Присъда по НЧХД №901/2022 на Районен съд - Варна

Мотиви
към Присъда №60/25.02.2025г.
по НЧХД № 901 по описа за 2022 година
на Варненския районен съд,
наказателна колегия, ХХVІI състав

На 08.03.2022год. във ВРС е постъпила частна тъжба вх.№ 15650/08.03. 2022г. от З. А.
З., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Варна, ул. „Георги Бакалов“ 17, вх. 1, ет. 3, ап. 9
срещу С. Д. К., с пост. адрес: гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 36, вх. Д, ет. 1, ап. 89, с оглед
данни за обстоятелства на престъпление, които се преследват по частен ред.
Въз основа на така депозираната частна тъжба и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК
/изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./ е образувано производството по
настоящото НЧХД.
С Разпореждания на съдията-докладчик от 28.03.2022г, 13.04.2022г. и 30.05.2022г. е
преценено, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК. Затова на частния
тъжител, е дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на разпорежданията, да
приведе частната тъжба в съответствие с разпоредбата на по чл.81, ал.1 от НПК.
С уточнаващи молби от 07.04.2022г., 26.04.2022г. и 14.06.2022г. нередовностите са
отстранени.
Въз основа на частната тъжба и уточненията към нея, с Разпореждане №4248 от
06.07.2022г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание.
Производството е образувано с оглед посочени в тъжбата твърдения за извършено от С.
Д. К., в периода от 07.12.2021г. до 18.02.2022г.вкл. в гр. Варна, престъпление по чл.148, ал.2,
вр. ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това че :
В периода от 07.12.2021г. до 18.02.2022г. включително, в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, публично, чрез сигнал и жалба рег.№:ОС21000551ВН от
07.12.2021г. до Председателя на Общински съвет - гр.Варна, чрез жалба рег.
№:ОС21000551ВН_002ВН от 07.12.2021г. до Секретаря на Община Варна и чрез публикация
разпространена на 18.02.2022г. по друг начин - чрез страница в социална мрежа „Фейсбук“ :
https://www.facebook.com/s..k..33 е разгласил позорни обстоятелства за З. А. З. и е приписал
престъпления на същия, в качеството му на длъжностно лице - организатор в общинска
структура „Юнашки салон“ в Общинско предприятие „Спорт-Варна“, при и по повод
изпълнение на службата му.
В съдебното производство не бяха приети за съвместно разглеждане предявените от
частния тъжител З. З. два гр. иска съответно един за
причинени неимуществени вреди в размер на 17 000 лева и един за причинени болки и
страдания , съставляващи неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, тъй като съдът
прецени, че исковата претенция не отговаря на изискванията на закона.
Частният тъжител З. З. участва в съдебното производство лично и чрез своя процесуален
представител /повереник/ - адв.И. А..
Повереникът на частния тъжител поддържа тъжбата и уточненията към нея. Във фазата
по съществото на делото адв.А. изразява становище за доказаност на твърденията изнесени в
частната тъжба. Счита, че обстоятелствата, които са изложени в частната тъжба са
установени убедително и законосъобразно. Счита, че подс. К. е лице, което създава
1

специфична и напрегната обстановка около себе си, реагира неадекватно, когато му се
отправят упреци, включително и като употребява изрази и извършва действия, които
накърняват реномето и доброто име на лицето към, което те се отправят. Сочи, че в случая
това лице е тъжителят З. З., който бил пенсиониран професор, уважаван и високо еродиран.
Твърди, че тъжителят по никакъв начин не е провокирал конфликтни ситуации с подс. К..
Счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства ставало ясно, че подс. К.
създава у околните работно или друго напрежение, както и предизвиква у тях страх да не
злоупотреби с някои имагинерни свои връзки.
Повереника акцентира върху предсъдебния доклад изготвен по делото, от който ставало
ясно, че подсъдимият не признавал вината си, не осъзнавал поведението си като нередно,
не приемал отговорността затова, за което го обвиняват, не изразявал съжаление или
разкаяние, напротив - себе си счита за потърпевш. Относно междуличностното му
поведение, сочи, че той е „склонен към конфликтно общуване, с доминантна компонента, в
определени ситуации неадекватно според възрастта, средата и обичайните обстоятелства;
изразява известна критичност към общински служители, овластени лица и контролиращи
орган. Твърди, че не е агресивен, но при спор или противоречие повишава тон, прекъсва
събеседника с остри, дори обидни забележки, прикрити като неподходящи шеги и
неуместни коментари. Изостря вниманието на съда и по отношение на други обстоятелства
относно личността на подсъдимия , описани в предсъдебния доклад. Повереникът анализира
показанията на разпитаните по делото свидетели, чрез извадки от изложенията им пред
съдебния състав.
Сочи се, че от една страна подс. К. е нападателен, агресивен, използва обидни изрази,
злепоставя както своите колеги, така и прекия си ръководител, като в тази тягостна
обстановка той иска да вмени в отговорност на тъжителя, че е корумпирано лице, че е
доносник, че е използвал своето служебно положение. Изтъква, че цялата обвинителна
кампания срещу тъжителя З. е била станала обществено достояние и е стигнала до там, че
той да бъде злепоставен поголовно и навсякъде. Сезираните от К. органи от всякакъв
характер, на всички нива не открили данни за престъпления и нарушения на З..
Поради горното повереникът моли да бъде прието, че подс.К. е извършил деянията, в
които е обвинен с частната тъжба и същият да бъде признат за виновен.
Служебно назначеният защитник на подсъдимия - адв. Л.Л., в пледоарията си по
съществото на делото, пледира за оправдателна присъда. Защитата счита, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, тъй като не съдържа конкретни факти
подлежащи на доказване.
Защитата акцентира върху приложената по делото длъжностна характеристика на подс. К..
Сочи, че в т. 2 са визирани неговите основни задължения. Съгласно подточка 8 в нея било
посочено, че подс. „докладва за пропуски и нарушения, които създават предпоставки за
корупция, нередности и измами“. Адв.Л., счита, че е недопустимо и не може да се носи
наказателна отговорност за изпълнение на служебни задължения тъй като ако подс. не
пуснел тези сигнали нямало да изпълни задълженията си съгласно длъжностната
характеристика.
Относно публикацията във фейсбук от 18.02.2022г., акцентира, че към тъжбата и двете
молби са приложени две снимки с текст ,без доказателства за достоверност, като същите не
били подкрепени и от свидетелските показания изслушани в хода на настоящото
производство. Посочената дата 18.02.2022г. не се подкрепяла и от изслушаното заключение
на съдебно-техническата експертиза в с.з., която сочела дати 27.08.2022г.и 23.10.2022г.
Относно съдържащите се в статията квалификации -„агент на ДС, ДС доносник“, посочва,
че в Решение № 21772 от 16.12.2019г. било посочено, че З. А. З. е секретен сътрудник,
съдържател на явочна квартира, вербуван на 05.05.1982г. и регистриран на 26.05.1982г. с
псевдоним „Преспа“ . Изразява становище, че подс. не е длъжен да знае и да прави разлика
2

между агент информатор на ДС и сътрудник на ДС, поради което и не можело да се
ангажира неговата наказателна отговорност. Относно процесния видеоклип сочи, че самият
тъжител в тъжбата, твърдял, че в действително това е шега, от къде защитата прави
заключение, че тъжителят не само, че е знаел, че е записван, но и той не бил възразил.
Относно показанията на разпитаните по делото свидетели, защитата счита, че същите не
следва да се кредитират поради фактът, че всички свидетели, които са изслушани по делото
са пряко подчинени и в йерархична зависимост от тъжителя.
Защитата цитира европейска и българска съдебна практика, в това число и Решение №
7/04.06.1996г. по конституционно дело № 1/1996г., като изтъква, че е „недопустимо начинът
на мислене и даване на становища, съдържащи преценка да се подвеждат под отговорност
особено, когато засягат обществени интереси и касаят публични личности“.
Относно личността на подс.К. защитата акцентира върху професионалната кариера на
последния като журналист и на предсъдебния доклад, съгласно който, при него рискът от
рецидив е на ниско ниво.
Подс. С. К. участва лично в процеса и упражни правото си на лична защита, чрез
депозиране на обяснения по делото и чрез защитна реч по съществото на същото.
Подсъдимият отрича да е правил публикации във Фейсбук относно частния тъжител, като
сочи, че нямал парола за социалната мрежа и всеки можел да влезе в неговия профил.
Твърди, че сайтът, който е разпространил и снимал клипът, където тъжителят чакал рушвет е
„Биволъ“, както и че на него му били показани от служител на Община Варна.
В дадената му възможност за лична защита подсъдимият заяви, че иска да бъде оправдан,
тъй като не е извършил престъпление, а в длъжностната му характеристика се включвало да
следи за корупционни практики. Твърди, че не е обиждал и клеветил никого, а напротив, той
се чувствал потиснат на работното си място.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:

Частният тъжител З. А. З. е роден на ***г. Към 2021г.-2022г. същият работел в Община
Варна като помощен административен персонал. Изпълнявал длъжността „Организатор
спортен обект“ в общинска структура „Юнашки салон“ към Общинско предприятие (ОП)
„Спорт – Варна“ . Основните функции на длъжността му включвали управлението на
спортно материалната база, като при изпълнение на задълженията си носел материална
отговорност за повереното му имущество. В това си качество изпълнявал функциите на
ръководител на работещите в обекта, като следвало да набира, планира и организира прояви
на територията на салона. По длъжностна характеристика частният тъжител бил ангажиран
и с поддържането на реда, пропускателния режим, спазването на противоепидемични мерки
и охраната на служителите, посетителите и на наличното имущество. Той бил и пряк
ръководител на малък персонал, с конкретно определени задачи, свързани основно с
поддържането на реда, чистотата и безопасността в сградата.
Подсъдимият С. Д. К. е роден на ***г. в гр. Варна. Той е българин, български гражданин,
с висше образование, женен, неосъждан /реабилитиран/. Притежава ЕГН **********.
Към 2021г.-2022г. подс.К. работел по трудов договор в Юнашкия салон като бил назначен
на длъжност „служител информация“, клас „Помощен персонал“. В длъжностната
характеристика на заеманата от подсъдимия длъжност били предвидени като основни
трудови задължения да контролира входа и пропускателната система; да предоставя
информация за ползването на спортния обект и отговаря на запитвания за предоставяните
услуги и тяхната наличност; да поддържа добра култура на обслужване на работното си
3

място, да се грижи за хигиената в обекта, поддържа чисти работните помещения,
санитарните възли и прилежащите части; да следи за спазване на правилника за ползване на
обекта от посетителите; при необходимост пренасочва по-сложни запитванията към
организаторите на спортният обект или съответните компетентни длъжностни лица.; да
записва информация относно запитвания и оплаквания, констатирани нарушения, повреди и
липси, като своевременно я подава към организатора на спортния обект; да докладва за
пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция, нередности и измами.
При необходимост подсъдимият следвало да съвместява функциите и на друга сходна
длъжност в предприятието. Длъжността му била пряко подчинена на организатора на
спортния обект – т.е. на частния тъжител З..
През периода 2021г.-2022г. в общинска структура „Юнашки салон“ към Общинско
предприятие (ОП) „Спорт – Варна“, на пряко подчинение на частния тъжител, работили и
свидетелите Д.П.К. , назначена на длъжност „хигиенист“ и С.Ж.И., назначена на длъжност
„служител информация“. Вечер Юнашкият салон се охранявал от външна охранителна
фирма, към която работели свидетелите В.Д.Д. и П. К. П..
В периода 2021г-2022г. отношенията между частния тъжител и подсъдимия били
обтегнати, по повод изисквания от страна на частния тъжител като ръководител на
Юнашкия салон, към длъжностните задължения на подс.К.. Част от възложените му от З.
функции, подс. не приемал като считал, че те са несъвместими с длъжностната му
характеристика. К. бил във влошени отношения и със свидетелките К. и И., като по негови
сигнали , подадени до Директора на ОП „Спорт“-Варна двете свидетелки били
дисциплинарно наказани- К. с наказание „забележка“, а И. с дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
Сигнали срещу подсъдимия в ОП“Спорт“-Варна били подавани от охранителите в обекта
свидетелите Д. и П..
През месец ноември 2021г. подс.К. подал сигнал до Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ /ИА ГИТ/, с твърдения за нарушение на трудовото законодателство в
общинска структура „Юнашки салон“ към ОП „Спорт – Варна“. След извършена проверка
компетентните органи констатирали множество нарушени на трудовото законодателство,
като шест от тях били свързани с трудовите права на подсъдимия. Като нарушение спрямо
трудовите права на К. от ИА ГИТ било констатирано липсата на основание от страна на
работодателя да разширява трудовите задължения на подсъдимия, издавайки заповед и
възлагайки му да извършва оглед на обекта и да документира заедно с нощната охрана
фактическото състояние на обекта , без да договори промяната в задълженията с
допълнително споразумение към трудовия договор.
От своя страна, в периода 2021г.-2022г., частният тъжител З. също подавал сигнали до ОП
„Спорт – Варна“ срещу подсъдимия с твърдения за нарушения на Кодекса на труда от
негова страна.
На 07.12.2021г. подсъдимият С. К. депозирал в Община Варна ръкописно изписан и
подписан от него документ озаглавен „Сигнал и жалба“ до Председателя на Общински
съвет - гр.Варна, входиран в Община Варна под рег.№:ОС21000551ВН от 07.12.2021г. В този
сигнал подс. посочил следното:
“…….в качеството си на служител информация към ОП „Спорт“-Варна Ви уведомявам
за предпоставки за корупция от лицето З. А. З."………Същият се опитва да ме принуждава
да съдействам за корупционни зделки, които той открито си договаря в кабинета си в
Юнашкия салон…. Тези ми твърдения се базират на следните негови постъпки :принуда да
допускам хора, които да му носят рушвет.. Всичко това може да бъде потвърдено на видео
, което представям на дисков носител. Във видеото се говори за кметицата на Каварна г-
жа Е.Б., за която З. твърди, че ще му носи рушвет съвсем спокойно……..
4

Също така ви сигнализирам за проверка относно превишаване правомощията на лицето. З.
З. многократно ме принуждава да поемам материална отговорност приемайки обекта, в
който работя, а аз съм само служител информация…………..
Моля за проверка и намеса да се предотвратят тези груби нарушения…….Очаквам бърза
намеса“.
На същата дата /07.12.2021г./ подсъдимият С. К. депозирал в Община Варна ръкописно
изписан и подписан документ озаглавен „Жалба“ до Секретаря на Община Варна с копие до
Председателя на Общински съвет и до Кмета на Община Варна, заведена в Община Варна с
рег. №:ОС21000551ВН_002ВН от 07.12.2021г.. В тази жалба подс. изложил следното:
“…….в качеството си на служител информация към ОП „Спорт“-Варна Ви уведомявам
за грубо нарушение от лицето от лицето З. А. З., представляващ организатор Юнашки
салон гр.Варна към ОП Спор- същият няколко пъти ме принуждава да съдействам за
корупционни зделки, които той открито си договаря в кабинета си на организатор на
Юнашкия салон…. Тези ми твърдения се базират на следните негови постъпки
:принуждава ме да допускам лица в помещенията на ОП Спорт, които да му носят
рушвет.. всичко това може да бъде потвърдено от видеото , което прилагам, в което се
споменават и други лица дори и заемащи длъжността кмет на гр. Каварна г-жа Е.Б., за
която г-н З. твърди, че ще му донесе рушвет ………….Много моля да се направи
необходимата проверка по жалбата ми, която се базира на Заповед №1902 от 03.06.2020 и
Етичния кодекс…….свързано с антикорупционното поведение на служителите на община
Варна и да се сезира комисията по корупция към община Варна…
Също така ви уведомявам, че многократно съм принуждаван да приемам обекта ,в който
работя, с което да поема евентуални…….. от изчезнали вещи и други повреди. Това е извън
моите задължения, тъй като не съм материално отговорно лице……….Работното време
също е начислено и променено както му е удобно на З.. По договор съм редовна смяна, но
многократно съм принуждаван да работя по друго часово време удобно само за
отговорника З.…
Очаквам вашето съдействие и проверка по тази жалба .
Прилагам видео диск на който се доказва как се очакват рушвети и къде“.
Към двата сигнала бил приобщен един видеофайл, с продължителност 24 секунди, на който
бил заснет частният тъжител изричащ следните реплики „Сега!Ако някой има уговорка с
някого за нещо! Примерно идват при А. по тия проекти, които правят хора. Когато тя се
обади! Примерно утре ше доди, чакам кметицата на Каварна да доди, да ми донесат
рушвет. Как няма да я пуснеш? Аз ко ши правя без рушвета?
На 19.01.2022г. частният тъжител З. входирал в ОП Спорт –Варна докладна записка с
твърдение, че подс. е напуснал работното си място без да го уведоми, напомнил че не
веднъж е подавал сигнали за грубо отношение и агресивно поведение от страна на К. и
настоял подс. да бъде преместен в друго структурно звено.
Във връзка с жалбата на подс.К. до Председателя на Общински съвет регистрирана под
рег.№:ОС21000551ВН / 07.12.2021г. била извършена проверка, завършила с изпращане на
становище до К. от Зам.кмета на Община Варна /л.217, т.1/, в която било посочено, че
организаторът на Юнашки салон е назначен на длъжност, която изключвала потенциална
възможност за корупционни сделки, тъй като длъжностните му задължения не включвали
възможност за разпределение на материални и финансови ресурси. Проверката обобщила, че
употребените в разговора думи съставлявали неуместен пример за онагледяване на засилен
контрол на пропускателния режим в обекта, наложен предвид сложната епидемиологична
обстановка.
През 2022г. подс. К. подал редица жалби и сигнали до различни институции РП-Варна,
5

ОП-Варна, ГД БОБ, Министерство на вътрешните работи, до кабинета на Премиера и други,
в които съобщавал за допуснати според него нарушения в ОП Спорт –Варна.
На неустановена по делото с точност дата и година в социалната мрежа Фейсбук
/Facebook/ , във фейсбук страница на потребителски профил с имена „S.K.“ била
публикувана статия относно частния тъжител. Конкретното съдържанието на публикацията
не е установено по делото. Към статията бил прикачен видеозапис, чието съдържание също
не е установено по делото.
На 08.03.2022г. частният тъжител З. депозирал в РС-Варна частна тъжба с твърдения за
извършено от К. престъпление, което се преследва по частен ред.
В хода на съдебното следствие е назначена , изготвена и приобщена по делото съдебно-
техническа експертиза. Видно от нейното заключение /л.499-507 , т.2/ в платформата
„Фейсбук“ (www.facebook.com) е извършено търсене на потребителски профили, съдържащи
в тях „С. К." и/или „S.K.“. Установени са 4 броя профили с изписани на латиница „S.K.“ и 3
броя профили с изписани на кирилица „С. К.“.
Експертизата е установила профил с име изписано на латиница „,S.K.“ с линк -
www.facebook.com/s..k..33. В този профил не са установени общодостъпни снимкови
изображения на установените регистрирани профили в графите „Снимки“ и „Изображения“,
публикувани от 07.12.2021г. до 18.02.2022г.
При търсене на публикации в платформата фейсбук, при задаване на филтри:
публикувано в 2022г. и от профил S.K. (www.facebook.com /s..k..33), са установени 3 броя
видеофайлове, публикувани в периода между 27.08.2022 година и 23.10.2022 година.
Същите са записани на оптичен носител CD-R с надпис „Приложение №1 НЧХД 901/ 22г.
PC 27 състав“ и са приложени към експертизата.
В съдебно заседание вещото лице К. , изготвил експертизата, поддържа нейното
заключение. На въпроси на защитата сочи, че няма как да се изследва кой е направил
видеозаписа, който е качен в профила. Пояснява, че записът може да бъде качен от всеки,
които има достъп до този профил.
На въпроси на повереника пояснява, че качената информация в профила може да се изтрие
от собственика, от всеки, който има достъп до хпрофила, в това число и от Фейсбук. Сочи,
че устройството от което е качен записът може да бъде посочено само от Фейсбук, който
може да посочи IP адресите на потребителите.
Видно от приложената по делото справка съдимост, подс. С. К. е осъждан, но е
реабилитиран на основание разпоредбата на чл.88а от НК.
По делото, на основание чл.226 от ППЗИНЗПС, с оглед събиране на пълни
характеристични данни за подсъдимия, съдът назначи и приобщи предсъдебен доклад
/л.470-475, т.2/ Подсъдимият С. Д. К. е роден на ***г. в гр. Варна, но израснал, учил и
завършил средното си образование в гр. Шумен. Отгледан и възпитаван, като единствено
дете, в семейна среда, при непрекъснатост на грижите и на двамата родители. Има
завършени две висши образования - по специалността „Актьорско майсторство за
драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“- София и по специалността
„Журналистика“ на журналистическия факултет на Софийски университет „Св. Климент
Охридски“ - София. Притежава професионална квалификация от средното образоване -
шофьор профес. катег. D, Е и от двете висши бакалавър журналистика и актьорско
майсторство. Ползва писмено и говоримо английски и руски езици.
Подсъдимият живее със съпругата си на посочения постоянен и настоящ адрес: гр. Варна,
ул. „Петър Райчев" № 36, вх.Д, ет.1, ап.89 при много добри битови условия.
Подсъдимият е работил в предаванията „Господари на ефира“ и „Сладко отмъщение",
както като главен сценарист в предаването „Пълна лудница“по Нова телевизия. Има
6

журналистическа практика и в радио „Алфа“ и някои регионални радиа. Получил е две
награди „Златна антена“ за работата си в Радио Нет (разследва по репортажно предаване
„Наковалня“). Към настоящия момент работи като парламентарен кореспондент на свободна
практика.
Образователният статус и трудовата заетост на този етап не допринасят за риск от сериозни
вреди, предвид спецификите на свободните и творчески изразни средства на актьорската и
журналистическа работа.
В междуличностното поведение подс. бил склонен към конфликтно общуване, с
доминантна компонента, в определени ситуации неадекватно според възрастта, средата и
обичайните обстоятелства ; изразява известна критичност към общински служители,
овластени лица и контролиращи органи. Твърди, че не е агресивен, но при спор или
противоречие повишава тон, прекъсва събеседника с остри, дори обидни забележки,
прикрити като неподходящи шеги и неуместни коментари.Подс. не идентифицира
източника на проблема и не предлага варианти за поетапно, стъпково разрешение. Според
предсъдебния доклад при подс. е налице ниско ниво на риск от сериозни вреди.
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от
гласните доказателства по делото: отчасти обясненията на подсъдимия К., от показанията
на свидетелите Д.П.К., С.Ж.И., В.Д.Д. и П. К. П., от показанията на вещото лице И.К. ; от
писмените доказателства: решение № 2-1772 от 16.12.2019г., длъжностна характеристика
на длъжност „служител информация“ към Община – Варна, ОП „Спорт – Варна“, заверени
за вярност копия от длъжностна характеристика на длъжността „организатор спортен обект“
и от трудов договор № 9/28.06.2017г извадка от фейсбук страницата– 3 листа формат А4,
жалба от П. К. П. до ОП „Спорт – Варна“ вх. № 87 от 19.01.2022г., писмо от Община –
Варна, ОП „Спорт – Варна“ до З. А. З. с изх. № 46 от 10.01.2022г.; писмо от Окръжна
прокуратура № 4632/2022г. от 03.05.2023г. ведно със заверени за вярност копия от:
постановление от 09.12.2022г. на Окръжна прокуратура - Варна, материалите по преписка
ЗМ № 459/2022г. по описа на ОД на МВР -Варна и материалите по преписка № 2345/2022г.
на РП - Варна, писмо от Администрацията на Министерския съвет № 1977/22 от 31.05.2023г.,
послужили като ориентир за съдебното следствие; писмо от Администрацията на
Министерския съвет № 1977/22 от 25.05.2023г. до г-н С. К., докладна записка от К.Г. - „за"
началник на отдел „Приемна" в дирекция „Правителствена канцелария", жалба от С. Д. К. до
Министър-Председателя на РБ от 19.05.2022г., снимка на лист формат А4 и изписан текст,
писмо от Дирекция „Инспекция по труда" - Варна до г-н С. К. изх. № 21085038 от
23.12.2022г., възражение от С. Д. К. до ОП „Спорт -Варна" с вх. № 435 от 21.02.2022г.,
сигнал до директора на ОП „Спорт - Варна" от С. Д. К. с вх. № 793 от 1404.2022г., писмо от
Община - Варна до С. Д. К. рег. № ОС21000551ВН 005ВН от 11.02.2022г., 1 брой лист
формат А4 със ръкописно изписан текст, график за явяване/неявяване на работа за месец
април 2022г. към ОП „Спорт - Варна", обект Юнашки салон ; писмо от Община - Варна рег.
№ ОС21000551ВН014ВН от 02.06.2023г. ведно със заверени за вярност копия от: сигнал и
жалба от С. Д. К. до Председателя на Общински съвет рег. № ОС21000551ВН от
07.12.2021г., сигнал от С. Д. К. до Кмета на гр. Варна рег. № ОС21000551ВН001ВН от
07.12.2021г., сигнал и жалба от С. Д. К. до Председателя на Общински съвет рег. №
ОС21000551ВН от 07.12.2021г., жалба от С. Д. К. до Секретаря на Община - Варна рег. №
ОС21000551ВН 002ВН от 07.12.2021г., сигнал от С. Д. К. до Зам. Кмета на гр. Варна рег. №
ОС21000551ВН 003ВН от 07.12.2021г., жалба от С. Д. К. до Заместник-Кмет на Община -
Варна рег. № ОС21000551ВН 006ВН от 22.02.2022г., писмо от Община - Варна, ОП „Спорт -
Варна" до С. Д. К. изх. № 414 от 18.02.2022г., писмо от Община - Варна, Заместник-Кмет до
С. Д. К. рег. № ОС21000551ВН 005ВН от 11.02.2022г., жалба от С. Д. К. до Кмета на град
Варна рег. № РД22010213ВН от 13.05.2022г., жалба от С. Д. К. до Кмета на Община - Варна
рег. № ОС21000551ВН 007ВН от 09.03.2022г., писмо от Община - Варна, ОП „Спорт - Варна"
до С. Д. К. изх. № 510 от 07.03.2022г., писмо от Община - Варна, ОП „Спорт - Варна" до С.
7

Д. К. изх. № 414 от 18.02.2022г., писмо от Община - Варна рег. № ОС21000551ВН _011ВН от
01.06.2022г., заповед № 36 от 19.05.2022г., 1 жалба от С. Д. К. регистрирана в Община -
Варна с рег. № ОС21000551ВН_012ВН от 27.07.2022г. и писмо от Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда" до г-н С. Д. К. изх. № 22054505 от 20.06.2022г., писмо от
Национална следствена служба рег. № 677/23 от 16.06.2023г.;детайлна справка за подадени
сигнали и жалби от С. Д. К. срещу З. А. З. в Прокуратурата на РБ; разширен предсъдебен
доклад относно подс.К. , справка за съдимост по отношение на поде. К., ведно с бюлетини
за съдимост и др.; от веществените доказателства: 1 брой СД диск с надпис „Мин Съвет за
гн К. П. от С. К. бивш репортер от Господари на ефира",1 брой CD-R диск с надпис
„Приложение № 1 НЧХД 901/22г. РС 27 състав“, приложен към изготвената от в.л. К.
съдебно-техническа експертиза и 1 /един/ брой CD-R диск с фабричен надпис: „Silverfirst“,
съдържащ запис изпратен от Община Варна като приложен към сигналите на С. К. и др.,
като в своята съвкупност така посочените доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.
В настоящото съдебно производство съдът, по искане на частния тъжител допусна до
разпит свидетелите Д.П.К., С.Ж.И., В.Д.Д.. Съдът оцени показанията на тримата свидетели,
на плоскостта на подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност. Отчете, че двете
свидетелки К. и И. , работещи непосредствено с подсъдимия са били наказани по сигнали
депозирани от последния, а срещу св.К.К. е депозирал и частна тъжба в съда. Отчете и
обстоятелството, че към датата на техния разпит пред съда и двете се намират в пряко
подчинение на частния тъжител. Двете свидетелки демонстрираха негативно отношение
към подсъдимия, което е обяснимо с предшестващите отношения помежду им. Техните
показания са относими към предмета на настоящото производство, доколкото дават яснота
относно работната обстановка в ОП „Спорт“-Варна, както и за отношението между
подсъдимия и частния тъжител, техен пряк работодател. Техните показания се кредитираха
от съда , тъй като са в унисон с множеството писмени и веществени доказателства
приложени по делото, в частност с жалбите и сигналите на подсъдимия срещу частния
тъжител до различни институции, както и сигналите на частния тъжител до ръководството
на ОП „Спорт“.
По аналогичен начин стои въпроса и с показанията на св. В.Д.Д.. Последният сподели
пред съда, че е депозирал жалби срещу К. в Община Варна, които са останали без
последствия според него. Същият демонстрира влошени отношения с подсъдимия. Въпреки
горното показанията му, са кредитирани от съда тъй като са в унисон с останалите писмени,
гласни и веществени доказателства и изясняват картината на напрегнатата трудова
обстановка в ОП „Спорт“ –Варна и отношенията между тъжител и подсъдим.
Като логични и искрени съдът оцени и кредитира и показанията на св.П. К. П., който е
бил въвлечен в отношенията между подсъдим и тъжител чрез депозиране на жалба срещу
подсъдимия до ОП „Спорт“ Варна.
Съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза като обективно, компетентно и безпристрастно, както и депозираните от вещото
лице К. показания в хода на съдебното следствие. Съдът напълно кредитира писмените и
веществени доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
взаимно допълващи се.
Подсъдимият Ст.К. взе лично участие в хода на съдебното следствие, като се възползва
от правото си да даде обяснение по делото, в което отрече повдигнатото му с тъжбата
обвинение. Принципно обясненията на подсъдимия представляват годно доказателствено
средство съгласно разпоредбата на чл. 115 НПК. Като устно доказателсвено средство те
имат двояка природа – източник на доказателства и средство за защита. Давайки обяснения
по предявеното обвинение, подс. има възможност да изрази своето отношение към
обвинението, да го отхвърли и изясни истината за своята дейност, да защити своите права и
8

законни интереси. Последица от визираното обстоятелство е и правото му да не дава
обяснения, както и да избере момента, в който да депозира такива. Упражняването на
основното, гарантирано от закона право на защита, позволява на подсъдимите да изберат
начина, по който да се защитават. Отношението на подсъдимия Ст.К. към повдигнатото
обвинение и възприетата от него защитна позиция са негово право, предоставено му от
закона, поради което процесуалното му поведение не следва да се коментира.

След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в
тяхната съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване на
въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна следното:

С частната тъжба на подсъдимия С. К. е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.148, ал.2, вр.ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр.чл.147, ал.1 , вр. чл.26, ал.1 от НК .
Константна е съдебната практика, че тъжбата /както и обвинителният акт/ определя
рамките, в които следва да се движи производството и да се реализира правото на защита на
обвиненото лице. Няма спор и по обстоятелството, че частният тъжител, дори и да е
представляван от повереник, не е длъжен да квалифицира, съобразно разпоредбите на НК
деянието, което претендира, че е извършено от подсъдимия. А посочената от него правна
квалификация, не е обвързваща за съда. Наказателната юриспруденция отдавна е възприела,
че при делата от наказателно частен характер е приложим римският принцип „Da mihi facti,
dabo tibi ius“ /Дай ми фактите и ще ти дам правото/.
Липсва противоречие в съдебната теория и практика относно обстоятелството, че при
констатирана нередовност на тъжбата съдията-докладчик следва да остави тъжбата без
движение. Макар такава процедура да не е регламентирана в НПК, то съдебната практика
еднозначно приема, че именно по този начин е допустимо нередовността на частната тъжба
да бъде отстранена. Непълнотата в процесуалния закон относно делата от частен характер
при оставянето без движение на тъжбата е наложила още през 1990 година ОСНК на ВС да
постанови ТР № 34/1990 г., в мотивната част на което е прието, че по наказателните дела от
частен характер всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания или
констатирани служебно от съда във връзка с предявените обвинения, подлежат на
изясняване при разглеждане на делото, като съдът е длъжен в пределите на своята
компетентност да вземе мерки за разкрИ.е на обективната истина. Извън тълкувателния акт
в свои решения / например Р. № 304/09.06.1997 г. по н. д. № 192/1997 г., III н. о.; Р. №
93/02.03.2011 г. по н. д. № 19/2011 г., I н. о.; Р. № 516/29.06.2011 г. по н. д. № 500/2010 г., III н.
о.; Р. № 203/27.06.2011 г. по н. д. № 1077/2011 г., III н. о.; Р. № 48/09.06.2020 г. по н. д. №
142/2020 г., II н. о./ ВС и ВКС отричат формалистичния подход към нередовностите в
тъжбата и отбелязват, че след внасянето на частната тъжба в съда при липсата на специални
правила за делата от частен характер следва да се прилагат общите принципи на
наказателното съдопроизводство, които задължават съда по силата на служебното начало
/чл. 13 НПК/ при нередности в тъжбата да укаже на пострадалия да ги отстрани, за да се
осигури всестранно и пълно разкрИ.е на обективната истина.
Имено воден от тези свои задължения, настоящият съдебен състав е дал указания на
частния тъжител относно отстраняване на нередовностите в тъжбата касателно изясняване
на обстоятелствата на престъплението, което се претендира. Допуснатите уточнения касаят
само прецизиране на повдигнатото обвинение и не могат да разширят предмета на
обвинението, като привнасят твърдения за нови деяния, неописани в тъжбата относно
престъплението по чл.145 от НК, посочено в уточнение вх.№40009/14.06.2022г.. Ето защо в
случая съдът дължи произнасяне единствено относно изнесените в тъжбата фактически
твърдения за извършено престъпление от частен характер, а именно такова по чл.148, ал.2,
9

вр.ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр.чл.147, ал.1 , вр. чл.26, ал.1 от НК т.е. в рамките на първоначално
повдигнатото обвинение с частната тъжба , тъй като разширяване на обвинението с
уточнение към тъжбата е недопустимо / в този смисъл в този смисъл Решение № 93 от
2.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 19/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Р.К./. Използваните в
тъжбата от частния тъжител съждения , че описаното в жалбите и статията във Фейсбук има
и обидно съдържание, съставлява оценъчна негова дейност и не е обвързващо за съда, който
е задължен да квалифицира деянието от гледна точна на фактите описани в тъжбата, а не от
гледна точна на правните изводи на тъжителя. Дадената от тъжителя правна квалификация в
частната тъжба не обвързва по никакъв начин съда, който самостоятелно на собствено
основание следва да даде своята, в рамките на представените обстоятелства в тъжбата,
определящи предмета на доказване по делото. Що се касае за посоченото в тъжбата
престъпление по чл.145а, ал.1 от НК, то същото е от общ характер и съдът , също не дължи
произнасяне в това производство.
След уточняване на претендираните деяния, в разпореждането за насрочване съдията-
докладчик е формулирал обвинението, като е посочил съответния текст от Особената част на
Наказателния кодекс /съответната правна квалификация/, каквото е неговото задължение
съобразно процесуалния закон. Съдът няма задължение да изписва диспозитив на текст на
престъпление по НК преследвано по тъжба на пострадалия, тъй като се касае за особен
сезиращ процесуален документ „тъжба“, при която фактите се подвеждат под текст от НК.
С частната тъжба, съгласно уточненията към нея, на подс.К. е повдигнато обвинение, за
общо три деяния, извършени в условията на продължавано престъпление, както следва :
1. За деяние на 07.12.2021г. , за това, че в жалба с рег. № ОС21000551ВН подсъдимият
твърди следното „уведомявам за предпоставки за корупция от лицето З. А. З.“;
„същият се опитва да ме принуждава да съдействам за корупционни сделки“;
„многократно ме принуждава да поемам материална отговорност“. Тъжителят счита,
че с това деяние му е престъплението „принуда“ - чл. 143, ал. 1 НК и приписване на
престъпление по чл. 304б НК,.
2. За деяние на 07.12.2021г. , за това, че в жалба с рег. № ОС21000551-002ВН
подсъдимият твърди следното „ „същият няколко пъти ме принуждава да съдействам
за корупционни сделки“; „многократно ме принуждава да поемам материална
отговорност“. Тъжителят счита, че с това деяние му се приписват престъплението
„принуда“ по чл.143, ал.1 от НК и престъплението по чл. 304б НК.
3. За деяние на 18.02.2022 г. извършено чрез публикация, придружена с видеозапис в
страницата на С. Д. К. във ФЕИСБУК на адрес: https://www.facebook.com/s..k..33
относно следното:
„Г-н З. З. заставя възрастен служител от охраняващата обекта фирма да
лъжесвидетелства, да дава дописки(?) срещу човека подал сигнала, след което е премахнат
от обекта. Същият човек казва - запомнете - че е притискан от З. З. да напусне, защото
изразил съмнение, че професор З. има интимни отношения с чистачката от обекта".
И - по-нататък:
„В община Варна се говори кой покрива своеволията и репресията, прилагана от З.,
заставяне на персонала да лъжесвидетелства, предлагане на облаги, търговия с влияние на
хора от властта, посредничество за назначения и уволнения на ръководни работни
длъжности и то с методи като заплахи, манипулации, интриги и представяне на
документи с лъжи.
„ ...родственик на организатора (т.е. на проф. З. З.!) бе показан как срещу „фелацио" дава
заверка на похотливи студентки"... Недопустимо е в музей на спорта (т.е. в сградата на
Юнашкия салон) да се допуска разврат... "
10

НК....Заведена е прокурорска проверка, където също се е опитал да подкупи с облаги
хората, проверяващи фактите....
...родственик на организатора (т.е. на проф. З. З.!) който бе показан как срещу
„фелацио" дава заверка на похотливи студентки"...
...г-н З. е бил и в списъка на агентите на държавна сигурност - ДС Доносник!“.
Относно тази статия , частният тъжител е повдигнал обвинение на подсъдимия за
следните фрази :
„...заставяне на персонала да лъжесвидетелства..." – за приписано престъпление
по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК.
„...Г-н З. З. заставя възрастен служител от охраняващата обекта фирма да
лъжесвидетелства, да дава дописки(?!) срещу човека подал сигнала, след което е
премахнат от обекта. Същият човек казва - запомнете - че е притискан от З. З.
да напусне." -приписаното престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, и
престъпление „принуда" - чл. 143, ал. 1 НК;
„.Заведена е прокурорска проверка, където също се е опитал да подкупи с облаги
хората, проверяващи фактите." - приписано престъпление по чл. 304, ал. 1 НК;
,,...г-н З. е бил и в списъка на агентите на държавна сигурност - ДС Доносник!"
Твърдение, че от страна на професор З. З. се прилага „...предлагане на облаги,
търговия с влияние на хора от властта, посредничество за назначения и
уволнения на ръководни работни длъжности и то с методи като заплахи,
манипулации, интриги и представяне на документи с лъжи" -приписване на
престъпление по чл. 304б и чл. 304в от НК;
Твърдението, че съществува връзка между „.родственик на организатора (т.е. на
проф. З. З.!) който бе показан как срещу „фелацио" дава заверка на похотливи
студентки "... и изречението „Недопустимо е в музей на спорта (те. в сградата
на Юнашкия салон) да се допуска разврат..." .

Съставът на престъплението „клевета“ е регламентиран в чл. 147, ал. 1 НК: „който
разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление се наказва за
клевета с... "
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена
оценка за личността.
Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на конкретни обстоятелства, определени
факти /явления от миналото и настоящето/, които са неистински /неверни, не съществуват в
обективната действителност/ и са позорни /недостойни от гледище на общоприетите
морални разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото/.
От обективна страна клеветата се характеризира с няколко особености. Както и при
обидата пострадал може да бъде само конкретно физическо лице. Няма клевета, ако
клеветническите твърдения се отправят към определена категория хора, а не към точно
определена личност. Пострадал от клеветата е конкретно ФЛ като съгласно теорията
„Наказателно право особена част – престъпления против правата на човека” с автор А.С. и
константната съдебна практика ако пострадалият не е конкретно назован клевета няма.
Изпълнителното деяние на клеветата може да бъде осъществено в две форми– чрез
разгласяване /довеждането до знанието на трето лице/ на несъществуващо позорно
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия, както и чрез преписване на
пострадалия на неизвършено от него престъпление. И двете форми могат да се осъществят
11

устно, писмено, чрез директно общуване с адресата, чрез използване на далекосъобщително
средство, чрез използване на изображения.
За разлика от обидата, която може да бъде само присъствена, но не и задочна, при
клеветата, е без значение дали разгласяването е станало в присъствието или в отсъствието на
наклеветения.
Разгласените обстоятелства трябва да бъдат обективно позорни - недостойни от гледна
точка на общоприетите разбирания на обществото, господстващите морални норми; трябва
да са от характер да предизвикват еднозначна обществена негативна оценка.
Позорното обстоятелство по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК е твърдение за съществуването
на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да
накърни неговото добро име в обществото. Може да се отнася до минало или настоящо
поведение на пострадалия, укоримо от гледна точка на общоприетите морални норми, може
да се отнася до прояви от личния живот на пострадалия (брачна изневяра, побой, тормоз на
близките, пиянство), може да става дума за служебни или обществени прояви на лицето
(отсъства от работа, изпълнява немарливо служебните си задължения). Възможно е
позорното обстоятелство да отразява определени качества на пострадалия. На следващо
място, тези факти /позорните обстоятелства/ трябва да бъдат неистински - лъжливи, да не
съществуват, да не са станали в обективната действителност.
Според константната съдебна практика изводите, които някой си прави от прочетеното
или чутото, създаването на различни версии, предположения, аналогии, внушението,
мнението - не са клевета. Те не могат да бъдат доказани и не подлежат на доказване.
Втората форма на изпълнителното деяние на престъплението клевета се изразява в
приписване на престъпление, което не е извършено от пострадалия. При тази форма
деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно
престъпление, което той в действителност не е извършил. Тъй като престъплението винаги е
деяние, укоримо от гледна точка на общоприетите морални норми, то винаги се отразява
отрицателно на доброто име на този, за когото се твърди, че го е извършил. Приписването
на престъпление се явява частен случай на разгласяването на позорни обстоятелства. И в
този случай се касае до определени факти, конкретни явления от миналото и настоящето.
Приписва се нещо, извършено от лицето като негова конкретна проява, а не като
неконкретизирано отрицателно качество.За да бъде осъществена тази форма на
изпълнителното деяние трябва материалният носител на клеветата да съдържа твърдения,
че дадено лице е осъществило елементите от състава на дадено престъпление, достатъчно
конкретизирано /по време, място и признаци/. При това не се изисква приписваното
престъпление да бъде юридически формулирано, нито да бъде пълно индивидуализирано.
Достатъчно е твърденията да съдържат конкретни данни за основните характеристики на
приписваното престъпление.
Престъплението е резултатно като за да е довършено следва поне едно трето лице да е
узнало твърденията на дееца за съществуващо позорно обстоятелство или за приписаното
престъпление.
От субективна страна деецът трябва да съзнава, че довежда до знанието на трето лице
неистински позорни за другиго обстоятелства или му приписва неизвършено от него
престъпление. Умисълът може да бъде не само пряк, но и евентуален.
В контекста на гореизложените теоретични постановки, следва да бъде разгледано
инкриминираното в частната тъжба поведение на подсъдимия. Следва да бъде припомнен и
характерът на настоящото производство /от частноправен наказателен характер/ , както и
разпоредбата на чл.103 , ал.1 от НПК, съгласно която тежестта да се докаже обвинението по
дела образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител.
Анализирайки доказателствата по делото съдът намери, че частният тъжител не доказа
12

твърденията си в тъжбата, че на 07.12.22г. подсъдимият чрез депозиране на две жалби до
общинските органи , съответно чрез сигнал и жалба рег.№:ОС21000551ВН от 07.12.2021г. до
Председателя на Общински съвет - гр.Варна и чрез жалба рег. №:ОС21000551ВН_002ВН от
07.12.2021г. до Секретаря на Община Варна е приписал престъпления на частния тъжител по
чл.143, ал.1 от НК и по чл.304б от НК, както следва :
-в жалба с рег. № ОС21000551ВН от 07.12.22г. чрез посоченото в жалбата: „уведомявам за
предпоставки за корупция от лицето З. А. З.“; „същият се опитва да ме принуждава да
съдействам за корупционни сделки“; „многократно ме принуждава да поемам материална
отговорност.
-в жалба с рег. № ОС21000551-002ВН чрез посоченото в жалбата: „ „същият няколко пъти
ме принуждава да съдействам за корупционни сделки“; „многократно ме принуждава да
поемам материална отговорност“.
По делото не е спорно, че на 07.12.2022г. подсъдимият е депозирал пред общинските
органи посочени по –горе два сигнала – жалби, заведени съответно под рег. №
ОС21000551ВН от 07.12.22г. и рег. № ОС21000551-002ВН, като към тях е приложил и
видеоматериал /видеоклип с продължителност 24 секунди/. Подсъдимият не отрича
авторството на жалбите и на тяхното депозиране, като сочи, че депозирайки същите е
изпълнил трудовите си задължения вменени му в длъжностната характеристика на
„служител информация“, както и че като лице на посочената позиция не е бил длъжен да
изпълнява други трудови дейности освен посочените в длъжностната му характеристика.
Действително, видно от приложената по делото длъжностна характеристика на
длъжността„служител информация“, клас „Помощен персонал“ при ОП“Спорт“ –Варна,
връчена и подписано от К. на 14.01.19г. /л.9 от делото/ основните му трудови задължения
включвали да докладва за пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция,
нередности и измами. Длъжността на подс. е била на пряко подчинение на частния тъжител,
което идва да покаже, че при констатиране на посочените по-горе предпоставки за корупция,
нередности и измами, същият е бил длъжен да докладва частния тъжител.
В случая по делото не е спорно, че към въпросните жалби е бил приложен видеоматериал
с продължителност 24 секунди,, съхранен на 1 /един/ брой CD-R диск с фабричен надпис:
„Silverfirst“. Не е спорно и , че на този видеоматериал е заснет частният тъжител, който
изрича следните реплики :„Сега!Ако някой има уговорка с някого за нещо! Примерно идват
при А. по тия проекти, които правят хора. Когато тя се обади! Примерно утре ше доди,
чакам кметицата на Каварна да доди, да ми донесат рушвет. Как няма да я пуснеш? Аз ко
ши правя без рушвета? Частният тъжител не оспорва автентичността на записа, но сочи, че
той е изготвен без негово съгласие. В тъжбата и уточненията към нея твърди, че разговорът
касаел задължения на подсъдимия като лице отговарящо за достъпа на сградата, че фразата е
извадена от контекста и така поднесена изглежда като истина, но в действителност
представлявала шега.
Тук е мястото да се посочи, че макар подс. да отрича той да е изготвил записът, съдът
намира, че от неговото съдържание, от съдържанието на горепосочените жалби е безспорно
видно, че именно той е авторът на записа.
Приобщаването на „случайни“ и/или „преднамерени“ снимки, звуко- и видеозаписи към
доказателствената съвкупност многократно е било предмет на разглеждане от страна на
доктрината и съдебната практика .
В исторически план според съществуващата съдебна практика изграждане на вътрешно
убеждение на съда въз основа на случайно създадени извън процеса записи е било
недопустимо. Различен е подходът в по-новата теория и съдебна практика на ВКС, които
приемат, че снимки, видеозаписи и звукозаписи могат да бъдат приобщени към
доказателствените материали като веществени доказателства, като критерий за тяхното
13

приобщаване е начинът на създаването им / в този смисъл е „Преглед на част от практиката
на ВКС, НО, във връзка с често срещани проблеми, свързани с доказването в наказателното
производство“ с автор съдията К.Шекерджиев/.
Към настоящия момент, според константната съдебна практика при решаването на този
въпрос, ръководно-решаващият орган най-напред трябва да направи внимателна преценка
дали те са изготвени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 КРБ и чл. 8, § 1
ЕКЗПЧОС. Могат ли да се ползват, обаче, извънпроцесуални снимки и записи в процеса на
доказване трябва да се решава за всеки конкретен случай, защото основният закон и
Конвенцията очертават по идентичен начин правото на личен живот и неприкосновеност на
гражданите. Те съдържат приблизително еднакви критерии за ограничаване на тези права от
друг субект в определена степен.
Известно е, че въпреки забраната „никой не може да бъде следен, фотографиран,
филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки
неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи“, конституционното
право на личен живот не е абсолютно /чл. 32, ал. 1 КРБ/. То подлежи на ограничаване само
със закон и при спазване принципа на пропорционалността, т.е. ограничаването да е
пропорционално на друга конституционно оправдана цел, каквато например е защитата на
човешки живот, на собствеността и др. В тази връзка е и забраната с упражняването на
основни конституционни права да се накърняват правата и законните интереси на другите
/арг. чл. 57, ал. 2 КРБ/.
В най-общ план, за осъществяване на тайно записване на друго лице е необходимо
спазване на реда за прилагане на специални разузнавателни средства, но при все това частен
звукозапис, извършен в нарушение на забраната за навлизане в защитена лична сфера на
друго лице, би могъл да послужи в процеса на доказване в наказателното производство,
доколкото макар да нарушава цитираната забрана, служи на целта за доказване на
престъпление. / в този смисъл е Решение № 224 от 14.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 1033/2018
г., III н. о., НК, докладчик съдията Л.П., Решение № № 73/ 16.05.2022 г. по Наказателно дело
за възобновяване № 20223000600077 по описа за 2022 година на Апелативен съд- Варна и
др./
В контекста на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че създадените
снимки, звукозаписи и видеозаписи в противоречие с нормативно предписаните правила,
било тези по НПК или други закони, не могат априори да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност, само на формалното основание ,,създадени по различен от
указания в разпоредбите на НПК ред“. Тяхното приобщаване за целите на наказателното
производство не винаги ще доведе до пълно нарушение на конституционното изискване по
чл. 32, ал. 2 КРБ и правото по чл. 8 § 1 от ЕКЗПЧОС. Преценката за допустимото
приобщаване на тези извънпроцесуални записи се прави през призмата на чл. 32, ал. 2 КРБ.
Във всеки случай се изследва дали намесата в личния живот на гражданите е
пропорционална с оглед постигането на защита на друго конституционно установено право,
или не. Това означава, че следва да се търси баланс между конституционните права на
пострадалото лице и нарушението на правата на извършителя и да се търси защита на
обществен интерес от разкрИ.ето на обективната истина относно разкрИ.ето и доказването
на престъплението, респективно доказването, че такова не е извършено с оглед основния
постулат, че всеки е невинен до доказване на противното и има право на справедлив процес.
/ в този смисъл е Решение № 232 от 29.04.2010 г. по НОХД № 170/2010 г. III НО/.
Следователно не всеки незаконно получен доказателствен материал е недопустимо да
бъде използван, като за допустимостта да бъде включен в преценката на решаващия съд е
необходима оценка на тежестта на нарушаването на чуждата лична сфера, от кого е
извършено нарушението – държавен орган или частно лице, дали нарушението се е отразило
върху достоверността на доказателството и т. н
14

Настоящият съдебен състав намира, че е допустимо приобщения по делото видеозапис с
продължителност 24 секунди, приложен към сигнал и жалба рег.№:ОС21000551ВН от
07.12.2021г. до Председателя на Общински съвет - гр.Варна и жалба рег.
№:ОС21000551ВН_002ВН от 07.12.2021г. до Секретаря на Община Варна да бъде използван
като доказателство в настоящето производство, тъй като тези запис е изготвен от подс.,
очевидно по повод разговор за неговите трудови задължения, като с частната тъжба не е
отречено, а напротив е затвърдено неговото съдържание, като реплики изказани от
тъжителя, със забележката, че представляват шега извадена от контекста. Макар да не може
да бъде установено с категоричност кога е направен този запис, той безспорно отразява
описаното в двете жалби до органите на Община Варна. В същите подсъдимият,
легитимирайки се с трудовата си функция на „служител информация“, очевидно в контекста
на длъжностната му характеристика и длъжностните задължения по т.2.8 /да докладва за
пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция, нередности и измами/
чрез инкриминираните в тъжбата изрази, посочени в жалбите от 07.12.22г.: „уведомявам за
предпоставки за корупция от лицето З. А. З.“; „същият се опитва да ме принуждава да
съдействам за корупционни сделки“; „същият няколко пъти ме принуждава да съдействам за
корупционни сделки“ е сигнализирал компетентните местни органи с молба да извършат
проверка относно отразеното на записа. Нещо повече, видно от съдържанието на жалбата до
Секретаря на Общински съвет, в нея освен като служител по информацията, подсъдимият се
позовава и на Заповед № 1902 от 03.06.2020 г. на Кмета на Община Варна, с която е
разписана Процедура за докладване на нарушения на
етичния кодекс за поведение на служителите в Община Варна /общодостъпни до всички и
публикувани в интернет/, от които е видно, че всеки един служител в Община Варна не само
може, но е и длъжен да сезира компетентните общински органи с искане за проверка
поведението на друг служител при забелязани нарушения. Видно от доказателствата по
делото, в частност становище до К. от Зам.кмета на Община Варна /л.217, т.1/, по сигналите
на същия е била извършена проверка, приключила със становище, че организаторът на
Юнашки салон е назначен на длъжност, която изключвала потенциална възможност за
корупционни сделки, тъй като длъжностните му задължения не включвали възможност за
разпределение на материални и финансови ресурси. Проверката е обобщила, че
употребените в разговора думи съставлявали неуместен пример за онагледяване на засилен
контрол на пропускателния режим в обекта, наложен предвид сложната епидемиологична
обстановка. Горното идва да покаже, че и органите на Община Варна са приели за
автентичен от към съдържание записът представен от К.. Дали съдържанието на записа е
уместен или неуместен пример за противоепидемични мерки е ирелевантно , тъй като в
неговото съдържание се изнасят факти за „носене на рушвет“. Съгласно българския
тълковен речник, думата „рушвет“ означава „подкуп“ и се използва като синоним на
подкуп,бакшиш, подкупничество, рушветчийство, незаконна печалба. Поради което и
съвсем естествена е била сезиращата дейност на К. до компетентните общински органи и то
при наличие на вменено по длъжностна характеристика задължение за това.
На следващо място както бе посочено по-горе тежестта на доказване по делото лежи
върху тъжителя и той е следвало с допустимите средства по НПК да докаже, че тези изрази
записани на записа са извадени от контекста и съставляват шега, а не указания кой и за какво
да бъде допускан в обекта.
Относно инкриминираният с тъжбата израз „многократно ме принуждава да поемам
материална отговорност“, съдът намира, че този израз обективно не може да се субсумира
под формата на изпълнително деяние – приписване на престъпление по чл.143, ал.1 от НК.
Всъщност по делото е безспорно установено, чрез редица писмени и гласни доказателство,
че частният тъжител е искал да възложи на подсъдимия , работещ като служител
информация да извършва оглед на обекта и да документира заедно с нощната охрана
фактическото състояние на обекта. Именно такова оплакване от К. спрямо действията на
15

тъжителя се е съдържало в двете жалби до председателя на ОС и до секретаря на Община
Варна. В първата подс. е посочил „…….Също така ви сигнализирам за проверка относно
превишаване правомощията на лицето. З. З. многократно ме принуждава да поемам
материална отговорност приемайки обекта, в който работя, а аз съм само служител
информация…………..Моля за проверка и намеса да се предотвратят тези груби
нарушения…….Очаквам бърза намеса“. Във втората жалба подс. сочи „…..Също така ви
уведомявам, че многократно съм принуждаван да приемам обекта ,в който работя, с
което да поема евентуални…….. от изчезнали вещи и други повреди. Това е извън моите
задължения, тъй като не съм материално отговорно лице……“. Следователно с двете
жалби подсъдимият е търсил съдействие за защита на трудовите си права. Исканията на
частния тъжител да възложи на подсъдимия, дейност извън трудовите му задължения е
преценено от компетентните органи, бранещи трудовите права на работниците и
служителите, а именно от ИА ГИТ като нарушение на трудовите права на К. , тъй като
същите са констатирали липсата на основание от страна на работодателя да разширява
трудовите задължения на подсъдимия, издавайки заповед и възлагайки му да ги извършва,
без да договори промяната в задълженията с допълнително споразумение към трудовия
договор.
За да е налице престъпно деяние в хипотезата на приписване на престъпление,
подсъдимият следва да припише на тъжителя конкретно престъпление. От посочените в
тъжбата изрази е видно, че преписване на престъпление по чл.143 и чл.304б от НК не е
налично. Съгласно теорията и константната съдебна практика (Решение №70 от
25.02.2009год. на ВКС по к.н.д. № 36/2009год. на І н.о.; Решение № 299 от 08.08.2012год. на
ВКС по н.д. № 679/2012год. ІІІ н.о.; Решение № 210 от 24.06.2013год. по н.д. № 572/2013год.
на ІІІ н.о.; Решение № 182 от 10.04.2012год. на ВКС по н.д. № 382/2012год. на ІІІ н.о. и още
ред други) извън обхвата на клеветата остават случаите при които деецът изказва мнение,
своя субективна оценка или извод, изразяват становище или упражнява право на жалба,
искане от които произтичат определени правни последици. В този смисъл изводите, които
някой си прави от прочетеното, видяното или чутото, създаването на различни версии,
предположения, аналогии, внушението, мнението – не са клевета. Те не могат да бъдат
доказани и не подлежат на доказване. Поради което и вменените във вина на подсъдимия
деяния от 07.12.22г. се явяват обективно и субективно несъставомерни.
Съдът намира, че събраните в хода на съдебното разследване гласни, писмени и
веществени доказателства не водят до безспорен и категоричен извод за авторството на
деянието в лицето на подсъдимия относно повдигнатото в тъжбата обвинение за дата
18.02.2022г.. По делото не се оспорва, че на неустановена с точност дата и година
публикация относно частния тъжител З. е била публикувана в социалната мрежа Фейсбук
/Facebook/ , във фейсбук страница на потребителски профил с имена „S.K.“, както и в други
социални медии. Оспорва се авторството на статията и авторството на публикуването й.
Посочените от тъжителя доказателства, върху който лежи тежестта на доказване, не водят до
безспорен и категоричен извод за авторството на подсъдимия. Нито един от посочените от
частния тъжител свидетели /Д.П.К. , С.Ж.И., В.Д.Д./ не сочат нито конкретното съдържание
на статията, нито датата и годината на нейното публикуване. Св.К. и св.Д. въобще не
споменават да са видели, чели, да са чули за такава публикация. Св.И. също не споменава, че
е възприела публикация предмет на обвинението , а сочи за видеоматериали разпространени
във Фейсбук, както и в сайт „Биволъ“, които е гледала през средата на 2023г. Нещо повече
св.И. сочи, че е възприела от телефони на свои колеги два отделни видеоматериала за нея и
за частния тъжител, в които се сочело, че те имат интимна връзка. Твърди, че имало
публикуван материал за корупция относно З., но не пояснява какво конкретно е било
съдържанието на публикацията. Сочи, че в частните телевизии бил излъчен материал, че в
Юнашкия салон се „вихри“корупция и разврат. Нито един от ангажираните от частния
тъжител свидетели, а и свидетелят, П. призован по инициатива на съда не е възприел и не
16

излага конкретното съдържание на публикацията, за което е повдигнато обвинение в
тъжбата. Нито един свидетел не е възприел и че подсъдимият изписва и публикува статия
/публикация/ и видеоматериал в социалната мрежа Фейсбук относно частния тъжител. На
следващо място, представените от тъжителя извадки , съставляваща две снимки /скриншот/
на екран на компютър, достъпил социална мрежа Фейсбук и потребителски профил с имена
„S.K.“, не съдържа данни за посочената в частната тъжба страница
https://www.facebook.com/s..k..33. Не е ясно, кой и при какви условия е изготвил скриншота,
от кой точно профил е снета информацията и каква връзка има този профил с подсъдимия.
Тези снимки не съдържат и година на публикуване на статията. По делото не бе
установено и какъв видеоматериал е съпровождал инкриминираната публикация, като никой
от свидетелите ангажирани от частния тъжител не съобщават неговото съдържание. От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза и от събраните гласни доказателства
/показанията на вещото лице/ бе установено, че в посочения в частната тъжба фейсбук
страница https://www.facebook.com/s..k..33 не се съдържат публикации и качени
видеоматериали от дата 18.02.22г.. В обясненията си по делото подс.К. не отрече, че има
регистриран фейсбук профил. Отрече, обаче, да е писал и публикувал статия и
видеоматериал за частния тъжител. Отделно от това от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза бе установено, че в социалната мрежа Фейсбук на електронен адрес
https://www.facebook.com, са установени 4 (четири) регистрирани потребителски профила с
имена „S.K.“ и три с имена „С. К.“. От приложените към тази експертиза снимкови
изображения може да бъде направено предположение, че потребителски профил
https://www.facebook.com/s..k..33е свързан с подс.К., тъй като на двете снимки за „Профил“ и
„Корица“ е заснет подсъдимият. Така или иначе по делото не бе установено от кой от
четирите потребителски фейсбук профила „S.K.“ е публикувана публикация и
видеоматериал за ч.тъжител З. и кой ги е публикувал. От проведения в с.з разпит на вещото
лице К. стана ясно, че за да се установи от кой потребителски профил е направена конкретна
публикация и кой е създателят му следва да се установи т.нар. IP адрес, от който е
публикувано. С тази информация разполагала регистрираната в американския щат
Калифорния компания „Фейсбук“. След установяване на конкретния IP адрес, чрез изискване
от интернет доставчиците на данни по Закона за електронните съобщения (ЗЕС), може да
бъде установено кой потребител използва конкретния IP адрес към конкретна дата. Редът за
идентифициране на крайно съобщително устройство /което би могло да бъде компютър/ или
на това, което се представя за крайно устройство на потребител /IP адрес / се урежда от
разпоредбите на чл.159а НПК и ЗЕС. ЗЕС в настоящата си редакция, обаче, задължава
интернет доставчиците да пазят тези данни шест месеца, които месеци към датата на
съдебното заседание по делото са били изтекли. Отделно от това според чл.159а, ал.2 от
НПК такива данни се събират само за разкрИ.е на тежки умишлени престъпления.
Престъплението „клеветата“, за което е водено настоящото производство, не е тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Поради което по мнение на съда такива данни /
а именно кой потребител използва конкретния IP адрес към конкретна дата/ не могат да
бъдат събрани в наказателно производство от частен характер.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че в настоящото производство, от събраните
доказателства, не може да бъде оборено твърдението на подсъдимия, че не е писал и
публикувал процесната публикация, както и че не е публикувал видеоматериал относно
частния тъжител на 18.02.2022г. След като липсват доказателства относно конкретното
съдържание на публикацията и видеоматериала, както и за авторството на публикацията и за
публикуващия видеоматериал е безсмислено обсъждането на съставомерността на
публикацията визирана в тъжбата по чл.147 от НК. Поради което не е доказано по безспорен
и категоричен начин авторството на деянието в негово лице. Както е известно обвинението
следва да е доказано по несъмнен начин, а присъдата не може да почива на догадки и
предположения.
17

Дали подсъдимият е писал и публикувал или не други статии, дали е публикувал във
Фейсбук други видеа и коментари относно частния тъжител З. също е без значение и не
представлява косвено доказателство за изписване и публикуване на конкретната процесна
публикация. Да имаш възможност да напишеш и публикуваш публикация и видео, и
действително да го сториш са две различни неща и именно на плещите на частния тъжител
и неговия повереник бе легнала тежестта да докажат със способите предвидени в НПК- не
само че подсъдимият е имал възможност да ги напише и публикува /което е без значение за
делото/, а че действително го е сторил.
Нещо повече , по делото прави впечатление домогванията на частното обвинение да
прехвърлят доказателствената тежест на подсъдимия, така щото последният да доказва, че е
невинен, което е в противоречие с основните принципи на настоящия НПК. Последният
предвижда , че не подсъдимият следва да доказва, че е невинен, а обвинението трябва да
ангажира безспорни доказателства, че той е виновен. Горното явства от посоченото от
повереника на частния тъжител, че подс. не признавал вината си, не осъзнавал поведението
си като нередно, не приемал отговорността затова, за което го обвиняват, не изразявал
съжаление или разкаяние, напротив - себе си счита за потърпевш. Никога не е било спорно в
теорията и в съдебната практика, че упражняването на основното, гарантирано от закона
право на защита, позволява на подсъдимите да изберат начина, по който да се защитават,
включително и чрез отказ за дават обяснение, да признават или не вината и изобщо
участието в даденото престъпление. От това им процесуално поведение, обаче, не могат да
се правят изводи в тяхна вреда в т.ч. да се приема за отегчаващо обстоятелство липсата на
признание под формата на критично отношение към стореното /в този смисъл е например
Решение №174/20.06.2012г. по дело № 2919/ 2011 година на ВКС, второ н.о. с докладчик
съдията Савка Стоянова/.
Не е без значение, че всеки един имащ достъп до конкретен потребителски профил може
да пише и публикува статии, коментари, снимки, видео под чуждо име, като действително
по делото остана недоказано, че именно подс.К. е написал и публикувал процесната
публикация.
Както е известно обвинението следва да е доказано по несъмнен начин, а присъдата не
може да почива на догадки и предположения за авторството на деянието, още по малко на
възможността на конкретно лице да извърши нещо. Задължението да докаже обвинението в
случая лежи на частното обвинение, което не доказа описаните и претендирани в тъжбата
деяния, като престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК
Предвид липсата на доказателства за авторството на деянието на 18.02.2022г., както и
предвид липсата на обективна и субективна съставомерност на претендираните деяния от
07.12.22г., съдът счита, че е необходимо да излага аргументи относно наличието или
липсата на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, както и относно
наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НК.
За прецизност следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. е отменена т.3 на
чл.147, ал.1 от НК т.е. клеветата спрямо длъжностно лице е декриминализирана като
квалифициран състав на престъплението клевета. Тъй като подсъдимият бе признат за
невинен, съдът няма да вземе становище относно наличието или липсата на по-благоприятен
закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, съдът следва да признае подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В настоящият случай,
съобразно събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че обвинението повдигнато на
подс. С. К. с частната тъжба за престъпления по престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1,
т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.2, ал.1 от НК, за това че : в периода от
18

07.12.2021г. до 18.02.2022г. включително, в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, публично, чрез сигнал и жалба рег.№:ОС21000551ВН от 07.12.2021г. до
Председателя на Общински съвет - гр.Варна, чрез жалба рег. №:ОС21000551ВН_002ВН от
07.12.2021г. до Секретаря на Община Варна и чрез публикация разпространена на
18.02.2022г. по друг начин - чрез страница в социална мрежа „Фейсбук“ :
https://www.facebook.com/s..k..33 е разгласил позорни обстоятелства за З. А. З. и е приписал
престъпления на същия, в качеството му на длъжностно лице - организатор в общинска
структура „Юнашки салон“ в Общинско предприятие „Спорт-Варна“, при и по повод
изпълнение на службата му е недоказано. Същото, по изложените по-горе съображения е и
обективно и субективно несъставомерно. Затова и на осн. чл. 304 от НПК, съдът оправда
подсъдимия по така повдигнатото му обвинение с частната тъжба.ь
Относно веществените доказателства :1 /един/ брой CD-R диск с надпис: „Мин Съвет
за гн К. П. от С. К. бивш репортер на Господари на ефира";1 /един/ брой CD-R диск с
надпис: „Приложение № 1 НЧХД 901/22г. РС 27 състав" и 1 /един/ брой CD-R диск с
фабричен надпис: „Silverfirst“ съдът реши да останат към материалите по делото след
влизане на присъдата в сила.
С оглед крайния изход на делото /подсъдимият бе оправдан по повдигнатото му с частната
тъжба обвинение за клевета/, на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди частния
тъжител З. А. З. да заплати направените по делото разноски в размер на 316, 56 лева /триста
и шестнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ за изготвяне и изслушване на СТЕ в полза
на Районен съд - Варна.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

19

Номер на акта:	60
Дата:	25 февруари 2025 г. (в сила от 30 юли 2025 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20223110200901
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 март 2022 г.

Присъда по НЧХД №901/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите