ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София,  11. 05.2014г

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на единадесети май, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                               

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН   КЮРКЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5235 по описа за 2014г. на І- 8 с-в при СГС , за  да се произнесе взе предвид следното:

Налице е неприключило производство, образувано по обективно съденинените специални установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,  които са предявени от страна на „У.Б.” АД срещу А.Б.Д. и срещу К.И.У. (последното е видно от петитума на исковата молба).

Претенцията се основава на твърдение, че ищецът в настоящия процес „У.Б.” АД сезирал Софийски районен съд със Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Заявлението било разгледано в рамките на ч.гр.д. № 48565/2013г. на 73 състав от СРС и във връзка с него, срещу двамата длъжници А.Д. и К.У. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 03.12.2013г. Тъй като само длъжницата А.Б.Д. подала възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК (посочено на стр.6 в ИМ), то съдът в заповедното производство указал на заявителя - да предяви иск за установяване на посочените в заповедта за изпълнение вземания, само срещу възразилия длъжник А.Д.. В изпълнение на това указание е  предявена за разглеждане пред настоящия съд претенцията, по настоящото дело.

С отговора на исковата молба, вх. № 127856/31.10.2014г., ответницата А.Д. е предявила при условията на чл. 212 от ГПК - инцидентен иск по с искане за установяване на недействителност на неравноправния клаузи в в Договор за банков кредит № 34/12.04.2007г., на който се основава заявеното /и процесно/ парично вземане.

С допълнителния отговор на допълнителната искова молба - ответницата А.Д. е направила искане за прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, поради липсата на правен интерес от разглеждането на иска, като се отчитат правните последици от Определение №2093/29.01.2015г. по ч.гр.д. № 18254/2014г. на І отделение при СГС, с което е отменено разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.

Ответницата обаче поддържа становище, че прекратявайки производството по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, съдът следвало да продължи да разглежда предявения от нея инцидентен иск по чл. 214 от ГПК.

При така установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че производството следва да бъде прекратено изцяло, поради липсата на правен интерес, като основна положителна процесуална предпоставка. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

·        По иска на „У.Б.” АД за установяване съществуване на заявеното вземане срещу ответника К.У.:

При описаните в исковата молба фактически твърдения на ищеца, последният изначално не е имал правен интерес от предявяването на особения установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, срещу ответника У.. Макар името на този ответник да присъства в петитума, то дори самото съдържание на исковата молба недвусмислено сочи, че този ответник не е подавал надлежно възражение по чл. 414, ал.2 от ГПК, поради което и ищецът не е получил указания да предяви иск за установяване на вземането си срещу него. В този контекст, се налага категоричен извод, че предявения иск по чл. 422 от ГПК срещу К.У. иск е недопустим и исковата молба на „У.Б.” АД следва да бъде върната в частта по отношение на този ответник.

·        По иска на „У.Б.” АД за установяване съществуване на заявеното вземане срещу ответника А.Д.:

Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 03.12.2013г.  представлява  изпълнително основание по чл. 404, т.1 от ГПК и поради това, с оглед правните последици на постъпилото от длъжницата А.Д.  възражение по чл. 414, ал.2 от ГПК – за ищеца „У.Б.” АД е възникнал и съществувал правен интерес от упражняване на правото на иск с правно основание чл. 422 от ГПК. 

Постановеното по- късно Определение №2093/29.01.2015г. по ч.гр.д. № 18254/2014г. на І отделение при СГС обаче, е довело до отпадане на правния интерес на ищеца да води споменатия иск за установяване на вземането срещу А.Д.. Цитираното определение е влязло в сила на 26.02.2015г. и макар да е участвало в производството по постановяването му - „У.Б.” АД не е предприело допустимото изменение на установителния иск по чл. 422 от ГПК - в осъдителен иск. Категоричен аргумент за това е дори самото съдържание на допълнителната искова молба от 01.04.2015г. Съдът не може служебно да измени иска, а ищецът очевидно не желае да стори това.

Понеже правният интерес е основна положителна процесуална предпоставка за  възникване и за упражняване на правото на иск - то отпадането на правния интерес мотивира необходимост от прекратяване на производството по претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК, предявена от „У.Б.” АД срещу А.Д..

·        По предявения от А.Д. инцидентен иск срещу „У.Б.” АД за недействителност на отделни клаузи в договора за  кредит:

Споменатият иск е предявен при процесуалните условия на инцидентен иск по смисъла на чл. 212 от ГПК.  Самата ищца нарича предявеният иск такъв и спазва процесуалния механизъм за предявяването му

Инцидентният иск е специфичен (виж правната доктрина), защото е самоостоятелен иск, който следва да отговаря на всички процесуални изисквания за редовност на исковата молба, но при това има една особеност, произтичаща от процесуалната му връзка с основния иск - инцидентният иск се предявява като такъв- именно спрямо основния и заради/по повод на основния (първоначалния) иск. Съществуването на процесуален спор по първоначалния иск мотивират правния интерес на ищеца да търси произнасяне по отделни елементи от спорното правоотношение. Тази особеност на инцидентния иск мотивира извода, че ако по някаква причина отпадне спора по първоначалния/ главния иск, то едновременно с него ще отпадне и правния интерес от предявяването на инцидентния иск – именно поради връзката между двата- защото инцидентният иск е предназначен „да разреши спор за съществуване на едно оспорено правоотношение, от което зависи ..изходът на делото” /чл. 212 в края на посл. изречение/.

По изложените съображения, съдът не възприема твърдението на ответницата, че производството по предявения от нея инцидентен иск следвало да продължи. След прекратяване на производството по иска на „У.Б.” АД срещу А.Д., последната няма правен интерес да упражнява отделни елементи от спорното правоотношение.

Поради липсата на правен интерес в разгледаните по- горе хипотези, производството по делото следва да бъде прекратено изцяло.

Прекратяването на производството мотивира да бъдат уважено направеното от ответницата искане по чл. 78, ал.4 от ГПК. При това обаче, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати само сумата от 2600 лева, защото съдържанието на представеното от ответницата пълномощно /приложение на лист 213 от делото/ служи като доказателство за фактическо плащане на сума в такъв размер.

Ответникът по инцидентният иск - „У.Б.” АД не е сезирал съда с изрично искане за присъждане на разноски по този иск, поради което съдът не може служебно да му присъди разноски в такава насока.

Така мотивиран и на основание чл. 130  от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА с вх. № 46296/11.04.2014г., по вх. рег на СГС, подадена от „У.Б.” АД с ЕИК ******* и съдебен адресат- адв. И.,*** и ПРЕКРАТЯВА  ПРОИЗВОДСТВОТО  по гр. дело № 5235 по описа за 2014г. на І-8 с-в при Софийски градски съд, в частта по предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване на вземанията на „У.Б.” АД срещу А.Б.Д. и срещу К.И.У., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 03.12.2013г. по ч.гр.д. № 48565/2013г. на 73 състав от СРС.

 

ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА с вх. № 127856/31.10.2014г., по вх. рег на СГС, подадена от А.Б.Д. със съдебен адресат – адв. Г.,*** срещу „У.Б.” АД и ПРЕКРАТЯВА  ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 5235 по описа за 2014г. на І-8 с-в при Софийски градски съд, в частта по предявения инцидентен иск, за недействителност на отделни клаузи в Договор за банков кредит № 34/12.04.2007г.

 

ОСЪЖДА „У.Б.” АД с ЕИК *******  да заплати на А.Б.Д. с ЕГН ********** , на основание чл. 78, ал.4 от ГПК – сумата от 2600 /две хиляди и шестстотин/лева, представляващи разноски по делото.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, която може да бъде подадена, пред Софийски Апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

СЪДИЯ: