Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,08.07.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти въззивен
състав в открито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева в.н.ч.д. № 440/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано
е по частна жалба от служебно назначения повереник на
частния тъжител Е.Д.М. – адв. И.Ю., срещу
разпореждане от 04.11.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 7444/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 108-ми състав. С атакуваното
разпореждане съдията-докладчик е прекратил образуваното, с твърдения за
извършени спрямо М. престъпления от частен характер, наказателно производство, тъй като е приел,
че дадените на тъжителя М. указания за привеждане на тъжбата в съответствие с
изискванията на чл.81 от НПК не са били изпълнени и по-конкретно не е посочено
ЕГН на лицето, срещу което е подадена частната тъжба, и не са уточнени
квалифициращите обстоятелства, тъй като е повдигнато обвинение по квалифицирани
състави на престъпленията обида и клевета.
Жалбоподателят
прави искане атакуваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и делото да се
върне на друг състав на СРС за продължаване на процесуалните действия. Адв. Ю. посочва, че в обжалваното разпореждане липсва
позоваване на нормата на чл. 250, ал. 1 от НПК, а като основание за
прекратяване на производството съдията-докладчик е посочил единствено чл. 24,
ал. 4, т. 2 от НПК, като обръща внимание, че посочената ал. 4 на чл. 24 от НПК
няма точка 2, а самата алинея няма никаква връзка с фактическите основания,
посочени в обжалваното разпореждане. На следващо място, излага съображения, че лицето,
срещу което е подадена тъжбата, е индивидуализиран по три имена и по
структурната единица на МВР, в която е заемал длъжност към момента на деянието
– ГДНП.Оспорва се и второто посочено от първоинстанционния
съд основание за прекратяване на производството, като са изложени доводи, че
посочената в тъжбата правна квалификация на деянията не е част от
задължителното съдържание по чл. 81, ал. 1 от НПК и не обвързва съда, както и
че тъжителят е длъжен да посочи само достатъчно ясно обстоятелствата на
престъплението, което в случая е било спазено.
В
закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав
по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага събирането на доказателства.
Постъпила
е и молба от лицето, срещу което е подадена тъжбата – Х.Б.Т. чрез неговите защитници
– адв. Н.К.и адв. П.И.– Г.,
в която са посочили, че са служебно ангажирани по друго производство на датата,
на която е насрочено делото в открито съдебно заседание пред въззивия съд, като не възразяват да се даде ход на делото и
оспорват жалбата като неоснователна и необоснована. Поддържат, че в тъжбата
липсват данни за лицето, срещу което е подадена, както и за мястото и времето
на извършване на изпълнителното деяние на клеветата и обстоятелствата, свързани
с твърденията за нанесена обида и посочване на обективни изрази, посредством
които е разпространена обидата с конкретика относно
всяка дата. Изложени са съображения и че възможността нередовностите на
тъжбата да се отстранява с уточняваща молба, подадена след
изтичане на шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, е преклудирана. Също
така се посочва, че към момента на депозиране на молбата по справка в системата
на СРС са налични други образувани наказателни производства срещу Х.Т. във
връзка с писмен документ с рег. № 328600-59155/05.12.2019 г., издаден по вх. №
328600-56415/19.11.2019 г. на ГДНП по н.ч.х.д. № 2245/2018 г. на СРС, НО,
101-ви състав, като всичките производства са идентични с настоящото – със същия
предмет, за същите твърдени престъпления и между същите страни. Излагат се
доводи и че в тъжбата не е описано деяние, което да се преследва по тъжба на
пострадалия и не съдържа данни за извършено престъпление, тъй като цитираният в
тъжбата писмен документ представлява отговор-справка в изпълнение на официално
искане на съд и съдържа информация от съществуващите информационни
регистри/фондове, поддържани от МВР, в които служебно се съхранява и обработва
информация. Посочва се, че тази информация не се въвежда и обработва лично от Х.Т.
като директор на ГДНП, тъй като последният с подписа си единствено удостоверява
факта, че такава информация се съдържа в масивите на МВР към датата на съответната
справка. Прави се оплакване и че тъжителят не е внесъл държавна такса по
делото, нито е поискал освобождаване от такава.
Повереникът на частния тъжител – адв. Ю., моли да бъде уважена жалбата и да бъде отменено
атакуваното разпореждане на СРС. Излага съображения, че с обжалвания съдебен
акт съдията-докладчик се е произнесъл неправилно, доколкото е поставил
задължение за частния тъжител да индивидуализира подсъдимото лице, посочвайки
неговото ЕГН, което смята, че не е задължителен реквизит на тъжбата и посочва,
че Х.Т. като министър на МВР е известна публична личност, с оглед на което
става ясно срещу кого е повдигнато частното обвинение. Прави се оплакване, че
на тъжителя не са дадени конкретни указания преди да бъде прекратено
наказателното производство. Прави се искане атакуваното разпореждане да бъде
отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по
тъжбата.
Частният
тъжител поддържа казаното от повереника си. Прави
искане да бъде отменено атакуваното разпореждането и делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд, който счита, че неправомерно
е прекратил наказателното производство поради непосочване на ЕГН на лицето,
срещу което е подал тъжбата.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната
жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите
на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за
установено следното.
Производството
по н.ч.х.д. № 7444/2020 г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав е образувано по
повод подадена частна тъжба с рег. № 1027549/12.06.2020 г. от Е.Д.М. срещу Х.Б.Т.
за нанесени обида и клевета, със заявеното в писмен документ с рег. №
328600-56415/19.11.2019 г. , приложен по н.ч.х.д. № 2245/2018 г. по описа на
СРС, НО, 101-състав на ГДНП, подписан от Х.Т., със следното съдържание: „Срещу Е.М.
е образувано и водено НП ДП № 63/18.04.1989 г. на 01 РУ – СДВР по чл. 194 от НК
кражба в гр. София, ул. „Никола Габровски“. С тъжбата се правят искания за назначаване на
служебен повереник – адв. И.Ю.
и за освобождаване от държавна такса поради бедност и социална слабост. В частната тъжба се съдържа твърдение, че този
документ е предоставен на Е.М. от СРС на 13.12.19г. Формулираното искане е съдът
да призове и осъди Х.Б.Т. по чл. 146,
ал.1 от НК, по чл. 147, ал. 1 и по чл. 148, ал.1 т.1 и т.2 от НК.
С
разпореждане от 16.07.2020 г. съдията-докладчик е указал на частния тъжител, че
в 20-дневен срок следва да посочи ЕГН на лицето, срещу което е подадена тъжбата,
мястото и времето на извършване на твърдените деяния, както и да уточни кои от
посочените от него изрази са клеветнически и кои обидни и да уточни кои са
квалифициращите обстоятелства. Също така, във връзка с искането за
освобождаване от държавна такса е указал на тъжителя да представи декларация за
материално и гражданско състояние с цел доказване на финансовите му
възможности. С разпореждането е допуснато предоставяне на правна помощ и е указано на САК, определеният защитник да е адв. И.Ю. от САК. Определен е различен срок за изпълнение на
разпореждането в зависимост от лицето, което изпълнява указанията : за ч.т. М.
– 20 дни, указано е, че в случай че защитник отстранява нередовностите
– то той своевременно да подаде молба за назначаване на защитник и за
получаване на удостоверение .
Разпореждането
е получено от частния тъжител на 29.07.2020г. и с молба от 03.08.2020 г. е уточнил, че обидата и
клеветата срещу него са извършени от Х.Б.Т. в сградата на Софийски районен съд,
находяща се в гр. София, бул. „********, по н.ч.х.д.
№ 2245/2018 г. на СРС, НО, 101-ви състав, като обидата и клеветата се изразяват
в думите, че тъжителят е бил определен като „извършител на престъпление от НК,
посочено в тъжбата и че „ е образувано и водено наказателно
производство“ срещу него, с което му било приписано извършването на
престъпление. Тъжителят направил искане за издаване на
съдебно удостоверение въз основа на което да получи информация от Главна
дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГД ГРАО) за ЕГН
на Х.Т.. Към молбата е приложена
декларация за материалното и гражданско състояние на частния тъжител, в която е
декларирано, че същият не разполага с финансови възможности.
С
разпореждане от 07.08.2020 г. съдията-докладчик
намерил, че тъжителят не е изпълнил в цялост указанията, дадени му с
разпореждането от 16.07.2020 г., като е указал, че отново в 20-дневен срок следва
да посочи дали иска съдебното удостоверение, което да послужи пред ГД ГРАО, да
бъде издадено на него или на определения да му предостави правна помощ адвокат,
както и да посочи времето на извършване на деянията, за които са повдигнати
обвиненията, и да уточни кои са квалифициращите обстоятелства. С разпореждането
тъжителят е освободен от държавна такса за подаване на тъжбата и за издаване на
съдебното удостоверение.
Уведомяването
на адв. Ю. е на 31.08.2020г., а на ч.т. М. – на
27.08.2020г.
С
молба от 11.09.2020 г. адв. И.Ю. е уточнил, че мястото
на извършването на описаното в тъжбата е в гр. София, а за време на извършване на деянията е заявил 19.11.2019 г., както и че в тъжбата е
посочен само един израз и същият е квалифициран от тъжителя както като обида,
така и като клевета.
С
разпореждане от 04.11.2020 г. съдията-докладчик е приел, че са
отстранени само част от констатираните недостатъци на тъжбата, но не и тези,
свързани с посочване на ЕГН на лицето, срещу което е подадена тъжбата и уточняване
на квалифициращите обстоятелства, т.к. повдигнатото обвинение, според
тъжбата, е било по квалифицирани
състави, при което и на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК прекратил наказателното производство.
Въззивният съд намира, че разпореждането за прекратяване на наказателното производство
е неправилно, т.к. лицето, срещу което е
предявена тъжбата е ясно
индивидуализирано: с три имена и месторабота, а в последваща
молба от 03.08.2020г. е посочена и заемана
публична длъжност. Ето защо при конкретните обстоятелства, неизпълнението на указанието за посочване на ЕГН, само по себе
си не може да доведе до извод за
невъзможност по недвусмислен начин да се
идентифицира страната, срещу която се предявяват обвиненията.
Въззивният съд не споделя и извода
на СРС, че е налице основание за прекратяване на производството,
поради непосочване на квалифициращите
обвинението обстоятелства. Действително,
сам тъжителят в тъжбата си е посочил, че
иска осъждане по чл. 148, ал.1 т. 1 и т.2, и ал.2 НК, като нито в
тъжбата, нито в допълнително предявените молби, не са заявени допълнителни уточняващи обстоятелства. Въпреки посоченото, въззивният
съд счита, че първият съд е този, които въз основа на изнесените фактически твърдения следва
да даде правна квалификация на описаното
в тъжбата деяние. Макар такова задължение,
да не е законодателно визирано,
то неизменно и безпротиворечиво е утвърждавано
от теорията и от практиката по настоящия вид дела.
Доводите
на поверениците на Т. за неясно и неконкретизирано
обвинение, не се споделят, т.к. видно е че в тъжбата от 08.06.2020г. М. е
заявил фактическите обстоятелства, които според него, осъществяват състав на престъпление и те са конкретизирани
по време и място. С допълнително уточняващите
молби не се изтъкват никакви други данни, които да не са били заявени и в
тъжбата, поради което и макар и принципно правилен довода, че отстраняването на недостатъците
следва да се осъществи в срока по чл. 81, ал.3 от НПК, то той в конкретния
случай е неотносим.
Довода,
че в СРС са били образувани 18 наказателни производства между същите
страни въз основа на един и същи
документ / № 3286000-59155/05.12.2019г. /, но с различни инкриминирани части от
него, също се намира за неоснователен от
въззивния съд,
т.к. по настоящото дело инкриминираното от тъжителя изявление е в документ, с други идентификационни данни, а именно : № 328600- 56415/19.11.19г.,
при което и поради отличието на инкриминираните документи, а и при липса на
твърдения за идентично съдържание на тези документи, основания
за изводи за субективно и обективно тъждество на настоящото дело с други
такива не могат да се правят.
Довода,
дали и доколко инкриминираното изявление
:“ Срещу Е.М. е образувано и водено НП ДП № 63/18.04.1989г. на 01 РУ на СДВР по чл. 194 НК кражба в гр. София, ул. „Никола Габровски“ е обидно / клеветническо е въпрос по
същество на делото и отговор тук не се следва.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав намира правните изводи на съдията-докладчик
при СРС, НО, 108-ми състав за наличието на предпоставките за прекратяване на
наказателното производство за неправилни. Постановеното на 04.11.2020 г.
разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и делото следва да бъде
върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
По
настоящото дело страната не освободена от
дължимата ДТ, поради което и
предвид отсъствието на данни за внасянето
й следва да се постанови осъждане за заплащането й.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 1,вр. чл. 335,
ал. 2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разпореждане от 04.11.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 7444/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 108-ми състав, с което е
прекратено наказателното производство по делото.
ВРЪЩА делото на Софийски
районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОСЪЖДА
Е.Д.М. , ЕГН **********, да заплати ДТ по сметка на СГС в размер от 6 / шест/ лева, както и 5 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: