№ 2023
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110113362 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба , предявена във
ВРС на 22.10.2024 г. от ищеца „Ю. Б. „АД с ЕИК *** /правоприемник на „***"/, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Ш. - Изпълнителен директор на
„Ю. Б.“ АД и П. Н. Д. - Изпълнителен директор на „Ю. Б.“ АД, чрез адв. М. Ц., АС Д. и
съдружници, имейл адрес: ***: *** ; със съдебен адрес: *** срещу ответника Е. О., ЕГН:
**********, с адрес: ***.
Предявените ОСИ специални установителни искове са с цена на иска: 607,50 лв. и
правно основание: чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК /заявени във
връзка с указания за предявяване на иск по ч. гр. д. № 5867/2023 г. по описа на Районен съд -
Варна/.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:
На основание Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК, подадено от „Ю. Б.“ АД, Районен съд - Варна издал заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист срещу Е. О., ЕГН ********** по ч. гр. д. №
5867/2023 г. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, с оглед на което с Определение № 10342/16.09.2024 г. по ч. гр. д. 5867/2023 г. по
описа на Районен съд - Варна, на „Ю. Б.“ АД било указано да предяви иска за вземането си
по реда на чл. 422 ГПК. Видно от изложеното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр, с
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, за „Ю. Б.“ АД се твърди да е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му чрез отправяне на настоящата претенция.
Е. О. сочи ищецът, че ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Ю. Б.“ АД Договор
№ OV98801 за предоставяне на овърдрафт по сметка. На дата 21.01.2022 г. настъпил падежа
по Договора, с оглед на който факт вземанията по кредита станали изискуеми в техния
пълен размер като вземания с настъпил падеж. Към датата на настоящата искова молба
длъжникът не изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора
на „Ю. Б.“ АД, което обуславяло правния интерес на Банката от предявяване на иск за
установяване на вземането. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор,
длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до
1
окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и
адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът на
Банката е регистрирано по ДДС лице. Към датата на входиране на Заявлението по чл. 417
ГПК задължението по кредита било в общ размер на 607,50 лева, от които: 460.00 лева,
дължима главница за периода от 21.01.2022 г. до 05.03.2023 г.; 19.14 лева, дължима
възнаградителна лихва за периода от 21.10.2021 г.. до 21.01.2022 г.; -128.36 лева, дължима
мораторна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 05.03.2023 г.
С исковата си молба ищецът претендира вземането по договора за кредит, като
вземане с характер на настъпил падеж. С оглед на същото дължимата по договора сума се
твърди, че е станала изцяло изискуема. Към датата на депозиране в съда на Заявлението по
чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. 5867/2023 г. по описа на Районен
съд - Варна и към датата на настоящата искова молба задължението по кредита към Банката
не било заплатено, което обуславяло и правния интерес от предявяване на исковата молба .
С оглед на горните твърдения ищецът е отправил и искането си до съда по см.на
чл.127 , ал.1 т.5 ГПК :
Да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че
„Ю. Б.“ АД има срещу Е. О., ЕГН: **********, валидно и изискуемо вземане в общ размер
на 607,50лв., както следва: СУМАТА от 460.00 лева, представляваща дължима главница за
периода от 21.01.2022 г. до 05.03.2023 г.по Договор за кредит № OV98801, кредитна сделка
№ 4962265 ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2023г. (датата на
подаване на заявлението) до пълното погасяване на задължението; СУМАТА от 19.14 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 21.01.2022 г.;
СУМАТА от 128.36 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2021 г. до
05.03.2023 г., на осн. чл.422 , ал.1 , вр.чл.415 ,ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД .
Във връзка с произнасянето по въпрос 12 от TP № 4/2013 на ОСГТК на ВКС ищецът
моли исковия съд да се произнесе с осъдителен диспозитив относно сумите за държавна
такса в размер на 25.00 лева и адвокатски хонорар в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС -
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 5867/2023 г. по описа на Районен съд –
Варна. Във връзка с доказване на вземането и установяване на претендираните суми,
ищецът е обектирвирал доказателствени искания. С оглед становището на ответника ищецът
е посочил, че ще ангажира допълнителни доказателства. Отправено е искане от ищеца съдът
да присъди на ищеца направените разходи за съдебни разноски в настоящото производство
за държавна такса и договорен адвокатски хонорар в размер на 480,00 лв. с ДДС, за което е
посочено, че ще се представи списък по чл. 80 от ГПК, моли да бъде изискано ч. гр. д.
5867/2023 г. по описа на Районен съд - Варна за прилагане към настоящото исково
производство, с оглед намиращите се в кориците му доказателства относно допустимостта и
основателността на иска. Ищецът е посочил и банкова сметка за доброволно плащане: ***. В
подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е приложил и моли по делото да бъдат
приети като доказателства:1) Договор № OV98801 за предоставяне на овърдрафт по сметка
2) Извлечение от счетоводните книги на банката. Пълномощно на изготвилите го лица и
Служебни бележки; 3) Пълномощно; 4) Фактура за платено адвокатско възнаграждение; 5)
Препис от исковата молба за ответната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на искова молба. Видно от
лист 44 - ти ответникът е бил уведомен по телефон от деловодителя на съдебния състав,
като ответникът е заявил, че няма възможност да се яви в деловодството на съдебния състав
във ВРС и да получи книжата, поради което и съдът е приел на основани чл. 44, ал. 2 ГПК
надлежно връчване на книжата на дата 29.1.2025 г. От всички книжа по делото, касаещи
връчването на преписа от искова молба е видно, че ответникът не може да бъде открит на
адресите, на които е регистриран, а и работодателят му е отказал да приеме книжата .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 16.05.2025 г. ищцовата
страна редовно призована, не е изпратила представител. В писмена молба с рег. №
40623/08.05.2025г. депозирана от адв.Д.Г. в качество на процесуален представител на ищеца
2
е обективирал искане за разглеждане на делото и постановяване на Решение при условията
на чл.238 ГПК . Обективирано е искане и за присъждане на разноски.
В същото съдебно заседание ответникът се е явил лично, представил пред съда
документ за самоличност и заявил , че не оспорва, че е теглил овърдрафт, че не е върнал
кредита и че признава иска .
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, събраните по делото
доказателства, приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и
изяснено по делото следно от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Районен съд Варна е сезиран с искова молба ,предявена в съда на 22.10.2024 г. от
ищеца „Ю. Б.“ АД, против ответника Е. О., ЕГН ********** , като с исковата молба са
предявени обективно кумулативно съединени специални положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 , ал.1 , вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД .
С предявените ОСИ ищецът цели да бъде установено със СПН съществуването на
паричните вземания за които заповедният съд по ч. гр. д. № 5867/2023 г. е издал в полза на
Банката-ищец против Е.О. Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК .
Исковият съд, сравнявайки твърденията на ищеца в исковата молба, наведените в
исковата молба фактически твърдения и формулиран петитум , спазването на спора по
чл.415 ГПК намира, че исковото производство е процесуално допустимо, поради което и
дължи произнасяне по същество . Видно от доклада по делото , приет за окончателен , без
възражения на страните исковият съд е дал правна квалификация на исковете по чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД и разпределил тежестта на доказване между страните.
В тежест на ищеца съдът е възложил да установи наведените твърдения, а именно: 1.)
че между „Ю. Б.“ АД и ответника Е. О. бил сключен действителен договор за кредит №
OV98801, кредитна сделка № 4962265, че е предоставил на ответника договорения размер на
кредита, дата и начина по който кредитора е предоставил заетата сума и че длъжникът е
получил същата; условията при които е следвало да бъде върната от ответника на ищеца -
кредитор заетата сума, наличието на действителни договорни клаузи даващи право на ищеца
да търси заплащане на възнаградителни и мораторни лихви при забава, 3.) че падежът на
задълженията за заплащане на дължимите се месечни вноски по кредита е настъпил, датата
на която е падежирала всяка една анюитетна вноска, 4.) че са налице уговорени валидни
клаузи за лихви за забава и възнаградителни лихви при неизпълнение на договора респ. и
такси за предоставени по договора услуги и/или застраховки, 6.) размера на исковите
претенции по пера (за главници, възнаградителни и мораторни Лихви) както и 7). да докаже
при условията на пълно и главно доказване точно изпълнение на договорните задължения;
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът поради неизпълнение
на договорните задължения по см. на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е изпаднал в забава, началния период
на забавата за всяко едно парично вземане , твърдения от ищеца факт свързан с датата и
основание на което кредитът е станал изцяло изискуем. 8). В тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че ДПК е бил сключен при стриктното спазване
на закона и в частност ЗПК и ЗЗПтр, вкл. че е предоставил на кредитополучателя
преддоговорна информация, проверил платежоспособността на кредитополучателя.
Указано е било на ищеца, че при наличие на неравноправна клауза в потребителския
договор, негова е доказателствената тежест да установи, че въпросната клауза е уговорена
индивидуално.
В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже възражения имащи
правоизключващ, правопогасяващ или правоотглагащ характер. При липса на отговор на
искова молба , съдът не е разпределял допълнително тежест на доказване, за факти и
обстоятелства които ответникът не е оспорил.
В тежест на ищеца, в условията на евентуалност - в случай , че не докаже че целия
кредит е станал предсрочно изискуем, към датата на подаване на заявлението по чл.410
3
ГПК, съдът е възложил и да установи и докаже на коя дата е настъпил падежа и
изискуемостта на всяка една вноска, размера на вноската, респ. и вземанията си по размери
и периоди за главница, възнаградителни и мораторни лихви за исковия период.В тежест на
същата страна е било възложено и да установи и докаже, че по негово заявление е било
образувано заповедно производство против длъжника, че в полза на ищеца е била издадена
от заповедния съд заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и
че във връзка с дадените указания от заповедния съд,а и в срок ,ищецът е предявил
специалните си положителни установителни искове с правно осн. чл.422 , ал.1 вр. чл.415 ,
ал.1 ГПК и чл. 86 , ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав, запознавайки се с приобщените по делото писмени
доказателства : представените с исковата молба заверени копия от : Договор №
OV98801/18.11.2020 г. за предоставяне на овърдрафт по сметка; искане за кредит овърдрафт
от 18.11.20 г.; искане за кредит овърдрафт от 21.10.20 г.; извлечение от счетоводните книги
на „Ю. Б.” АД по кредитна сделка № 4962265, както и материалите по приобщеното частно
гражданско дело № 5867/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 42 състав, ведно с
приложеното към него частно гражданско дело № 1459/2023 г. по описа на Районен съд –
Русе, намира , че предявените от „Ю. Б.“ АД против ответника Е. О. ОСИ с пр.осн. чл.422
ГПК са не само процесуално допустими , но и доказани.
Видно е от материалите по ч.гр.д. № 1459/2023 по описа на РС Русе, че заявителят
Банка „Ю. Б.“ АД е сезирал РС Русе със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК против длъжника Е.О., което е било регистрирано в РС Русе на 15 март 2023 г. С
Определение № 1202/17.03.2023 г. РС Русе, Първи граждански състав на осн. чл.118, ал.2
изр. първо и чл. 411, ал.1 ГПК е прекратил висящото пред РС Русе заповедно производство и
изпратил същото по подсъдност на РС Варна. Във ВРС същото производство е продължило
под номер на заповедно дело 5867/2023 г. по описа на РС Варна,42-ри състав. Видно от л.7-
ми от частното гр.д. 5867/23 по описа на РС Варна,42 –ри състав, заповедният съд е издал в
полза на заявителя и против длъжника Заповед № 2682/12.5.2023г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено е било незабавно
изпълнение съгл.чл.418 ГПК и издаден и изпълнителен лист № 2051/12.5.2023 г.(л.7 – ми от
заповедното дело, гръб ).
Със Заповед № 2682 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 12.05.2023 г., издадена от РС Варна,42 състав по частно гражданско дело №
5867 по описа на съда за 2023 г., заповедният съд е разпоредил длъжникът Е. О. (Е. А. О.),
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Ю. Б.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителните директори Д. Ш. и
П. Д.а, чрез пълномощника адвокат Д. Д. - САК, СУМАТА от 460,00 лв. (четиристотин и
шестдесет лева), представляваща дължима главница за периода от 21.01.2022 г. до 05.03.2023
г. по Договор за кредит № OV98801/13.03.2023 г. (кредитна сделка № 4962265); СУМАТА от
19,14 лв. (деветнадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща възнаградителна
лихва, дължима за периода от 21.10.2021 г. до 21.01.2022 г., СУМАТА от 128,36 лв. (сто
двадесет и осем лева и тридесет и шест стотинки),представляваща мораторна лихва,
дължима за периода от 21.10.2021 г. до 05.03.2023 г., дължими суми въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 ГПК - Извлечение от счетоводните книги на банката към 05.03.2023 г.
включително за кредитна сделка № 4962265 по Договор за кредит № OV98801/13.03.2023 г.,
с кредитополучател Е. О., ЕГН **********, изискуем, считано от 21.01.2022 г., поради
настъпване на краен падеж; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 15.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и направените съдебно-деловодни разноски, в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет
лева), за заплатена държавна такса, и адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в размер на
480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), на основание .В самата Заповед е вписано
изрично, че вземането произтича от следните обстоятелства: Извлечение от счетоводните
книги на банката към 05.03.2023 г. включително за кредитна сделка № 4962265 по Договор
за кредит № OV98801/13.03.2023 г., с кредитополучател Е. О., ЕГН **********, изискуем,
4
считано от 21.01.2022 г., поради настъпване на краен падеж.
Сравнителния анализ на изложеното от заявителя в Заявлението по чл.417 ГПК с
данните в посочената по-горе Заповед по чл.417 ГПК, обоснова и извод, че заповедният съд
е уважил изцяло заявлението на Банката - кредитор като е разпоредил издаване на Заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на Заявителя въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката за сумите посочени в заявлението ведно със
законната лихва върху главницата и сторените разноски по заповедното дело.
Спор няма по делото , че длъжникът не е получил лично Заповедта за изпълнение по
чл.417 ГПК, а и от материалите по заповедното дело се констатира, че заповедта се счита
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК .
Спор няма и , че заявителят е спазил срока по чл.415 ГПК и съобразно указанията на
заповедния съд е предявил ОСИ с правно осн. чл.422 ГПК с цел установяване със СПН на
паричните вземания за които е била издадена Заповедта по чл.417 ГПК , което обосновава
правния извод на исковия съд за допустимост на избраната форма на искова защита.
От приобщеното още към заповедното дело извлечение от счетоводните книги на Ю.
Б. АД ( л. 4 -ти от ч.гр.д.№1459/23 по описа на РРС ) по делото е безспорно установено, че
по кредитна сделка 4962265, по Договор за кредит № OV98801/13.03.2023 г., при разрешен
кредитен лимит 460 лв. кредитополучателят Е. Орешник не е извършвал никакви погашения
, кредитът е падежирал на 21.1.2022 г. ,,на 21.1.2022 г. длъжникът О. е изпаднал в забава за
главница и на 21.10.2021 г. за лихва .Считано от 21.1.2022 г. не са погасени вноските за
главница, а от 21.10.2021 за лихва , а общия дълг на О. към 5.3.2023 г. вкл. е 607.50 лв. От
посоченото вече извлечение от счетоводните книга на банката-заявител – ищец в исковото
производство е видно, че общия дълг на длъжника се разпределя както следва: главница 460
лв. за период 21.1.2022 г. до 5.3.2023 г.; 19,14 лв. възнаградителна лихва за периода от
21.10.2021 г. до 21.1.2022 г. и 128,36 лв. мораторна лихва за периода от 21.10.2021 г. до
5.3.2023 г.
Представеното извлечение от счетоводните книги напълно кореспондир и с
вписаното в приобщения и по заповедното и по исковото производство в заверено за
вярност с оригинала копие от Договор за кредит № OV98801/13.03.2023 г., с
кредитополучател Е. О. ( л.7 -10 от ч.гр. 1459/23 по описа на РРС и л. 5 - 9 от исковото
производство ). От цитирания договор ведно с приложените към същия по исковото
производство на листи 10 и 11 искане за отпускане на кредит и декларация , намира за
безспорно доказан факта, че между страните по спора е налице действителен договор за
кредит - овърдрафт , обективиран в писмена форма, подписан от двете страни - Банката
кредитодател и ответника кредитополучател .
Видно от договор за кредит № OV98801/13.03.2023 г.,че Банката кредитор е
отпуснала овърдрафт на кредитополучателя с кредитен лимит 460 лв./чл.1 от договора/,
като начина на ползване и издължаване на кредита е разписан в раздел втори от договора
.Спор няма, че договора е сключен между страните, че кредитополучателя е усвоил кредита
и не го е върнал, а е видно и от предтавените по делото Договор и методология за
определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ , че кредитополучателя е подписал и
договора и е приел и методологията към договора.
Установен и доказан по несъмнен начин е размера на главни и акцесорни вземания
,съгласно извлечението от счетоводните книги на банката, което не е оспорено от ответника
нито в срока по чл.131 ГПК нито в откритото съдебно заседание.
Фактът, че ответника лично е заявил в откритото съдебно заседание ,че не оспорва , а
признава иска и представените от ищеца писмени доказателства обосновават и извода на
исковия съд ,че ищецът е провел пълно и главно доказване на основанието и размерите на
исковите си претенции предмет на ОСИ с пр.осн. чл.422 ГПК . Ето защо и исковият съд
уважава изцяло предявените специални положителни установителни искове ,така както са
заявени и поддържани ведно с правните последици от изхода на спора .
5
Изхода на спора и характера на предявените искове налага съдът да определи и
присъди в полза на ищеца сторените от ищеца в качеството му на заявител съдебно-
деловодни разноски и в заповедното и в исковото производство. Разноските в заповедното
производство- ч.гр.д.№ 5867/2023 г. по описа на РС Варна,42-ри състав са определени по
основание и размер в издадената в полза на заявителя Заповед по чл.417 ГПК , а именно 25
лв. за заплатена държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение с включен ДДС ,
поради което и исковият съд присъжда посочените разноски в пълен размер.
В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 125 лв./л.18/
и адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с вкл.ДДС /л.65/.Сторените разноски от ищеца в
исковото производство съдът присъжда в пълен размер, като отчита факта, че плащанията
са извършени по банков път и доказани и по основание и по размери.
Водим от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищцовата страна „Ю.
Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д.а и ответника Е. О. (Е. А. О.), ЕГН **********, с
адрес: ***, че в полза на „Ю. Б.” АД, ЕИК *** съществуват паричните вземания съгласно
Заповед № 2682 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 12.05.2023 г., издадена от РС Варна,42 състав по частно гражданско дело № 5867 по
описа на съда за 2023 г., а именно, че ответникът Е. О. (Е. А. О.), ЕГН **********, с адрес:
***, ДЪЛЖИ на „Ю. Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д.а,следните парични вземания :
СУМАТА от 460,00 лв. (четиристотин и шестдесет лева), представляваща дължима
главница за периода от 21.01.2022 г. до 05.03.2023 г. по Договор за кредит №
OV98801/13.03.2023 г. (кредитна сделка № 4962265);
СУМАТА от 19,14 лв. (деветнадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода от 21.10.2021 г. до 21.01.2022 г.,
СУМАТА от 128,36 лв. (сто двадесет и осем лева и тридесет и шест
стотинки),представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 21.10.2021 г. до
05.03.2023 г., дължими суми въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК - Извлечение от
счетоводните книги на банката към 05.03.2023 г. включително за кредитна сделка № 4962265
по Договор за кредит № OV98801/13.03.2023 г., с кредитополучател Е. О., ЕГН **********,
изискуем, считано от 21.01.2022 г., поради настъпване на краен падеж;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 15.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, на основание
чл.422 , ал. 1 , вр. чл. 415 , ал.1 ГПК , вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. О. (Е. А. О.), ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю. Б.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителните
директори Д. Ш. и П. Д.а , сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство - частно гражданско дело № 5867/2023 г.по описа на ВРС,42-ри
състав в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса, и адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС в размер на 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. О. (Е. А. О.), ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю. Б.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителните
директори Д. Ш. и П. Д.а , сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски в
6
исковото производство пред настоящата инстанция в размер на 125,00 лв. (сто двадесет и
пет лева), за заплатена държавна такса, и адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в размер на
480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от получаване на преписа , пред Окръжен съд Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7