О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./………..2009 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети март две хиляди и девета
година в състав:
СЪДИЯ Е.П.
Като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 2452 по описа на съда
за две хиляди
и осма година, за да се
произнесе взе предвид следното:
С последователни
молби, заведени в съда със с.д.
№ 1007/19.01.2009 г. /наименована допълнение
към жалба вх.
№ АГ2-9400-А-187/20.06.2008 г./, с.д.
№ 3486/18.02.2009 г. и с.д. № 5140/13.03.2009 г., жалбоподателката А.Г.Е. е сезирала
съда с искане за спиране, на
основание чл. 229 ал. 1 т. 4
ГПК вр. чл.
144 АПК, на производството
по адм. дело № 2452/2008 г., към което с определение №
132/07.01.2009 г. е присъединено адм.
дело № 2993/2008 г. на Адм. съд, Варна,
ХVІІІ състав, образувано по нейна жалба
срещу заповед №
Г-159/13.05.2008 г. на кмета
на Община Варна. И в трите молби като основание
за поисканото спиране се сочат
все едни и същи факти, а именно
наличието на висящи гражданско-прани спорове за собственост
между жалбоподателката Е. ***
от друга страна с предмет заведени от жалбоподателката
Е. искове по чл. 108 ЗС за ревандикиране на съответни ид.части от бивш имот
№ VІ-7, идентичен с част от процесния по
настоящето дело УПИ №
ІV-1514, по които са образувани гр.дело
№ 510/2002 г. на ВРС, Х състав
и гр. д. № 9323/2007 г. на
ВРС, VІІІ състав. Двете дела
понастоящем са на различна фаза
на развитие, като нито едно
не е приключило окончателно с влязло в законна сила решение.
Като искане за спирането
се излага и наличието на преюдициален
по мнение на жалбоподателката Е. административен спор по жалба на
лицето срещу одобрените по чл.
49 ЗКИР кадастрална карта и кадастрален регистър на район
„Одесос” – Община Варна.
По направените
искания с правно основание чл. 229 ал.
1 т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът
съобрази следното: Съществуващите материално-правни спорове за собственост
върху поземлените имоти в териториалния обхват на устройственото
изменение нямат касателство към законосъобразността на акта, с който е одобрено изменението, за преценка на
която релевантни са единствено фактите,
съществуващи към момента на издаването
на акта /чл. 142 ал.1 АПК/, изключая
правопроменящите факти /чл. 142 ал.
2 АПК/. Кадастралната основа на устройственото планиране и вещните права върху
поземлените имоти в обхвата на изменението
се преценят от административния орган към момента
на одобряването на акта, съгласно
действащия КП и разписен лист към него,
а при приета КК и въведен по реда
на чл. 73 ЗКИР имотен регистър
– съгласно тях. Разрешеният след издаването на акта, с който
е одобрен ПУП, спор за собственост върху поземлените имоти, обхванати от плана, представлява
материално-правно основание
за инициирането на последващо производство
за изменение на плана по
чл. 134 ал.
2 т. 2 ЗУТ. Изложеното обуславя извод
за неоснователност на направеното искане по чл.
229 ал. 1
т. 4 ГПК, тъй като съдът не намира,
че изходът на посочените съдебни
спорове е от преюдициално значение за преценката му
по основателността на жалбата на
Е. срещу заповед №
Г-159/13.05.2008 г.
По искането за освобождаване на жалбоподателката Е. от заплащането на държавни такси
и разноски по производството, обективирано в молба с.д. 3086/12.02.2009 г.: Искането намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК, приложима
и в административния процес,
съгласно препращащата норма на чл.
144 АПК. Под имуществено състояние,
удостоверено с декларация по чл. 83
ал. 2 т. 2 ГПК, се има предвид не
само размера на получаваните ежемесечно парични средства от лицето
под формата на трудови доходи
или полагаема се пенсия, а и притежаваните от него вещни права
върху недвижими имоти и движимо имущество на по-значителна
стойност, както и парични влогове, а също и имуществените задължения на лицето.
Тъй като приложената към молбата декларация
не съдържа информация по посочените
въпроси, съдът не може да
я възприеме като годно доказателство по смисъла на
чл. 83 ал.
2 т. 2 ГПК за освобождаването
на лицето от изискуемите такси и разноски по производството. Вън от това, посочената
разпоредба изисква установяването и на други обстоятелства /семейно положение, здравословно състояние, доходи – имат се
предвид и извънтрудовите и пенсионни доходи/ и едва на база
на комплексната преценка на всички
тези обстоятелства съдът преценя основателността
на искането. Поради изложеното, искането следва да се
остави без уважение, като недоказано.
На основание
направеното искане в с.з. на 21.01.2009 г. за конституиране като заинтересувано лице по делото
на Ж. Б. А. и полученият в тази връзка резултат
по ч.х. адм. дело
№ 2477/2009 г. на ВАС РБ, съдът
намира, че следва да се
произнесе с позитивно съдебно определение по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Г.Е. за спиране на
производството по адм.
дело № 2452/2008 г. на Адм. съд,
Варна до окончателното приключване на споровете по
гр.д. № 510/2002 т. на ВРС, Х състав, по гр. д. № 9323/2007 г. на ВРС, VІІІ състав и по жалба на
А.Е. срещу заповедта по чл. 49 ЗКИР на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на
КК и КР на район „Одесос”-Община Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Г.Е. за освобождаването й, на основание чл. 83 ал.
2 ГПК вр. чл. 144 АПК, от държавни такси
и разноски по настоящето производство.
КОНСТИТУИРА като заинтересувано лице по делото
Ж.Б. А.
***„Архимандрит Филарет” № 9.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: