Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велинград, 28.03.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдия Пенчева
гражданско дело № 674 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 69 ЗН, във
вр. чл. 34 ЗС-съдебна делба във
фазата по извършването й.
С Решение № 143/22.07.2020 г. по гр.
д. 674/2019 г. по описа на РС Велинград е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10450.501.2044.1.2 по КККР
на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при съседи на същия етаж-няма, над
обекта-имот с идентификатор 10450.501.2044.3, под обекта- имот с идентификатор
10450.501.2044.1.1, находящ се в жилищна сграда с идентификатор
10450.501.2044.1 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г.
на ИД на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор 10450.501.2044 по КККР на гр.
Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г., с адрес на ПИ гр. Велинград, ул****№ 19, при граници и съседи: от
запад-улица ****797.76; от север имот с идентификатор 10450.501.1960; от изток: имот идентификатор
10450.501.1738 и от юг-имот с идентификатор 10450.501.1739, представляващ по
Нотариален акт № 19 от 02.07.2019г., том I, рег. № 239, дело 18/2019г. на
нотариус Мильо Панчев самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10450.501.2044.1.1 по ККК на гр.
Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота гр. Велинград, ул****№19, който обект се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 10450.501.2044, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена
площ по документи от 77,00 кв. м., при
съседни самостоятелни обекти на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта
10450.501.2044.1.2, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място МЕЖДУ
М.Г.В., Д.П.Г. и Г.Д.Г. при квоти за М.Г.В. 2/16 ид.
части, за Д.П.Г. 1/16 ид. част и за Г.Д.Г.
13/16 ид. части.
В първото по делото заседание след влизането
в сила на решението за допускане на делбата, съделителите
М.Г.В. и Г.Д.Г. са заявили претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на делбения имот.
Съделителката М.В. е предявила и
претенции по сметки с правно основание чл. 346 ГПК, във вр. чл. 12, ал. 2 ЗН за
заплащане на равностойността на вложените в строителството на жилищната сграда,
в която се намира допуснатия до делба имот 5 куб. метра дървен материал, на
стойност 2 000 лв. и на дадените в заем на родителите й 650,00 лв. за заплащане
на стойността на учреденото правото на строеж върху недвижимия имот, където е
изградена жилищната сграда. Претенцията й към съделителката
Г.Г. е в размер на 2 153 лв., а към съделителя Д.Г. 165,63 лв., съобразно притежаваните квоти в
съсобствеността.
Съделителят Д.П.Г., чрез
процесуалния представител адв. Томов САК, счита че делбата следва да се извърши
по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределение на делбения
имот.
За да бъде спазен водещият принцип на чл. 69, ал. 2 ЗН всеки съделител да получи своя дял в натура, следва броят на
допуснатите до делба имоти да е равен или по-голям от броя на съделителите или макар да е по-малък всеки от имотите да е
реално неподеляем. Доколкото в случая е допуснат до
делба един имот, който е жилище, а съделителите са
трима, следва да се прецени възможността за разделянето му на три дяла, колкото
са съделителите, респективно на два дяла, с оглед
възможността делбата да бъде извършена чрез поставяне в общ дял на съсобствениците
В. и Г., предвид намерението да поискат това и при спазване на нормативните
изисквания на чл. 39, ал. 2 ЗС е чл. 203, ал. 1 ЗУТ.
За установяване на реалната поделяемост и за
остойностяване на дяловете са изготвени основна, допълнителна и комплексна
съдебно-техническа експертиза.
Според заключението на вещите лица и по трите
съдебно-технически експертизи, приети от съда, делбеният
имот е реално неподеляем на три дяла, колкото е броя
на съделителите съобразно дяловете на страните от
1/16 ид. част /4,50 кв. м. / за Д.П.Г., 2/16 ид. части /9,00 кв. м. / за М.Г.В. и 13/16 ид. части /58,50 кв. м./ за Г.Д.Г.. Отговаря на
нормативните изисквания на чл. 40, ал. 1 ЗУТ за едно жилище. Разполага само с
един самостоятелен вход, през единственото стълбище на сградата. Становището на
вещите лица е, че не съществува техническа възможност за обособяване на три
дяла при определените от съда квоти и при спазване на изискванията на чл. 40,
ал. 1 ЗУТ.
Възможност за реално обособяване на делбения
имот, според вещите лица по назначената комплексна съдебно-техническа
експертиза на три, респективно на два дяла, съществува при незачитане на
правата на страните в съсобствеността и на зададените от съда квоти. Становището
е, че се налага извършване на СМР за укрепване на конструкцията на
съществуващата сграда за обособяване на самостоятелен вход за всеки от новите
обекти, на преустройство на съществуващи помещения, и изграждане на външно
стълбище от южна посока. Предложени са три варианта за обособяване, с приложени
към всеки схеми:
-
Първи вариант-обособяване на три самостоятелни обекта-първи дял от 17,90
кв. м. с нов вход от съществуващото стълбище, втори дял от 32,10 кв. м. с
външно стълбище и трети дял 30,31 кв. м. със съществуващ вход от съществуващо
стълбище, съгласно схема № 2;
Според вещите лица, получените дялове, за да бъдат преустроени са
необходими значителни средства /СМР за архитектурни, конструктивни, изграждане
на изцяло нови и независими сервизни възли със съответните ВиК, ел. инсталации
и оборудване и др./ в първи и особено във втори дял. Строително-монтажните
работи включват и зазиждане на два отвора /врати/, избиване на нов отвор с
укрепване на конструкция /за вход/, изграждане на външно стълбище от южна
посока /за самостоятелен достъп до жилище/.
-
Втори вариант за обособяване на два самостоятелни обекта-дял първи от 41,70
кв. м. с нов вход от съществуващото стълбище и втори дял 30,31 кв. м. със
съществуващ вход от съществуващото стълбище, съгласно схема 3.1.
При този вариант е налице техническата възможност с преустройство да се
обособят два дяла с различна големина, но отговарящи на нормативната уредба за
жилище. За осъществяване на преустройството на първи дял, ще са необходими
финансови средства за архитектурни, конструктивни, изцяло нови и независими
ел., ВиК и др. видове строително-монтажни работи. Необходимо е да се зазидат
два отвора /врати/, да се избие нов отвор за вход с укрепване на
конструкцията и още един за преход до
второто помещение. При този вариант се изгражда само един допълнителен сервизен
възел и склад.
-
Трети вариант за обособяване на два самостоятелни обекта-дял първи от 49,90 кв. м. с външно
стълбище и втори дял 30,31 кв. м. със съществуващ вход от съществуващото
стълбище, съгласно схема 3.2..
При този вариант чрез преустройство могат да се обособят два дяла с
различна големина, отговарящи на нормативната уредба. За осъществяване на преустройството
на дял първи ще са необходими финансови средства за архитектурни, конструктивни,
изцяло нови и независими ЕЛ и ВиК, изграждане на външно независимо стълбище от
южна посока и др. видове строително-монтажни работи. При този вариант се
зазиждат два отвора /врати/, избива се нов отвор между двете помещения /за
преход/, а за вход се ползва съществуващият балкон с врата, към който се
изгражда външно стълбище, свързан с преодоляване на височината~3,90 м., без да се нарушава сервитутното разстояние.
Изгражда се само един допълнителен сервизен възел и склад. При този вариант
обемът на строително-монтажните работи е по-голям, в сравнение с предходния и е
оскъпен от изграждането на стълбище с ~ 24 бр. стъпала.
При всички варианти, единият
от дяловете с площ от 30,31 кв. м., не се нуждае от преустройство.
Според вещите лица, с предложените
схеми са изпълнени изискванията на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
раздел III Жилища, чл. 78 за осигурено най-благоприятно
изложение-изток, юг, запад; чл. 110, ал. 1 за осигуреност на жилищно помещение
и кухненски бокс, баня-тоалетна и складово помещение; чл. 112 за осигуреност на
комини в дневната и кухненския бокс; чл. 113, ал. 1 за осигуреност на пряко
странично осветление.
От конструктивна гледна точка
единствено направата на нов отвор в носещия зид на стълбищната площадка при
схема № 2 и схема № 3.1 налага неговото укрепване с плътни тухли или метални
профили. Останалите промени-зазиждане на отвори /схема № 2, схема № 3.1, схема
№ 3.2/, направа на отвори на неносещи зидове /схема № 3.1, схема № 3.2/,
включително изграждане на допълнително външно стълбище /схема № 2 и № 3.2/ не
оказват влияние върху конструкцията на сградата.
В съдебно заседание вещите
лица посочват, че и трите варианта налагат преустройване на съществуващи
помещения за обособяване на сервизни помещения, както и прокарване на ВиК и ел.
съоръжения.
Изискано е и становище от
главния архитект на Община Велинград дали изготвените варианти на проекто-схемите за разделяне на допуснатия до делба имот на
три дяла, евентуално на два дяла, съответстват на изискванията на ЗУТ и кой от
вариантите в най-голяма степен е съобразен с тези изисквания.
Становището на главния архитект е, че и трите
предложени варианта не отговарят на нормативните изисквания на Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за обособяване
от делбения имот на самостоятелни обекти, отговарящи
на изискванията за жилище, както и поради нормативни несъответствия при
извършване на необходимите преустройства за изграждане на самостоятелен вход за
всяко от тях.
Пазарната стойност на
допуснатия до делба самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10450.501.2044.1.2 по КККР на гр. Велинград,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, според заключението
на вещите лица по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, която съдът кредитира, като обоснована е 32 558
лв.. При определяне на пазарната цена от вещото лице е използван
сравнителен подход-пазарните аналози, след сравняване на имота с подобни или
близки до неговите характеристики имоти, предмет на реално извършени или
офертни такива при коригиране с Кк за редица
допускания. Съобразени са местонахождението на имота и годината на построяване
на сградата, в която се намира. Видно от обстоятелствената част на заключението
при определянето й са взети предвид данни за предлагани имоти в периода от 2014
г. до 2021 г., като цените на кв. м. застроена площ не се различават съществено
помежду си, поради което съдът намира, че изчислената средна цена от 476,00 лв.
отразява реалната пазарна цена.
Пазарната стойност на
съответните припадащи се за обекта ид. части правото
на строеж върху дворното място е 9 512 лв., а пазарната стойност
на припадащите се идеални части за обекта от общите части на сградата, в която
е построен е 14 484 лв.. При определяне на тези стойности съдът
прецени дадената от вещото лице цена по изготвената оценка по допълнителната
съдебно-техническа експертиза на общите части на сградата и на правото на
строеж за съответния обект в сградата, в която се намира делбения
имот и че е в режим на етажна собственост.
Стойността на дяловете на
страните, са както следва: 1. / на ищцата М.Г.В.-7069,25 лв., формиран от цената
на притежавания от съделителката дял от имот с
идентификатор 10450.501.2044.1.2 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК в размер на 4069,75 лв., на правото на
строеж върху дворното място в размер на 1 189 лв. и на
съответните идеални части от общите части на сградата в размер на 1 810,50 лв.;
2./ на ответника Д.П.Г.-3 534,63 лв., формиран от цената притежавания
от съделителя дял от имот с идентификатор 10450.501.2044.1.2 по
КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на
АГКК в размер на 2 034,88 лв., от правото на строеж върху дворното място от 594,50
лв. и от съответните идеални части от общите части на
сградата от 905,25 лв.; 3./ на ответницата Г.Д.Г.-45 950,13 лв.., формиран от притежавания
от съделителката дял от имот с идентификатор
10450.501.2044.1.2 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, в размер на 26 453,38 лв., от правото на
строеж върху дворното място в размер на 7 728,5
лв. и от съответните идеални части от общите части
на сградата в размер на 11 768,25 лв..
За установяване на стойността
на увеличеното наследство с вложените в него 5 куб. м. дървен материал за
строителството на жилищната сграда и 650 лв. за придобиване на правото на
строеж, е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Според заключението на вещото
лице, неоспорено от страните, което съдът кредитира, стойността на 5 куб. м.
дървен материал към датата на построяване на сградата е 200 лв.. Дадени са два
варианта на оценка за съотношението на стойността на вложения дървен материал
към стойността на жилищната сграда с идентификатор 10450.501.2044.1 към датата
на построяването й и неговата стойност към стойността на делбения
имот с идентификатор 10450.501.2044.1.2., също към датата на построяването.
Според първия вариант, съобразен
с рекапитулацията на архитектурната част от плана на сградата, стойността на
сградата е 12 800 лв. към датата на
изготвяне на проекта, а стойността на делбения имот
на 4 266,40 лв.. Стойността на
вложения 5 куб. м. дървен материал в размер на 200 лв. представлява 1,56% от
стойността на имот с идентификатор 10450.501.2044.1.. Стойността на вложения 5
куб. м. дървен материал в размер на 200 лв. представлява 4,68% от стойността на
имот с идентификатор 10450.501.2044.1.2.
По втория вариант, проектната
цена на жилищната сграда в архитектурната част от проекта е намалена с 30%,
поради построяването на сградата с дървен гредоред между етажите. При този
вариант стойността на жилищната сграда към датата на изготвяне на проекта е 8 960 лв., а стойността на обект с 10450.501.2044.1.2
на 2 986 лв.. Стойността на вложения 5 куб. м. дървен материал в размер на
200 лв. представлява 2,23% от стойността на имот с идентификатор
10450.501.2044.1.. Стойността на вложения 5 куб. м. дървен материал в размер на
200 лв. представлява 6,69% от стойността на имот с идентификатор
10450.501.2044.1.2.
Съдът, като съобрази, че стойността
на отстъпеното право на строеж е 640,00 лв., видно от приложения по делото
Договор за отстъпено право на строеж върху държавен имот от 12.06.1972 г.
изчисли по реда на чл.
162 ГПК стойността на средствата за заплащане на вещното право на строеж към стойността
на сградата към датата на построяването й, които при цена на сградата от
12 800 лв. са е 5,00 %, а на разположения в нея делбен
имот при цена от 4 266,40 лв. са 15,00%..
Стойността на средствата за
заплащане на вещното право на строеж към стойността на сградата към датата на
построяването й, изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК при цена на сградата
от 8 960 лв. са 7,14%, а на разположения в нея делбен
имот при цена от 2986,40 лв. са 21,43
%..
Съдът намира, че при изчисляване на стойността
на средствата за заплащане на вещното право на строеж и дървения метериал, следва да се съобрази посочената стойност на
сградата от 8 960 лв. и стойността на делбения
имот от 2 986, 40 лв., доколкото според вещото лице сградата е с дървен
гредоред между етажите.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Законът предвижда четири
способа за извършване на делба: 1./ чрез съставяне на разделителен протокол по
чл. 350 ГПК и теглене на жребий по чл. 352 ГПК; 2./ чрез разпределяне на съсобствените имоти между съделителите
без теглене на жребий по чл. 353 ГПК, когато съставянето на дялове и теглене на
жребий е невъзможно или много неудобно; 3./ чрез поставяне на имота в дял на
един съделител по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, приложим, когато делбеният
имот е неподеляемо жилище, в с случаите, когато
съсобствеността произтича от наследяване и при заявена своевременно възлагателна претенция, най-късно в първото открито съдебно
заседание след допускане на делбата и 4./ чрез изнасяне на имота на публична
продан по чл. 348 ГПК, когато се касае до неподеляем
имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете.
Съдебната практика
последователно приема, че основен принцип при извършване на делбата, установен
в чл. 69, ал. 2 ЗН, е при възможност всеки съделител
да получи дял в натура. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или
по-голям от броя на съделителите, такава възможност е
налице и в тези случаи делбата следва да се извърши чрез съставяне на
разделителен протокол и теглене на жребий, а ако това се оказва невъзможно или
много неудобно /съгласно разясненията на т. 5, б. "б" от ППВС № 7/73
г./ - чрез разпределяне на имотите между съделителите
по реда на чл. 353 ГПК.
В случая е допуснат до делба етаж
в жилищна сграда и при преценка за способът, по който следва да бъде прекратена
съсобствеността зависи от това дали от него могат да бъдат обособени три самостоятелни
обекта, колкото е броят на съделителите, при спазване
на изискванията на чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203, ал. 1 ЗУТ. Според тези
нормативни изисквания съдебна делба на
съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните
дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни
преустройства и неудобства, по-големи от обикновените и при спазване на строителните
правила и норми. Преценката е комплексна, като двата критерия -
"значителност на преустройствата" и "неудобства, по-големи от
обикновените", следва да се преценяват съвместно.
Според константната практика на ВКС, значителни
са преустройствата, които надхвърлят 10-15 % от стойността на преустройвания
обект. В този смисъл са решение № 826 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г.
на I ГО, решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 490/2012 г. на I ГО и
решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 490/2012 г. на I ГО. Цифрата на
посочените проценти не е абсолютна, а само ориентировъчна, като във всеки
конкретен случай тя следва да се съпостави и с други обстоятелствата, примерно
изброени в решение № 233 от 12.05.2010 г. по гр. д. № 1065/2009 г. на II ГО -
дали не се предвижда сериозна промяна в първоначалния архитектурен проект на
сградата, респ. жилището, свързани с промяна на предназначението на обекта или
на отделни негови помещения, с премахване на стени, прокарване на отоплителна
или водопроводна инсталация, предполагащи значителна техническа трудност,
специални материали и механизация, специални умения, които да правят
преустройството трудно за изпълнение. Под неудобства, по-големи от обикновените
се имат предвид обикновените житейски неудобства с оглед жизнения стандарт за
даденото време, напр. ако във връзка с преустройството се налага отделни
помещения да не ползват за дълъг период от време, да се сваля покривната
конструкция, да се прекъсват инсталации, както и ако преустройството налага
премахване на определено помещение или преместването му на неподходящо място
/напр. до санитарен възел/. Във всички случаи в преценката се включва и
отчитане състоянието и стойността на имота, както и обема и стойността на
необходимото преустройство.
Съдът намира, че макар вещите
лица по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза да дават
становище, че от имота могат да се образуват три дяла, колкото е броя на съделителите, извършването на строително-монтажни работи за
избиване отвор на носещия зид на стълбищната площадка за обособяване на нов вход към единият
от дяловете, налагащо укрепване с плътни тухли или метални профили на цялата
сграда, изграждането на външно стълбище с приблизително 24 стъпала за достъп до
другия обект и преустройване на съществуващи помещения за изграждане на два
сервизни възела и склад със съответните ВиК, ел. инсталации и оборудване, представляват значителни
преустройства и създават неудобства, по-големи от обикновените. Несъмнено
извършването им е свързано със сериозно изменение на първоначалния архитектурен
проект на жилището чрез промяна на предназначението на отделни негови помещения
за обособяване на сервизни и кухненски помещения в новообразуваните обекти, пробиване
на вътрешна носеща стена за направа на самостоятелен вход и налагащото се от
това укрепване на конструкцията на цялата сграда, прокарване на водопроводна
инсталация. Всички тези дейности са технически трудни за изпълнение, свързани
са с конструктивни проучвания, изискват специални умения и правят
преустройствата значителни. Извършването им ще е за продължителен период от
време, а естеството им /събаряне на стени, прокарване на ВиК и Ел инсталации/ ще
направи невъзможно ползването на имота също за продължителен период от време. С
това ще се създадат неудобства по-големи от необходимите.
Макар необходимите според
вещите лица преустройства да не са остойностени
парично в настоящото производство, в случая това е ирелевантно за преценката на
съда за значителност на преустройствата, доколкото самите дейности, които
трябва да се извършват налагат този извод.
Освен това, е недопустимо в
производството по съдебна делба за обособяването на самостоятелни дялове от
съществуващо жилище, което се намира в сграда в режим на етажна собственост, както
е в настоящия случай, да се предписва изграждане на самостоятелен вход чрез направата
на отвор в носещ зид на стълбищната площадка. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗС вътрешните носещи стени
са обща част по естеството си, принадлежаща на всички етажни собственици и
решенията за извършване на промени,
които я засягат, следва да се решава по общо съгласие на етажните собственици,
а не по пътя на процесуалната принуда.
Следва да се има предвид и
становището на главния архитект, че с предложените варианти на поделяне, не
могат да бъдат удовлетворени нормативните изисквания за жилище. Недопустимо е в
този случай, с оглед спазване на принципа всеки съделител
да получи дял в натура, да се приеме, че имотът е реално поделяем
щом от него могат да се обособят дялове за всеки съделител,
които не отговарят на изискванията за жилище, а за друг самостоятелен обект, каквато
е тезата на съделителката М.В.. Преустройството на
съществуващ съсобствен обект с промяна на
предназначението му е действие на разпореждане и може да стане по общо съгласие
на всички съсобственици, а не по пътя на съдебната принуда. В допълнение, съгласно
чл. 38, ал. 3 ЗУТ в съществуваща жилищна сграда в режим на етажна собственост
се допуска преустройство и промяна на предназначението на самостоятелно жилище
в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за индивидуална творческа
дейност, въз основа на изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички
собственици на жилища - непосредствени съседи на обектите. Законът не предвижда
възможност това да се случи в
производство по извършване на делба, в което не участват собствениците на
съседни жилища и при съществуващ спор между съделителите
за реалната поделяемост на имота.
По тези съображения, при
комплексната преценка на критериите за реалната поделяемост
на имота според броя на съделителите, съдът намира,
че не са налице предпоставките на чл. 39, ал.2 ЗС и чл. 203, ал. 1 ЗУТ и
допуснатия до делба имот е неподеляем на три дяла.
По изложените съображения и
предвид дадените сходни становища за необходимите строително-монтажни дейности
с избиване на отвор във вътрешната носеща стена, т.е. преустройване на обща
част за обособяване на
самостоятелен вход на новообразувания обект и свързаното с това укрепване
конструкцията на цялата сграда, преустройване на съществуващи помещения за
изграждане на сервизно помещение, изцяло нови и независими ел., ВиК, имотът е неподеляем на два
дяла, съобразно втория и третия предложен вариант от комплексната
съдебно-техническа експертиза. Освен това, възможност за извършване на делба по
реда на чл. 353 ГПК чрез групиране на дялове е допустимо, при наследници съделители от едно коляно, какъвто не е настоящия случай. М.В.
е дъщеря на общите наследодатели, наследник по права линия от първа степен, а Д.Г.
е техен внук, син на починалия низходящ от първа степен П.Г.Г.,
поради което делбата не може да се извърши като им се разпредели имот в общ
дял. Пред съда не беше изразено и изрично съгласие от двамата съделители за разпределяне на част от имота общ дял. Такова
беше направено само от съделителката В. и то
последното по делото заседание.
Предвид реалната неподеляемост на имота, делбата не може да се извърши чрез
съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по чл. 350 и чл. 352 ГПК
и чрез разпределение на дяловете по реда на чл. 353 ГПК.
Съобразно заявените претенции
за поставяне в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК от съделителките
М.В. и Г.Г., следва да се прецени приложимостта на
този способ. А той е приложим, ако са спазени кумулативно предвидените в закона
предпоставки: 1./ неподеляемият имот да е жилище; 2./съгласно
указанията в т. 8 от ТР № 1 от 19.05.2004г. по гр. д. 1 от 2004 г. на ОСГК на
ВКС съсобствеността не е възникнала в резултат на повече от един юридически
факт, т.е. не е налице смесена /комбинирана/ съсобственост; 3./ при откриване на
наследството съделителките са живели в него и 4./ да не
притежават ли друго жилище.
Относно характера на делбения имот не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че е жилище по смисъла на чл. 40 от ЗУТ и § 5, т.
30 от ДР на ЗУТ. Същият е реално неподеляем на три
дяла, колкото е боря на съделителите, респ. на два
дяла при спазване на изискванията на ЗУТ.
Съсобствеността върху делбения имот е възникнала изцяло по наследяване.
Действително имотът се е притежавал от общите наследодатели на страните В. Й.Г.
и Г.П.Г. в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на В.
Й.Г. на 31.07.1993г.. С прекратяването на съпружеската имуществена общност
поради смърт на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в
хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг, ако
наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от
общото имущество. Това е така защото преживелият съпруг е и наследник по закон на общия
наследодател. /Решение № 242 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2014 г., ГК,
I г. о./. Не е такъв настоящият случай, доколкото съпружеската имуществена
общност е прекратена при действието на отменения СК от 1985 г..
Смесена /комбинирана/ съсобственост не е възникнала и в резултат на извършената
разпоредителна сделка между наследниците на В. Г.-преживелия съпруг Г.Г. и сина й Д.Г.Г., а именно дарение,
обективирано в Нотариален акт № 89, том II,
дело № 882/1993г. на съдия при Районен съд Велинград, с което Г.П.Г. прехвърля
на Д.П.Г., притежаваните от него 5/8 ид. части от
имота. Съгласно константата практика на ВКС, хипотези, при които собствеността
на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската
имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили
помежду си разпоредителни сделки, имотът
е запазил наследствения си характер за съделителите и
доколкото в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, в
духа на закона е имотът да остане в патримониума на
един от тези наследници, каквато възможност предвижда хипотезата на чл. 288,
ал. 3 ГПК, възпроизведена като текст с действащия чл. 349, ал. 2 ГПК /Решение №
148 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 437/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 86 от
09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 223 от
12.10.2012 г. по гр. д. № 235/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. и Решение № 143 от
08.02.2017 г. по гр. д. № 1693/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. Решение № 31 от
10.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2607/2020 г., II г. о., ГК/.
Придобитите от Д.Г.Г. общо 6/8 ид. ч. от имота /1/8
ид. ч. по наследяване от своята майка В. Й.Г. и 5/8 ид. части по дарение от баща си Г.П.Г./ са наследени след
смъртта му на 01.08.2014 г. от преживялата го съпруга Д.И.Г. и неговите деца В.Д.Л.
и съделителката Г.Д.Г. при равни дялове.
Придобитите от П.Г.Г. 1/8 ид.
ч. от имота по наследство неговата майка В. Й.Г., са придобити след смъртта му на 28.01.2004 г. по наследство от
преживялата го съпруга-С.Д.Г. /починала на 11.07.2005 г./ и от неговите
низходящи-сина му съделителя Д.П.Г. и по право на
заместване от неговия внук П.Г.Г.. По силата на разпоредителни
сделки между наследниците на низходящите на общите наследодатели Д.Г.Г. и П.Г.Г., обективирани
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 152/30.04.2014 г., том II, рег. № 4320, дело № 351/2014 г. и Нотариален акт за
покупко-продажба № 19/02.07.2019 г., том I, рег. № 239, дело № 18/2019 г., съделителката Г.Д.Г. е придобила процесните
13/16 ид. части от делбения
имот. Имотът е запазил изцяло наследствения си характер, доколкото извършените
разпоредителни сделки са все между наследници на общите наследодатели и негови
собственици В. Й.Г. и Г.П.Г..
По отношение на останалите
кумулативно изискуеми предпоставки М.В. и Г.Г. да са
живели в процесния имот и да нямат друго жилище, следва да се има предвид че в
хипотеза, при която съделителят черпи права върху
имота от две или повече наследства, за да се приеме, че има право да получи
имота в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е достатъчно да е живял в имота към
момента на откриване на едно от тези наследства, ако този наследодател е общ и
за останалите съделители. Даденото в т. 9 на ТР №
1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 4/2004 г. на ОСГК на
ВКС разрешение следва да намери приложение и в този случай /Решение № 19 от
8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 619/2012 Г., II г. о., ГК/.
От събраните по делото доказателства
се установи, че съделителката В. никога не е живяла в
имота, притежаван от родителите й, при откриване на наследството на който и да
е от тях. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели в
първа фаза И.Т.Ш.и В. Г. В. и на разпитаната във фазата по извършване на
делбата свидетелка З. Б. Г., които са непротиворечиви в тази част. Свидетелите
единодушно установяват, че М.В. никога не е живяла в къщата на родителите си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В.В и З. Г., които преценени по реда
на чл. 172 ГПК, непротиворечиво установяват този факт. Според показанията на
свидетеля В.В, син на ищцата М.В., майка му никога не е живяла при родителите
си. Според показанията на свидетелката З. Г., снаха на починалия син на общите
наследодатели В. Г. и Г.Г., освен синът на общите
наследодатели Д.Г.Г. /баща на ответницата Г.Г./ със семейството си, до смъртта им, никой не е живял в
къщата, където се намира делбения имот. Д.Г. със
съпругата и децата си са живели на първия жилищен етаж, предмет на делбата, М.В.
не е живяла там, а в км. Чепино. Според показанията на свидетелката И.Ш., без
родство със страните, само бащата на съделителката Г.Г.-Д.Г.Г. е живял заедно с
родителите си в дома им, а сестра му съделителката М.В.
е живяла със съпруга си в кв. Чепино на гр. Велинград.
От ищцата не бяха ангажирани доказателства, че
живяла в жилището към датата на смъртта на някой от родителите си. Дори
напротив. Чрез процесуалния представител страната заяви, че не е живяла там, а
само е отсядала /о.с.з. 12.07.2021 г., протокол л. 252 от делото/, което не удовлетворява
критерия на чл. 349, ал. 2 ГПК. Изискването на закона наследникът да е живял в неподеляемия жилищен имот предполага едно трайно фактическо
състояние, продължително във времево отношение, установяване в имота, с цел
ползването му по предназначение, а не инциденти посещения в него /т. 7 от ТР №
1/19.05.2004г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС/. Инцидентните
посещения дори без противопоставяне на останалите му обитатели не налага извод
за установено местоживеене. Освен това не се твърди и не се доказа кои точно
стаи от къщата на нейните родители са отредени за съделителката
В. и дали са част от имота, предмет на делбата.
Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият
съделител е живял в имота следва да пряко и пълно,
като изводът на съда не може да почива на предположения. В случая не се доказа,
че В. е живяла в имота към смъртта на своите наследодатели.
Ето защо претенцията на М.Г.В. за поставяне в дял, на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК на имот с идентификатор 10450.501.2044,1.2 по КККР на гр. Велинград,
одобрени със Заповед РД-181214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, е неоснователна и
следва да се отхвърли. Не е налице една от кумулативно изискуемите от закона
предпоставки към момента на откриване на наследството, на който и да е от
нейните родители В. Г. /починала на 31.07.1993 г/. и Г.Г.
/починал на 26.03.2001 г./, съделителката В. да е
живяла в жилището. Затова правноирелевантно е и не
следва да се обсъжда дали притежава друго жилище.
Съдът намира за основателна претенцията на съделителката
Г.Д.Г. за поставяне в дял на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Установи се
от събраните по делото доказателства, че е живяла в него, заедно с родителите
си, до смъртта на своя баща Д.Г.Г., наследник на
общите наследодатели и собственици на имота В. Г. и Г.Г..
В тази насока са показанията на свидетелката З. Г.. Съдът кредитира
показанията, които преценени по реда на чл. 172 ГПК, не се опровергават от останалия
събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че Г.Г. е живяла в делбения имот не се
оспорва от останалите съделители в хода на делото. Показанията
на свидетелката З. Г., че за времето докато е учила в Пловдив Г.Г. е живяла там на квартира, не налага извод за липса на изискуемата
от закона предпоставка. Не се твърди от останалите съделители,
че след завършване на образованието си Г. се е установила трайно в Пловдив и че
към момента на откриване на наследството на нейния баща е живяла там.
Установи се от представената по делото удостоверение от Агенция по
вписванията за вписванията на нейно име във всички служби по вписвания в
периода 2014 - 2020 г. и от показанията на свидетелката З. Г., че Г.Г. няма друго жилище. Непритежанието на жилище е
отрицателен факт, подлежащ на доказване посредством официални документи, които
потвърждават този заявен от страната факт или посредством верига от положителни
факти, които водят до единствен и несъмнен извод, че отрицателният факт е
осъществен. По делото са приложени официални документи – справка от Агенция по
вписванията за всички служби по вписванията, които потвърждават твърденията на съделителката за непритежаване на жилищен имот. В подкрепа
на това доказателство са показанията на свидетелката З. Г.. Процесуалният закон
не предвижда изрично, че за доказването на това обстоятелство страната, която
го твърди следва да представи нотариално заверена декларация, както неправилно
твърди в писмените бележки ответникът Д.Г., нито придава доказателствена тежест
на представена от страната пред съда декларация.
По тези съображения, съдът намира, че възлагателната
претенция на Г.Д.Г. следва да бъде уважена, като имотът се постави в дял съделителката, на осн. чл. 349,
ал. 2 ГПК, а дяловете на останалите съделители се
уравнят с пари въз основа на оценката на имота, определена с помощта на вещото
лице по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза.
По претенициите с правно основание чл. 346 ГПК,
във вр. чл. 12, ал. 2 ЗН
Уреденият с чл. 12, ал. 2 ЗН иск почива на принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване, като конкретните хипотези на това обогатяване са
значително по-широки от фактическия състав на подобренията - доколкото
увеличението на наследството може да се обективира
както като полезни разноски, които дават наличен прираст на имуществото на
наследодателя, така и в „отрицателен смисъл” – чрез намаляване на пасива /например
посредством заплащане на вноските по предоставен на наследодателя кредит/.
Когато за този материален принос наследникът не е възнаграден /чрез плащане,
дарение или завещание/, за него възниква правото при делбата да поиска да се
пресметне това увеличение на наследството.Възнаграждаването от страна на
наследодателя може да бъде осъществено приживе или послесмъртно
– със завещателен акт. То трябва да покрива увеличението, т.е. да
не е по-малко от него. Ако е налице възнаграждение, липсва елемент от
фактическия състав и искът е неоснователен.Тежестта да докаже, че ищецът е бил
възнаграден е на ответната по иска страна – решение № 135/6.08.2012 г. по гр.д.
№ 926/2011 г., ВКС, ІІ г.о..
При иска по чл.12, ал.2 ЗН имущественото съдействие на наследника приживе
на наследодателя трябва да касае именно имотите, предмет на делбата, като част
от наследството на общия наследодател. Искането е конкретно, особено приложение
на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. То е във връзка с
увеличаване имуществото на наследодателя, за което е спомогнал наследникът. Легитимиран
да предяви иска е наследник, който лично е допринесъл за увеличението на
наследството.
Увеличението на наследството трябва да е ясно изразено в някаква форма
/изграждане на постройка, направа на посаждения, предоставяне на парични
средства, изплащане на задължения и др./ и да е налице към момента на откриване
на наследството. Приносът може да се състои и в изплащане на задължения на
наследодателя, в труд и средства на наследника. При определяне размера на
увеличението обаче е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и
средства, а с колко е увеличено наследственото имущество, като разходите могат
да бъдат по-малки или по-големи от увеличението.
Наличието на договорно правоотношение /дарение, плащане на дълг със
съгласието на длъжника и т.н./ изключват приложението на чл.12, ал.2 ЗН.
В случая се претендира сумата от 650,00 лв., предоставени на наследодателката В. Й.Г. за заплащане на цената на
учреденото й възмездно право на строеж върху държавен недвижим имот с Договор
за отстъпено право на строеж върху държавен недвижим имот от 12.06.1972 г..
Доколкото по силата на учреденото право на строеж, В. Г. да е придобила в суперфициарна собственост жилищната сграда, в която се
намира делбения имот, т.е. правото на строеж е
реализирано, то е налице увеличение на наследството. Предвид изцяло
наследствения характер на съсобствеността, съделителката
има право да претендира стойността, с която е увеличено наследството с
вложените средства.
От показанията на свидетелката З. Г. се установи, че наследодателката
В. Г. е получила от дъщеря си М.В. парични средства за заплащане на правото на
строеж. Показанията на свидетелката са за факти, които се й съобщени от В. Г.,
поради което, съдът ги кредитира. Претендират се 650,00 лв., но видно от
представения Договор за отстъпено право на строеж върху държавен недвижим имот
цената на вещното право е 640,00 лв., каквато сума е внесена на 14.06.1972 г.
за заплащането му, видно от приложеното по делото Удостоверение № 575/14.06.1972 г.. Ето защо
съдът намира за доказано, че от М.Г. е дадена сумата в размер на 640,00 лв..
Макар свидетелката Г. да сочи
различна по размер сума, а именно 600,00 лв., като се има предвид изминалият дълъг
период от време от водения с наследодателката
разговор, е възможно да не си спомня подробно и с точност сумата, която е
предоставена.
Не се доказа, съделителката да е възнаградена по
друг начин. Съдът не кредитира показанията на свидетелката З. Г., че й е
предоставян дървен материал за направата на къщата, в която е живяла, тъй като
почиват на предположения относно основанието за това.
Затова М.Г. има право да иска увеличението да се пресметне в пари към
момента на делбата / в съотношението спрямо стойността на имота към
придобиването му -21,43%/.
Неоснователно е възражението на съделителката Г.Г. за погасяване на иска по давност. Давността за вземания
по чл. 12, ал. 2 ЗН е петгодишна и започва на тече от предявяване на иска за
делба на 28.06.2019 г., съгласно т. 4, б. „б“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., а
претенцията по сметки е заявена в първото по делото заседание след допускате на
делбата на 12.07.2021 г..
От заключението на вещото лице се установява, че пазарната цена на имота
към делбата е 32 558 лв.. Увеличението е 6 977, 18 лв.. Според припадащите
се на ответниците по иска дялове от съсобствеността същите дължат, както следва
Д.П.Г. 436,07 лв., а Г.Г. 5 668,96 лв.
Доколкото обаче се претендира заплащане на сумата от 650,00 лв. за
придобиването на правото на строеж, съразмерно на дела на страните в
съсобствеността, съдът намира, че ответникът Д.Г. следва да заплати на М.В.
сумата от 81,25 лв., а ответницата Г.Г. сумата от 528,
13 лв.
Неоснователно е искането за заплащането на увеличеното наследство чрез
влагане на предоставения от съделителката 5 куб. м.
дървен материал. Не се доказа, че ищцата
е дала на родителите си дървен материал за построяването на сградата, нито този
дървен материал да е вложен в нейната направа или в направата на допуснатия до
делба имот. Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.В, който по време на
строителство на къщата е бил на едва на седем години и не може да се очаква на
тази възраст да е формирал ясна представа за обстоятелството предоставян ли е дървен
материал от неговата майка на родителите й, в какво количество и дали е вложен
за построяване на къщата или на делбения етаж.
По тези съображения претенцията за заплащане на стойността на вложения в
изграждане на делбения имот 5 кубика дървен материал следва да се отхвърли.
Относно разноските по производството
На основание чл. 355, изр. 1 ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират по ГПК всеки от съделителител
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Велинград държавна такса
съобразно стойността на квотата му от съсобствеността, определена върху
установената в настоящото производство актуална пазарна стойност на процесните делбени имоти, както
следва: М.Г.В.- 282,77 лв., Д.П.Г.- 141,39 лв. и Г.Д.Г.- 1 838 лв..
По иска с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН разноските за
съдебно-счетоводна експертиза са предварително заплатени от съделителката
М.В. и с оглед изхода на делото, Г.Г. дължи, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 39,60 лв.,
съразмерно уважената част от иска, а Д.Г.
6,09 лв..
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г.Д.Г. с ЕГН: **********,***, следният недвижим имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10450.501.2044.1.2 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при съседи на същия етаж-няма, над
обекта-имот с идентификатор 10450.501.2044.3, под обекта- имот с идентификатор
10450.501.2044.1.1, находящ се в жилищна сграда с идентификатор
10450.501.2044.1 КККР на гр. Велинград,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с
идентификатор10450.501.2044 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018г. с адрес на ПИ
гр.Велинград, ул****№19 при граници и съседи: от запад-улица ****797.76;
от север имот с идентификатор 10450.501.1960; от изток: имот идентификатор
10450.501.1738 и от юг-имот с идентификатор 10450.501.1739, представляващ по
Нотариален акт № 19 от 02.07.2019г., том I, рег. № 239, дело 18/2019г. на нотариус Мильо Панчев самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10450.501.2044.1.1 по ККК на гр. Велинград,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота
гр. Велинград, ул.”Бор” №19, който обект се намира в сграда № 1, разположена в
ПИ с идентификатор 10450.501.2044, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ по документи от 77,00 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта
10450.501.2044.1.2, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното масто, с
пазарна стойност 56 554 лева.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.В.,
ЕГН: ********** ***, сумата 7 069,25 /седем хиляди шестдесет и девет лева
и 29 ст./, ведно със законната лихва, считано от влизане на съдебното решение в
сила до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Г.,
ЕГН сумата 3 534,63 лв./три хиляди петстотин тридесет и четири лева и 63 ст./
за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва, считано от влизане на
съдебното решение в сила до окончателното й изплащане.
УКАЗВА на Г.Д.Г., ЕГН: **********, че следва да извърши плащането на сумите
за уравнение и законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото
решение, като в противен случай възлагателното
решение се обезсилва по право.
ОСЪЖДА, на основание чл. 346 ГПК, във вр. чл. 12, ал. 2 ЗН, Г.Д.Г., ЕГН: ********** ***, да заплати на М.Г.В.,
ЕГН: ********** ***, сумата от 528, 13 лв. /петстотин двадесет и осем лева и13
ст./, като отхвърля иска за разликата над тази сума, до претендирания
размер от 2 153 лв. /две хиляди сто петдесет и три лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 346 ГПК, във вр. чл. 12, ал.
2 ЗН Д.П.Г., ЕГН:**********,***, да заплати на М.Г.В., ЕГН: ********** ***,
сумата от 81,25 лв. /осемдесет и един лева и 25 ст./, като отхвърля иска за
разликата над тази сума, до претендирания размер от 165,63
лв. /сто шестдесет и пет лева и 63 ст./.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Велинград, на основание чл. 355, изр. 1 ГПК вр. чл. 8 от
ТДТССГПК, държавна такса в размер на 1 838 лв. /хиляда осемстотин тридесет и
осем лева/.
ОСЪЖДА М.Г.В., ЕГН: ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Велинград, на основание чл. 355, изр. 1 ГПК вр.
чл. 8 от ТДТССГПК, държавна такса в размер на 282,77 лв. /двеста осемдесет и
два лева и 77 ст./.
ОСЪЖДА Д.П.Г., ЕГН:**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Велинград, на основание чл. 355, изр.
1 ГПК вр. чл. 8 от ТДТССГПК, държавна такса в размер на 141,39 лв. / сто
четиридесет и един лева и 39 ст./.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.Д.Г., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.В., ЕГН: **********
***, сумата от 39,60 лв./тридесет и
девет лева и 60 ст./, разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.Д.Г., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Г., ЕГН:**********,***, сумата от 6,09
лв./шест лв. и 09 ст./ разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева