Р Е
Ш Е Н
И Е
№260135
гр.Пловдив, 20.11.2020г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на втори ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Милена Левашка и в присъствието на
прокурора .......... ............................., разгледа докладваното от
съдията т.д. № 69 по описа за 2020г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид
следното:
Обективно съединени искове на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и обратни
искове на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр чл.94 от ЗЕ и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от „ВАЙБЕРЛЕН СОЛАР УАН” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК
********* против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД – гр.Пловдив, ЕИК 123526430. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати сумата общо от 42401,06лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на
предявяване на исковете 27.01.2020г до окончателното изплащане на сумата,
представляваща сбор от дължими остатъци от цена на произведена от ищеца и
продадена на ответника електрическа енергия за:
месеците ноември 4073,22лв и
декември 4098,62лв 2016г,
месеците септември 3080,88лв, октомври
6406,05лв, ноември 3163,82лв и декември 3670,31лв 2017г;
месеците септември 2295,53лв, октомври
6010,30лв, ноември 2548,25лв и декември 3009,86лв 2018г и
месец септември 4044,22лв 2019г,
като претендираните суми са разлика между изкупената
електрическа енергия от ответника по цена за излишък, която той е дължал да
изкупи по по-висока преференциална цена, съгласно сключения между дружествата Договор № 988
от 30.01.2013г за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници,
както и да заплати обезщетение за забавено плащане в общ размер на 7621,89лв, както следва:
за месец ноември 2016г. - дължима сума в размер на 1262,70 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4073,22 лв. за периода от 01.01.2017г. до 21.01.2020 г.;
за месец декември 2016г. - дължима сума в размер на 1235,30 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4098,62 лв. за периода от 01.02.2017г. до 21.01.2020 г.;
за месец септември 2017г. - дължима сума в размер на 694,91 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3080,88 лв. за периода от 01.11.2017г. до 21.01.2020 г.;
за месец октомври 2017 г. - дължима сума в размер на 1391,53 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 6406,05 лв. за периода от 01.12.2017г. до 21.01.2020 г.;
за месец ноември 2017г. - дължима сума в размер на 660,02 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3163,82 лв. за периода от 01.01.2018г. до 21.01.2020 г.;
за месец декември 2017г. - дължима сума в размер на 734,06 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3670,31 лв. за периода от 01.11.2017г. до 21.01.2020 г.;
за месец септември 2018г. - дължима сума в размер на 285,03 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2295,53 лв. за периода от 01.11.2018г. до 21.01.2020 г.;
за месец октомври 2018г. дължима сума в размер на 696,19 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 6010,30 лв. за периода от 01.12.2018г. до 21.01.2020 г.;
за месец ноември 2018г. - дължима сума в размер на 273,22 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2548,25 лв. за периода от 01.01.2019г. до 21.01.2020 г.;
за месец декември 2018 г. - дължима сума в размер на 296,81 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3009,86 лв. за периода от 01.02.2019г. до 21.01.2020 г. и
за месец септември 2019г. - дължима сума в размер на 92,12 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4044,22 лв. за периода от 01.11.2018г. до 21.01.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете и
моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Предявява обратни искове против
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД – гр.София, ЕИК *********, които моли да
бъдат уважени, ако съдът уважи първоначалните искове против него. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната
на ответника и ответник по обратните искове „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“
ЕАД – гр.София моли и първоначалните и обратните искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски като ответник по обратните искове.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Между
страните по първоначалните искове не се спори, че са сключили Договор №
988 от 30.01.2013г (Договора) за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяеми източници, чрез енергиен обект фотоволтаична
електрическа централа „Вайберлен Солар Уан-5 - Дуванлии“, находяща се в
землището на с.Дуванлии, Община Калояново. По силата на Договора ищецът е произвеждал
енергия от възобновяеми източници, която ответникът е изкупувал и заплащал по
преференциални цени на ищеца, определени с решение на ДКЕВР - конкретно с
Решение № СП – 1 от 31.07.2015г, от което спрямо ищеца е приложима т.2.14, Комисията е установила нетно
специфично производство (НСП) на електрическата енергия до 1 188kWh на годишна база, за което се
определя преференциална цена от 567,41лв за МWh без ДДС за електрически централи
с фотоволтаични модули над 30kW до 200kW. В съответствие с това решение ответникът е изкупувал произведената
ел. енергия до 1 188kWh на преференциална цена, а над 1 188kWh – на по-ниска цена. Ищецът
посочва, че Решение № СП – 1 от 31.07.2015г е отменено от ВАС при обжалване,
като отмяната има обратно действие, т.е. счита се, че решението не е
съществувало, в който смисъл се позовава на съдебна практика и следователно
ответникът му дължи заплащане по преференциалната цена за цялото количество
произведена през година ел. енергия, а не само за установеното нетно специфично
производство - претендира разликата от заплатената му по-ниска цена до
преференциалната цена за исковия период, както следва: 2016г – м. ноември 4073,22лв и м. декември 4098,62лв; 2017г – м. септември 3080,88лв, м. октомври 6406,05лв, м. ноември 3163,82лв и
м. декември 3670,31лв;
2018г – м. септември 2295,53лв, м. октомври
6010,30лв, м. ноември 2548,25лв и м. декември 3009,86лв; 2019г - м. септември 4044,22лв. Претендира и обезщетение за забавено плащане на главниците в
размер на 7621,89лв за съответните периоди.
Към настоящото производство е присъединено за съвместно разглеждане
образуваното между същите страни предходно т.д.№ 974/2019г по описа на ПОС,
прекратено по подсъдност и изпратено за разглеждане от ПРС, образувано като
гр.д.№ 20588/2019г, XXII състав, чиито предмет е идентичен с част от претенциите
по настоящото дело.
С подадения по делото отговор ответникът
не е оспорил отмяната на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г на ДКЕВР, в частта по
т.2.14, с влязло в сила съдебно решение на ВАС, но е посочил, че с прието
последващо Решение № СП – 2 от 06.03.2019г на КЕВР, считано от 31.07.2015г е определено НСП, същото,
каквото е било прието за ищеца и с предходната т.2.14 от Решение № СП – 1 от
31.07.2015г - 1 188kWh НСП, изкупувано по преференциална цена от от 567,41лв за МWh без ДДС. Приеманите от КЕВР решения имат предварително
изпълнение и поради това той е на становище, че не се дължи цена, над тази,
която вече е заплатил.
На второ място посочва, че процесният договор е
действал между страните само за определени периоди от време - периода 01.11 – 31.12. 2016г, периода 01 - 14.09.2017г,
периода 01 - 20.09.2018г и периода 01 - 11.09.2019г, което време за яснота
ответникът определя като „първи период“. През останалото време от исковия
период, определено от ответника като „втори период“, той счита, че не дължи
плащане на цена на произведената от ищеца ел. енергия, тъй като не я е
изкупувал, а ищецът я е продавал на трети лица – търговци на електрическа енергия,
съгласно дадената му за това възможност от чл.31 ал.12 от ЗЕВИ на цени по
свободно договаряне. За този втори период ищецът не е бил член на балансиращата
група на ответника и не му е продавал произвежданата ел. енергия, а на
основание чл.100 ал.1 от ЗЕ я е продавал на други лица – търговци на
електрическа енергия по свой собствен избор – „EVN Трейдинг Саут Йист
Юръп“ ЕАД и „Eнерджи МТ“ ЕАД.
По отношение на претенциите за
2016г е направил и възражение за неоснователност, поради изтекла кратка погасителна
давност, приложима към периодичните плащания.
На следващо място ответникът не
оспорва, че цената, на която е изкупувал
произведената от ищеца ел. енергия през „първия период“, е по преференциални
цени до НСП, а след достигането му - по цена за излишък, както ищецът е посочил
в справката за вземанията към исковата молба. Посочва, че този начин на
формиране на цената е на основание въведеното понятие НСП със ЗИД на ЗЕВИ – ДВ
бр.56 от 24.07.2015г (преди изменението се е използвал терминът „средногодишна
продължителност на работа“), поради което НСП се прилага за обекта на ищеца
дори и след отмяна на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г, още повече, че е налице
последващо Решение № СП – 2, с което се уреждат отношенията със задна дата,
считано от 31.07.2015г и то подлежи на предварително изпълнение, без да е
допустимо спирането му. Ответникът продължава, че дори НСП да не е била
определена с нарочно решение на КЕВР, същото подлежи на математическо
изчисление и в този смисъл се позовава на възприетото от съда в Решение № 111
от 30.03.2016 по в.т.д.№ 582/2015г по описа на АС – Пловдив, който във
въззивното производство служебно е назначил техническа експертиза за определяне
на средногодишното производство, чиито стойности са определяли изкупуваните
количества произведена ел. енергия по преференциални цени и по цени за излишък
за периода 01.01.2014г – 24.07.2015г, предхождащ измененията със ЗИД на ЗЕВИ с ДВ бр.56/2015г.
В допълнителната искова молба ищецът е изложил
подробни оплаквания по отношение на приетото от КЕВР Решение № СП – 2 от
06.03.2019г, като го счита за нищожен административен акт, поради издаването му
в нарушение на изричното правило на чл.177, ал.2 от АПК, както и в рамките на
недопустимо производство по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК и поради това не
е породил правно действие. Посочва, че той е обжалвал Решение № СП – 2 пред АС
– София – град, но тъй като същото представлява нищожен административен акт,
иска от съда, в настоящото производство, да упражни инцидентен съдебен контрол
за нищожността му.
Застъпеното становището на ищеца
е, че с отмяна от съда на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г на КЕВР, с обратна
сила е отпадало основанието, на което ответникът е заплащал преференциална цена
само за определеното в решението НСП. Възразява
НСП да може да се определя от всеки и счита, че това е само от
компетентността на КЕВР, който се произнася с решение, и се позовава на чл.31
ал.5 от ЗЕВИ и пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. При липса на валидно решение на КЕВР
за НСП, цялото количество произведена електроенергия подлежи на изкупуване по
преференциалните цени, както е било в отношенията между страните до приемане на
отмененото решение от 2015г и се
позовава на процесния Договор.
Ищецът възразява по извършеното
от ответника разграничение на два периода на претенцията за заплащане на цена
като счита, че и за посочения от ответника „втори период“ Договорът помежду им
е действал, респ. ответникът му дължи заплащане на преференциална цена за изкупената
електрическа енергия.
С допълнителния отговор ответникът не е оспорил,
че ищецът е подал жалба против Решение № СП – 2, което е обект на пряк съдебен
контрол от страна на административния съд, който е компетентен да се произнесе
и поради това е възразил по извършването в настоящото производство на
инцидентен косвен контрол за валидността му. Заявил е, че поддържа вече
направеното възражение по отношение на т.н. втори период, в който процесният
Договор не действа между страните, респ. не възниква задължение за ответника да
заплаща произведената от ищеца ел. енергия, изкупувана от трети лица.
С подадения по делото отговор от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД – гр.Пловдив, по настоящото дело и по разглеждането
дело пред ПРС, присъединено към настоящото, е поискано конституирането на трето
лице помагач на негова страна – НЕК – София и против него е предявен обратен иск:
за сумата общо от 9806,22лв с
ДДС, ведно със законната лихва, начиная от 14.05.2020г до окончателното
изплащане на сумата, представляваща сбор от неплатена цена на продадена ел.
енергия за периода 01 – 30.11.2016г и 01 – 31.12.2016г и сумата общо от 2693,40лв, ведно със законната лихва, начиная
от 14.05.2020г до окончателното изплащане на сумата, представляваща неустойка
за забавено плащане за съответните периоди на главниците за дължима цена.
за сумата общо от 2776,29лв с
ДДС, ведно със законната лихва, начиная от 03.02.2020г до окончателното
изплащане на сумата, представляваща сбор от неплатена цена на продадена ел.
енергия за периода 12 – 15.09.2017г, 20 – 21.09.2018г, 06 – 12.09.2019г и
сумата общо от 224,97лв, ведно със
законната лихва, начиная от 03.02.2020г до окончателното изплащане на сумата,
представляваща неустойка за забавено плащане за съответните периоди на
главниците за дължима цена, като всички суми са дължими на основание сключен
между дружествата Договор № 16ИЕ – КС94ЗЕ01 от 01.11.2016г за продажба на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници и централи с
комбиниран цикъл на производство.
На основание чл.94 от ЗЕ, въз основа на която
разпоредба е сключен и цитираният Договор, „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД продава на „НЕК“ ЕАД цялото количество електрическа
енергията, която е изкупило от производителите ѝ от възобновяеми
източници, на цената, на която я изкупува. Така, вече изкупената от ищеца по обратния
иск енергия за т. нар. „първи период“ по цени на излишък е продадена по същите
тези цени на „НЕК“ ЕАД, но ако съдът уважи исковете против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД за дължима цена в по–висок размер, то на свой ред
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД претендира тази разлика от своя
купувач - „НЕК“ ЕАД - София.
За заплащането на тази разлика твърди, че „НЕК“
ЕАД е забава, считано от падежа на всяка издадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"ЕАД фактура за платена цена от „НЕК“ ЕАД, поради което
на основание чл. 11 от сключения между тях Договор претендира неустойка за
периода от съответния падеж на всяка фактура до датата на предявяване на
обратните искове.
С подадения по делото отговор „НЕК“ ЕАД е заявила,
че исковете против нея са неоснователни, тъй като и обуславящите ги първоначални искове на „ВАЙБЕРЛЕН
СОЛАР УАН”
ЕООД са неоснователни, като противоречащи на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
24.07.2015г. Според него преференциалната цена в конкретния случай от 567,41лв
за МWh
без ДДС е определена в т.2.14 на Решение № Ц – 18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР.
Разпоредбата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ е в сила от 24.07.2015г. и цели ограничаване
на количествата ел. енергия, които се изкупуват по преференциални цени, до
размера на нетното специфично производство, чиято легална дефиниция е в §1,
т.29 от ДР на ЗЕВИ. Ако се възприемане на тезата на ищеца, че произведената ел.
енергия над НСП се заплаща по преференциална цена, то ще се даде възможност на
производителя да генерира допълнителни приходи и възвращаемост в повече от
приходите, необходими за покриване на разходите му, включително и
инвестиционните, и от нормата на възвръщаемост, които са послужили за
определяне на преференциалната цена и в този именно смисъл са и мотивите към
проекта на ЗИД на ЗЕ от 07.07.2015г. Ето защо отмяната на т.2.14 на Решение №
СП – 1 от 31.07.2015г няма да има за последица отпадане на НСП, защото обектът
на ищеца не попада в изчерпателно посочените изключения на чл.31, ал.5, т.1,
предл. второ от ЗЕВИ – това е ограничителна правна норма и тя не може да се
тълкува разширително, а аргументите на първоначалния ищец „ВАЙБЕРЛЕН
СОЛАР УАН”
ЕООД в обратния смисъл намира за неоснователни.
На следващо място посочва, че с прието последващо
решение от КЕВР Решение № СЦ – 2 от
06.03.2019г, отношенията по определяне на НСП и на преференциалните цени са
уредени със задна дата и то по същия начин, по което са регулирани с решението
от 2015г, т.е. не е настъпила промяна, която да води до промяна във вече
приключилите отношения между страните по първоначалния иск, респ. между него и
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД. Дори да се приеме, че са налице
дължими от него суми, то тъй като те не са изискуеми е неоснователен искът за
неустойка, поради забавеното им плащане.
Ответникът по обратния иск „НЕК“ ЕАД също застъпва
становището, че след като за част от исковите периоди, т.нар. „втори период“, „ВАЙБЕРЛЕН
СОЛАР УАН”
ЕООД е продавал, произведената над НСП ел. енергия, на свободния пазар, на
други търговци по пазарни цени, а не на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
ЕАД, то договорът между последните две дружества не е действал, респ. „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД не е изкупувало енергия и поради това няма
задължения да я заплаща нито на преференциални цени, нито на цена за излишък.
На следващо място също е заявил, че поддържа
тезата на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, че решенията на КЕВР
представляват административни актове и проверката за тяхната допустимост и
законосъобразност се извършва по реда на АПК - от съответния административния
съд. Това изключва възможността на настоящия граждански съд да извършва
инцидентен контрол по реда на чл.17, ал.1 от ГПК. Възразява, че актът на КЕВР е
нищожен, тъй като предвижда прилагането му с обратна сила, тъй като понятието
НСП е въведено със Закон, прилага се от 31.07.2015г, а КЕВР определя единствено
неговите стойности, като се съобразява със законово определения начален срок в
ЗЕ за НСП. Поддържа тезата на ответника по първоначалните искове, че отмяна на
решение на КЕВР няма за последица възникване на задължение за изкупуване на
цялата произведена енергия по
преференциални цени.
Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение по обратните искове.
Съдът намира, че между страните
не се спори по отношение на сключения между тях Договор № 988 от 30.01.2013г (Договора) за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, в чийто чл.1 е очертан предмета
му, а именно: ищецът като продавач произвежда електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез енергиен
обект ФЕЦ „Вайберлен Солар Уан-5 - Дуванлии“,
а ответникът ЕВН като купувач изкупува количеството произведена и доставена от
ищеца-продавач активна електрическа енергия от възобновяеми източници, с
изключение на количествата, които ищецът ползва за собствени нужди, по свой
избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои собствени
клонове, предприятия и обекти (нетна активна енергия) или продава по свободно
договорени цени по реда на Глава Девета, Раздел VII от Закона за енергетиката и/или
на балансиращия пазар. Конкретно Раздел VII е озаглавен „Сделки при свободно договорени цени” и в чл.100,
ал.1 от него е посочено, че сделки с електрическа енергия по
свободно договорени цени могат да сключват производителите, включително производителите
на енергия от възобновяеми източници за количествата по чл. 31, ал. 5, т.
2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, търговците на електрическа
енергия, доставчиците от последна инстанция, операторът на борсовия пазар на
електрическа енергия, координатори на балансиращи групи, крайните клиенти и
операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за
компенсиране на технологичните разходи по пренос, съответно по разпределение.
След това в чл.5, ал.1 от
Договора е предвидено, че ЕВН като купувач заплаща изкупената електрическа
енергия от ищеца по определена от ДКЕВР (сега с наименование КЕВР)
преференциална цена, действаща в конкретния случай и съобразно приложимото
законодателство. Няма спор по делото, че префепенциалната цена за енергийния
обект на ищеца е определена в т.14 на Решение № Ц – 18 от 20.06.2011г на КЕВР. От коментираните две договорени клаузи между
страните следва първо, че ответникът има задължение да изкупува произведената
от ищеца активна ел. енергия и то на фиксирана, преференциална цена, която се
определя конкретно за случая от трето за договора лице – КЕВР и второ, че
ищецът разполага с възможността да продава произведената от него ел. енергия по
свободно договорени цени на трети лица. Тази възможност за ищеца предполага и
води до извода, че вероятно ЕВН няма да е задължен да изкупува цялото
количество произведена от ответника ел. енергия и да заплаща преференциална
цена, защото, ако за него съществуваше това задължение на ищеца нямаше да му се
налага да търси и продава на свободно договорена цена, вместо на преферениална,
от самото наименовение на която се разбира, че тя е по-благоприятна, по-висока.
По-високият ѝ размер се установява и от приложената в табличен вид
справка към приетата по делото комплексна експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът я възприема изцяло, от която е видно на каква цена ищецът е
продавал ел. енергия на ответника и на каква цена – на трети лица, последната е
в пъти по-ниска.
Конкретно за исковия период,
Законодателят, с обнародваното в ДВ, бр.56 от 2015г, изменение на чл.31 ал.5, т.1 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г, е приел, че
на преференциална цена ще се изкупуват
произведените количества електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство (НСП) на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР и в т.2 от посочената разпоредба
е е посочил, че по цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.1,
като между страните няма спор, че процесният енергиен обект не попада в уредените изключения за приложимост по чл.31 от ЗЕВИ. Коментираното
изменение на ЗЕВИ действа между страните от приемането му и за в бъдеще на
основание клаузата на чл.30 Договора без да е необходимо подписването на допълнително
споразумение между тях, а възраженията направени от ищеца в обратния смисъл в
представената писмена защита са неоснователни. Както съдът вече се произнесе по
исканото от ищеца в проведеното открито съдебно заседание спиране на делото,
поради преюдициалност на съдебния спор по законосъобразността на Решение № СЦ –
2 от 06.03.2019г на КЕВР, последното подлежи на предварително изпълнение
съгласно изричната разпоредба на чл.13, ал.9 от Закона за енергетиката и
искането за спиране на изпълнението му е недопустимо. Ето защо за ищеца е
налице едновременно и влязла в сила промяна на нормативен акт и действащо Решение
№ СЦ – 2, които преуреждат отношения им с ответника по повод сключения между
тях Договор.
Между страните няма спор, че до достигане
на НСП от ищеца ответникът е изкупувал произведената ел.енергия по
преференциална цена, а след това по цена за излишък, а размерът на НСП е бил
определен по т.2.14 от Решение № СП – 1 от 31.07.2015г на КЕВР. Становището на
ищеца е, че т.2.14 от Решение № СП – 1 от 31.07.2015г е била отменена с влязло
в сила решение на ВАС, поради което за целия исков период не е бил налице акт,
определящ НСП и следователно ответникът дължи изкупуване на ел.енергията по
преференциална цена на цялото, произведено от ищеца количество за исковия
период.
Тук е и първото направено от
ответника ЕВН възражение по спора, като посочва, че ищецът е продавал не само
на него произвежданата електрическа енергия, поради което за периодите, част от
исковия период, за които ищецът е продавал на трети лица – търговци на
електрическа енергия, съгласно дадената му за това възможност от чл.31, ал.12
от ЗЕВИ, Договорът между тях не е действал.
Съдът намира това възражение за
основателно като съответстващо на чл.1 от Договора, в който страните са се
съгласили, че ЕВН изкупува електрическата енергия, произведена от ищеца, с
изключение на тази, която ищецът по свой избор продава на свободни цени, т.е.
задължението за заплащането ѝ ще е за третото лице, което я е купило.
Следователно ищецът избира на кого да продава и в зависимост от неговия избор
ще е обвързан или от клаузите на процесния Договор или клаузите на договора,
който е избрал да сключи с третото лице – търговец на ел. енергия, но за ищеца
не съществува възможността една и съща произведена от него ел. енергия да я
продава едновременно на две лица по два различни договора. От т.А.4 от приетата
по делото комплексна експертиза се установява, че за част от исковия период
ищецът е продавал ел. енергия и на трети лица – „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ
ЮРЪП” ЕАД и „ЕНЕРДЖИ МТ”
ЕАД, като в експертизата са посочени и конкретните периоди за всяко от
двете дружества по години. За тези именно периоди съдът приема, че процесният
Договор не е действал между страните, следователно от него за ответника не
възникват задължения и претенциите на ищеца в обратния смисъл са неоснователни.
По отношение на останалата част
от исковия период, в която ответникът е изкупувал произведената от ищеца ел.
енергия, от комплексната експертиза се установява, че ответникът е изкупувал
ел. енерегия от ищеца и до достигане от ищеца на НСП и му я е заплащал по
преференциална цена, както е купувал ел. енергия и след достигане от ищеца на
НСП и му я е заплащал по цена за излишът – последното е по оцветените в жълто
периоди по изготвените към експертизата таблици по години № 1, № 2, № 3 и № 4 към т.А.1. Именно за
последедните периоди съдът намира, че е
от значение и следва да се произнесе по възражението на ищеца, че след като е
липсвал определен размер на НСП, поради отмяната на Решение № СП – 1 от
31.07.2015г на КЕВР, ответникът е бил длъжен да заплати преференциална цена за
цялото изкупено от него количество електрическа енергия, но за част от
количеството е заплатил по-ниска цена, а именно цена за излишък. С исковата си
молба ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му доплати разликата между
двете цени, която според него му се дължи.
Няма спор, че Решение
№ СП – 1 от 31.07.2015г на КЕВР е отменено с влязло в сила съдебно решение на
ВАС и съгласно съдебната практика, последиците от отмяната му са за целия
период назад на действието му, но от КЕВР, след като са
разгледани фактите и обстоятелствата във връзка с Решение
№ 4937 от 20.07.2017г на Административен съд
София-град по адм. дело № 3247 по описа за 2016г, оставено в сила с Решение №
14886 от 03.12.2018г на Върховния административен съд по адм. дело № 10757 по
описа за 2017г, е
прието последващо Решение № СЦ – 2 от 06.03.2019г, общодостъпно на електронната
страница на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015г, НСП на електрическа енергия, идентично с това по
Решение № СП-1 от 31.07.2015г. Решението от 2019г е обжалвано
пред съда, но въпреки това то произвежда действие между страните и регулира отношенията им, тъй като подаването
на жалба не спира изпълнението му съгласно чл.13, ал. 9 от ЗЕ - решенията на комисията могат да бъдат обжалвани относно тяхната
законосъобразност пред АС - град София в 14-дневен срок от съобщаването им, но
обжалването не спира изпълнението им и искането за спиране изпълнението на оспорено
по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се
налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за
отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи, каквато
не е хипотезата по спора.
От установеното съдът намира, че за целия период на
действие на Договора между страните е налице регулация на КЕВР за НСП на
произвежданата от ищеца електрическа енергия и е ирелевантно за спора
въведеното по делото възражение дали може НСП да се определя по математически път и без решение
на КЕВР и това какво правно значение има, поради което съдът поначало не дължи
произнасяне, но посочва, че на първо място извършеното от приетата експертиза
математическо изчисление на НСП е различно като стойност от възприетото от КЕВР
и на второ място – Законодателят изрично е вменил задължение за КЕВР да
определи със свой акт НСП, поради неговият акт не може по аналогия или по
заместване или по друга използвана правна техника да бъде заменен, ако липсва. При
това положение, ответникът ЕВН, на
основание чл.31 ал.5,
т.1 от ЗЕВИ и чл.1 от Договора,
има задължението да изкупува от ищеца произведената от него ел. енергия
до НСП и да му я заплаща по преференциална цена, а ако ищецът му продаде
произведена ел. енергия над НСП ответникът я изкупува, но му я заплаща по цена
за излишък на основание чл.31 ал.5, т.2 от ЗЕВИ. Коментираната правна норма съдът намира за
императивна, поради което изключва свободата на договаряне и прилагане и за
двете страни по договора.
По всичко коментирано съдът
намира за неоснователна претенцията на ищеца, че ответинкът му дължи заплащане
на преференциална цена и за количествата изкупена от ответника ел. енергия,
която е била произведена от ищеца над НСП. За произведената над НСП ел. енергия,
ако бъде закупена от ответника той дължи заплащането ѝ по цена за
излишък, което е изпълнено и искът следва да бъде отхвърлен. Без значение за
изводите на съда са обстоятелствата, изследвани от ищеца в писмената му защита,
че отвеникът го е насочвал да продава произведената ел. енергия над НСП на
свързано с ответника дружество - „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП” ЕАД, защото
което и да е дружеството, изкупувало ел. енергия над НСП, дължимата цена за
това количество не е преференциалната цена. При неоснователност на главния иск,
недоказан по основание е и предявеният акцесорен иск за обезщетение за забавено
плащане, който също следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърляне на
първоначалните искове съдът не дължи произнасяне по предявените обратни искове.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
извършените от него в производството съдебни разноски, за които е представил
списък и са в общ размер на 1000лв – платено възнаграждение за компексната
експертиза и за юрк. възнаграждение, дължими от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВАЙБЕРЛЕН СОЛАР
УАН” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* обективно съединени искове да бъде осъдено „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД – гр.Пловдив, ЕИК 123526430 да му заплати сумата общо от 42401,06лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на
предявяване на исковете 27.01.2020г до окончателното изплащане на сумата,
представляваща сбор от дължими остатъци от цена на произведена от „ВАЙБЕРЛЕН СОЛАР УАН” ЕООД и продадена на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД електрическа енергия за месеците:
ноември 4073,22лв и декември
4098,62лв 2016г,
септември 3080,88лв, октомври
6406,05лв, ноември 3163,82лв и декември 3670,31лв 2017г;
септември 2295,53лв, октомври
6010,30лв, ноември 2548,25лв и декември 3009,86лв 2018г и
септември 4044,22лв 2019г,
като претендираните суми са разлика между изкупената
електрическа енергия от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД по цена за
излишък, която той е дължал да изкупи по по-висока преференциална цена,
съгласно сключения между дружествата Договор № 988 от 30.01.2013г за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми източници, както и да заплати обезщетение
за забавено плащане в общ размер на 7621,89лв, както
следва:
за месец ноември 2016г. - дължима
сума в размер на 1262,70 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 4073,22 лв. за периода от 01.01.2017г. до 21.01.2020 г.;
за месец декември 2016г. - дължима сума в размер на 1235,30 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4098,62 лв. за периода от 01.02.2017г. до 21.01.2020 г.;
за месец септември 2017г. - дължима сума в размер на 694,91 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3080,88 лв. за периода от 01.11.2017г. до 21.01.2020 г.;
за месец октомври 2017 г. - дължима сума в размер на 1391,53 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 6406,05 лв. за периода от 01.12.2017г. до 21.01.2020 г.;
за месец ноември 2017г. - дължима сума в размер на 660,02 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3163,82 лв. за периода от 01.01.2018г. до 21.01.2020 г.;
за месец декември 2017г. - дължима сума в размер на 734,06 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3670,31 лв. за периода от 01.11.2017г. до 21.01.2020 г.;
за месец септември 2018г. - дължима сума в размер на 285,03 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2295,53 лв. за периода от 01.11.2018г. до 21.01.2020 г.;
за месец октомври 2018г. дължима сума в размер на 696,19 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 6010,30 лв. за периода от 01.12.2018г. до 21.01.2020 г.;
за месец ноември 2018г. - дължима сума в размер на 273,22 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2548,25 лв. за периода от 01.01.2019г. до 21.01.2020 г.;
за месец декември 2018 г. - дължима сума в размер на 296,81 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3009,86 лв. за периода от 01.02.2019г. до 21.01.2020 г. и
за месец септември 2019г. - дължима сума в размер на 92,12 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4044,22 лв. за периода от 01.11.2018г. до 21.01.2020 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ВАЙБЕРЛЕН СОЛАР
УАН” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД
– гр.Пловдив, ЕИК 123526430
сумата от 1000лв за извършени
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД –
гр.София, ЕИК ********* на страната на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД –
гр.Пловдив, ЕИК 123526430.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: