№ 1381
гр. Перник, 18.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720105551 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „ТИБОРА” ЕООД срещу Б. В. Л. по чл. 221, ал.2 КТ за заплащане
на сумата от 650 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение на ответницата за
срок от 30 дни, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата и при условията на евентуалност иск чл. 220, ал.1 КТ за сумата от 260
лв. за неспазен срок на предизвестие за 8 дни, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата. Сочи се, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, възникнало от сключен безсрочен трудов договор, прекратено със
Заповед № 001/01.06.2021 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответницата Б. В. Л., подаден чрез адв. Н., с
който се изразява становище за неоснователност на исковете.
В съдебно заседание по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска по чл.
221, ал.2 КТ по размер, като е оттеглена претенцията за разликата над сумата от 591, 00 лева
до заявения първоначално размер от 650 лева, като производството е прекратено в тази част.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят
дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение.
Заплащането на подобно обезщетение винаги е сързано с прекратяване на трудовия
договор поради наложено от работодателя дисциплинарно наказание – уволнение по
1
смисъла на чл. 188, т. 3 КТ и има санкционен характер.
Предмет на доказване от ищеца по иска по чл. 221, ал. 2 КТ е съществуването на
трудово правоотношение между страните; валидно прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие по инициатива на работодателя в хипотезата по чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ; вида на трудовото правоотношение - срочно или безсрочно и срока на
предизвестието; размера на претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения трудов договор №
012/02.02.21 г., че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ответницата е заемала длъжността ******* при ищцовото дружество. Трудовият договор е
безсрочен, а срокът на предизвестието за прекратяването му е 30 дни.
На осн. чл. 155, вр. с чл. 146, ал.1, т.4 ГПК съдът обявил на страните, че му е
служебно известно и не подлежи на доказване обстоятелството, че с влязло в сила решение
от 25.03.22 г. по гр. д. № 3981/21 г. са отхвърлени предявените от Б. В. Л. срещу ответника
„Тибора” ЕООД кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността *******,
извършено със заповед № 001/.01.06.2021 г. на управителя на „Тибора“ ЕООД и за поправка
на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка в такова
по чл. 326 КТ. Това се установява и от приобщеното гр. дело.
По делото е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обосновано и компетентно изготвено. Според заключението последният
отработен месец, за който ответницата има пълен брой отработени дни е месец април 2021 г.
Брутното трудово възнаграждение за 22 работни дни е 650 лева, а среднодневното 29, 55
лева. Според него за периода от 07.05.2021г . до 06.06.2021 г., при 20 работни дни срокът на
предизвестието е 591, 00 лева. Обезщетението за неспазен срок на предизвестие от 8 работни
дни, от които 5 работни дни, за периода от 07.05.2021 г. до 06.06.2021 г. е в размер на 147, 75
лева.
Съдът намира за доказани всички материални предпоставки за уважаване на главния
иск. Същият е доказан по основание и размер. За неоснователни съдът намира
възраженията на ответника относно размера на претенцията, доколкото той се определя на
база брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец за уговорения срок на
предизвестието в договора, който в случая е 30 дни и има санкционен характер. Неотносимо
към този иск е, че реално работникът е депозирал предизвестие и дали е спазеното, защото
трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя чрез налагане на
дисциплинарно наказание уволнение.
Предвид наличието на изрично искане за това от ищеца, следва да се присъди и
законна лихва върху главницата, от предявяване на иска – 03.09.21 г. до окончателното й
изплащане.
Предвид уважаването на предявения главен иск, респективно ненастъпване на
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения евентуален иск по чл. 220,
2
ал.1 КТ същият не подлежи на разглеждане.
По разноските:
В полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените разноски за
държавна такса от 50,00 лева и депозит за вещо лице в размер на 100, 00 лева, каквито
разноски са сторени. Съдът е определил допълнително възнаграждение на вещото лице в
размер на още 100 лева, каквито до този момент не са внесени по депозитна сметка на съда,
поради което съдът следва да осъди задълженото лице да заплати тази сума на вещото лице,
като ответницата следва да бъде осъдена да я възмезди на ищеца под условие, че се
представят доказателства за реалното й извършване.
На ищеца се дължат и разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като
същото бъде намалено до минимално предвидения размер, определен съобразно в чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ в редакцията към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие – 18.05.2022 г. - бр. 68 от 31.07.2020 г., при отчитане
на чл. 2, ал.5 от Наредбата, а именно, че се дължи възнаграждение за предявени два иска,
като върху същото следва да се начисли и ДДС или възнаграждението е в размер на 720
лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. В. Л. с ЕГН **********, адрес – ************* ДА ЗАПЛАТИ на „Тибора”
ЕООД, ЕИК 20576238, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, местност
„Ралица“№ 5 на осн. чл. 221, а.2 КТ сумата в размер на 591,00 /петстотин деветдесет и
един/ лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие със заповед № 001/01.06.2021 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 03.09.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б. В. Л. с ЕГН **********, адрес – ************* ДА ЗАПЛАТИ на
„Тибора” ЕООД, ЕИК 20576238, със седалище и адрес на управление – гр. Перник,
местност „Ралица“№ 5 на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер 870,00 /осемстотин и
седемдесет/ лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Тибора” ЕООД, ЕИК 20576238, със седалище и адрес на управление –
гр. Перник, местност „Ралица“№ 5 ДА ЗАПЛАТИ на вещо лице В. М. В., с ЕГН
**********, сумата в размер 100 /сто/ лева – възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. В. Л. с ЕГН **********, адрес – ************* ДА ЗАПЛАТИ на
„Тибора” ЕООД, ЕИК 20576238, със седалище и адрес на управление – гр. Перник,
местност „Ралица“№ 5 на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер 100,00 /сто/ лева –
3
разноски за експертиза, ПОД УСЛОВИЕ ЧЕ бъдат заплатени от „Тибора” ЕООД на вещо
лице В. М. В..
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4