелства и към този момента
данните от тях били сравнени с данните от вече подадените към Агенция Митници
ЕАДД по чл.84 от ЗАДС и акцизни декларации по чл.87 от ЗАДС, поради което и
именно 10.04.2020г. поставял началото на течение на три месечният срок за
съставяне на АУАН.
Към избраната от РС дата като начало на
течението на срока по чл.34, ал.1, предл- първо от ЗАНН обаче обективно е било
невъзможно установяването на данните, относими към конкретните 14 броя
административни нарушения, така както се визират те в съставения АУАН, че за
периода м.11.2018г. до м.12.2019г. вкл. наказаният не е издал /на посочените
дати/ ЕАДД за консумираната ел. енергия за свои собствени нужди и съотв. не е
начислило дължимия се за нея акциз в лева.
Това е така първо, защото представените данните
от задълженото лице са налагали извършването на сравнителни и изравнителни
калкулации, следствие от допуснатото от дружеството недължимо начисляване на
акциз за потребление на ел. енергия за поддръжка на производството на ел.
енергия, вместо начисляването на такъв за потребената за свои собствени нужди
ел. енергия за административната сграда в гр. Гълъбово, съотв. и дали за нея са
били подадени ЕАДД, съгласно чл.84, ал.8, 1 от ЗАДС.
Видно от данните на л. 144-163 от делото на РС /акцизните
декларации за енергийни продукти и ел. енергия/, които е подавало дружеството в
Агенция Митници за съотв. процесни периода, удостоверяват, че за м. 11/2018г. и
м.12/2018г. същите не съдържат данни за потребени стоки, освободени за
потребление, съгласно чл.20, ал.2, т.18 от ЗАДС. Някакви данни се съдържат в
декларацията за периода от м.01/2019г., но съгласно чл.84, ал.8, т.1 от ЗАДС
тези данни следва да са общо дадени, което не означава, че така декларираните
данни автоматически следва да се отнасят и да касаят единствено потребените
количества ел. енергия за свои собствени нужди от административната сграда в
гр. Гълъбово. Дори и само бегло сравнение на данните от тези доказателства с
данните, които се изнасят в таблицата на стр. 3/34 от Протокола от 07.07.2020г.
сочи, че същите не са идентични и тяхното коректно установяване е налагало
извършване на редица други действия от страна на проверяващите, резултатите от които
намират обективиране именно в протокола от извършената проверка от дата 07.07.2020г.
Ето защо, към 10.04.2020г., когато РС приема, че са получени по електронна поща
изисканите от митническите органи справки за количествата потребена ел. енергия
в административната сграда, практически не е било възможно към този момент да
се отделят тези количества от общо декларираните с ЕАДД за съотв. периода общи
количества на стоки, освободени за потребление по чл.20, ал.2, т.18 от ЗАДС.
Освен това РС не е извършил лично проверка на
съдържанието на данните от представения и приетия от него електронен носител CD, съдържащ екселски файлове с
показанията на електромерите в административната сграда за периода м.12/2014г.
– м.12/2019г., за да обосновава извода си, че те съдържат в себе си
достатъчни данни за установяване на обективните и субективни предели на конкретно
визираното нарушение по ЗАДС, съотв. да са такива по см. на чл.34, ал.1, предл.
първо от ЗАНН и от там да подкрепят и извода му, че именно на 10.04.2020г. въпросните
справки и съдържащите се в тях данни е било обективно възможно да се съпоставят
с декларираните данни пред Агенция Митници, съотв. и поради това от тази дата е
започнал да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН. Само фактът на
представяне на такива данни – показанията на електромерите /които са два/, не е
достатъчен за установяване на обстоятелството какво конкретно е било потребеното
количества ел. енергия за свои собствени нужди от административната сграда от
страна на дружеството, съотв. дали за тях е бил начислен дължимия акциз в лева
по реда на чл.84, ал.8, т.1 от ЗАДС и то при положение, че се претендира не
подаване на ЕАДД за тях, съотв. не начисляване. Такива подробни данни се
обективират именно в Протокол № BG 003000-PK4-ПП26 от 07.07.2020г., поради което и
именно от тази дата следва да се счита, че тече и тримесечният срок по чл.34,
ал.1, предл. първо от ЗАНН. Горното сочи, че като е съставен АУАН №110 на
05.10.2020г., то той е съставен в рамките на въпросния давностен срок и
издаденото наказателно постановление не е незаконосъобразно на тази полскост.
Що се отнася до цитираните извадки от ТР
№4/29.03.2021г., постановено по т.д. №3/2019г на ОСС, първа и втора колегии на
ВАС, следва да се посочи, че със същото е поставено за тълкуване прилагането на чл. 210а във вр. с чл. 233,
ал. 3 ЗЗП и чл. 34 ЗАНН в контекста на възможността за отклоняване от общия ред
за реализиране на административнонаказателна отговорност по Закона за
административните нарушения и наказания при нелоялна търговска практика по
Закона за защита на потребителите. Именно във връзка с тълкуването на
тези специални разпоредби, ОСС на ВАС посочва в мотивите на ТР, че „моментът на преценка на
обстоятелствата – има ли данни за извършено административно нарушение
и кой е неговият автор, е обективен и това е момент, регламентиран от
законодателя в чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Административно-наказателното преследване се
изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя..“ и че „по смисъла
на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и
индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно
за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, .....“,
като според последващите мотиви в акта „разпоредбата на чл. 34,
ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН постановява, че
административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт
за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по
тълкувателно дело № 48/1981 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на
Върховния съд този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът,
овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението.“. Това е
възпроизведено като цитат в жаленото тук въззивно решение, вкл. и мотива, че „доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният
орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от
тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган
да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно
със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка“.
Приложени към процесния случай тези мотиви
обаче не подкрепят фактическите изводи на РС относно датата 10.04.2020г.,
защото към тази дата овластеният орган не е можел само въз
основа на представените справки, писмени доказателства и обяснения относно
визираните там факти /само за показателите на електромерите от
административната сграда/ да определи нарушението с оглед неговите съществени признаци от обективна и
субективна страна. Това е можело да стане едва, след като са били направени
необходимите сравнения и изравнителни рекапитулации на получените от тези
доказателства данни, което се е налагало именно поради това, че за
изразходваните количества ел. енергия за собствени нужди в административната
сграда не са били подавани отделни ЕАДД, съотв. за тях не е начисляван дължимия
акциз в лева по реда на чл.84, ал.8, т.1 от ЗАДС.
Предвид
горните доводи и липсата на изложени мотиви относно това дали се доказва и
извършване от обективна страна на вменените 14 бр. административни нарушения на
ответника по касация, след отмяната на жаленото решение, следва делото да се
върне на друг състав на същия съд за произнасяне и преценка на материалната
законосъобразност на НП.
Доколкото бе изведен извод за неправилност
на въззивното решение, с което е отменено процесното НП, неправилно се явява то
и в частта, в която касаторът е бил осъден да заплати разноските на „ЕЙ и ЕС-3С
Марица Изток1“ЕООД, с оглед неговия акцесорния характер и зависимостта му от
основния спор. Що се отнася до искането за разноски пред тази инстанция, обективирано
в откритото с.з. от пълномощника на касатора, то следва въпросът да се разреши
при новото разглеждане на спора от въззивната инстанция, съгласно чл.226, ал.3
от АПК и съобразно изхода на спора.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №260002
от 28.03.2022г., постановено по анд №35/2021г., по описа на РС Гълъбово.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на съда при спазване на задължителните указания на
съда по тълкуването и прилагането на закона.
Настоящото не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.