РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. Враца, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 23.11.2023г.
/двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №461 по описа
на АдмС-Враца за 2023г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
44, вр. чл.
22, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, чл.
220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по жалба на „С.К.Е.И.Г.“ЕООД, ЕИК *********, ***,
с * Ц.К.К., чрез * Г.Г., против РЕШЕНИЕ № 32-223648/14.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което е
отказано да бъде приета декларираната от жалбоподателя митническа стойност на
декларирана стока №1 по митническа декларация с MRN № 20BG002002031282R2 от 17.06.2020г., определена е
митническа стойност по митническа
декларация с MRN № 20BG002002031282R2 от 17.06.2020г. в размер на 6871,63 лв., извършена е
корекция на митническата декларация с промяна на цената, и са установени дължими суми за досъбиране за мито (А00) в
размер на 526,52 лева и ДДС /В00/ в размер на 1158,36 лева, заедно с лихва за
забава върху размера на държавните
вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. чл.59,
ал.2 ЗДДС. С жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, за което се излагат подробни съображения. Иска
се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски по делото.
В с.з. оспорващото дружество, чрез * Г.Г.
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Моли за отмяна на атакуваното
решение. В случая митницата се базира само на данни от износната информация от ***,
като дружеството не е участвало в митническите формалности извършени в *** и не
може да носи отговорност за данните подадени там и какво стои зад тях. Не е
договаряна цена от дружеството по-висока от декларираната за закупуване на
въпросния автомобил, което се потвърждава от всички представени доказателства.
В случая митницата е заобиколила закона, твърдейки че е използвала резервния
метод, като по същество е използвала основния. Претендират се разноски по
делото, съгласно представен списък. Представени са и писмени бележки с изложени
съображения по съществото на спора.
Ответникът – Директора на ТД Митница -
Варна, редовно призован, не се явява в съдебното заседание и не се
представлява. Не ангажира становище по съществото на спора.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган административна преписка.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 17.06.2020 г. в ТД
Митници Варна е приета Митническа декларация /МД/ с MRN №
20BG002002031282R2 на „С.К.Е.И.Г.“ЕООД ***, за режим „допускане за свободно обръщение“ на стока
„употребяван катастрофирал автомобил“ марка „*******“, тип
бензин, първа регистрация 20.12.2013г.,
цвят черен, р.обем 2979, мощност 225.0, KW/DIN,
бр.места 5, двигател неоткрит, шаси №WBA3A9G51DNP35883, 1608 кг. бруто тегло 1608
кг.,нето тегло 1606 кг., произход EU, условие на доставка СРТ Варна, държава на износ ***, декларирана цена 900.00
USD, при курс за митнически цели 1.78484 лв. за 1 USD, декларирана
митническа стойност 1606,36 лв. /л.77-80/.
Към МД са приложени документи – договор за продажба от 25.03.2020г. с продавач G.A.E. LLC, сертификат за собственост
с последен собственик G.A.E. LLC, линеен коносамент и спедиторски коносамент.
На база декларираните
данни, към датата на приемане на МД размера на митническата стойност е
определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.,
а именно на база договорната стойност. Определени, взети на отчет и заплатени
са мита 160.64 лв. и ДДС 373.40
лв., видно от представените преводни
нареждания. Тоест на база тези документи е определена и митническата стойност
при внос, като митническата стойност е приета без възражения от митническите
служители, оформили вноса.
Впоследствие, митническите
органи са извършили последваща провеpка по случая, като
вследствие на запитване до американските митнически власти получават Електронна
информация за износ /Electronic Export Information/ с ITN:
Х20200420108264, XTN: *********-68033651, съдържаща данни, подадени при износа на
автомобила от ***. Приложена е към адм. преписка кореспонденцията между ТД Митници Варна и американски
митнически органи, които са предоставили документ за стойността „Електронна
информация за износ“, без представяне на фактура за покупко-продажбата на стоката.
С Писмо
изх.№ 32-457929/25.11.2022г., ТД Митници Варна е уведомила управителя на
„С.К.Е.И.Г.“ЕООД ***, относно MRN № 20BG002002031282R2/17.06.2020г. МП ***, че за нуждите на допълнителна проверка на МД и поради
съмнения относно декларираната митническа стойност, в 7-дневен срок от
получаване на писмото е поискано да представи допълнителни документи и информация,
подробно посочени в писмото/л.39/.
Във връзка с писмото от управителя
на „С.К.Е.И.Г.“ ЕООД е
депозирана до директора на ТД
Митница-Варна молба вх.№ 32-452580/24.12.2022г., към която са представени писмени
доказателства, съгласно искането/л.42-62/.
С писмо
peг. №32-104413/17.03.2023 г. на
Директора на ТД Митница Варна, жалбоподателя е информиран, че на основание
чл.74 §3 от Регламент №952/2013г., адм.орган счита, че за декларираната стока №1
по митническа декларация №20BG002002031282R2/17.06.2020г. възниква задължение за
допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 526,52 лв. мито и
1158,36 лв. ДДС, общо 1684,88 лв., като в същото са изложени данни за това. С
писмото се уведомява жалбоподателя, че на основание чл.26,ал.1 АПК започва адм.производство, като му е предоставена възможност за
становище в 30 дневен срок от уведомлението/л.63-65/.
Във вр. с горепосоченото
писмо от управителя на дружеството е депозирано становище на 10.05.2023г., с приложени
доказателства./л.68/.
От началника на отдел
„Митническа дейност“ е изготвено становище до началника на МП *** рег.№
32-100-485/15.05.2023г./л.17/ относно последваща проверка на МД №20BG002002031282R2/17.06.2020г. с получател „С.К.Е.И.Г.“
ЕООД, в което са посочени подробни съображения, в заключение на които е прието,
че митническата стойност на стока №1 „употребяван
катастрофирал автомобил“ марка „*******“, тип бензин, първа
регистрация 20.12.2013г., цвят черен, р.обем 2979, мощност 225.0, KW/DIN, бр.места 5, двигател неоткрит, шаси №WBA3A9G51DNP35883
следва да се определи на основание чл.74,§3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр.
чл.144,§2 от Регламент за изпълнение/ЕС/ 2015/2447 в размер на 3850 USD /6871,63 лв./.
В тази връзка Директора
на ТД Митница Варна е постановил оспореното Решение №32-223648/14.06.2023г., с
което е отказано да се приеме митническа стойност на декларираната стока №1 по
митническа декларация №20BG002002031282R2/17.06.2020г., определена е
митническа стойност по митническа
декларация с MRN № 20BG002002031282R2 от 17.06.2020г. в размер на 6871,63 лв., извършена е корекция
на митническата декларация с промяна на цената, и са установени дължими суми за досъбиране за мито (А00) в
размер на 526,52 лева и ДДС /В00/ в размер на 1158,36 лева, заедно с лихва за
забава върху размера на държавните
вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. чл.59,
ал.2 ЗДДС. С решението митническите органи
променят митническата стойност на автомобила, прилагайки стойността съдържащата
се в електронната информация за износ, като се посочва че новата стойност е
определена посредством използване на т.нар. резервни методи по чл.74, §3 от
МКС, вследствие на което са определени и допълнителните задължения за
доплащане, ведно с дължимите лихви. Посочено е, че съгласно представената информация от
американските власти ITN: Х20200420108264, XTN: *********-68033651 е
установена декларирана стойност при износ от *** с износител G.A.E. LLC
на автомобила с шаси, съдържаща данни, подадени при износа на автомобила от ***
с шаси №WBA3A9G51DNP35883 в размер на 3850 USD /6871,63
лв./. Същата е по-висока от декларираната при внос и стоката се идентифицира по
марка, модел, номер на шаси, което е уникално за автомобила. Посочва се, че в
резултат на проверката по линия на международното сътрудничество е установена
по-висока декларирана стойност при
експорт от *** с износител G.A.E. LLC, който я е заявил пред американските
митнически власти. Същата е значително по-висока от декларираната при внос. Прието е, че митническата стойност следва да се определи на
основание чл.74,§ 3 от Регламент /ЕС/ №952/2013, във вр. с чл.144,§2 от
Регламент за изпълнение/ЕС/ 2015/2447, във вр. с налични данни в Съюза. Предвид
разпоредбата и обстоятелството, че не е приложена износна фактура митническата
стойност е определена на база стойността обявена в предоставената електронна
износна декларация, както и информацията предоставена с допълнително писмо
рег.№ 32-74077/23.02.2023г. от министерство на вътрешната сигурност на ***, митнически и граничен контрол.
Посочено е, че съгласно тези документи електронна износна информация/ЕЕI/
за автомобили изнесени от *** и
представени за износ пред СВР. ЕЕI е
равностойна/еквивалентна на износна декларация в ЕС и с нея се декларира
стойността при износ за специфичната държава в ЕС. Изложени са мотиви за
това.
По делото по искане на оспорващия с
протоколно определение на съда от 09.11.2023г. е открито производство по чл.193 ГПК вр. чл.144 АПК по оспорване на представената
електронна износна информация, касаеща декларираната стока при износ - таблица
2, озаглавена 20. График Б.Описание на стоките-последна колона, озаглавена
стойност. Указано е, че доказателствената тежест пада върху ответника, тъй като
в тази част се касае за частен документ. Във вр. с откритото производство от страна на
ответника не са представени и ангажирани доказателства.
При така установената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168,ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването,като адресат на акта, в законоустановения по чл.149,
ал.1 АПК срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради
което е процесуално допустима. Решението е връчено на 24.07.2023
г., видно от известие за доставяне – л.12 от делото, а жалбата срещу него е подадена
в ТД Митница Варна на 31.07.2023г. видно
от вх.номер на същата. Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорения акт е издаден
от Директора на ТД Митница Варна в рамките на неговата компетентност, в изискуемата
писмена форма. Съгласно чл.101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. размерът на
дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни
за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение
съгласно чл.87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а
по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение"
означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото
законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който
има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент
(ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган
действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл.
26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без
съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият
случай. Съобразно разписаното в чл.19, ал.7 ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се
издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго. Съгласно чл.84,
ал.1, т.1 ЗМ за целите на прилагане на чл. 48
от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат
право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на
информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на
проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или
последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното
в ал. 2 на чл. 84 ЗМ, проверката по
ал.1, т.2 се извършва по реда на чл. 84а и чл.
84м от ЗМ. В случая е налице хипотезата на
последващ контрол на декларирането по
смисъла на чл. 84, ал. 1, т.1 ЗМ. Съгласно
чл.84в ЗМ проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз
основа на заповед за възлагане. В случая
такава заповед липсва и не се съдържа в адм.преписка,
като не се и посочва и в самото решение. Налице е нарушение по отношение на
реда и условията за провеждане на последващия контрол, с оглед на което и
възражението на жалбоподателя за това е основателно.
По отношение на приложимостта на
материалния закон.
Основния спорен въпрос по делото е
обосновали ли са митническите органи „основателни съмнения“ по смисъла на
чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, това е действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва
да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент /ЕС/ №
952/2013. Едновременно с това митническата стойност трябва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на
стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може
да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013,
остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия
регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“
до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Така посочените критерии за определяне на
митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Прилагането на §3 от чл.74 е последната предвидена възможност за определяне на
митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност
не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в)
настоящата глава.
Независимо, че при митническото
остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за
изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, да
поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Решението по дело
С- 263/06, т. 52 на Съда на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента
за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация
съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл.140, § 2 от
Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.
В конкретният случай митническите органи не са изпълнили
задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по
смисъла на разпоредбата на чл.140 от
Регламент (ЕС) 2015/2447.
Според дадената там
регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у
него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други
идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време.
По случая са представени Договор за продажба
на автомобила от 25.03.2020г., представляващ и потвърждение за пълното
получаване на плащането на договорената цена, както и документи, касаещи
техническото състояние на автомобила, представени са и счетоводните записи за
извършената покупка и внос на автомобила, както и доказателства за неговата
продажба след вноса. Посочените документи доказват, че е внесен употребяван
катастрофирал автомобил, за доставката на който е била договорена и заплатена
цена от общо 900 щ.д., на база на която е декларирана и митническата стойност при вноса.
Във връзка с последваща проверка относно
достоверността на декларираната митническа стойност, митническите органи са
изискали допълнителна информация от дружеството и информация от митническите
власти на държавата на износа – ***. От американската служба „Митници и гранична
защита“, е изпратено писмо, ведно с Electronic Export Information/ с ITN: Х20200420108264, XTN: *********-68033651. Видно от решението
ответника е обосновал своите основателни съмнения, единствено и само на данни,
съдържащи се в представената Electronic
Export Information с ITN:
Х20200420108264, XTN:
*********-68033651. Така представената декларация за износ, в която е
декларирана стойността на въпросния автомобил и въз основа на която митническите
органи са приели, че действителната стойност на процесния автомобил е 3850 щ.д. не могат да бъдат обвързани с оспорващото дружество, доколкото няма данни
същите да отразяват реално сключен договор между G.A.E. и
фирма "С.К.Е.И.Г." ЕООД за закупуване на автомобила по посочената
цена (3850 USD), както и липсват доказателства за плащане на въпросната
цена. Дружеството не е посочено в представената електронна информация за износ,
нито като получател, нито като страна по покупката, респективно посочената
стойност не може да се приеме за договорена и платена от него. В случая няма и представен договор или фактура, както и
липсват каквито и да било доказателства дали е платена или не декларираната
стойност. Точно обратното, дружеството има сключен договор с G.A.E. за
закупуването на автомобила на цена от 900 щ.д., както и доказателства за
плащането и осчетоводяването на въпросната цена.
По отношение на Електронна износна
информация, в частта, касаеща стойността на процесното МПС 3850щ.д. е извършено
оспорване и открито производство по чл.193 ГПК вр. чл.144 АПК, като от страна
на ответника не бяха представени и ангажирани доказателства за достоверността на обявената в нея стойност
за процесния автомобил.
Доколкото износната митническа декларация,
подадена пред американските митнически власти при износа и вносната митническа
декларация, подадена пред българските митнически власти при вноса на
автомобила, имат абсолютно еднаква правна стойност, включително и еднаква
доказателствена тежест, няма никаква причина и аргумент за това българските
митнически власти да отхвърлят декларираното при вноса в България и да приемат
стойността при износа на автомобила от ***. В митническата декларация
автомобилът е описан като „употребяван автомобил-катастрофирал“ без да има
данни какви конкретно са били щетите, но въпреки това стоката е вдигната от
митницата, без да е извършван оглед от специалист, който да определи дали
декларираната митническа стойност съответства на покупната цена. След като
митническите органи са имали съмнения, относно декларираната митническа
стойност, същите е следвало да положат усилия да установяват каква е
действителната продажна цена на автомобила, включително и чрез събиране на
информация от трети лица, съответно да докажат, че отразената в договора стойност не е реално платената или подлежаща
на плащане цена. Извършената проверка по
реда на международното сътрудничество, според настоящият съдебен състав не е
установила по безспорен начин продажната цена от 3850 щ. д., тъй като са налице
противоречия с останалите събрани по делото доказателства.
Отделно от това следва да се посочи, че полученият
отговор от американските митнически власти и по-конкретно в частта му на
предоставената електронна информация за декларираната от износителя продажна
цена не представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда. Официален
документ е само придружителното писмо от американските митнически власти, което
не съдържа никаква релевантна за делото информация. Писмото не съдържа
удостоверително изявление от Американските митнически власти за цената, на
която автомобилът е бил продаден на дружеството, подкрепено със съответните
доказателства за действителното й плащане. По административната преписка не е
наличен нито един документ в подкрепа на валидността и истинността на данните
от износния документ.
От оспореното решение не става ясно и защо
Директора на ТД Митница Варна е
възприел, че именно заявената пред американските власти от износителя
информация отговаря на действителността, при положение че не се оспорва
автентичността на представените от жалбоподателя документи към МД, нито при
последващия контрол. Дори и да са налице основания за съмнение, че договорената
цена не е реално заплатената, от това не следва автоматично извод, че реално
заплатената е тази, която е посочена в
износната декларация. В случая, следва да се
има предвид, че дори не се касае за липсата на документи, които да обосновават
стойността на декларираната стока, респ. достатъчно данни и информация, които
да не са представени от жалбоподателя при вноса на процесното МПС, тъй като
такива, за целите на вноса, са представени - първичните документи, с които е
закупено и заплатено процесното МПС. Въпросът е в декларирането на различна
стойност в декларацията за износ и декларацията за внос, т. е. в два вторични
документа, имащи еднаква правна стойност. Съдът счита, че с оглед на изложеното
до момента, в това съдебно производство, тази стойност не е установена като
действителна, поради което в тази част информацията не следва да
бъде кредитирана като достоверна.
На следващо място съдът приема, че е нарушен
реда за определяне на новата митническа стойност на внесения автомобил,
доколкото съгласно чл.74, ал.1 от МКС, митническите органи са били длъжни да
приложат методите по § 2 на посочената разпоредба и то в последователността, в
която същите са разписани. В атакуваното решение са
изложени напълно формални твърдения за неприложимостта на метода по чл.74, § 2,
б. „а“ и „б“ от МКС (метод на идентични и метод на сходни стоки), както и на
този по чл. 74, § 3 от МКС, базиращ се на разумно гъвкаво прилагане на горните
два метода, които твърдения, обаче са необосновани и недоказани. По -
специално, в решението се сочи, че била „ направена справка за продадени
в МИСЗА... по зададени критерии, произход EU, за
периода от 17.04.2020 г. до 17.06.2020 г…. “, на база на която справка
митническите органи били достигнали до извод, че „ ....не може да се определи
митническата стойност въз основа на идентични / сходни стоки, тъй като е
невъзможно да се съпоставят характеристиките на автомобилите, състоянието при
оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни на
съпоставяне... “ (стр. 4, абз. 4 и 5 от
решението).В представената административна преписка и в
документите, представени впоследствие, не се съдържат доказателства за
извършена подобна проверка в Митническата информационна система, което води до
необоснованост на твърденията, както и до невъзможност за осъществяване на
обективен съдебен контрол, който да прецени обективността на справката,
заложените критерии и действията на администрацията като цяло. Също така,
безспорно периодът на справката не съответства на посочения от СЕС период от 90
дни, съгласно решение по преюдициално дело С-187/21.
Видно от съдържанието на
оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена,
като отново е приложен чл.70 от Регламента, но при завишаване на стойността
поради възприетото от органа становище, че действително платената не
представлява реално платената цена. Митническите органи не оспорват, че
договорната цена на внесения автомобил е тази с договора за покупко-продажба, но на база събраните допълнителни
доказателства при проверката приемат, че цената е по-ниска от тази декларирана в износната декларация. В тази
връзка следва да се отбележи, че това е допустимо единствено, когато се
прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за
митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС)
952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В
този смисъл налице е нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина,
по който следва да бъде определена митническата стойност. Относно процедурата по
определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи
при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена. При прилагането на
методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат
задължение да съберат цялата относима информация, за да установят стойност на
внасяните стоки, която да бъде обоснована и адекватна на приетата нормативна
уредба, а в случая това не е направено.
Поради горното, не може да се приеме, че
митническата стойност е определена въз основа на безспорни налични данни на
митническата територия на Съюза, като са използвани разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на митническото
законодателство. Като не е приел декларираната
договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено
съобразно износната декларация и при липса на безспорна обосновка, органа е постановил
незаконосъобразен административен акт, което е основание за отмяната му съобразно чл.146,
ал.1, т.4 АПК.
Доколкото новата митническа стойност на
стоката е незаконосъобразно определена, то такива са и определените
допълнителни задължения за мито и ДДС на стоката, за която е подадена
митническата декларация, както и лихвата върху определените суми, поради което
обжалваното решение следва да се отмени изцяло.
При този изход на правния спор и с оглед
своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на
проц.представител на жалбоподателя, съобразно чл.143,
ал.1 АПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на оспорващия
направените и доказани съдебно деловодни разноски по представения списък, а
именно 50.00 лева държавна такса и 564.00 лева адвокатско възнаграждение или
общ размер на разноските 614.00/ шестстотин и
четиринадесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 32-223648/14.06.2023 г. на
Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано да бъде приета декларираната
от жалбоподателя митническа стойност на декларирана стока №1 по митническа
декларация с MRN № 20BG002002031282R2
от 17.06.2020г., определена е митническа стойност по митническа декларация
с MRN № 20BG002002031282R2
от 17.06.2020г. в размер на 6871,63 лв.,
извършена е корекция на митническата декларация с промяна на цената, и са
установени дължими суми за досъбиране за
мито (А00) в размер на 526,52 лева и ДДС /В00/ в размер на 1158,36 лева, заедно
с лихва за забава върху размера на държавните
вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. чл.59,
ал.2 ЗДДС.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Варна в Агенция Митници, ДА ЗАПЛАТИ на „С.К.Е.И.Г.“ ЕООД,
***, ЕИК *********, с * Ц.К.К. направените по делото разноски в общ размер
на 614.00/шестстотин и четиринадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване,
чрез АдмС-Враца пред ВАС –София в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМ.СЪДИЯ: