№ 570
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100604322 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощен защитник
на подсъдимия Д. А. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 2 състав ,от 22.03.2024г., по НОХД 5384/2023г., с която
подсъдимият Д. О. А. е признат за виновен в това,че: На 06.01.2022г.,около
09,06 часа, в гр.София , по ул.“Булина ливада“, с посока от ул.“Найчо Цанов“
към бул.“Александър Стамболийски“, управлявал моторно превозно средство-
лек автомобил „Опел-Зафира“, с рег.№ СВ **** СВ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 промила, а именно 0,80 промила, установено по
надлежния ред, след като е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт за деяние
по чл.343Б,ал.1 НК, поради което и на основание чл.343Б,ал.2 НК и чл.55 НК
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.
С въззивната жалба и допълнението към нея упълномощените защитници
на подсъдимия А. изнасят твърдения за неправилност и незаконосъобразност
1
на присъдата на районния съд. В жалбата се твърди и това,че липсвали
безспорни доказателства за съставомерността и авторството на А. в
извършване на инкриминираното деяние. В заключение защитниците
отправят искане за отмяна на оспорения първоинстанционен съдебен акт и
постановяване на нов, с който подсъдимия да бъде оправдан.
В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав
упълномощените защитници на подсъдимия А. поддържат изцяло така
депозираните жалба и допълнение към нея и изразяват становище да бъде
отменена атакуваната присъда , която намират за неправилна, необоснована и
незаконосъобразна ,като отправят критика към извършения от районния съд
доказателствен анализ на материалите по делото.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че присъдата на
районния съд е правилна и законосъобразна във всичките й части. Прокурорът
предлага първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден изцяло.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че жалбата и допълнението към нея на
упълномощените защитници на подсъдимия А. са допустими ,тъй като са
депозирани своевременно и от легитимирана страна в наказателния процес.
При извършения самостоятелен анализ на материалите по делото
въззивният съдебен състав намира,че при изготвяне на мотивите към
постановената първоинстанционна присъда са допуснати нарушения,които
водят до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. Постановеният краен
първостепенен съдебен акт в наказателния процес представлява единство
между присъда/диспозитив/ и мотиви ,като липсата на един от тях или
съществено противоречие между тяхното съдържание винаги е основание за
неговата отмяна , тъй като води до незавършеност на съдопроизводствената
дейност и до препятстване възможността на всяка една от страните в процеса
да възприеме действителната воля на решаващия съд.
В мотивите към оспорената присъда липсват ясни, непротиворечиви и
убедителни аргументи за заетата от районния съд позиция,при която приема
за установен основен съставомерен факт,касаещ пряко предмета на доказване
по делото – времето на осъществяване на инкриминираното деяние.
Така, в мотивите си районния съд нееднократно е приел за установено,че
2
деянието по чл.343Б,ал.2 НК, явяващо се предмет на делото, е било
осъществено от подсъдимия А. ,около 08,00 часа, на 06.01.2022г., когато било
реализирано ПТП и след настъпването, на което управлението на автомобила
от страна на А. било преустановено, а и обективно невъзможно, поради
техническото му/на автомобила/ състояние. Въпреки това си становище, в
диспозитива на оспорения съден акт , първия съд е възприел, изцяло и
безкритично, предложеното му от прокурора време на извършване на
инкриминираното деяние, а именно около 09,06 часа, на същата дата. В
конкретния случай не се касае за допусната от районния съд техническа
грешка при изготвяне на неговата присъда/ в двете й части/, а за допуснато
смислово и логическо противоречие относно съществен съставомерен
елемент от поддържаното спрямо А. обвинение. Това обстоятелство е било
съзнавано от първия съд, който в мотивите си не е отдал небходимото значение
на това противоречие, като е заявил,че времето на извършване на деянието
следва да бъде приемано единствено като календарна дата, при която
разминаване липсва. В конкретния случай, такова становище на районния съд
не може да бъде споделено. Това е така,тъй като съдът дължи произнасянето
си съобразно фактическите рамки на конкретното обвинение така, както те са
очертани от прокурора с внесения обвинителен акт, респ.променени по реда
на чл.287,ал.1 НПК/каквато промяна в случая липсва/. Изключително
правомощие на прокурора е да определя пределите на тези фактически рамки,
като времето на извършване на претендираното от него деяние, е от
съществено значение за посочването им/на пределите/. Изцяло от волята на
прокурора зависят и времевите параметри, в които той ще ограничи
/индивидуализира/ осъществяването на престъпната деятелност и мерните
единици, чрез които ще направи това. Посочвайки определен период от време,
индивидуализиран не само като календарна дата, но и като час и минути,
прокурорът не само предоставя на подсъдимия необходима информация, за да
може адекватно да се защитава, но и сам ограничава доказателствената
тежест, която носи, а оттам и предмета на доказване по делото, до определен
няколко минутен интервал от време. Тази обвързаност на съда с определените
от прокурора фактически рамки на обвинението е била известна на районния
съд, тъй като в диспозитива на своята присъда ги е възприел изцяло,
включително и относно начина на определяне на времето на деянието/не само
като дата,но и като час/, но в мотивите си първия съд е възприел за
3
установено/обосновано от доказателствата/ друго, различно от
инкриминираното, време на извършване на деянието, с което е създал
неяснота, и дори противоречие, относно действителната му воля относно
времето на извършване на деянието, за което А. е бил признат за виновен и
осъден от него.
Необходимо е да бъде посочено и това, че тази неяснота, е
предизвикана/привнесена/ и от качеството на внесения в районния съд
обвинителен акт от страна на СРП. В обвинителния си акт/в неговия
диспозитив/ прокурорът при СРП е посочил точното време, което
инкриминира, като е приел,че А. е извършил инкриминираното
деяние/управлявал конкретното МПС/, на 06.01.2022г., около 09,06 часа. В
обстоятелствената част на обвинителния акт, обаче прокурорът не се е
ангажирал с такова твърдение, а единствено е посочил, че полицейските
служители били изпратени, „малко след 09,00часа на 06.01.2022г.“ по сигнал
за възникнало ПТП ,като там установили водачите на двата леки автомобила и
били изяснили движението на тези автомобили при настъпване на лекото
ПТП.
Именно липсата на конкретно посочване на времето, а и начина на
извършване на деянието, доколкото в обстоятелствената част на ОА не се
твърди изрично и конкретно,че А. е управлявал МПС, а това е оставено на
въображението и логическата мисъл на защитата и на районния съд,тъй като
е посочено единствено, че А. бил установен, като водач на „Опела“, а после
било установено кой автомобил по кои улици се бил движел, са попречили на
районния съд да установи дали е налице противоречие в ОА /между неговата
обстоятелствена част и диспозитива му/ относно времето на извършване на
деянието, като не е оценил в достатъчна степен значението на тази
неяснота/непълнота на фактите/, за да бъде тя отстранена от прокурора по
съответния процесуален ред. Поради това и доколкото установените от
районния съд в хода на съдебното следствие фактически положения,
включително и относно времето на извършване на деянието, не са били
оценени от прокурора при СРП като предпоставка за реализиране на
правомощието му по чл.287,ал.1 НПК, районния съд е допуснал
констатираното и коментирано по-горе противоречие относно този съществен
съставомерен елемент от поддържаното спрямо А. обвинение.
4
Констатираните от настоящия въззивен състав нарушения при изготвяне
на мотивите към първоинстанционната присъда са самостоятелни основания
за нейната отмяна,тъй като по своята същност представляват липса на мотиви
относно значими за правилното решаване на спора факти и обстоятелства.
Липсата на мотиви е от категорията на съществените процесуални
нарушения и не може да бъде отстранено от въззивната инстанция , поради
което представлява абсолютно процесуално основание за отмяна на съдебния
акт, съгласно разпоредбата на чл. 335, ал.2; вр. чл. 348, ал.3, т.2 НПК и налага
връщане на делото на първа инстанция за разглеждането му от друг състав на
районния съд.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда,от 22.03.2024г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 2 състав по НОХД 5384/2023г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при Софийски
районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5