Р Е
Ш Е Н
И Е
10.10.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 201 2 0 2 2 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на четиринадесети септември 2 0 2 2 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: Ирена Симеонова и с участието на
Прокурора: Михаил Крушовски
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Н.А.Х. Д. № 194/2022 г. по описа на КнАС за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Т.– Б.Д.“ АД, представлявано от ИД – Л. С., чрез процесуалния си представител юр. В. Г., обжалва Решение № 120/25.05.2022 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 1251 по описа на същия съд за 2021 г.
Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на ДРС е неправилно поради необоснованост, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което се моли да бъде отменено изцяло. Изрично е посочено, че е нарушен чл. 18 от ЗАНН.
Касаторът се представлява по делото от юр. Гиздова, която поддържа жалбата и всички констатации по нея.
Ответникът по касационната жалба не се представлява по делото.
Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,
поради което жалбата е допустима.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение № 120 на ДРС по Н.А.Х.Д № 1251 по описа на същия съд за 2021 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 267/04.11.2021 г. на Директора на РИОСВ – София, с което на основание чл. 164 ал. 1 чл. 53 от ЗАНН, на „Т.– Б.Д.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *****, представлявано от изпълнителния директор Л. С., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 20 000 лв., за нарушение на чл. 123в т. 2 от Закона за опазване на околната среда.
Потвърденото от ДРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 113/14.06.2021 г. срещу „Т.– Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***.
При извършена проверка на площадката на електроцентралата на 17.03.2021 г. е констатирано, че „Т.– Б.Д.“ ЕАД, в качеството си на оператор на Горивна инсталация за производство на електроенергия, в Точка на пробовземане – Пункт № 2 – изход стоманобетонен канал след разпределителната шахта на площадката за утаяване на отпадъчни води на територията на ППС „Черно езеро“, преди заустване в река Разметаница, не е изпълнило задължението си по Условие 10.1.2.1 от Комплексно разрешително /КР/ № 45-Н4/2019 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, а именно: „ да зауства смесен поток отпадъчни води /производствени, охлаждащи, битово – фекални и дъждовни/ във водоприемника на р. Разметаница при спазване нва индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, посочени в Таблица 10.1.2.1. в КР № 45-Н4/2019 г., валидни и действащи след писмено потвърждение от РИОСВ на изпълнението на Условие 2.1 от КР..
При извършената на 17.03.2021 г проверка на място от служители на РИОСВ – София и ИАОС е проведен емисионен контрол върху състоянието на заустваните отпадъчни води от територията на площадката на топлоцентралата във водоприемника – р. Разметаница. При проверката са взети водни проби, отразени в Протокол за проверка № ПК-13/17.03.2021 г. на РИОСВ – София и Протокол за вземане на извадка от води № 446/17.03.2021 г. на ИАОС. Резултатите от физико – химичния анализ на пробите са отразени в Протокол от изпитване № 01—0636/14.04.2021 Г. НА гд „Лабораторно – аналитична дейност“ към ИАОС, получен в РИОСВ – София с писмо вх. № 8290/20.04.2021 г. Стойностите показват превишение на определените в горецитираното КР индивидуални емисионни ограничения в Пункт № 2 по следните показатели:
. Неразтворени вещества: резултат от изпитване – 360 mg/dm3 38, при ИЕО – 50mg dm3;
. Желязо /общо/ резултат от изпитване – 7mg dm 1, при ИЕО – 1mg/ dm.
Превишението е отчетено при анализ на водната проба взета в Пункт № 2 – изход стоманобетонен канал след разпределителната шахта на площадката за утаяване на отпадъчни води на територията на ППС „Черно езеро“, с географски координати № 42 16 48.97836 и Е 23 02 27.61961..
Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 17.03.2021 г., което се удостоверява с горецитираните протоколи. Издаден е АУАН № 113/14.06.2021 г. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 123в т. 2 от Закона за опазване на околната среда /ДВ, бр. 91/2002 г., във вр. с чл. 164 ал. 1 от ЗООС/. Актът е връчен срещу подпис на 15.09.2021 г. на ИД Любомир Спасов. Срещу същия не е подадено възражение. Въз основа на АУАН е издадено НП 267/04.11.2021 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на „Т.– Б.Д.“ АД е наложена “имуществена санкция” в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл. 123в т. 2 от Закона за опазване на околната среда, на основание чл. 164 ал. 1 във вр. с чл. 53 от ЗАНН.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е потвърдил НП. Приел е, че АНО правилно и основателно е ангажирал безвиновната отговорност на дружеството като ЮЛ.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 218 ал. 2 от АПК, не се констатират основания за нищожност и недопустимост на решението, като правните изводи на районния съд са в съответствие с доказателствения материал по делото и с приложимите процесуално и материалноправни разпоредби.
Касационният съд счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до опорочаване на производството.
Административнонаказателното производство е строго формално и предвид това изброените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити са задължителна част от съдържанието на издаваните акт и наказателно постановление, като наличието им е предпоставка за законосъобразност, а съответно съответствието им – основание за отмяна на НП само на това процесуално основание.
Касационният съд счита за правилен извода на въззивния съд, относно спазването на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираното нарушение е под формата на действие, изразяващо се в нарушение на Условие 10.1.2.1 от Комплексно разрешително № 45-Н4/2019 г. на МОСВ, което е продължило да датата на проверката, като в АУАН и НП изрично е посочен и времевия период на действието – 17 март 2021 г. /денят на извършената проверка/. В случая този елемент е визиран ясно и подробно в АУАН и НП. Всички констатации на проверяващите са материализирани и в представените Протокол за проверка № ПК-13/17.03.2021 г. на РИОСВ – София и Протокол за вземане на извадка от води № 446/17.03.2021 г. на ИАОС, както и Протокол от изпитване № 01-0636/14.04.2021 г. на ГД „Лабораторно – аналитична дейност“ към ИАОС. Така описаните в тях нарушения отговарят на установеното от съда за извършеното от наказаното длужество.
Правилно описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 123в. т. 2 от ЗООС. Посочената като нарушена правна норма на чл. 123в т. 2 от ЗООС въвежда правилото, че за неизпълнение на условията в комплексното разрешително се налага и съответната имуществена санкция. Така очертаното нарушение е формално и съставът му е реализиран със самия факт на неизпълнението на условията в комплексното разрешително.
В конкретният случай извършването на нарушението е установено по несъмнен начин, тъй като при извършената проверка е констатирано, че е нарушено Условие 10.1.2.1 от разрешителното /да зауства смесен поток отпадъчни води/ и този факт на практика не се оспорва от жалбоподателя. Факта на нарушението се потвърждава и от показанията в качеството на свидетел на актосъставителя Х. и св. К. Правилно е определен и субекта на административно – наказателна отговорност, а именно „Т.– Б.Д.“ ЕАД.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл. 164 ал. 1, във вр. с чл. 123в т. 2 от ЗООС, административният орган е наложил на дружеството “имуществена санкция” в размер на 20000 лв. Съгласно посочения текст, към датата на извършване на нарушението, наказва се с имуществена санкция в размер от 10000 до 500000 лв. за неизпълнение на изискванията на чл. 123в т. 2, оператора на инсталацията – ЮЛ или ЕТ. В конкретният случай на „Т.– Б.Д.“ ЕАД е наложен размер над минималния предвиден за това нарушение, поради това, че за същото нарушение на дружеството са налагани и други наказания, за които НП са влезли в сила, с което съдът намира, че наказанието е съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, както и обстоятелството, че нарушението е извършено за пореден път.
Касационният състав счита, че не са налице и предпоставките за приложението на чл. 18 от ЗАНН.
Предвид горните констатации, изградени въз основа на обективен и пълен анализ на доказателствения материал, касационният съд счита наказателното постановление за законосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, съответно решението на ДРС за потвърждаването му е правилно и законосъобразно и касационният съд ще го остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 220 от 22.02.2022 г. на ДРС по Н.А.Х.Д . № 1251 по описа на същия съд за 2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: