Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13
гр.Русе, 15.04.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, I-ви състав, в открито заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 543 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.219,
ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на М.Б.И. *** против заповед № РД-01-1415/28.05.2021 г. на зам.-кмета на
Община Русе, с която, на основание чл.135, ал.3 вр.ал.1, чл.135, ал.4, т.1, чл.134,
ал.2, т.6, по аргумент от чл.136, ал.1 във връзка с чл.124а, ал.7 от ЗУТ, е
одобрено задание и е разрешено изработването на ПУП – изменение на план за
улична регулация от ОК 56 до ОК 58 и изменение на план за регулация на УПИ I – за жилищен комплекс, в кв.4001, кв.“Образцов чифлик“, гр.Русе. В жалбата
и в представените от жалбоподателката и нейния процесуален представител писмени
защити се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалния закон. Поддържа, че собствената на
възложителя сграда, предопределяща и обема на неговото вещно право на строеж,
не попада в границите на УПИ I – за жилищен комплекс,
определени с действащия застроителен и регулационен план, одобрен със заповед №
110/02.04.1981 г. на ОНС – Русе, а се намира в съседен терен, за който, със
същата заповед, липсва определено конкретно предназначение. Счита, че административното
производство било образувано по заявление на лице, което не е активно легитимирано
да иска изменение на този план – чл.135, ал.1 вр.чл.131, ал.1 от ЗУТ. Сочи, че целият
УПИ I – за жилищен комплекс е частна държавна собственост, поради което
легитимирана да иска подобно изменение на ПУП би била държавата, а не
възложителя, чието вещно право на строеж върху сграда с площ от 40 кв.м., не
обосновава легитимацията му да иска обособяване на УПИ с площ от 573 кв.м.,
който да включва и незаконно построените и пристроени от него постройки.
Възразява, че по този начин се нарушава забраната по чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ за
изменение на ПУП с цел узаконяване на незаконни строежи. Заявява, че с разрешението
по чл.124а от ЗУТ се одобряват заданията по чл.125 от същия закон, само когато те
се издават спрямо територии, за които няма одобрен и действащ ПУП. Доколкото
такъв за територията на ИЗС „Образцов чифлик“ гр.Русе има, то издаването на
заповедта е станало при смесване на два режима с различен предмет – за одобряване
на задание и даване на разрешение за изработване на проект за първоначален ПУП,
от една страна, и даване на разрешение за изработване на проект за изменение на
действащ ПУП, от друга. Заявява, че това довело и до нарушение на изискванията
по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за посочване в мотивите на оспорения административен
акт на коректните правни основания за неговото издаване. Сочи, че в поземлен
имот с идентификатор 63427.12.26 по КККР на гр.Русе се намират 17 сгради, в
част от които има самостоятелни обекти в режим на етажна собственост, поради
което всеки от индивидуалните собственици е титуляр и на вещно право на строеж
върху терена, респ. на идеални части от същото. Сочи, че за исканото разрешение
за изработване на проект за изменение на ПУП административният орган не е
уведомил когото и да било от титулярите на суперфициарни права, за да може на
същите да се обезпечи правото да участват в административното производство. Аргументира
се виждането, че заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ е крайният акт в
предварителната фаза от същинското производство по одобряване на изменението на
плана, поради което съгласието на всички лица по чл.135, ал.2, т.6 от ЗУТ
следва да е налице още към издаването на този административен акт, което
изискване в случая не било спазено. По тези и по останалите подробно изложени в
жалбата и в писмените защити съображения моли съда да постанови решение, с
което да обяви оспорената заповед за нищожна поради пълната липса на
материалноправните предпоставки за нейното издаване, евентуално да я отмени
като унищожаема. Претендира направените деловодни разноски, за които представя
списък.
Ответникът по жалбата – зам.-кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмени бележки и допълнение към тях, в които подробно аргументира
становището си за неоснователност на жалбата. Сочи, че издаването на мотивирано
разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл.135, ал.3 от ЗУТ
е процедура, предхождаща одобряването на исканото изменение, поради което
съгласието на лицата по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ следва да е налице към датата
на издаване на заповедта за одобряване изменението на ПУП, който е завършващият
процедурата акт, а не към издаването на заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ. Поддържа,
че възложителят, като титуляр на вещно право на строеж, попада в кръга на
лицата по чл.131 от ЗУТ, които могат да поискат разрешаване изработването на
ИПР и ИПУР, изменящи действащия по отношение на процесния имот план. В тази
връзка счита неоснователно изразеното от жалбоподателката становище, че в
действащия УПИ – I, одобрен със заповед № 110/02.04.1981
г., се включва съседна територия без отредено предназначение. Възразява, че
макар това да не е текстово обозначено в графичната част на заповедта, каквото
записване законът не изисква, тази територия е надлежно обозначена с червени
регулационни линии и сини бордюрни линии и ос, т.е. по начин, съответен на
предвидения в Приложение № 1, част „Изработване на ПУП“ от Наредба № 8 от
14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, поради което
не се касае за територия извън регулация, а за такава, предмет на плана,
одобрен със заповед № 110/02.04.1981 г. Поддържа, че аргументът за нарушение на
чл.31 от ЗУТ, изразяващо се в засягане на предвидени в действащия план сгради с
регулационните линии на проектното УПИ също е неоснователен, тъй като сроковете
за провеждане на отчуждителните производства са изтекли. Твърди, че липсва и
нарушение на изискването за уведомяване за производството на заинтересованите
лица, тъй като административният орган дължи подобно уведомяване на лицата
съгласно данните в кадастъра, а там вписан бил само ИЗС „Образцов чифлик“. Сочи,
че дори и да се приеме, че в оспорената заповед са посочени и неотносими правни
основания, това не води до нейната незаконосъобразност, щом са ясни
фактическите основания за издаването й, което изискване в случая било спазено.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата като неоснователна.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – Т.П.С., чрез процесуалния си представител, е депозирал молба с вх.№
4716/29.11.2021 г. и писмена защита, в които изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че липсата на съгласие от лицата по
чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ е неотносимо към производството по издаване на заповед
по чл.135, ал.3 от ЗУТ, тъй като се касае за предварителна фаза, а наличието на
основанията за изменение на ПУП ще бъдат изследвани при издаването на заповед
за одобрението на исканото изменение на плана. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, намира следното:
В константната
съдебна практика на ВАС безпротиворечиво се приема, че мотивираното предписание
по чл.135, ал.3 от ЗУТ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.
214, т.1 от ЗУТ и като такъв подлежи на съдебен контрол. Аргумент за това
виждане е обстоятелството, че то спира прилагането на действащите устройствени
планове в частите, за които е посочено, че се отнася - чл.135, ал.6 от ЗУТ и по
този начин засяга правата на собствениците или носителите на ограничени вещни
права, непосредствено засегнати от предвидените изменения на плана.
Според чл.131,
ал.2, т.1 от ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на подробния
устройствен план са недвижимите имоти – предмет на самия план. По делото се
установява, че проектът за изменение на ПУП – изменение на план за улична
регулация и изменение на план за регулация на УПИ I – за жилищен комплекс, засяга поземлен имот с идентификатор 63427.12.26 по
кадастралната карта на гр.Русе, в който се намира и сградата с идентификатор
63427.12.26.16, в която жалбоподателката притежава индивидуален обект на право
на собственост – двустаен апартамент с площ 51,85 кв.м., с идентификатор 63427.12.26.16.1,
заедно със съответния процент от отстъпеното право на строеж върху терена,
съгласно нотариален акт № 128, т.II, рег.№ 4216, д.№
293/08.07.2016 г. на нотариус Албена Александрова, с район на действие РРС. Следователно
жалбоподателката е титуляр на ограничено вещно право (идеални части от правото
на строеж) върху държавния поземлен имот с идентификатор 63427.12.26, предмет
на исканото изменение на ПУП, поради което разполага с процесуална легитимация
да оспори заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ. Жалбата е подадена срок и това е
констатирано с влязло в сила определение № 12170/29.11.2021 г., постановено по
адм.д. № 11066/2021 г. по описа на ВАС, Второ отделение.
Поради това
следва да се приеме, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана съгласно
чл.131 от ЗУТ страна, в преклузивния срок за това, при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява
основателна.
Оспореният
административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Разпоредбата
на чл.135, ал.3 вр. ал.1 от ЗУТ изрично указва, че компетентният орган, който
със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана,
извън случаите по чл. 124а, ал.3 и 4, е кмета на общината. От своя страна
нормата на чл.5, ал.1 от ЗУТ гласи, че общинските съвети и кметовете на
общините в рамките на предоставената им компетентност определят политиката и
осъществяват дейности по устройство на територията на съответната община. В
случая оспореният акт е издаден от заместник-кмета на Община Русе, комуто това
правомощие е надлежно, в съответствие с § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, делегирано по силата
на т.3 от заповед № РД-01-3580/05.12.2019 г. на кмета на Община Русе (л.45 от
делото).
Административният акт е издаден в изискуемата от закона
писмена форма.
При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, съставляващи основание по чл.146,
т.3 от АПК за неговата отмяна.
Съдът намира, че административното производство се е
развило и оспореният административен акт е бил издаден по заявление, депозирано
от лице, което не е отговаряло на специалните изисквания за това. Според чл.27,
ал.2, т.6 от АПК административният орган проверява предпоставките за
допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или
организации в производството по издаването на индивидуалния административен
акт, която проверка се отнася и до наличието на други специални изисквания,
установени със закон. Такова специално изискване, установено със закон –
чл.135, ал.1 от ЗУТ, е заявителят да е измежду лицата по чл.131 от ЗУТ. Вярно
е, че нормата на чл.135, ал.1 от ЗУТ не изисква заявлението да изхожда
съвместно от всички лица по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, но, очертавайки кръга на
лицата, на които признава активна процесуална легитимация в административното
производство, тази разпоредба изрично сочи, че това са „лицата по чл.131“. От своя страна текстът на чл.131, ал.1 от ЗУТ
гласи, че заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните
устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на
ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а
до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите
имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Ал.2, т.1 – т.5
на същата разпоредба дефинира кои недвижими имоти са непосредствено засегнати
от предвижданията на подробния устройствен план: имотите -
предмет на самия план;съседните имоти, когато с подробния устройствен план се
създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на
плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат
намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на
имота - предмет на плана и имотите, за които с предвижданията на плана се
въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.
Видно от представения по преписката нотариален акт № 139,
т.II, рег. № 6275, д.№ 282 от 19.05.2012 г. на нотариус Георги Георгиев, с
район на действие РРС, заинтересованата страна и заявител в административното
производство – Т.П.С., е собственик на сграда с идентификатор 63427.12.26.17 и
титуляр на право на строеж по отношение на същата спрямо държавния имот, върху
който тя е построена - поземлен имот с идентификатор 63427.12.26. При
съпоставяне на схема на поземлен имот с идентификатор 63427.12.26 (л.90 от
делото) с графичната част на заповед № 110/02.04.1981 г. на ОНС – Русе (л.86 от
делото), с която е одобрен действащия застроителен и регулационен план, се
установява, че закупената от заинтересованата страна сграда с идентификатор 63427.12.26.17
по кадастралната карта на гр.Русе, съвпада с масивна жилищна сграда № 12 по
регулационния план. Това се установява и от поясненията на вещото лице в
съдебно заседание от 08.02.2022 г. (л.117 от делото): „Това е сградата, която
се намира на регулационната линия и която по кадастралната карта е с
идентификатор 63427.12.26.17, а в застроителния план е записана с № 12 и за нея
е отредено новопроектираното УПИ“. Пак при съпоставяне на схемата на поземлен
имот с идентификатор 63427.12.26 с графичната част на заповед заповед №
110/02.04.1981 г. на ОНС – Русе се установява, че закупената от заинтересованата
страна сграда с идентификатор 63427.12.26.17, заедно със сградата, индивидуален
обект в която притежава жалбоподателката - 63427.12.26.16, попадат, според
кадастралната карта, върху поземлен имот с идентификатор
63427.12.26. За разлика от сградата, в която апартамент има жалбоподателката
обаче, закупената от заинтересованата страна сграда, обозначена на действащия
ПУП като сграда № 12, не попада в
регулационните граници на УПИ I – за жилищен комплекс. И това става ясно от изготвената от вещото лице скица към заключението (л.109
от делото), на която е видно, че съществуващата регулационна линия на УПИ I –
за жилищен комплекс, изчертана с червени линии и поправена с кафяв цвят със
символ Х, съобразно отпадането й според исканото изменение на плана, преминава северно и западно спрямо закупената
от заинтересованата страна сграда № 12 (сграда с идентификатор 63427.12.26.17
по кадастралния план). Както е
посочило и вещото лице в заключението си по т.1 от поставените допълнителни
задачи, това се дължи на обстоятелството, че няма пълна идентичност между
поземлен имот с идентификатор 63427.12.26 и УПИ I – за жилищен комплекс, кв.4001, в кв.“Образцов чифлик“ гр.Русе, тъй като
този поземлен имот, според кадастралната карта, включва освен целия УПИ I, но и
съседна на него територия, в която именно се намира и закупената от С. сграда.
Следователно, очевидно се касае до хипотеза, визирана в чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като при одобряване на кадастралната карта със заповед № РД –
18-71/24.11.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК (вж. скицата на л.90) на
гр.Русе имотната граница на поземлен имот 63427.12.26 не съвпад с
регулационната граница на УПИ I – за жилищен комплекс, кв.4001, в кв.“Образцов
чифлик“ гр.Русе, което обстоятелство е съставлявало основание за изменение на действащия
ПУП, одобрен със заповед № 110/02.04.1981 г. на ОНС – Русе. Такава процедура
обаче не е била проведена, поради което закупената от заинтересованата страна
сграда продължава да се намира извън регулационните граници на УПИ I – за
жилищен комплекс, кв.4001, в кв.“Образцов чифлик“ гр.Русе, определени с
действащия ПУП, чието изменение се иска.
Правото на строеж е ограничено вещно право, което принципно включва правото
на суперфициарния собственик да построи и държи сграда в чужд имот и да ползва земята,
но при едно съществено ограничение – само доколкото това е необходимо за
използването на постройката според нейното предназначение – чл.64 от ЗС. От
доказателствата по делото се установява, че земята, върху която е построена
сградата на заинтересованата страна и тази на жалбоподателката, е частна държавна
собственост (акт № 6251/19.08.2015 г. за частна държавна собственост на л.88 от
делото) като в поземления имот има множество сгради, някои от които в режим на
етажна собственост, принадлежащи на различни лица (извадка от кадастралния
регистър на л.48 – л.51 от делото). Видно от отговора на Института по земеделие
и семезнание „Образцов чифлик“ гр.Русе (л.9 от преписката), всички сгради в
поземлен имот с идентификатор 63427.12.26 са били ведомствени жилища на
института, построени в периода 1940 – 1960 г., като всички те са били продадени
в периода 1993 г. – 2019 г. и са частна собственост. От заключителната част на
нотариалния акт, с който заинтересованата страна се легитимира като собственик,
става ясно, че неговата праводателка Стефка Д. Петкова е представила пред
нотариуса договор за продажба на държавно жилище № 46, т.VII от 27.10.1997 г. на Служба по вписванията – Русе. Следователно, към датата
на придобиване на сградата от праводателката на заинтересованата страна, в
който момент в нейна полза е възникнало и вещното право на строеж на основание чл.63,
ал.2 от ЗС, разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗС (отм., ДВ бр. 33 от 19.04.1996
г., в сила от 1.06.1996 г.) вече е била отменена. Според тази разпоредба правото
на строеж включва ползването и на незастроената част от земята, т.е. когато това
право е било учредено върху терен – държавна или общинска собственост, то е
било в по-широк обхват. Както беше посочено обаче, към датата на придобиване на
имота от праводателката на С. - 27.10.1997 г., тази разпоредба е била вече
отменена – на 01.06.1996 г. и регламентираното в нея право на ползване занапред
не е съпътствало вещното право на строеж върху държавната и общинската земя.
Поради това и придобитото от заинтересованата страна вещно право на строеж е
ограничено по своя обем до терена, зает от постройката – арг. от чл.64 от ЗС.
Тази постройка, както беше посочено, се намира извън
регулационните граници на УПИ I – за жилищен комплекс, определени съгласно заповед
№ 110/02.04.1981 г. на ОНС – Русе, поради което процесуалната легитимация на
възложителя С. в административното производство не може да се обоснове с чл.131,
ал.1 вр.ал.2, т.1 от ЗУТ, тъй като този УПИ, съобразно разположението на
закупената от него сграда и свързаното с нея вещното право на строеж, за него се
явява съседен. В случая не е налице и някой от регламентираните в чл.131, ал.2,
т.2 – т.5 от ЗУТ хипотези, поради което следва да се приеме, че
административното производство се е развило по заявление на лице, извън кръга
на легитимираните по чл.131 от ЗУТ. Това, от една страна, съставлява нарушение
на процесуалното задължение на административния орган по чл.27, ал.2 от АПК, а
от друга опорочава всички предприети в хода на административното производство процесуални
действия, включително и оспорения административен акт, с който то е приключило
в тази предварителна фаза.
На следващо място, основателен е и доводът на процесуалния
представител на жалбоподателката за допуснато смесване на процедурите за даване
на разрешение за изработване на проект за първоначален ПУП и одобряване на
представеното задание и за разрешение за изработване на проект за изменение на
действащ ПУП. За административния орган е следвало да бъде служебно известно,
че за територията на ИЗС „Образцов чифлик“ гр.Русе има действащ застроителен и
регулационен план, одобрен със заповед № 110/02.04.1981 г. на ОНС – Русе,
поради което приложима е процедурата за неговото изменение, а не тази за
одобряването на първоначателен ПУП. Впрочем такова е и отправеното до органа
искане (л.17 от преписката) – за разрешаване изработването на изменение на ПУП.
Следва да се отбележи, че разрешение по реда на чл.124а от ЗУТ се дава и
задание по чл.125 от ЗУТ се одобрява по реда на чл.124б, ал.1 от ЗУТ само
спрямо територии, за които няма одобрен и действащ ПУП, какъвто настоящият
случай не е. Ако действащ план има, то се процедира по реда на чл.135 от ЗУТ –
чрез производство по допускане изменение на действащия ПУП, при което се
изисква издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по
чл.135, ал.3 от ЗУТ. В последния случай обаче задание не се одобрява, а със
заявлението се представя единствено скица-предложение за исканото изменение на
плана съгласно чл.135, ал.2 от ЗУТ (вж. решение № 11901/07.11.2016г. на ВАС по
адм.д.№ 2097/2016 г.).
Видно от разпоредителната част на оспорения акт, такова
смесване на двата режима очевидно е налице, доколкото заповедта гласи:“Одобрявам задание и разрешавам изработване на ПУП - изменение на
план за улична регулация от ОК 56 до ОК 58 и изменение на план за регулация на
УПИ I – за жилищен комплекс, в кв.4001, кв.“Образцов чифлик“, гр.Русе“. При
посочване на правните основания за издаване на заповедта са посочени
разпоредбите на чл.136, ал.1 вр.чл.124а, ал.7 от ЗУТ, които имат отношение към
втората фаза на производството – към тази по одобряване на изменението на ПУП,
а не към разглежданата по даване на разрешение за изработване на проект за
изменението, което съставлява нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от ЗУТ за мотивиране на административните актове чрез посочване на коректните
правни основания в тях.
На следващо място, процесуално нарушение (макар и
несъществено според възприетото виждане в решение № 1929 от 15.02.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 9293/2020 г., II о.) е неуведомяването за административното
производство на всички заинтересовани лица по чл.131 от ЗУТ – собственика, в лицето на държавата, чрез министъра
на земеделието и храните, както и на всички титуляри на вещни права върху
поземлен имот 63427.12.26.
От друга
страна е спазено изискването за представяне на становище на главния архитект по
чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ. Дори и да се приеме, че скицата-предложение не е била
представена със заявлението, както изисква чл.135, ал.2 от ЗУТ, тъй като същата
не е описана като приложение в същото, то това обстоятелство не съставлява,
само по себе си, съществено нарушение, щом тази скица е представена
впоследствие пред административния орган, за да може той да я съобрази при
произнасянето си.
Противно
на поддържаното в жалбата, обстоятелството, че към датата на произнасяне със
заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ не е било налице съгласие на всички лица по
чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, не съставлява нарушение на материалния закон. В
преобладаващата практика на ВАС се възприема виждането, че издаването на
мотивирано предписание по чл.135, ал.3 от ЗУТ е процедура, предхождаща
одобряването на ПУП, а наличието или липсата на някое от основанията по чл. 134 ЗУТ следва да бъде преценявано с изработването на проекта за изменение. Поради
тази причина в заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ не е необходимо да се посочва и
правното основание, на което впоследствие, след получаване на
разрешението, ще бъде процедирано изменението. Поради това правното основание
по чл.134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ следва да се посочи и да бъдат представени
доказателства за наличието му едва на следващия етап, а именно при изработване
и одобряване на изменението на ПУП, но не и на етапа на разрешаване за
изработването (решение № 1929 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2020
г., II о., решение № 12095 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6132/2021 г.,
II о., решение № 9737/25.06.2019 г. по адм.д. № 217/2019 г., II о. и др.). За пълнота следва да
се отбележи, че изразеното категорично несъгласие на жалбоподателката, която
несъмнено е измежду лицата по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, с проекта за изменение
на ПУП, което несъгласие вероятно би било поддържано и в същинската фаза на
административното производство, лишава исканото изменение от практически
смисъл.
От
представения констативен акт № НС-42/15.12.2021 г. (л.123 от делото) е видно,
че през юни 2015 г. заинтересованата страна – Т.П.С., е извършил незаконно
строителство, изразяващо се в надстрояване на закупената от него сграда с
идентификатор 63427.12.26.17 по кадастралната карта на гр.Русе, с един етаж,
което надстрояване било изпълнено с тухлени стени, бетонов пояс над тях и двускатен
покрив с дървена конструкция, покрит с керемиди. На източната фасада на
жилищната сграда била изградена Г-образна постройка с приблизителни размери
8/2,85/1,80/0,75/6,20/2,10 м., а на западната фасада била изпълнена пристройка,
която в частта към жилищната сграда е двуетажна, с приблизителни размери 8/1,95
м., а в другата си част е едноетажна, с приблизителни размери 8/3,35 м.
Жалбоподателката сочи, че с оглед установеното незаконно строителство, исканото
разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП противоречи на
забраната на чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ. Цитираната разпоредба предвижда, че влезли
в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел узаконяване
на незаконно изградени строежи.
Съдът намира този довод на жалбоподателката неоснователен.
Макар представеният констативен акт да представлява официален удостоверителен
документ, който принципно се ползва с материална доказателствена сила за
отразените в него обстоятелства съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, то
обстоятелството, че се касае до незаконен строеж, не може да бъде установено в
настоящото производство и то само въз основа на посочения акт. Компетентност да
се произнася по незаконността на строежа административният съд притежава
единствено по повод проверката за законосъобразност на заповед за премахване по
чл.225, ал. 1 или чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, но не и инцидентно, в производството по
оспорване на заповед за разрешение за изработване на проект за изменение на
ПУП. Следователно, за да се приеме строежът за незаконен, е необходимо не
просто представяне на констативния акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, а наличието на влязъл
в сила административен акт, установяващ статута на строежа и нареждащ
премахването му (в този смисъл решение № 9881 от 30.09.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 9713/2020 г., II о.).
Независимо от горното, с оглед констатираните съществените
нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в
иницииране на административното производство и произнасяне с оспорения акт по
заявление на лице, извън кръга по чл.131 от ЗУТ и смесване от административния
орган на фактическите състави и произнасяния в процедурите за одобряване на
задание и даване на разрешение за изработване на проект за първоначален ПУП, от
една страна, и за разрешение за изработване на проект за изменение на действащ
ПУП, от друга, съдът намира оспорената заповед незаконосъобразна, поради което
тя следва да бъде отменена.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката
следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 1018
лева, за които е представен списък по чл.80 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на Община Русе, която има качеството на юридическо лице
съгласно чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Б.И., с
ЕГН **********,***, заповед № РД-01-1415/28.05.2021 г. на зам.-кмета на Община
Русе, с която, на основание чл.135, ал.3 вр.ал.1, чл.135, ал.4, т.1, чл.134,
ал.2, т.6, по аргумент от чл.136, ал.1 във връзка с чл.124а, ал.7 от ЗУТ, е
одобрено задание и е разрешено изработването на ПУП – изменение на план за
улична регулация от ОК 56 до ОК 58 и изменение на план за регулация на УПИ I –
за жилищен комплекс, в кв.4001, кв.“Образцов чифлик“, гр.Русе.
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета П. П. М., да заплати на М.Б.И., с ЕГН
**********, сумата от общо 1018 лева –
деловодни разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: