Решение по дело №73/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			26.03.2021г.
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	25 февруари		2021

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		73		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

           

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0348-000247, издадено на 16.02.2017 г. от Началник Сектор към ОДМВР Кюстендил, Сектор Пътна полиция Кюстендил, с което на К.П.Б., с ЕГН **********,***, адвокатска кантора „Б. и Караандонов му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00  (триста) лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 4, предл. I -во от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП.  
             Жалбоподателят оспорва НП, като необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, като е направено и възражение за изтекла абсолютна давност.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.02.2017 г., около 10:00 часа  актосъставителят С.С. – мл. автоконтрольор при ОД на МВР гр. Кюстендил и свидетелят при съставянето на акта и установяване на административно нарушение- Р.З. са констатирали, че  жалбоподателя е извършил на 01.02.2017 г. следното нарушение: на ПП-1 Е79, при км. 353+500, в посока София, е управлявал лек автомобил,  марка и модел „Фолксваген Голф”, с рег. № Е 24320 ВМ, без залепен валиден винетен стикер на предно панорамно стъкло от категория  /К3/ за движение на автомобила по републиканската пътна мрежа за 2017 г. Иззет  е к.т. № 5308647, в нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което АНО е възприел същата фактическа и правна обстановка.

В хода на съдебно следствие са събирани гласни доказателства чрез разпита на  актосъставителя, който поради отминало време не си спомня случая.

Приложена е заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че АНО е разполагал с необходимите правомощия за издаване на НП за констатирани нарушения по ЗДвП. С материална компетентност да съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП разполага и актосъставителя.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и  писмени  доказателства:

С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е  основателна, поради което следва наказателното постановление да бъде отменено. Съображенията за това са следните:

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателката е направила своите възражения.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява от обективна и субективна страна извършеното нарушение и авторството на деянието, но няма основание да се ангажира отговорността на жалбоподателя.

С тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете ѝ разновидности – давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали  имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.

В цитираното постановление се прие още, че пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите, когато разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Трайно установено положение е, че преследвателната давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 НК.

В чл. 34 ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия три месечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за това действие в ЗАНН не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече обикновена давност в размер на 3 години.

В случая не може да намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смешение между двата основни вида давност – преследвателна и изпълнителна. Както бе посочено по-горе преследвателната давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН, наказателното постановление следва да е влязло в сила. Предпоставка за влизане в сила на НП е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила на НП не тече изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК. Така изрично обсъжданото тълкувателно постановление на ВКС и ВАС.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на НП следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК.

В процесния случай НП е издадено на 16.02.2017 г., от която дата е започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за връчване на НП. От административнонаказващия орган не са изложени твърдения за наличие на действия водещи до прекъсване на течащата обикновена давност за връчване на НП. Не са и представени доказателства за извършване на действия, водещи до нейното прекъсване.

От гореизложеното следва, че обикновената тригодишна давност като непрекъсната е изтекла на 16.02.2020 г. Липсват данни кога е връчено НП, но е депозирана  жалба на 13.01.2021 г., т.е. след  след изтичане на давностния срок за това действие. По посочените съображения следва да се приеме, че административно наказателната отговорност на дееца е погасена по давност и НП като незаконосъобразно следва да се отмени.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. ІІІ-то от ЗАНН, Дупнишкият районен съд

 

                                                          Р      Е      Ш      И    :
 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0348-000247, издадено на 16.02.2017 г. от Началник Сектор към ОДМВР Кюстендил, Сектор Пътна полиция Кюстендил, с което на К.П.Б., с ЕГН **********,***, адвокатска кантора „Б. и Караандонов“ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00  (триста) лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 4, предл. I -во от ЗДвП  от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.    

 

                                                       

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: