Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 17.11.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,
в публично заседание, проведено на деветнадесети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена Иванова............... ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 04379 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ЗАД”Булстрад иншурънс груп” със седалище и адрес на управление: град София, пл.”Позитано” № 5, ЕИК *********, представлявано от Иво Ивов Груев и Пламен Ангелов Шинов, срещу Община Добрич с адрес град Добрич, ул.”България” № 12, представлявана от кмета Йордан Йорданов, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 464,78 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “СLS 63 DMG 4 MATIC”, с рег. № ***, по щета № 470418191918412, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 07.04.2019г. в град Добрич, на ул.”Цар Петър” до ОУ”Христо Ботев”, водачът на МПС „Мерцедес” преминава през несигнализиран и необезопасен изрязан пътен участък, в резултат на което на автомобила са нанесени щети – увредени предна лява и предна дясна джанти. МПС е било застраховано със срок на действие на застраховка „Булстрад каско стандарт” 18.08.2018г. – 18.08.2019г. Заведена е щета и възложен ремонт, чиято стойност е в размер на 3 464,78 лева. Сумата е изплатена на 12.07.2019г. Съгласно КЗ, след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования. Пътят, на който е възникнала щетата, е общински, което обуславя отговорността на Община Добрич по чл.49 ЗЗД. Ответникът е поканен да плати, но не го е сторил до настоящия момент.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба, с която искът се оспорва по основание и размер. Счита се, че не
е ясен механизмът на настъпване на ПТП, както и че липсват доказателства
повредите да са следствие на такъв инцидент, тъй като липсва протокол за ПТП.
Оспорва се в тази връзка документът Декларация за настъпване на застрахователно
събитие, че е налице вина от страна на водача на МПС „Мерцедес” с рег.№ ***, а
в тази връзка не са налице предпоставките за уважаване на исковете.
Същевременно, при условие, че са били налице фактите и
обстоятелствата, описани в исковата молба, се счита, че те са следствие на
извършване на СМР по „Интегриран проект за водния цикъл на град Добрич – фаза
1”, възложени на „Хидрострой”АД с договор за обществена поръчка. В тази връзка
се прави искане за конституиране на това дружество като трето лице помагач на
ответника. С определение от 17.01.2020г. съдът е намерил искането
за основателно и е конституирал като трето лице помагач на страната на
ответника „Хидрострой”АД със седалище и адрес на управление: град София, район
„Красно село”, ул.”Шандор Петьофи” № 13-15, ЕИК *********, представлявано от
изп.директори Николай Купенов Пашов и Живко Илиев Недев – заедно и поотделно. В
законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от негова
страна.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е, че към 07.04.2019г.
процесният автомобил марка “Мерцедес”, модел “СLS 63 DMG 4 MATIC”, с рег.
№ ***,
е имал валидна застраховка „Автокаско”, съгласно
застрахователна полица № 47041817224000030
от 18.08.2018г.,
сключена между собственика на автомобила – „Изида”ООД и ЗАД”Булстрад
иншурънс груп”, валидна до 18.08.2019г. Приложени са ОУ на ЗАД”Булстрад
иншурънс груп”.
С Декларация за настъпване на застрахователно
събитие от 08.04.2019г. Е.Д.И., водач на процесното МПС и в присъствието на
Емилия Веселинова Агопова, удостоверява, че на 07.04.2019г. при преминаване на
ул.”Цар Петър” в последния момент забелязва, че е напречно прорязана. Чул се
тропот, а впоследствие волана на автомобила започнал да бие и се усещали
непривични вибрации.
От представения опис на претенция №
50-04020-00198/19 от 08.04.2019г. се установява, че предни лява и дясна джанти
са за подмяна. От протокол № 598 от 11.04.2019г. е видно, че е извършен оглед
от фирма „Премикс”ЕООД, при който се установява, че двете предни джанти имат
радиално биене /криви/. Приложен е снимков материал.
С възлагателно писмо от 13.05.2019г.
застрахователят възлага на „Хепи колор”ООД да извърши ремонт на процесното МПС,
на 17.06.2019г. е издадена ф-ра № 6825 на стойност 3 464,78 лева,
приложена е калкулация. С доклад от 10.07.2019г. по щета № 470418191918412
сумата за ремонт е одобрена и изплатена на 12.07.2019г.
С регресна покана изх.№ 05479 от 19.09.2019г.
ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП, че е изплатило претендираната
сума и е направило покана за възстановяването й. Пратката е доставена на
26.09.2019г.
По делото е представен Договор за възлагане на
обществена поръчка № ДОП – 52 от 12.05.2017г., сключен между община Добрич и
„Хидрострой”АД, за извършване на допълнително проектиране и реконструкция и
рехабилитация на водопроводна и канализационна мрежи на град Добрич. С анекс от
11.09.2017г. е посочено, че срокът на действие на договора е 24 месеца.
Изискана е справка от третото лице помагач относно
това към датата на ПТП къде и какви СМР са извършвани. Отговорът е, че от
ул.”Хан Крум” до ул.”Цар Петър” и от ул.”Цар Петър” до ул.”Й. Йовков” е
извършвано полагане на трошено каменна настилка до 23.09.2019г. Асфалт е
положен към 11.09.2019г. Не е въвеждана временна организация на движението на
ул.”Цар Петър”.
Допусната
е САТЕ, заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира
изцяло като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, процесното
МПС се е движело по ул.”Цар Петър” и преминава през неравност на платното за
движение, изразяваща се в пропадане вследствие извършване на ремонтни дейности
– изрязана част от пътната настилка напречно на движението. Повредени са
предните две джанти до степен на негодност за експлоатация поради радиално
отклонение, появило се в резултат на деформациите. Технически възможно е да
настъпят установените повреди. За отстраняването им са били необходими
3 464,78 лева, вкл. 32 лева автомонтьорски труд. Сумата напълно
съответства на стойността на извършения ремонт. В съдебно заседание на
допълнително поставени въпроси отговаря така: Щетите зависят и от скоростта на
движение на МПС, и от формата на препятствието, от конструкцията на джантите. В
случая те са ниско профилни и изключително податливи на неравности, не са
пригодени за много неравни пътища. Дори и при ниска скорост, при този тип
джанти е възможно причиняване на такава повреда. Зависи и от формата на
препятствието, колко е отсечен ръбът, дълбочина. При преминаване през неравност
имаме два удара – на амортисьора в дъното на неравността и веднага след това в
насрещния ръб.
По делото е разпитан като свидетел водачът на
процеснияя автомобил – Е.Д.И.. Потвърждава, че декларацията на л.16 от делото е подписана от него, той е управлявал
лекия автомобил. Инцидентът е станал преди пешеходната пътека на училище
„Христо Ботев”, за другата улица, може би „Хан Крум” /не е сигурен за името/,
била е прокопана. Времето е било влажно и трапът не се виждал. След преминаване
на автомобила през траншеята се чул силен тропот и последствия, а тя била
разположена напреко на пътя, нямало как да се заобиколи. Била е с ширина 40-50
см. Било е в светлата част на денонощието. Нямало е никаква сигнализация преди
това място, което да предупреждава водачите на МПС. Имало е непосредствено след
това пешеходна пътека, така че не е можело да се кара бързо, не повече от 40
км/ч, минавали непрекъснато деца. Колата била скъпа, не можел да си позволи да
кара бързо. Единственият начин е бил да се премине през неравността. След
произшествието продължил, а впоследствие усетил нарушение по джантите, когато
отишъл в сервиз. Наложило се, тъй като колата започнала да бие, отразявало се
на волана, колата станала небалансирана. Имало изкривени две джанти и спукана
предна дясна гума. Движел се е в посока от бул.”Добруджа” към кръговото, за да
отиде към общината. Дълбочината на този отрязан участък не е мерил.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От доказателствата по делото и твърденията на страните
съдът намира, че по делото са спорни всички факти и обстоятелства – от
наличието на твърдяно ПТП на посочената дата и място; механизмът на това ПТП;
стойност на нанесената щета; наличие на съпричиняване.
Тежестта за доказване на наличието на елементите от
фактическия състав на непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД е изцяло на ищеца. В
тежест на последния е да установи, че Община - град Добрич, в качеството на
собственик на улицата, е задължена по закон да осъществява надзор над нея, да я
поддържа и ремонтира, да я обозначава с необходимите пътни знаци, включително
да обозначи възникналото препятствие на пътя /дупка/, за настъпилото ПТП,
механизма на ПТП, наличието на причинно-следствената връзка между виновно
противоправно действие/бездействие на длъжностни лица при ответната Община и
причинените на ищеца щети, вида на щетите и размера на претендираното за тях
обезщетение. В тежест на ответника е да
докаже твърденията за наличие на отговорност от страна на третото лице помагач.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД възложителят на
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода, че тя
се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с
разпоредбата на чл.45 ЗЗД за задължението да се поправят виновно причинените вреди,
т.е. отговорността по чл.49 ЗДД е акцесорна и има т. нар.
обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни
и виновни действия и бездействия, като тя е различна от договорната и
деликтната, тъй като настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна
на натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност, са следните:
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД, е
възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на
изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между
тях. Спецификата на отговорността по чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД от тази по
чл.50 от с.з. е тази, че по първия текст отговорността настъпва от виновните
действия или бездействия на този, който борави с вещта, докато увреждането по
чл.50 ЗЗД настъпва от специфичната вредоносна проява на вещта, без да е
въздействано върху тази вещ върху й по начин да се използват нейните
особености, водещи до увреждането. В тази насока са дадени и задължителните
указания по приложението на закона – Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на
Пленума на ВС. Според т.3 от това ППВС, когато при ползване на дадена вещ са
допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за
поправяне на вредите е по чл.45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са
допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността й е по чл.50 ЗЗД, т.е.
основната отклика между отговорността по двата текста е в това вещта, от която
са произлезли вредите, дали е могла да бъде обезопасена – при невъзможност за
обезопасяване отговорността е по чл.50 ЗЗД, а при такава възможност – по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това
число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение,
или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да
упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от
Закона за задълженията и договорите.
Посочената норма урежда регресното и суброгационното
право на застрахователя. Тъй като в конкретния случай, застрахователят е
възстановил вредите на увредения до размера на застрахователното обезщетение в
границите на застрахователната сума, има право да иска от причинителят им това,
което е платил. Регресното право на застрахователя срещу делинквента е различно от регресните права, уредени в ЗЗД
при изпълнение на чуждо задължение. Застрахователят не изпълнява чуждо, а свое
задължение, произтичащо от застрахователния договор. За да възникне регресното
право на ищеца срещу ответника – делинквент,
следва да са налице следните предпоставки: да е сключен договор за имуществена
застраховка; да е настъпило застрахователното събитие, причинено от трето лице,
което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или
договорна отговорност; застрахователят да е изплатил на застрахования дължимото
застрахователно обезщетение по силата на сключения договор за имуществена
застраховка; причинителят на вредата да не е съпруг, възходящ или низходящ или
техен съпруг, както и да не принадлежи към семейството на застрахования, освен
ако е действал умишлено. Изложените по-горе предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника в процесния казус са налице, доколкото суброгацията
на застрахователя включва и възможността той да предявява искове за реализиране
на отговорността по чл.47 - 49 ЗЗД, когато са налице основанията за това /така
т.15 от Постановление № 7 от 04.10.1978 год. на Пленума на ВС/. Съгласно чл.8,
ал.3 от Закона за пътищата, те /пътищата/ са публична и частна собственост,
като общинските пътища са публична общинска собственост, поради което в
настоящата хипотеза пасивно материалноправно легитимирана да отговоря по
предявените искове е Община – град Добрич.
Ангажирането на отговорността по чл.410, ал.1 КЗ във
вр. с чл.49 във вр. с чл.45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните
кумулативни предпоставки: 1. наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество; 2. заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3.
предпоставките по чл.49 ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно, като вината се предполага до доказване на
противното.
Не се спори между страните, а и
от доказателствата се установява, че между ищцовото дружество и „Изида”ООД е
бил сключен валиден застрахователен договор за лек автомобил марка “Мерцедес”,
модел “СLS 63 DMG 4 MATIC”, с рег. № ***, по застраховка „Каско Стандарт” от
18.08.2018г. Настъпилото ПТП на 07.04.2019г. е по време на срока на действие на
застраховката. Механизмът на ПТП е точно установен от вещото лице – попадане в
необозначен изрязан участък от пътното платно на движение по ул.”Цар Петър” в
град Добрич. Пътят, по който се е движил водачът на автомобила, и където е настъпило
ПТП, се намира на територията на Община Добрич. Общината е собственик на
пътищата на територията й и отговаря за управлението и поддръжката им, както и
за вредите, настъпили в резултат на неподдържането и неизправността на пътния
участък, на който е реализирано ПТП. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП,
службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в
населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. "Препятствие
на пътя" по смисъла на ЗДвП е всяко нарушаване целостта на пътното
покритие, както и всички предмети, вещества или други подобни, които се намират
на пътя и създават опасност за движението /вж. легалното определение, дадено с
нормата на §6, т.37 ДР на ЗДвП/. Следователно изрязаният участък съставлява
препятствие на пътя, създаващо опасност за движението, поради което е следвало
да бъде незабавно отстранена или най-малкото обозначена със съответния знак, а
такъв не се установи да е имало поставен в деня на ПТП. Общината изпълнява тези
дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението
на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна
отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването
на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното
населено място. Както вече бе посочено по-горе, според даденото в т.3 от ППВС №
4 от 30.10.1975г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД,
съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е
направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се
обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта
свойства. С оглед на това, че наличието на препятствие на пътното платно,
явяваща се причина за настъпилото на 07.04.2019г. ПТП, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които Община Добрич е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик
на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, т.е. общината
отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
Предвид изложеното неоснователни
са възраженията на ответната община, наведени в отговора на исковата молба,
включително и по отношение отговорност на третото лице „Хидрострой”АД вр. с
представения договор за обществена поръчка. Уговорките в същия по никакъв начин
не прехвърлят отговорностите на възложителя, произтичащи от закона, на
изпълнителя. Ако има някакво неизпълнение по този договор, то това е следствие
на договорната отговорност от неизправния по отношение на изправната страна.
Неоснователно
се явява възражението на ответника за липсата на съставен протокол за ПТП,
както и за липсата на индивидуализация и конкретизация на точното място на
настъпване на ПТП: точно и ясно е установен механизма на ПТП, както и ясно се
установява, че процесното ПТП е настъпило на територията на Община Добрич, чиято собственост е улицата, където се е
намирал необезопасения пътен участък. Според чл.6, т.4 от Наредба № 13 - 41 от
12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд /Обн.
ДВ, бр.8 от 30.01.2009г./ не се посещават от
органите на МВР и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС. Към датата 07.04.2019г., когато е настъпило процесното
ПТП, не е била налице хипотеза по реда на чл.125, ал.1 ЗДП за съставяне на
протокол за ПТП от Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи.
Съставената декларация е частен свидетелстващ документ, който е удостоверил
факти и обстоятелства, които са установени и потвърдени в хода на производството по реда на чл.154 ГПК от ищеца. Ирелевантно
е обстоятелството, посочено в писмо вх.№ 261294 от 09.09.2020г. от страна на
третото лице „Хидрострой”АД - че от
ул.”Хан Крум” до ул.”Цар Петър” и от ул.”Цар Петър” до ул.”Й. Йовков” е
извършвано полагане на трошено каменна настилка до 23.09.2019г., а асфалт е
положен към 11.09.2019г. Както вече бе установено от разпоредбите на посочените
нормативни актове, отговорност за състоянието на пътната инфраструктура се носи
от съответната община, като това, че трето лице е извършвало изкопни работи или
нещо друго по пътното платно в процесния период и на процесната дата, не е
основание за освобождаване от отговорност. Доколкото застрахованият не е бил длъжен
да сигнализира органите на КАТ, а само застрахователя, съгласно Общите условия, което
е сторено, и при установеност на механизма на ПТП и настъпилите щети, то е било налице валидно
основание за изплащане на застрахователно обезщетение и съответно – след
неговото заплащане от застрахователя е възникнало правото му на регрес спрямо
Общината. Само по себе си неангажирането на протокол за ПТП, съставен от
КАТ, не
представлява невъзможност за установяване на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника. Дори когато такъв е наличен, ищецът, претендиращ обезщетение
във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването на
механизма на ПТП посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на
свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /вж. Решение № 15 от 25.07.2014г. по
т. д. № 1506/2013.г на ВКС., I т. о. И др./.
Не се установи съпричиняване на вредоносния резултат, в каквато насока е и
друго възражение на ответника. Необозначеният и несигнализиран изрязан пътен
участък не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП,
за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да
спре. конструкцията на джантите. В случая се установява от
вещото лице, че гумите на процесното МПС са ниско профилни и изключително податливи
на неравности, не са пригодени за много неравни пътища. Дори и при ниска
скорост, при този тип джанти е възможно причиняване на такава повреда.
С оглед изложеното съдът приема, че са налице всички предвидени в чл.410, ал.1, т.2 КЗ предпоставки за ангажиране отговорността на ответника и са налице условията за встъпване на ищеца - застраховател в правата на застрахования срещу ответника – причинител на вредата.
В настоящия случай, видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, която не е оспорена от страните, а съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, стойността на ремонта за пълното възстановяване на застрахования автомобил след претърпяното ПТП възлиза на 3 432,78 лева - за възстановяване на предните две джанти на процесния автомобил, както и 32 лева монтажни дейности.
Съдът приема, че
предявеният иск се явява доказан както по основание, така и по размер и следва
да се уважи изцяло. Доколкото главницата представлява лихвоносно вземане, то
следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Ето
защо следва да се осъди Община Добрич да заплати на ЗАД”Булстрад иншурънс груп”
сумата от общо 3 464,78 лева, представляваща изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “СLS 63 DMG 4 MATIC”, с рег.
№ ***, по щета № 470418191918412, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.12.2019г., до окончателното й изплащане.
С оглед изхода от делото и на
основание чл.78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски общо в размер на 911,12
лева, съобразно приложения списък на разноски. Направеното възражение по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност не следва да се уважава, тъй като адвокатското
възнаграждение е изплатено съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД Община Добрич с адрес град Добрич,
ул.”България” № 12, представлявана от кмета Йордан Йорданов, да заплати на ЗАД”Булстрад
иншурънс груп” със седалище и адрес на управление: град град София,
пл.”Позитано” № 5, ЕИК *********, представлявано от Иво Ивов Груев и Пламен
Ангелов Шинов, сумите:
1. 3 464,78 лева /три хиляди четиристотин
шестдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение, от които 3 432,78 лева части за подмяна и 32
лева за монтаж и демонтаж, по застраховка „Автокаско” на собственика „Изида”ООД
на л.а. марка “Мерцедес”, модел “СLS 63 DMG 4 MATIC”, с рег. № ***, по щета №
470418191918412, за вредите при ПТП на 07.04.2019г. в град Добрич, ул.”Цар
Петър” до училище „Христо Ботев”, причинени на автомобила след попадането му в
необезопасен и несигнализиран изрязан пътен участък на общински път, ведно с
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва за забава върху
главницата за периода от 09.12.2019г. - датата на завеждане на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата;
2. 911,12 лева /деветстотин и единадесет лева и дванадесет стотинки/,
представляващи сторените разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Хидрострой”АД
със седалище и адрес на управление: град София, район „Красно село”, ул.”Шандор
Петьофи” № 13-15, ЕИК *********, представлявано от изп.директори Николай
Купенов Пашов и Живко Илиев Недев – заедно и поотделно, като трето лице помагач на страната на ответника Община Добрич с
адрес град Добрич, ул.”България” № 12, представлявана от кмета Йордан Йорданов.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: