РЕШЕНИЕ
Номер 37826.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Светослав Иванов
Секретар:Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500617 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 68/24.06.2020 г. по гр. д. № 756/2019 г. на Свищовския районен съд
(СвРС) е прието за установено по отношение на Г. Б. Б. , ЕГН: **********, гр. Г. О ул. „* №
, вх. „“, ет. , ап. , действаща чрез особения си представител: адв. Ирина Илиева, гр. Свищов,
ул. „Цар Освободител“ № 2, че дължи на „Комунално строителство и поддръжка“ ЕООД,
ЕИК: *********, гр. Свищов, ул. „Хемус“ № 41, следните суми: 271.04 лв. – главница за
потребени ВиК услуги за периода от м. юни 2016 г. до м. март 2017 г., 70.65 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода от 05.06.2016 г. до 09.05.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, 10.05.2019 г., до
окончателното изплащане, за което вземане е била издадена заповед за изпълнението на
парично задължение № 311/13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 476/2019 г. на СвРС. Със същото
решение районният съд е отхвърлил така предявените искове за главницата за разликата над
271.04 лв. до пълния претендиран размер от 334.09 лв. и за мораторната лихва за разликата
над 70.65 лв. до претендирания размер от 82.84 лв. Със същото решение
първоинстанционният съд е осъдил Гр. Б. Б. да заплати разноските в заповедното и исковото
производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважения предявените
установителни искове, е постъпила въззивна жалба от Г. Б. Б. , гр. Г. О., в която се навеждат
доводи за неговата неправилност, поради недоказаност на процесните вземания. Моли
Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови решение, с което да отмени
решението на СвРС, и да постанови ново, с което да отхвърли така предявените искове.
1
По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от „Комунално строителство и
поддръжка“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Свищов, в който се релевират аргументи за
неоснователност на въззивната жалба. Моли ВТОС да остави същата без уважение, а
решението на районния съд – да потвърди. Претендират се и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
Между „Комунално строителство поддръжка“ ЕООД, гр. Свищов, правоприемник на
„В и К Свищов“ ЕАД, гр. Свищов (видно от справка в търговски регистър, л. 8 от п. д.), от
една страна, и Г. Б. Б. , от друга страна, било постигнато съгласие срещу възнаграждение
дружеството да доставя на физическото лице питейна вода за битови нужди и да престира
канализационни услуги по отвеждането на питейни води от имот, находящ се в гр. С., ул. „“
№ , вх. „“, ет. , ап. , видно от договор от 16.03.2015 г. (л. 10 от п. д.). От представената по
делото справка – извлечение (л. 13 от п. д.) от търговското дружество е видно, че за
процесния период, от 05.06.2016 г. до 05.05.2017 г., е била начислена общо сумата от 334.09
лв. за доставена питейна вода и престирани услуги, както сумата от 82.84 лв.,
представляваща лихва за забава, за които са били издадени 11 бр. фактури. Това се
потвърждава и от справката за консумация на абоната (л. 14 от п. д.). От приложеното копие
на карнетен лист (л. 271 от п. д.) се установя, че Гр. Б. Б. е признала консумация на В и К
услуги за процесния период (с изключение на м. април и май 2017 г., които не са предмет на
въззивното дело). Подписването на карнетния лист от Б. по своята процесуалноправна
същност е извънсъдебно признатите неизгодни за нея факти, и то не само за консумацията,
срещу която стои подписа ѝ, но на консумацията за предходния отчетен период.
По правото:
ВТОС намира, че СвРС е бил сезиран с установителен иск (УИ) от „Комунално
строителство поддръжка“ ЕООД, гр. Свищов с иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1
ЗЗД, с който се да бъде установено по отношение на Г. Б. Б. , гр. С., че същата дължи на
дружеството сумата от 334.09 лв. – главница за доставена питейна вода и престирани
канализационни услуги, както и сумата от 82.84 лв. – лихва за забава, ведно със законна
лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на подаване на заявлението за издаване на
2
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Понеже
районният съд е отхвърлил така предявения иск за разликата над 271.04 лв. до пълния
предявен размер от 334.09 лв. относно главницата и за разликата над 70.65 лв. до пълния
претендиран размер от 82.84 лв. относно законната лихва, то решението е влязло в сила в
отхвърлителната му част; предмет на настоящето производство е само тази част на
решението, с което (частично) е бил уважен УИ. Ответницата Б., действаща чрез особения
си представител, адв. Ирина Илиева, признава сключването на процесния договор между
страните, но оспорва възникването на претендираните вземания, тъй като В и К операторът
не бил отчел надлежно консумираната питейна вода от Борисова.
За да е основателен така предявеният иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД,
„Комунално строителство поддръжка“ ЕООД трябва да докаже, първо, че между него и Г. Б.
Б. е бил сключен договор (чл. 8 и сл. ЗЗД), по силата на който дружеството се е задължило
да достави питейна вода и да престира услуги по пречистване на отпадни води и
канализации срещу възнаграждение (чл. 183 и сл. ЗЗД); второ, че е доставило реално
твърдяното количество вода (чл. 187, ал. 1 ЗЗД); трето, че ответницата реално я е получил
(чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) и, четвърто, че вземането на дружеството е станало изискуемо: с
изтичането на 30 дневен срок от датата на фактурирането (арг. от чл. 33, ал. 2 от общите
условия (ОУ) за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор
„Водоснабдяване и канализация – Свищов“ ЕАД, гр. Свищов, публикувани във в.
„Новинар“ от 30.06.2006 г. и в. „Дунавско дело“ № от 23.06.2006 г.).
Основателността на искането за присъждане на законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
обуславя от неизпълнението на изискуемо парично вземане, доказателствената тежест за
което се носи също от ищеца.
Първото релевантно обстоятелство по делото, че между „В и К Йовковци“ ООД и Г.
Б. Б. е бил сключен договор за доставка на питейна вода и предоставяне на услуги по
пречистване на отпадни води и канализации за абонатен № 3053 на обект, находящ се в гр.
Г. О., ул. „“ № , вх. „“, ет. , ап. (чл. 8 и сл. във вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД), се установява от
показанията на св. Г. която е отчитала потребената вода, и от приложените по делото
фактури и отчетни листи, подписани от ответницата Б.
Вторият и третият факт, предмет на делото, че процесното количество вода, за
периода от 05.06.2016 г. до 05.05.2017 г., с изключение на м. април и май 2017 г., които не са
предмет на въззивното дело, е било доставено, чл. 187, ал. 1 ЗЗД, и съотв. реално получено
от ответницата, чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, също се явяват несъмнено установени по делото.
Тези обстоятелства следват преди всичко от приложения по делото карнетен лист, подписан
от Б. Непряко обсъжданите правнорелевантни обстоятелства потвърждават и от настоящите
фактури, от извлечение 64643 на „В и К Йовковци“ ООД, от приложените по делото отчетни
листи и от показанията на св. Г. Вземането на дружеството срещу физическото лице,
3
следователно, съществува в общ размер на 271.04 лв. за главница за периода от м. юни 2016
г. до м. март 2017 г., вкл.
Четвъртият юридически факт по настоящото дело също се явява надлежно доказан:
вземането на „В и К Йовковци“ ООД срещу Б. в общ размер на 271.04 лв. е станало
изискуемо с изтичането на 30 дневен срок, считано от издаването на фактура за всеки
отчетен период (чл. 33, ал. 2 ОУ). Понеже ответникът не е ангажирал никакви доказателства,
че е заплатил дълговете си към дружеството, ВТОС е длъжен да приеме за ненастъпило
всичко, което не е било надлежно доказано (арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК). Най-сетне, след като
всички елементи от състава на процесното вземане, което е станало изискуемо, са налице и
не е било доказано да е било платено, то се явява основателна и претенцията за законна
лихва върху главницата от датата на заявлението (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), чийто общ размер е
70.65 лв. за периода от 05.06.2016 г. до 09.05.2019 г.
С оглед на всичко, изложено дотук, следва да се приеме, че правилно
първоинстанционният съд е установил, че на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1
ЗЗД Г. Б. Б. , гр. С., дължи „Комунално строителство поддръжка“ ЕООД, гр. Свищов, сумата
от 271.04 лв. – главница за доставена питейна вода и престирани канализационни услуги,
както и сумата от 70.65 лв. – лихва за забава, ведно със законна лихва на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Предвид на съвпадащите крайни изводи на
ВТОС с тези на СвРС, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК атакуваното съдебно
решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а настоящата въззивна жалба –
оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна в размер на 300 лв., заплатени за възнаграждението на особен
представител на въззивника. На основание чл. 77 ГПК въззивника следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка на ВТОС държавна такса
за производството пред въззивния съд в размер на 25 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1, чл. 78, ал. 3 и чл. 77
ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 68/24.06.2020 г. по гр. д. № 756/2019 г. на
Свищовския районен съд.
ОСЪЖДА Г. Б. Б. , ЕГН: **********, гр. Г. О., ул. „“ № , вх. „“, ет., ап. , да заплати на
„Комунално строителство и поддръжка“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Свищов, ул. „Хемус“
№ 41, съдебно-деловодни разноски в размер на 300 (триста) лева за възнаграждение на
особен представител.
ОСЪЖДА Г. Б. Б. , гр. Г. О. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Великотърновския окръжен съд сумата от 25 (двадесет и пет) лева,
представляваща държавна такса във въззивното производство, както и сумата от 5 (пет) лева
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5