П Р
И С Ъ
Д А
№
72
Гр.
Пловдив, 11.09.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на единадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА КУЗМАНОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: АСЕН МАРИНОВ
АЛЕКСАНДЪР
ТОСЕВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ СПАСОВА и в присъствието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 1071 по описа за 2017 година и след съвещание
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Д.М.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно
образование, работещ с ЕГН ********** за ВИНОВЕН
в това, че на 18.08.2016 г. в землището на с. Крумово, обл. Пловдивска, на Път
II - 86, километър 17+024, при управлението на моторно превозно средство-
камион марка „МАН“ модел “ТГ 530 А“ с ДК № **** и полуремарке марка “Феймонвил“
СПЗ 3 АА“ с ДК № **** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 6 т. 1 пр.
З и пр. 4 от ЗДвП и чл.21 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на И. Д. Б. с ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343 ал. 1 б. „В” вр.
с чл. 342 ал. 1 от НК във връзка с чл. 373 ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 58а,
ал. 1, във връзка с чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал.
1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Б.Д.М.
наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 343г във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия Б.Д.М.
от право да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - л.а “***“ с ДК № ***, намиращ
се на съхранение
на специализиран паркинг на „Пътна полиция“- ОДП –
Пловдив ДА СЕ ВЪРНЕ на В.И.Б. след
влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 189 ал. 1 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимия Б.Д.М. да заплати по
сметка на ОД на МВР гр. Пловдив, направените по делото разноски в размер
на 503,92 лева за изготвените
експертизи.
Присъдата
подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред Апелативен съд
Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
МОТИВИ към Присъда N : 72/11.09.2017г. по НОХД N:
1071/2017г. по описа на ПОС
Спрямо подсъдимият Б.Д.М. е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.” в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК,
за това, че на 18.08.2016 г. в землището на с. Крумово, обл. Пловдивска, на Път
II - 86, километър 17+024, при управлението на моторно превозно средство-
камион марка „***“ модел “***“ с ДК № **** и полуремарке марка “****“ *****“ с
ДК № **** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 6 т. 1 пр. 3 и пр. 4
от ЗДвП и чл.21 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д.
Б. с ЕГН **********.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск.
Пострадалата
М.С.Н. като майка на починалата И. Б., както и пострадалите В.И.Б.,
И.В.Б. и М.В.Б.- като наследници на починалата, са конституирани в качеството
на частни обвинители в наказателния процес.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа
обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт.
Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимият Б.М. следва да
бъде наложено наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, предвид
направеното признание от негова страна на фактите изложени в обвинителния акт.
Изразява становище, че е налице превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства, а като отегчаващо предлага да се отчетат предходните
наказания на подсъдимия по ЗДвП и в този смисъл предлага да бъде определено
наказание от 3 години „лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3, а
изпълнението на определеното наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок, съгласно чл.66 от НК. Намира, че следва да се наложи и предвиденото в
чл.343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС”, което предлага да
е по-високо от наказанието лишаване от свобода и да се определи за срок от четири години.
Частните обвинители, чрез повереника си адв.П.Б., изразяват
становище за доказаност на обвинението от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Предлагат да се определи ефективно наказание, като считат,
че единствено то може да изпълни целите
на индивидуалната и генерална превенция. Излагат се доводи, че е налице висока
обществена опасност на деянието, предвид зачестилите случаи в страната, а и се
твърди, че е висока обществената опасност на подсъдимия, с оглед на това, че
същият е професионален шофьор и е допуснал
груби нарушения на правилата за движение. Претендира се връщане на отнетия като
веществено доказателство лек автомобил, както и присъждане на разноски.
Защитникът на подсъдимия –адв.М. не оспорва
фактическата обстановка и правна квалификация възприета от обвинението.
Изразява становище, че подс.М. е съдействал на разследващите още след
инцидента, като се изтъква, че единствено недооценяване на пътната обстановка е
причина за ПТП. С оглед на това, пледира спрямо подсъдимия да бъде определено
наказание в размер, ориентиран към минимума, предвиден от закона, а
изпълнението на това наказание да бъде отложено с изпитателен срок от четири
години по реда на чл.66 от НК. Счита, че срока на кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от правоуправление” следва да бъде определен в размер,
съответстващ на наказанието „лишаване от свобода“.
Подсъдимият Б.Д.М. признава всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Признава вината си и изразява
съжаление за случилото се.
Съдът, въз основа на доказателствата, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК,
намери за установена фактическата обстановка, а именно:
Подсъдимият Б.М. е роден на ***г***, живее в същия град, българин, български
гражданин е. Женен е и видно от
приложената справка за съдимост/ на л. 85 от д.п./ не е осъждан. Подс.М. към инкриминираната дата е работил
като шофьор в „****“ООД-гр.Перник. Същият притежава свидетелство за управление
на МПС с придобити всички категории и е правоспособен водач на МПС.
На 18.08.2016г. около 17,00 ч. подс.М., който
тогава бил на работа като шофьор към фирма “***“ ООД - гр.Перник, управлявал
тежкотоварен автомобил марка „***“ модел “***“ с ДК№ *** и полуремарке марка
“***“ ***“ с ДК № *** - и двете собственост на фирмата- работодател. Движил се
по Асеновградско шосе с направление от гр.Асеновград към гр.Пловдив Така
стигнал в землището на с.Крумово обл.Пловдивска, където на Път П-86 - километър
17+024, където от дясно по посоката му на движение се намирал разклона за
с.Крумово. На това място пътното платно било изпълнено с равно асфалтово
покритие, с три ленти за движение - по две за всяко едно направление, като
предвид разклона за Крумово била обособена трета самостоятелна лента за
предприемащите маневра завой на ляво, идващи от гр.Пловдив превозни средства.
За да се осигури безопасността на изчакващите автомобили, идващи от гр.Пловдив
да завият наляво, съобразно изискванията на ЗДвП и ППЗДвП, бил поставен и
предупредителен знак „А-27“ - Кръстовище с път без предимство отдясно, знак с
предписание /забранителен/ -„В-26“- Забранено движението със скорост по-висока
от означената, която в случая била 60км/ч., както и на пътното платно била
разчертана надлъжна маркировка- единична непрекъсната линия, забраняваща ППС да
я настъпват или пресичат, прерастваща към кръстовището в маркировка „М-15“,
обособяваща остров за безопасност, със забрана за движение върху него,
завършващ в района на самото кръстовище. Така,
около 17,20ч. движението било интензивно и в двете посоки, а от пътя без
предимство - от и към с.Крумово, също често излизали или влизали автомобили.
Тъй като се движил с по- висока скорост, управляваната от подс.М. товарна
композиция настигнала образуваната напред колона от автомобили, но без да
осигури съобразената за конкретното превозно средство, пътната и метеорологична
обстановка надлъжна дистанция. Така при намаляване скоростта на движение от
страна на автомобилите, движещи се
отпред, пред подс.М., се наложило и той да го направи. При предприемането на
това действие обаче, установил, че камиона му поднесъл вляво, което го накарало
да завърти волана в обратната посока. Поради тежестта на ремаркето обаче, както
и в следствие на падналия преди това лек дъжд, с произтичащото от него
повишаване хлъзгавостта на пътната настилка, това се оказало невъзможно и
композицията продължила движението си напред и в лява посока. Това му неадекватно
движение било забелязано, както от насрещните, така и от движещите се след него
водачи на МПС-та, някои от които го определили като неправилно изпреварване, а
други - като един вид спасителна маневра. Така или иначе обаче, управлявания от
М. камион с ремарке излязъл от своето платно за движение, преминал през острова
за безопасност, минал пред спрелите за ляв завой автомобили и със скорост от
около 70км/ч. навлязъл в най-дясната лента за движение, определена за движещите
се транзитно от гр.Пловдив към Асеновград. По това време там се намирала
пострадалата И. Б., която управлявала в противоположната посока лек автомобил
„***“ с ДК № ***, син на цвят, със скорост около 60км/ч. При така създалата се
ситуация ударът между двете МПС бил напълно неизбежен, при което такъв и
последвал. За товарният автомобил той бил в предната лява част под ъгъл от
183-184 градуса, а за лекият автомобил челно-страничен в областта на предния
ляв калник и предната колона на шофьорската врата. От голямата разлика в масите
на двете МПС, по-лекото такова-л.а.“***“, било изхвърлено от пътното платно,
като се установило в дясната канавка по посоката си на движение, завъртяно в
обратна на първоначалната си посока, а товарният автомобил продължил движението
си и също се установил в края на насрещното дясно платно и банкета до него, но
вече след района на кръстовището. От силният сблъсък шофьорската врата на
лекият автомобил била откъсната от колата и излетяла в страни, а возещата се в
автомобила водачка –И. Б. претърпяла тежки външни и вътрешни травми и почти
напълно изпаднала от автомобила. Самата
катастрофа била пряко наблюдавана от возещите се в две спрели за ляв завой
МПС-та - „***“ с великотърновска регистрация, управляван от свид.Ф. и „***“ с
намиращите се в него Г. и Д. М., както и от движещия се две коли зад товарния
автомобил, свид. П. Всички те веднага след ПТП се обадили на Националния спешен
телефон за помощ-112 и отишли при автомобила на пострадалата Б.. Дошлият на
място екип на Спешна помощ безуспешно се опитал да реанимира пострадалата, като
констатирал смъртта й. на място пристигнал и екип на полицията , който отцепил
района на местопроизшествието и започнал да регулира движението до завършването
на огледа.
Предвид участието на тежкотоварен автомобил в това
тежко ПТП, на място пристигнал и инспектор от Областния отдел на Автомобилна
администрация - свид. Г., който добил представа от самото произшествие и
прегледал камиона. При това се установило, че на иначе наличния и сертифициран
към момента тахограф няма поставена тахо-шайба, при което не е възможно
посредством нея да се съберат данни за движението и скоростта на тежкотоварния
автомобил.
Установява се от назначената и изготвена по делото
авто-техническа експертиза, че мястото на удара между двете МПС е в района на кръстовището
на Главния път - Пловдив-Асеновград с разклона за с.Крумово/Път 11-86 -
километър 17+024/ в най-западната лента на движение на около 2-2,5м. източно от
западната му граница и 4-5м. северно от приетия ориентир - Табелата с надпис
“Пловдив“. Поради липсата на други достоверни източници за определяне скоростта
на движение на двете МПС, е използван методът за теория на удара, където при
въвеждане на количествените характеристики за загубата на енергия при удара и
извършените на тази база изчисления, се получават съответните скорости
непосредствено преди самият сблъсък , а именно 60км/ч. за лекия автомобил“***“
и 70км/ч, за тежкотоварния автомобил “***“. За последната е отбелязано, че
трябва да се има в предвид, че същата е била в някаква степен намалена, предвид
наличните по делото доказателства за задействана спирачна система на товарния
автомобил, в каквато насока са показанията на свид. Ф. и обясненията на
подсъдимия, дадени в досъдебното производство. Следователно, скоростта на
движение на товарния автомобил при навлизане в района на кръстовището е била
над указаната със забранителен знак максимална такава от 60км/ч., поради което
и същият не е могъл да се впише в общата скорост на движение на попътната му
колона от автомобили. При така установените скорости и разстояния, никой от
двамата водачи не е имал техническа възможност да спре и по този начин да
предотврати ПТП, като основна причина за настъпването му, според експерта е
рязкото навлизане на товарния автомобил в лентата за насрещно движение на
място, по начин и по време, когато това не е било безопасно, защото там се е
движил правомерно лекият автомобил, управляван от И. Б..
Съгласно заключението на извършената в хода на
досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза, извършена при аутопсията
на И. Б., се установява, че при претърпяното от нея ПТП са й били причинени:
фрактурна линия по черепната основа, отделяне на първи шиен прешлен от черепа и
разкъсване на връзките му, контузия на продълговатия мозък, дифузен
субарахноидален кръвоизлив, кървав ликвор, кръвонасядане по меките мозъчни
покривки, счупване на челната кост, счупване на горната челюст, счупвания на
ребра в ляво и дясно по общо три фактурни линии, счупване на гръдната кост,
разкъсване на левия бял дроб, разкъсване на миокардата на дясната камера,
разкъсване на слезката, разкъсвания на черния дроб, счупване на лявото крило на
тазовата кост, разчленяване на срамните кости отпред, изкълчване на дясна
тазобедрена става, счупена лява раменна кост, кръвонасядания на меките тъкани около
всички счупвания, кръвонасядания, охлузвания и разкъсно-контузни рани по
горните и долните крайници, и главата, мозъчен оток. Установените травматични
увреждания, според тази експертиза са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното на 18.08.2016г. ПТП и добре отговарят да са получени по време,
място и начин, като пътник/водач/ в купето на автомобил. Причина за смъртта на
И. Б. експерта приема, че е тежка черепно-мозъчна и шийна травма, с контузия на
продълговатия мозък и засягане на намиращите се там жизненоважни мозъчни
центрове, отговарящи за дихателната и сърдечната дейност.
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на всички разпитани в
хода на досъдебното производство свидетели Г.М., Д.М., Й. П., Н. Ф., П. Г.,
включително и от обясненията на подс.Б.М./ частично/; от приложените
писмени доказателства-протоколи за оглед
/ на л.11-13, л-24-25 от д.п./, фотоалбуми/ на л.14-23, л.26-32 от д.п./, справка от сектор „ПП и КАТ” за нарушения/ на
л.9-10 от д.п/, справка за регистрирани МПС/ на л.98-100 от д.п./, свидетелство
съдимост и характеристична справка/ на л.85 и л.86 от д.п./, удостоверение за
наследници/ на л.87 от д.п./, справка от РЦ 112/ на л.101/, а така също и от
назначените експертизи.
Съдът кредитира с доверие изготвената в
досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп, изготвена от
вещите лица д-р Х., която дава
заключение за причинените на пострадалата Б. увреждания, както и за причините
за настъпилата впоследствие смърт. Като обективно, безпристрастно и изготвено с
необходимите познания, съдът възприема и заключението на назначената в хода на
досъдебното производство автотехническа експертиза на вещото лице С. М.. Същото
е съобразено не само с обективните данни отразени в огледните протоколи и
фотоалбуми, но и с другите писмени и гласни доказателства и не е оспорено от
страните.
Направеното от подс. Б.М. признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът
намира за безспорно доказано от събраните в досъдебното производство
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.М., Д. М., Й. П. и
Н. Ф., които по същото време са се предвижвали по пътя
гр.Пловдив-гр.Асеновград, в същия пътен участък, в различни посоки и са възприели пътната обстановка,
местоположението и посоката на движение на участниците в ПТП, както и
поведението на всеки един от тях след произшествието. От показанията на тези
свидетели, които са напълно обективни, безспорно се установява каква е била
конкретната пътна и климатична обстановка в същия ден и час, каква е била
посоката на движение на л.а.”***” и на товарната композиция, настъпилия удар
между двете превозни средства и местоположението им след ПТП, като в
показанията си всички те описват каква е била пътната обстановка в района на
разклона за с.Крумово, предприетата маневра от шофьора на товарния автомобил и
навлизането от негова страна в насрещната пътна лента, където според
показанията на свидетелите там се е движил л. а. ***. Всички посочени по-горе свидетели, видно от
показанията им, са спрели до мястото на произшествието и са оказал съдействие
за обезопасяване на района и помощ на пострадалата, като са възприели
непосредствено положението и състоянието на пострадалата Б., както и
положението на управляваните от тях автомобили.
Показанията на посочените свидетели кореспондират с показанията на
свидетеля П. Г., който като служител на Автомобилна администрация, е посетил
местопроизшествието и е възприел същите факти и обстоятелства, относно пътната
обстановка и състоянието на товарния автомобил.
Кореспондиращи на показанията на тези свидетелите са и данните, отразени
в протоколите за оглед и фотоалбумите.
Съдът кредитира
и свидетелските показания на В.И.Б., И.В.Б., М.В.Б. и М.С.Н., които свидетелства за отношенията си със
пострадалата И. Б. като тяхна съпруга, майка и дъщеря.
В по-голямата си част, като съответстващи на
свидетелските показания и на другите доказателства по делото, следва да бъдат
възприети и обясненията на подс.М., депозирани в хода на досъдебното
производство. Същият установява, че на инкриминираната дата се е движил в
посока от гр.Асеновград към гр.Пловдив, като е управлявал товарната композиция.
Твърди, че пътната настилка е била мокра, а в участъка на ПТП е имало колона от
автомобили отпред. Установява, че при вида им е натиснал спирачки, но не е
успял да овладее камиона, който е навлезнал в насрещното платно за движение.
Всички тези обстоятелства са несъмнено установени и от протокола за оглед и от
свидетелските показания. Съдът не кредитира единствено твърдението на
подсъдимия, че е карал товарния камион със скорост от 50-60 км/ч, както заявява
при разпита си в досъдебното производство. В тази част обясненията му
противоречат на данните на приетата без възражения от страните автотехническа
експертиза, която е установила скорост на движение от 70 км/ч. за товарния
автомобил.
Предвид всичко изложено, настоящата инстанция
намира за безспорно установена описаната по-горе фактическа обстановка и не намира съществени противоречия в
обсъдените доказателства, които да разколебават направените изводи относно
фактите. Всички събрани гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и
дават основание да се възприеме описаната фактическа обстановка.
При така възприетата и установена фактическа
обстановка по делото съдът счита, че подс. Б.Д.М. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за
това, че на 18.08.2016 г. в землището на с. Крумово, обл. Пловдивска, на Път II
- 86, километър 17+024, при управлението на моторно превозно средство- камион
марка „***“ модел “***“ с ДК № *** и полуремарке марка “***“ ***“ с ДК № ***е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 6 т. 1 пр. З и пр. 4 от ЗДвП и
чл.21 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д. Б. с ЕГН
**********.
Настоящия състав намира, че от обективна страна е
установено наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
допуснатите от подс.М. нарушения на правилата за движение. Безспорно установено
е, че същият при движението си с управлявания камион, марка „***“ и
полуремарке, в пътния участък с.Крумово, обл.Пловдив, на път II - 86, километър
17+024, не се е съобразил с поставените в този участък
пътни знаци и пътна маркировка и като се
е движил със скорост по-висока от означената за този участък, без да се
съобрази със скоростта на движение на колоната автомобили пред него, в резултат
на което не е могъл да овладее пътната композиция и е допуснал навлизане в
насрещната пътна лента, където в същото време се е намирал правомерно движещия
се автомобил на пострадалата –***. По този начин подс.М., като водач на МПС не
е съобразил изискванията по чл.6, т.1, пр.3 и пр.4 и чл.21, ал.2 от ЗДвП, забраняващи
движение със скорост по-висока от означената и съобразяване поведението на
водачите с пътните знаци и маркировка. В конкретната пътна обстановка е
установено, че товарния автомобил се е движил със скорост от около 70 км/ч,
която е неразрешена, предвид максималната скорост, разрешена за този участък, а
подс.М. като водач на МПС е предприел неправомерно навлизане в насрещната пътна
лента. Безспорно установено е от приетата и неоспорена автотехническа експертиза, а и от свидетелските показания,
че в резултат на високата скорост и несъобразяването с пътната обстановка, водача на т.а.”***” –Б.М. е навлязъл в лявата
за него/западна/ лента за движение на платното на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движил
л.а.”***”, управляван от пострадалата Б.. Това според експерта е и основна
причина за ПТП. Подсъдимият е следвало да съобрази при движението си не само
забраната да се движи с по-висока от означената скорост, но и пътните знаци и
маркировка, предупреждаващи наближаване на кръстовище и ограничаващи скоростта
на движение. Като се е движил със скорост от около 70 км/ч, надвишаваща установената скорост от 60 км/ч. в този пътен
участък, подсъдимият е създал с поведението си опасност на пътя, която е в причинна
връзка с ПТП и е поставила в опасност живота и здравето на другите участници в
движението. Несъобразявайки посочените правила, същият е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Наред с това, разпоредбата на чл. 6, т.1, пр.3 и пр.4 от ЗДвП вменява
задължение на участниците в движението да съобразяват поведението си с пътните
значи и пътната маркировка. Несъмнено, управлявайки превозното средство подс.М.
не е съобразил посочените по-горе разпоредби, тъй като безспорно е установено,
че същият при движението си с по-висока скорост, особено при влажна пътна
настилка, каквито са данните за климатичната обстановка в момента на
произшествието, не е могъл да види и своевременно да реагира на опасността от
удар. Ето защо, съдът намира за обоснован правния извод на обвинението, че в
процесния случай допуснатите нарушения
на посочените разпоредби от страна на подс.М., са в пряка причинна връзка с
настъпилия съставомерен вредоносен резултат.
Няма установено неправомерно поведение от страна
на пострадалата И. Б. като водач на МПС-л.а.”****”.
Установено е от изготвената съдебно-медицинска
експертиза, че смъртта на пострадалата И. Б. се дължи на тежка черепно-мозъчна
и шийна травма с контузия на продълговатия мозък и засягане на жизненоважни
мозъчни центрове и е резултат от ПТП. Несъмнено доказана е причинна връзка
между настъпилия вредоносен резултат и действията на подсъдимия Б.М., като от
обективна страна е изпълнен състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”от НК- настъпила смърт на едно лице.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед времето и мястото на ПТП – движейки се
по натоварен междуградски път и в натоварен участък, в пиков час, когато движението
и на други автомобили е по-засилено, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По
отношение на наказанието:
За извършеното
престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК,
законодателят е установил граници на
наказанието “лишаване от свобода” от две до шест години. В случая, с оглед норма на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно разпоредбата на чл.58а от НК се
явява задължително.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията
по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете наличието на
множество смекчаващи отговорността на подс.Б.М.
обстоятелства, като чистото му съдебно минало, трудовата му
ангажираност, добрите характеристични данни, семейното му положение и пълното
му съдействие в хода на разследването и в цялото производство, както и
изразеното искрено съжаление за случилото се. Смекчаващи вината обстоятелства
са и конкретната форма на вината- небрежност, която обуславя по-леко
наказание в сравнение с непредпазливите
престъпления, извършени от субективна страна поради самонадеяност. Настоящият състав
отчита в случая, като отегчаващо отговорността обстоятелство широката
разпространеност на този вид престъпления в цялата страна. Така, отчетените по
отношение на отговорността обстоятелства, мотивират съда да приеме, че за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и за поправяне на
подсъдимия М., следва да се определи наказание при превес на смекчаващите
обстоятелства, в размер малко над минималния, предвиден в закона, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ. Това наказание предвид характера на настоящото производство и с
оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК, следва да бъде намалено с една трета, или
наказанието, което се налага на подс.Б.Д.М. и което последният следва да
изтърпи е ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и
според съдебният състав изтърпяването на така наложеното на подс.М. наказание
от две години „лишаване от свобода”, следва да бъде отложено с изпитателен срок
от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение, че
с отлагане изпълнение на наказанието по
реда на чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен поправително и
превъзпитателно спрямо подсъдимия и в пълна степен ще се постигнат целите на
наказанието. Безспорно в случая са настъпилите тежки съставомерни последици по
отношение на пострадалата, но тези обстоятелства са отчетени от законодателя
при определяне границите на наказанието лишаване от свобода. При определяне на
неговото изтърпяване следва да се отчете във всеки конкретен случай поведението
на виновния, в случая на подс.М., и данните за личността му. Съдът намира, че в
случая освен коментираните по-горе нарушения, подсъдимият не е допуснал да
бъдат реализирани другите, по-тежки квалификации, като пияно състояние, бягство
от местопрестъплението, които определят по-висока степен на обществена опасност
на самия деец. Напротив, същият до момента на пътния инцидент, е имал добро
поведение в обществото и има изключително добри характеристични данни,
определящи се от социалната му и трудова ангажираност, и както в досъдебното,
така и в съдебното производство оказва съдействие за изясняване на случилото се
и изразява съжаление. Вярно е, че подс.М. е имал назад във времето и други
провинения като водач на МПС, видно от приложена справка за нарушител, но същите
са с давност от периода 2012-2013г. и е бил санкциониран с минимални по размер
глоби по ЗДвП, а през 2015г. е санкциониран с фиш на глоба в размер на 30 лева.
Нещо повече, наложените глоби са били платени като задължения, включително и
по-старите такива за 2005г. Поради което не може да се приеме, че тези
нарушения дават сведения за груб нарушител на правилата за движение, още
повече, че подсъдимият поради естеството на работата към инкриминираната дата,
е пътувал ежедневно. Напротив, видно е, че същият не е допускал и не е
санкциониран за тежки нарушения по пътищата.
Ето защо, предвид отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства, както и
предвид възрастта на подс.М., семейното му положение и трудовата му ангажираност
към настоящия момент, съдът е на становище,
че наложеното след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказание от две години
лишаване от свобода, с подходящия изпитателен срок от пет години, в пълна
степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по смисъла на
чл.36 от НК.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ТРИ
ГОДИНИ. Настоящата инстанция намира, че тази санкция, определена в размер
надвишаващ наказанието лишаване от свобода,
би изиграла своята роля. За определяне размера на тази санкция, съдът съобрази
обстоятелството, че причина за ПТП са допуснатите няколко нарушения на ЗДвП,
както и широката разпространеност на този вид деяния, особено в последните
години. Няма данни свидетелството за правоуправление на подсъдимия да е било
отнемано по административен ред, нито данни да е отнето на друго основание по
делото, поради което наложеното наказание „лишаване от правоуправление” следва
да се изтърпи след влизане на присъдата в сила.
Съдът се произнесе и по отношение на веществените
доказателства, приложени по делото, като прие, че вещественото доказателство – лек автомобил
„***” с рег. № ***, предадено на съхранение в специализиран паркинг при ОДП-Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, следва да се върне на собственика – В.И.Б., след
влизане на присъдата в сила.
С
присъдата си съдът не присъди на
частните обвинители разноски, тъй като по делото не са ангажирани доказателства
за действително направени такива за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият Б.М. беше осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК
по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив разноските, направени в хода на досъдебното
производство в размер на 503,92 лева, представляващи възнаграждения за назначените и изготвени експертизи.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :