№ 13630
гр. С, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110111451 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация С” ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника И. С. Н., ЕГН **********,
че дължи на ищеца следните суми: сумата от 2938,20 лв. главница за топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 23.08.2021 г., лихва за забава в размер на 683,65 лева за периода от 15.09.2018
г. до 05.08.2021 г., сумата от 30,20 лв. главница за дялово разпределение за периода от
м.07.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението –
23.08.2021 г., както и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на
7,58 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 05.08.2021 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48565/2021 г. по описа на
СРС, 36 състав.
Ищецът „Топлофикация С” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който е доставена енергията. Претендира присъждане на разноски в исковото
и заповедното производства.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответника И. С. Н. не е подал писмен отговор на исковата
молба. В заповедното производство е подадено от последния възражение по чл. 410 ГПК с
твърдение, че сумите са погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната България” ООД заема
становище за основателност на подадените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 48565/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че на е издадена заповед, в която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца
сумата от 2938,20 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 23.08.2021 г., лихва за
забава в размер на 683,65 лева за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г., сумата от 30,20
лв. главница за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението – 23.08.2021 г., както и лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,58 лв. за периода от 31.08.2018 г.
до 05.08.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 48565/2021 г. по описа на СРС, 36 състав. Заповедта е връчена на
длъжника, който в срок е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение
на дадени от съда указания по чл.415, т.2 ГПК, ищецът е предявил настоящия иск.
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с правно
основание вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи суми за ползвана топлинна енергия, за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 49963/2021 г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
2
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните
факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че ответникът
е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С, жк. „О. 1“, бл. вх., ет., ап и че в
процесния имот е доставена ТЕ в твърдяното от ищеца количество, за което е издал фактури
в претендирания размер. Спорно между страните е само дали претендираното вземане е
погасено по давност.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С“ ЕАД на клиенти в град С,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им
приемане. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент №
2о, находящ се в в гр. С, жк. „О. 1“, бл. вх., ет..
Ответникът не оспорва факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, поради което с доклада по делото е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през исковия период ищецът е доставил до
процесния имот топлинна енергия с необходимото количество и качество, както и
правилното отчитане и фактуриране на задълженията. Ето защо съдът намира, че за
ответника е възникнало задължение за цената на доставената през исковия период в имота
топлинна енергия на стойност 2938,20 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
По възражението за погасяване по давност на вземането съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за
всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за
тяхното заплащане.
В случая до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 23.08.2021 г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за
периода от м. 05.2017 г. до м. 06.2018 г. включително, тъй като срокът за заплащане на
месечното задължение за м. 07.2018 г. е бил до 15.09.2018 г. включително, респ.
погасителната давност за това вземане е прекъсната с подаването на заявлението.
Размера на месечните задължения, попадащи в процесната част от отоплителен сезон
м.07.2018 г. – м.04.2019 г., за които не е изтекла погасителната давност, съдът определи по
реда на чл. 162 ГПК /при съобразяване на изравнителната сметка за целия отоплителен
сезон, броя месеци от този сезон, които не са включени в исковия период, и броя месеци от
този сезон, за които давността е изтекла/ и приема, че възлиза на сумата от 1270 лв.
Следователно дължимата от ответницата сума за непогасената част от исковия период
възлиза на 1270 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на обсъжданата главница, поради което
3
този иск следва да бъде уважен за сумата от 1270,00 лв за периода от м. 07.2018 г. до м.
04.2019 г., като върху посочената сума тя дължи и законната лихва, считано от 23.08.2021 г.
до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер и за останалата част от
периода искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответника топлинна енергия през исковия период, както и забава в плащането й предвид
липсата на извършени плащания. Ето защо искът за мораторна лихва върху тази главница е
доказан по основание. Началото на забавата е 15.09.2018 г. за изравнителната сметка за
периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2018 г., 15.09.2019 г. за изравнителната сметка за периода
от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
05.08.2021 г. върху непогасената по давност главница, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от 372,53 лева.
Следователно искът за лихва за забава върху главницата за цената на доставената топлинна
енергия е основателен до посочения размер, а за разликата е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв
търговец е избран – „Бруната България“ ООД, както и че са извършвани редовни отчети, а
разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната
уредба. Затова съдът намира, че за ответницата е възникнало задължението за заплащане на
стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на
чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради това съдът намира искът за цената на
услугата дялово разпределение за доказан по основание. Ответницата не оспорва размера на
този иск, поради което съдът приема, че той е изцяло основателен, като тя дължи и
законната лихва, считано от 23.08.2021 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Предвид изрично направеното
искане в тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 73,19 лева и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния
интерес и фактическата и правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете
претенцията е основателна до сумата от 56,31 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят
и сторените в исковото производство разноски за държавна такса в размер на 73,19 лева и
4
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от 79,16 лева. Ответницата
не е претендирала разноски и присъждане не се следва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С, жк. О. 1, бл.
вх., ет., ап, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. „А. С.” №, вх., ет, ап следните суми: 1270,00 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 23.08.2021 г. до окончателното й погасяване, сумата
от 372,53 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.9.2018 г. до 05.08.2021 г. и
сумата от 30,20 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.08.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 48565/2021 г. по описана СРС, 36 състав като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
1270,00 лева до пълния размер от 2938,20 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2018 г.,
иска с пр. осн. чл. 422, вр. чл. 86 за законна лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 372,53 лева до пълния предявен размер от 683,65 лева и
иска с пр. осн. чл. 442, вр. чл. 86 ЗЗД в размер 7,58 лв. - мораторна лихва върху начислената
сума за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 05.08.2021 г.,
ОСЪЖДА И. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С, жк. О. 1, бл. вх., ет., ап ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С, ул. „ЯЯ.” № на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 56,31 лева– разноски в
заповедното производство и сумата от 79,16 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач на страната на
ищеца – „Топлофикация С” ЕАД – „Бруната България” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5