Р Е Ш Е
Н И Е № 47
Гр.П., 11.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на двадесет и шести май
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1060 по описа на 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал.2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 146 от ЗЗД.
Ищецът- „Гаранционен фонд
България" ЕООД гр.Б., представлявано от управителя П.С.С.,
твърди, че между „Фреш кредит“ ЕООД и ответника били
сключени Договор за потребителски кредит
№ 0000791 от 03.04.2017г. и свързаният с него Договор за допълнителни
услуги от 03.04.2017г., ведно с Общи условия към тях. Между длъжника и ищецът -
кредитор бил сключен и Договор от 03.04.2017г за гаранционна сделка
(поръчителство), въз основа на който ищецът се е задължил солидарно, при
условията на поръчителство, да отговаря за задълженията на длъжника към „Фреш кредит“ ЕООД по горепосочените договори.
На датата на подписване на посочените договори на длъжника била
предоставена заемната сума в размер на 800 лв. Предвид това, длъжникът се е
задължил да погасява разсрочено, съгласно подписаният от него график на
плащанията, дължимите по двата договора суми (по кредита - главница и възнаградителна лихва, и допълнителната услуга по т.1 от
Договора за допълнителни услуги - финансиране на възнаграждението на поръчителя
„Гаранционен фонд България" ЕООД), при съответните падежи, ведно с другите
допълнителни услуги по т.П от Договора за допълнителни услуги. По двата
договора длъжникът бил извършил плащания
към дата 15.05.2019г. в общ размер от 644.00лв., като след тази дата нямало
плащания по договорите.
Предвид просрочия на длъжника за плащане на
задълженията по горепосочените договори, „Фреш
кредит“ ЕООД упражнило правото си на вземане към поръчителя (ищецът по делото
), като на 15.05.2019г. писмено го е поканил в 30-дневен срок да заплати
задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 1568.52лв., която
била сбор от задълженията по двата договора.
На 15.05.2019г.,ищецът погасил към „Фреш кредит“
ЕООД солидарно дължимите от него задължения на длъжника по двата договора и на
основание на чл.74 от ЗЗД, бил встъпил в правата на кредитора „Фреш кредит“ ЕООД по горепосочените договори относно
заплатената сума, и сам е станал кредитор на длъжника за същите суми.
За заплащане на сумите по ч.гр.д.№382/2019г. по описа на PC-П. била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства
се моли за решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 1568.52 лв., от
които: 628.45 лв. – остатъчна главница и
101.46 лв. - договорна лихва по Договора
за потребителски кредит №0000791, 684.80лв. – остатъчна главница по т.1 Договор за допълнителни услуги № 0000791
и 89.00 лв. – по т.2 (такса за СМС
известяване), 64.81 лв. - лихва забава по Договора за потребителски кредит за
периода 05.05.2017г. до 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -16.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №382/2019г. по описа на
ПпРС. Претендират се разноски.
В с.з. не се явява представител. Депозирано е становище от представителя на
дружеството, който поддържа предявения иск.
В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответника А.Т.И. ***, не
представя доказателства, не прави доказателствени
искания. Редовно
призована за с.з. се явява лично
и заявява, че кредита е теглен за друго лице, което първоначално си
плащало заема, но впоследствие спряло да плаща, и започнали да притесняват нея.
Заявява още, че независимо от това, че била безработна, на два пъти, тя
също плащала суми, на бодигард на
кредитора. По същество иска от съда, тези,
които са взели парите да си
плащат кредита.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 382/2019г. на ПпРС,
по подадено от
дружеството- ищец заявление
по чл.410 от ГПК
срещу ответникът била издадена
заповед за изпълнение на
парично задължение №476/27.06.2019г.
за заплащане на сумата 628.45лв.- главница по Договор за
потребителски кредит №0000791/03.04.2017г., сключен с „Фреш кредит“ ЕООД, сумата 773.80лв., от които 684.80 лв. главница по
Договор за допълнителни услуги № 0000791/03.04.2017г., сключен с „Фреш кредит“ ЕООД и 89.00 лв. – такса за смс известяване, сумата
101.46лв. - договорна лихва по
Договора за потребителски кредит, за периода от 03.04.2017г. до
15.05.2019г., сумата 64.81лв. - лихва забава по Договора за потребителски кредит за
периода 05.05.2017г. до 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -16.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
След връчване на заповедта за изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
От представения по делото договор за потребителски кредит № №0000791/03.04.2017г., сключен между
„Фреш
кредит“ ЕООД, гр.Б. и ответникът, се установява, че е постигнато съгласие дружеството
да предостави на физическото лице сумата от 800.00 лева в заем, като е уговорен
лихвен процент- 39,96%, 12 броя вноски, като размер на всяка погасителна вноска
е 81.96лв., датата на първата погасителна вноска е 04.05.2017г., общата сума за
погасяване е 983.52лв., годишен процент на разходите – 47,58%, такси по кредита
– 5 % върху главницата – еднократна такса за експресно одобряване на документи
при усвояване, начин на усвояване -
изцяло в брой при подписване на договора, като срокът на кредита е 04.04.2018г.
При подписване на договора, сумата е усвоена, като
е приложена и разписка , подписана от ответникът И. , за получени от него 800.00лв.,
на 03.04.2017г.
В чл. 3 е
уговорено, че заемателят се
задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да
предостави едно от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки
от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов
договор с минимално месечно БТВ от 1 500лв.; 2. неотменима и безусловна б.
гаранция от одобрена от кредитодателя
банка. Като при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в посочения срок, длъжникът се съгласява и упълномощава кредитора
да сключи от негово име и за негова сметка, вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от последния дружество-поръчител.
Уговорено е възнаграждение на поръчителя в размер на 1027.20лв., което следва
да се плати от кредитополучателя на равни месечни вноски.
В чл.4 е
уговорено ползване на допълнителна услуга –чрез сключване на доп. договор,
кредитополучателя да ползва допълнителна услуга - финансиране на
възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено.
На същата дата, между „Фреш
кредит“ ЕООД, гр.Б. и отв.И. е
сключен и договор за допълнителни
услуги към договор за потребителски кредит 0000791, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника допълнителни
услуги, изразяващи се във финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на
сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за
поръчителство за кредита, със срок: 12
месеца, вноска:85.60лв., обща сума 1027.20лв., вид на кредита:месечен. В договора
не са посочени падежи, на които да се извършва плащането, както и видно от т.5
и т.6 от договора също липсва посочване на сроковете, касаещи тези уговорки
относно забава при изплащането, както и относно срокът на самия договор.
Липсват и доказателства за това кредиторът да е предоставил на длъжника сумата
за възнаграждението на поръчителя, нито такива, установяващи плащането й от
поръчителя.
Представено е и искане за предоставяне на
допълнителни услуги във връзка с договора за кредит № 0000791 от А.Т.И. до „Фреш Кредит“ ЕООД, в
което заявява, че желае, съобразно Тарифа за допълнителните услуги на „Фреш Кредит“ ЕООД, да му бъде предоставена допълнителна
услуга „Финансиране, разсрочване и заплащането на поръчителя на сумата, която се
дължи на клиента за възнаграждението по договор за поръчителство за кредита“.
Като доказателство по делото е приет и Договор за
гаранционна сделка (поръчителство) от 03.04.2017г., сключен между „Фреш Кредит“ ЕООД
(кредитор), А.Т.И. (длъжник)
и „Гаранционен фонд България“ ЕООД
(поръчител), видно от който страните са се споразумели поръчителят да
предостави на кредитора гаранционната сделка (поръчителство), като при
условията на договора да се задължи спрямо кредитора да отговаря за изпълнението
на всички задължения на длъжника по Договор за потребителски кредит № 0000791, като така сключеният договор за поръчителство
влизал в сила след изтичане на два дни от сключването му и то при условие, че
длъжникът не е предоставил на кредитора някое от обезпеченията
по чл.3 от Договора за потребителски
кредит. Уговорено е, че поръчителят отговарял солидарно с длъжника за
изпълнение на задължението, като той дължал същото, за което се бил задължил и
длъжника и в същия обем. В т.4.2 е уговорено, че
отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение бъде обявено за
недействително, а в чл.6 е уговорено, че поръчителят не носи отговорност пред
кредитора за допълнителните задължения, поети от длъжника след сключването на
гаранционния договор. В чл.9 е уговорено, че кредиторът може да иска изпълнение
от поръчителя веднага след падежа на задължението на длъжника, а в изр.2 е
посочено, че поръчителят следва да изпълни задължението в срок(който не е
посочен в договора) от поканата на кредитора към него. В чл.11 е уговорено
възнаграждението за гаранционната услуга, като е предвидено, че същото може да
бъде платено от кредитора чрез услуга „финансиране на длъжника от кредитора по
силата на договор за допълнителни услуги“, а неплащането на това възнаграждение
не препятства влизането в сила или действието на договора, и не освобождава
поръчителя от поетите с договора задължения към кредитора.
Видно от представения погасителен план към договора
за потребителски кредит, неговото издължаване е в рамките на 12 месеца – от 04.05.2017г.
до 04.04.2018г., месечната вноска е в размер на 81.96лв.,
посочен е размера на отпуснатия кредит – 800.00лв., дължимата сума общо 983.52лв.,
годишен лихвен процент – 39,96%, ГПР – 47,58%, а от представения график на
плащанията към договора за потребителски кредит и договора за допълнителни
услуги става ясно каква е общо дължимата сума от длъжника, в която се включва
месечната вноска по кредита, посочена по пера - лихва и главница, както и
вноската за финансиране на поръчителството, с които ответника е запознат и
приема условията по договора и схемата за погасяване.
Към договора за потребителски кредит са приложени ОУ, както и справка за задълженията изх.№ 358/15.05.2019г. от „Фреш кредит“ ЕООД, видно от която към 15.05.2019г.
остатъчната просрочена главница по кредита е 628.45лв., остатъчната просрочена
лихва по договора за кредит е 101.46лв., остатъчната сума по допълнителен пакет
е 684.80лв., обезщетение за неизпълнение на договорно задължение – 153.81лв.,
такса СМС известяване – 89.00лв., като общо посочената сума за погасяване е 1568.52лв.
Представена
е и покана за плащане от „Фреш Кредит“ ЕООД до
„Гаранционен фонд България“ ЕООД, видно от която изискуемите задължения по процесните договори били в общ размер на 1568.52лв.. и се
отправя покана в 30 – дневен срок от получаване на поканата да се заплати
посоченото задължение по банковата сметка на дружеството, като поканата е
получена от управителя на „Гаранционен фонд“ ЕООД П.С.С. на 15.05.2019г., както и протокол за прихващане от 15.05.2019г. между „Фреш Кредит“ ЕООД и „Гаранционен фонд България“ ЕООД, с
който са погасени вземанията между „Гаранционен фонд България“ ЕООД от „Фреш Кредит“ ЕООД в размер на 15430.19лв., в т.ч. и процесното вземане, обективирано
в поканата.
От извършената служебна справка в ТР се установява,
че дружеството, което кредиторът е избрал за поръчител, е собственост на самото
дружество-кредитор.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен,
след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните
съображения:
Основателността на исковите претенции е обусловено от това ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване възникването на спорното
вземане за главница и лихви и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно
облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № №0000791/03.04.2017г.
между ответникът и „Фреш Кредит“ ЕООД, предаване на
отпуснатата сума в заем на ответника, настъпване изискуемостта на
претендираните вземания, както и липса на плащане от страна на заемателя. Относно претенцията за заплащане
на сумата по договора за допълнителни услуги, ищецът следва да установи, че
въпросната сделка е сключена между ответника и „Фреш
Кредит“ ЕООД, както и че са налице предпоставките обуславящи изискуемостта на претендираната сума. Следва да се установи и наличието на
облигационни отношения по съглашението за поръчителство, изпълнение на
дължимото задължение на кредитополучателя А.И. от страна на ищеца, както и
правният интерес от въпросното изпълнение.
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответникът А.И. и „Фреш кредит" ЕООД е сключен договор за потребителски кредит №0000791/03.04.2017г., по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя парична сума
в размер на 800.00лв., срещу задължението на последния да я върне на 12 месечни вноски, считано от 04.05.2017г. до
04.08.2018г. Не се спори, че кредитополучателя е подписал договорът за кредит, както и че сумата, предмет на
договора му е предадена, в брой, за
което е подписал и разписка.
От
изложеното съдът намира, че ищецът доказа възникналото облигационно правоотношение с ответника И., основано на цитирания по-горе
договор за кредит, както и изпълнение на задължението на кредитодателя
да предаде реално паричната сума, което предпоставя насрещната престация
на кредитополучателя- ответник да върне предоставената му сума.
Не се спори, а и от
изложеното в ИМ, съдът приема, че ответника
е правил плащания по посочения
договор за кредит в общ размер на
644.00лв., до 15.05.2019г.
Установява се, че
на 03.04.2017г. между ответникът и „Фреш кредит"
ЕООД е сключен и договор за
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит 0000791, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника
допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране, разсрочване и заплащане на
поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор
за поръчителство за кредита, със срок:
12 месеца, вноска: 85.60лв., обща сума 1027.20лв., вид на кредита:месечен.
Безспорно по делото е установено още, че на същата дата -03.04.2017г. между кредитодателя, отв.И. и ищцовото дружество -„Гаранционен фонд България“ ЕООД гр.Б.
е сключен договор за поръчителство,
срещу поето задължение на длъжника да
заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 1027.20лв., която сума
съвпада, с подписания от нея, на същия ден, договор за допълнителни услуги към договор за кредит, с който договор й се предоставя следната услуга: „финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя
на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за
поръчителство за кредита“.
Безспорно сключените между страните договор и договор за
допълнителни услуги към него попадат в приложното поле на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
В тази връзка, дори и при
липсата на възражение, съдът дължи служебна проверка относно действителността
на договора, съобразно изискванията на ЗПК, както и съобразяването на
договорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Именно поради това с определението за
насрочване на с.з. по делото съдът е обявил на страните, че ще извърши проверка
относно съответствието на клаузите в договора за кредит със ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1
от ЗПК, договорът следва да е сключен
в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е
налице. В разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно
изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл. 12, ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП потребителят връща само
чистата стойност на кредита.
При преценка на процесните
договори, съдът намира, че същите са
недействителни по см. на ЗПК, и като такива не са могли да породят правните си последици, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява,
че по – голямата част от определеното съдържание на договора е налице. Не са
спазени обаче императивните изисквания, заложени в нормата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. В процесния договор е посочен годишният лихвеният процент и
годишният процента на разходите /ГПР/, само като абсолютни стойности. Предвид
това не е налице ясно посочена методика за формиране на годишния процент на
разходите по кредита. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита на потребителя – лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези дължими на посредниците за сключване на договора, като следва по ясен
и разбираем начин за потребителя да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които пряко са свързани с кредитното правоотношение. Компонентите
на ГПР в случая остават неизвестни и на практика така се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса.
Съобразно нормата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон е нищожна. Действителността на
договорната клауза е обусловена от това същата да не противоречи на добрите
нрави. В законодателството не се съдържа дефиниция
за понятието „добри нрави“, но е общоприето, че това са критерии за поведение,
установени в обществото и наложили се като норми на държание, с които хората се
съобразяват и ги зачитат, поради вътрешното си убеждение. Включването в договор
на клаузи, които са неизпълними изначално, сочат на противоречие с добрите
нрави, доколкото това неизпълнение води до крайно неблагоприятни последици за заемателя. В процесния договор е налице и неравноправна
клауза относно уговорката в договора за потребителски кредит за представяне на
обезпечения/гаранции, посочена в чл.3 от същия. Въведеното изискване за
осигуряване на поръчителство от две физически лица, имащи безсрочни трудови
договори и минимално месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1500
лева, в посоченият кратък срок от 48 часа, е на практика неизпълнимо, както и
това за осигуряване на неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка, като по отношение на второто изискване
невъзможността същата да бъде предоставена е предопределена и от факта, че
искайки заемните средства, то очевидно кредитополучателят не разполага с
такива, какво остава да разполага със суми, които могат да послужат за банкова
гаранция. Съответно, непредставянето на тези обезпечения, автоматично води до
това, че следва да се сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество поръчител, което да предостави
гаранционна услуга – поръчителство срещу възнаграждение в размер на 1027.20лв., като същото първоначално се финансира от кредитодателя, а в последствие се връща от заемателя с месечни вноски. Така въведеното задължение за
осигуряване на обезпечение е в противоречие с добрите нрави, тъй като същото
цели кумулиране на значителен допълнителен паричен
ресурс, който да бъде възложен в тежест на потребителя и на практика води до
многократно оскъпяване на заема. Още повече, че определеното възнаграждение за поръчителя,
значително надхвърля получената в заем сума- 800.00лв. Това обуславя преценката
за неравноправна клауза, доколкото поставя по – слабата икономическа страна в
правоотношението в изключително неизгодно положение спрямо заемодателя.
Предвид това, в процесния договор липсва съществено съдържание, тъй като не
са спазени изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК и са налице неравноправни клаузи. Това от своя страна има за
последица недействителността на договора за кредит, съобразно чл.22 от ЗПК и на
основание чл.23 от ЗПК потребителят е задължен само за чистата стойност на
кредита, но не и за дължимата лихва или други разходи по кредита.
Обстоятелството,
че уговорката за финансиране, разсрочване и заплащане на възнаграждението на
поръчителя, е обективирано и в самостоятелен договор
за допълнителни услуги, сключен между „Фреш Кредит“
ЕООД и И., не обуславя самостоятелност на претенцията извън договора за потребителски кредит. Още
повече, че договорът за допълнителните услуги е с идентични параметри с
уговорените в чл.3, ал.2 от договора за потребителския кредит – уговорената
сума за финансиране е 1027.20лв., като нейното заплащане е на месечни вноски. В случай, че се касае за предоставяне на допълнителни
услуги, то те следва да бъдат включен в годишния процент на разходите, тъй като
това са възнаграждения по самия договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, но в случая това не е сторено. По същите съображения е неоснователна и претенцията за „СМС известяване“,
тъй като по същността си представлява разход по кредита и с нейното отделно
претендиране, като невключена в годишния процент на разходите, се заобикалят
императивните нормативните изисквания ЗПК. Следва
да се има предвид, че свободата на договаряне между страните не следва да води
до резултат поставяне на едната страна по сделката в положение на абсолютна
невъзможност да изпълнява поставените условия от икономически по – силната
страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на договора, на които
придава привидно доброволен характер и привидно право на избор. В случая следва
да се подчертае, че фактът на представяне на искане от страна на ответника за
въпросното финансиране на поръчителството не променя горният извод, доколкото с
оглед поставените изисквания в процесния договор за
потребителски кредит, осигуряването на въпросното поръчителство, се явява
условие за отпускане на заема.
Видно от
приобщените в доказателствената съвкупност Договор за
гаранционна сделка, дружеството ищец е поело задължението да отговаря спрямо
кредитора „Фреш Кредит“ ЕООД за изпълнението на
всички задължения на длъжника по Договора за потребителски кредит № 0000791. Предвид това и след отправена покана от дружеството кредитодател към него, е изпълнило задължението, обективирано в нарочна покана, в която е отразен остатъкът
от дълга. Съответно извършеното погасяване на дълга от страна на „Гаранционен
фонд България“ ЕООД към кредитодателя е чрез
прихващане.
Договорът за поръчителство е акцесорен спрямо главното задължение. Предвид това
отговорността на поръчителя е обусловена от тази на длъжника и той не следва да
отговаря за повече от това, което той самият дължи. Съобразно нормата на
чл.138, ал.2, изр. първо от ЗЗД поръчителството може да съществува само за
действително задължение. Отпадане на отговорността на поръчителя при недействителен договор е уговорено и в
договора за поръчителство-чл.4, ал.2 от същия.
Недействителността на договора за кредит има за последица обстоятелството, че
не е налице задължение да поръчителя да обезпечи кредитора. Ето защо в
настоящия случай, ищцовото дружество е изпълнило едно
чуждо задължение. „Гаранционен фонд България“ ЕООД, плащайки чуждия дълг, при
наличие на правен интерес – а именно възможността „Фреш
кредит“ ЕООД да пристъпи към принудително изпълнение за вземането, предмет на
обезпечителната сделка, то ищцовото дружество се е суброгирало в правата на кредитора, съгласно нормата на
чл.74 от ЗЗД. В случая фактът на недействителността на договора за
потребителски кредит не е бил известен към момента на извършеното плащане от
страна на поръчителя.
С оглед гореизложените съображения, ищецът встъпва в
правата на кредитора, включително и в правото да получи чистата стойност на
кредита. Тъй като се установява, че длъжникът
е заплащал суми по договора за кредит, то исковата претенция за главницата по договора
за заем, е основателна само размер от 156.00лв. , и следва да се признае за
установено, че длъжникът дължи на кредитора само сумата от 156.00лв., като за разликата над тази сума до претендираната сума от
628.45лв. като главница по този договор подлежи на отхвърляне. Като законна последица от уважаване на иска върху
главницата в размер от 156.00лв., ответникът дължи и законна лихва върху тази
сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК – 16.05.2019г. до окончателното й изплащане.
Доколкото в настоящият
случай ответникът дължи само чистата стойност на кредита, всички останали исковите претенции, представляващи акцесорни вземания по договора кредит, а именно: за сумата 101.46 лв. - договорна лихва по
Договора за потребителски кредит №0000791, за сумата 684.80лв. –
остатъчна главница по т.1 Договор за
допълнителни услуги № 0000791, за сумата 89.00 лв. – по
т.2 (такса за СМС известяване), и за сумата 64.81 лв. -
лихва забава по Договора за потребителски кредит за периода 05.05.2017г. до 15.05.2019г., са недължими и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1,
ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сумата
от 3.18лв, представляващи разноски по ч.гр.д. № 382/2019г. на ПпРС, както и
сумата от 3.18лв., представляващи разноски в настоящото производство, съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Т.И.,
ЕГН **********
с постоянен и настоящ
адрес ***, ДЪЛЖИ на „Гаранционен
фонд България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б ***
– партер, представлявано от управителя П.С.С., СУМАТА 156.00лв. (сто петдесет и шест лева и 00ст.) – остатъчна главница по договор за потребителски кредит № 0000791/03.04.2017г., сключен с „Фреш кредит“ ЕООД, гр.Б., която е заплатена от „Гаранционен фонд България“
ЕООД, в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 03.04.2017г. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №382/2019г. по описа на ПпРС, КАТО ОТХВРЪЛЯ
предявения иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: за разликата над 156.00лв. до претендираната главница по договор за кредит в размер на 628.45лв.;
за сумата 101.46 лв. - договорна лихва по Договора за
потребителски кредит №0000791, за сумата 684.80лв. –
остатъчна главница по т.1 Договор за
допълнителни услуги № 0000791 и за сумата 89.00 лв. – по
т.2 (такса за СМС известяване), за сумата 64.81 лв. -
лихва забава по Договора за потребителски кредит за периода 05.05.2017г. до 15.05.2019г.
ОСЪЖДА А.Т.И., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен
фонд България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Б *** – партер, представлявано от управителя П.С.С., СУМАТА 3.18лв. (три
лева и 18ст.), представляваща разноски по ч.гр.д. №382/2019г. по описа на
ПпРС, както и СУМАТА 3.18лв. (три лева и 18ст.), представляващи разноски настоящото дело, съобразно уважената част на исковете,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Търговище.
СЪДИЯ: