№ 131
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Асен Бойчев Христов (АП-София)
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600186 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 327 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба и допълнителни съображения към
нея от а.А., АК-Видин- защитник на подс.Р. Н. М., срещу присъда на Окръжен
съд Видин, постановена по НОХД 181/20г., с която подсъдимият е признат за
виновен в това, че на неустановени дати за времето от 2015г. до 22.05.2020г.
многократно, в условията на продължавано престъпление в къща находяща се
в с.***, обл.***, ул.“***“ № **, обитавана от М., извършвал действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14 годишна възраст - малолетната Л.М. Г. с ЕГН:
**********, родена на ********Юг., чрез заплахи, че ще вкара родителите й
в затвора, а братята й в социален дом, като опипвал тялото й, задните й части
и вкарвал половия си член в устата й, като случаят е особено тежък, поради
което и на основание чл.149, ал.5, т.4 във вр.с ал.2, т.1 предложение II във вр.
с чл.26,ал.1 от НК във вр.с чл.371,т.2 във вр.с чл.372, ал.4 от НПК му е
наложено е наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 9/девет/
години, което да изтърпи при условията на „строг“ режим по смисъла на
чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. На основание чл.58а, ал.1 от НК е намалено така
1
определеното наказание „Лишаване от свобода“ с 1/3, на „Лишаване от
свобода“ за срок от 6/шест/ години, което да изтърпи при условията на
„строг“ режим по смисъла на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.
Подс.М. е бил осъден да заплати на малолетната Л.М. Г.,
представлявана от особения представител - адв.Д. М. Г. от АК Видин, сумата
от 10 000/десет хиляди/ лева за претърпените от нея неимуществени вреди
ведно със законната лихва, считано от 22.05.2020г.до окончателното
изплащане на сумата, като в останалата част до предявения размер от 20 000
лева иска е бил ОТХВЪРЛЕН.
В жалбата на подсъдимия са развити доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваната присъда, както и за явна несправедливост
на наложеното наказание. Твърди се, че при определяне на наказанието на
подсъдимия ВОС не е взел под внимание в достатъчна степен факта, че “по
делото са събрани доказателства с превес на смекчаващи вината
обстоятелства над отегчаващите вината обстоятелства“. Подсъдимият бил
неосъждан, съдействал на разследването в досъдебната фаза и признал вината
си в досъдебното и съдебното производство. Обществената опасност на
подсъдимия не била висока-израсъл в дом за деца и юноши без родителска
грижа, имал добри характеристични данни-основно образование и работа на
трудов договор, тежки здравословни проблеми- вродена киста на мозъка,
епилепсия, диабет и тежко психическо състояние-разстройство на
сексуалното влечение и педофилия. Спрямо пострадалата Л. Г. настъпилите
вредни последици не били значими, нито необратими. Отношението на
пострадалата към подсъдимия, въпреки престъпното деяние не било
отрицателно. Видно било от доказателствата по делото, че подсъдимия може
да се поправи и за да може наказанието да осъществи една от целите по чл.36
от НК, следвало да се намали.
Иска се изменение на първоинстанционната присъда в частта,
свързана с размера на наказанието, като се намали същото на три години и на
основание чл.66 от НК изпълнението му се отложи за изпитателен срок.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Защитникът
моли наложеното наказание да бъде намалено на три години лишаване от
свобода, като се приложи разпоредбата на чл.66 от НК.
2
Прокурорът счита жалбата за неоснователна, а присъдата на ОС
Враца за правилна и законосъобразна.Смята, че наложеното наказание не е
явно несправедливо и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Особения представител на частния обвинител и граждански ищец
счита жалбата за неоснователна, а присъдата за съобразена със закона и
доказателствата по делото, поради което моли да бъде потвърдена.
Подс.М. поддържа казаното от защитника си и моли присъдата
да бъде изменена, като се намали размера на наказанието.
Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
При постановяване на първоинстанционната присъда са допуснати
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, налагащи тя
да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Началото на незаконосъобразната процесуална дейност на съда е
поставено при провеждането на разпоредително заседание на 12.01.2021г.
След като в хода на заседанието защитникът на подсъдимия е заявил, че с
последния желаят делото да се разгледа по реда на Глава 27 от НПК в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, вместо да пристъпи съгласно чл.252, ал.1 от
НПК незабавно към предварително изслушване на страните както е
предвидено в чл.370, ал.1 от НПК, съдът пренебрегвайки изцяло нормите на
чл.372, ал.1 и ал.3 от НПК е определил :“Делото ще бъде разгледано по реда
на Глава 27 и по-конкретно чл.371, т.2 от НПК“. Без да извършва други
процесуални действия посочени в Глава XXVII от НПК, съдът на основание
чл.276 от НПК е предприел и дал възможност на прокурора и особения
представител на частния обвинител и граждански ищец да извършат
действия, поставили началото на съдебното следствие. В хода му са
разяснявани права на подсъдимия и той е правил изявления, след които съдът
е обявил съдебното следствие за приключено и е дал ход на съдебните
прения.
3
Процедирайки по този начин първоинстанционният съд е допуснал
няколко процесуални нарушения, които са съществени, довели са до
нарушаване процесуалните права на всички страни и са в основата на
следващи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Поредността на процесуалните действия в производството по Глава ХХVII от
НПК е ясно очертана, но въпреки това е създала затруднения за
първоинстанционния съд при спазването й. Вместо да изпълни задължението
си по чл.252, ал.1 от НПК и да пристъпи към разглеждане на делото по
посочения процесуален ред, първоинстанционни съд на основание чл.276 от
НПК е поставил началото на съдебното следствие. Председателят на състава е
направил доклад по чл.276, ал.1 от НПК и е предоставил възможност на
основание чл.276, ал.2 от НПК на прокурора и особения представител на
частния обвинител и граждански ищец да изложат обстоятелствата включени
в обвинението и предявения иск, което те са сторили. Едва тогава са били
разяснени правата на подсъдимия по чл.371 от НПК, съдът обявил, че ще
ползва самопризнанието на подсъдимия и е приключил съдебното следствие,
давайки ход на съдебните прения. По този начин съдът не е провел
изслушване на страните, а процесуалните действия по Глава ХХVII от НПК,
включително и самопризнанието на подсъдимия недопустимо са извършени
в хода на започнало вече съдебно следствие.
Въззивният съд приема, че с това не се изчерпват процесуалните
нарушения при разглеждане на делото в първата инстанция. След като е
развил по посочения незаконосъобразен начин производството, окръжния съд
е постановил присъда, която не е мотивирана по начина посочен в чл.305, ал.3
от НПК. Съдът си е позволил да възпроизведе почти дословно съдържанието
на обвинителния акт, без да изложи съображения относно доказателствата по
делото. В мотивите не се съдържа описание на фактическата обстановка
приета от съда, въз основа на която са формулирани изводи за извършено от
подсъдимия престъпление, а са отбелязани извършени процесуални действия,
като са преразказани показанията на свидетели. Това е следствие от начина по
който е бил изготвен обвинителния акт. В него се съдържат незначителен
брой фактически твърдения относно обективирани от подсъдимия и
пострадалото дете действия, и преразказ на свидетелски показания. Така
използваната от прокурора процесуална техника, възприета безрезервно от
4
съда при изготвяне на мотивите, е довела до липса на фактическо обвинение.
В отклонение от изискването по чл.246 ал.2 от НПК към съдържанието на
обстоятелствената част на акта, прокурорът не е посочил времето, мястото и
начина на извършване на престъплението, а е преразказал показанията на
свидетелите В. Й., Г. М., Д. К., Г. Й., както и на детето Л. Г.. По този начин е
допуснал в обвинителния акт да не се съдържат фактически твърдения за
съществени признаци от състава на престъплението, а само такива относно
съдържанието на показания на разпитани свидетели. Този подход е възприет
напълно безкритично от съда, който е възпроизвел съдържанието на
обвинителния акт в мотивите. С това се изчерпват положените от него
процесуални усилия за мотивиране на присъдата и се е стигнало до
неизпълнение на задължението по чл.305, ал.3 от НПК. Изобщо не може да се
приеме, че в мотивите има изложени обосновани правни съображения, нито е
посочено въз основа на кои доказателствени материали е взето
материализираното в присъдата решение. Без да е налице каквото и да било
фактическо твърдение в обвинителния акт и в мотивите към присъдата е
прието, че престъплението е извършено като продължавано в периода 2015г.-
22.05.2020г. Невъзможно е да се разбере, защо прокурорът, а след него и съда
приемат именно посочения период за извършване на продължаваното
престъпление, който период с оглед продължителността му е в разрез с
критериите за „непродължителен период от време“, разяснени с
Тълкувателно решение № 52 от 9.XI.1988 г. по н. д. № 34/88 г., ОСНК. Този
начин на процедиране, освен, че е в противоречие с изискването на чл.305,
ал.3 от НПК, представлява грубо нарушение на визираният в чл.14, ал.1 от
НПК принцип. Материализираното в обжалваната присъда решение на
окръжния съд може и да е взето по вътрешно убеждение, но последното в
никакъв случай, с оглед начина на изготвяне на мотивите, не е основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Не
излагайки приета за установена фактическа обстановка, а преразказвайки
части от свидетелски показания и пренебрегвайки значителна част от
доказателствения материал, първоинстанционинят съд е постановил
немотивирана присъда. Допуснатото процесуално нарушение е особено
съществено и налага на собствено основание отмяна на атакуваният съдебен
акт. Приложените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията на
чл.305, ал.3 от НПК, който недостатък фактически води до липса на такива.
5
Въз основа на изложеното, Софийският апелативен съд, в настоящия
съдебен състав намира, че обжалваната присъда е незаконосъобразна и следва
да се отмени. Същата е постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Последните са отстраними, с оглед на което след
отмяна на присъдата делото следва да се върне на първоинстанционният съд
за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане следва
да се съобрази допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство и от прокурора при изготвяне на
обвинителния акт, налагащо прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото за доразследване. След това да се съобрази начина по
който ще се проведе съдебното следствие, без да се пренебрегват
процесуалните норми и становищата на страните, както и задължителната
практика на ВКС. В хода на съдебното следствие трябва да се изчерпят
всички способи за събиране на доказателства, след което събраните такива да
бъдат подложени на обстоен анализ, какъвто практически в мотивите към
обжалваната присъда липсва. Само тогава би могло да се изпълни
задължението по чл.13, ал.1 от НПК и решението на съда би могло да бъде
взето съгласно визираният в чл.14, ал.1 от НПК принцип. При изготвяне на
мотивите към присъдата трябва да се съобразят и изискванията на чл.305, ал.3
от НПК, които първоинстанционният съдебен състав е пренебрегнал
напълно.
Констатираните съществени процесуални нарушения не могат да
бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними при новото
разглеждане на делото, тъй като са свързани с правилното приложение на
процесуалния закон. Новото разглеждане на делото следва да започне от
стадия „предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото
в съдебно заседание”, тъй като значителна част от съществените процесуални
нарушения са допуснати още в този стадий. С оглед на това присъдата следва
да се отмени изцяло, което прави безпредметно обсъждането по същество на
оплакванията изложени в жалбата на подсъдимия.
Мотивиран така и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от
НПК, Софийският апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ присъда №1 от 12.01.2021г., постановена по НОХД
№181/20г. по описа на ОС Видин.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг
съдебен състав от стадия „предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание”.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7