РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 10.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на десети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора
ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА
КАН дело № 112
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. К.
А. *** чрез адвокат-защитник против решение № 37 от 10.01.2020 г., постановено
по АНД № 2072/2019 г. по описа на РС - Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 368 от 17.01.2019 г. на Началник сектор „Охранителна полиция” към Първо районно
управление в ОД на МВР-Русе за налагане на касационния жалбоподател на административно
наказание – глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебното решение поради противоречие със закона и допуснати
съществени процесуални нарушения в т.ч. липса на съображения за приложение
нормата на чл.28 ЗАНН. Изтъква правни и фактически съображения в подкрепа на
оплакванията си. Направено е искане касационният съд да отмени решението и
вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление, в
с. з. алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на районния съд.
Ответникът по жалбата в писмено
възражение я оспорва, като изразява становище, че обжалваното решение не страда
от пороци, тъй като безспорно е било установено извършването на
административното нарушение, за което на касационния жалбоподател е наложено
наказание. Сочат се доводи за отсъствие на предпоставките за определяне на
случая като „маловажен“. Прави се искане решението да бъде оставено в сила.
Претендират се деловодни разноски пред тази инстанция.
Прокурорът от РОП счита, че жалбата е
неоснователна, а постановеното от РРС решение като правилно следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Въззивната инстанция е приела ангажираните
от страните по делото писмени и гласни доказателства. След като са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, е направен обстоен и задълбочен анализ, като
са изложени подробни съображения за отхвърляне на част от свидетелските
показания при констатираното противоречие в доказателствения материал. Приета е
за установена фактическата обстановка, изложена в НП и е постановен извод, че
от обективна и субективна страна, е било осъществено административното
нарушение, за което на касационния жалбоподател е било наложено наказание
„глоба“. Изследвани са формата на вина, както и индивидуализацията на
наказанието, определено на минимума по санкционната разпоредба на чл.257, ал.1
ЗМвР. Изтъкват се подробни аргументи по въпроса за присъждане на деловодни
разноски в полза на администрацията на наказващия орган. Така мотивиран, Русенският
районен съд изцяло потвърждава обжалваното пред него НП.
Касационната инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на въззивния съд, поради което не е
необходимо да бъдат преповторени.
Наведените в касационната жалба
оплаквания за неправилност на съдебния акт са обосновани с обстоятелството, че въззивната
инстанция не е кредитирала показанията на св. В. Д. (К.) относно представяне на
личната карта от жалбоподателя и спирането на музиката. Тези възражения са
неоснователни, тъй като свидетелят ясно заявява „След като си тръгнаха
полицаите, нямаше вече музика“. При колебливост на данните от този свидетел относно
изпълнение на разпореждането за представяне на лична карта, районният съд е
обсъдил това обстоятелство във взаимовръзка с останалите доказателства по делото
в т.ч. саморъчните писмени обяснения на посочения свидетел от 27.12.2018 г. –
т.е. три дни след инцидента. С това е изпълнил регламентираните от процесуалния
закон правила за преценка на доказателствата, като вътрешното убеждение на съда за значимите, несъмнени факти е
обосновано с анализ на доказателствената съвкупност, извършено по правилата на
НПК - чл.
14, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 305, ал.
3 от с.к.
Несъгласието на защитата с извода на съда не сочи наличието на съществено процесуално
нарушение.
Настоящият състав счита, че в случая
е приложима специалната норма на чл.257, ал.2 ЗМвР относно маловажните случаи
на неизпълнение на разпорежданията на органите от МВР, непосочена като
санкционен законов текст, което изключва съобразяване разпоредбата на чл.28 ЗАНН. За пълнота на изложението, с оглед очертаното в чл.93, т.9 НК поради
препращането с чл.11 ЗАНН, следва да се отбележи отсъствието на онези
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат наличието на нарушение с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
неспазване разпореждания на органите на МВР. Напротив, установени са отегчаващи
отговорността обстоятелства - поведението на жалбоподателя е арогантно,
достигнало се е и до физическа агресия, безспорни са и данните за алкохолното
му опиване.
На основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК,
касационният състав препраща към подробните мотиви на районния съд, в т.ч.
относно дължимостта на деловодни разноски с оглед нормативната промяна с
новелата на чл.63, ал.5 ЗАНН. Поради липса на възражение за прекомерност, на
ответната страна се следва присъждане на сумата от 120 лв. разноски за
юрисконсулт.
При извършена, служебна проверка на
обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
установява наличието на пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съставляващи касационно основание за отмяна, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 37
от 10.01.2020 г., постановено по АНД № 2072/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 368 от 17.01.2019
г. на Началник сектор „Охранителна
полиция” към Първо районно управление в ОД на МВР-Русе.
ОСЪЖДА
Я.К.А. ***, ЕГН **********
*** сумата 120 лв. (сто и двадесет) деловодни разноски пред касационна
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.