Решение по дело №373/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 328
Дата: 2 ноември 2021 г. (в сила от 2 ноември 2021 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20217100700373
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 328

град Добрич, 02.11.2021 год.

 

В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

           Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година,  касационен състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                      НЕЛИ КАМЕНСКА

 при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА  и прокурора при Окръжна прокуратура – Добрич, СВИЛЕНА КОСТОВА, разгледа докладваното от председателя КАНД № 373 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на Глава ХІІ от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, подадена чрез ст. юрисконсулт Г. Н., срещу Решение № 260043 от 11.06.2021 год. по НАХД  № 48/ 2020 год. по описа на Районен съд – Балчик.

           Според касатора първоинстанционното решение е неправилно. Счита изводът на съда, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за несъответен на доказателствата по делото. В тази връзка твърди, че в Наказателното постановление (НП) са посочени не само датата и мястото на извършване на нарушението, но и часът на извършване на проверката. Според касатора съдът е игнорирал показанията на свидетелите, че завареното да работи лице, работи, като сервира на клиенти и е продължило да предоставя труда си за санкционираното дружество и при последващо преминаване през обекта на проверяващите органи. Изразява несъгласие с извода на съда, че не били налице доказателства Е.И.да е работила за дружеството. Счита този извод в пълно противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Позовава се на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредбата), като претендира за доказано, че работодателят в лицето на санкционираното дружество не е изпълнил задължението си за провеждане и документиране на инструктаж за безопасност на конкретното лице. Изразява становище, че осигуряването на инструктажите и документирането им е вменено на работодателя и неизпълнението им влече неговата отговорност. Иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП, като бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски на касатора във вид на юрисконсултско възнаграждение. 

            Ответникът, „Стил Атракциони“ ЕООД, с управител И.Н.И., редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.

           Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич намира подадената касационна жалба за неоснователна.

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

           Предмет на разглеждане в производството пред Районен съд - Балчик е Наказателно постановление № 08-001430/409 от 15.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на „СТИЛ АТРАКЦИОНИ“ ЕООД, ЕИК *********, Варна за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

           За да потвърди НП, решаващият съд е приел за установена следната фактическа обстановка, а именно, че на 07.08.2019 г. в КК ”Албена”, общ. Балчик при извършена  проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич в обект, находящ се на плажна алея, бистро „Лабомба“, стопанисвано от дружеството, е установено, че в обекта работи, като сервира на  клиенти, лицето Е.Д.И.. В представената за попълване декларация по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) лицето е записало собственоръчно, че не работи, управителят бил заминал, а същевременно бил вуйчо на приятеля ѝ, с оглед на което решила да помогне.  

         Съдът е счел, че съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Надлежно са връчени на представител на наказаното дружество. По АУАН не са постъпили възражения.

С оглед събраните в първоинстанционното производство доказателства, счетени за безпротиворечиви от съда, съдът е приел, че с АУАН и НП на въззивника е повдигнато обвинение, че в качеството си на работодател не е документирал провеждането на инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа на завареното да работи лице. Според съда от съдържанието на НП, а и на АУАН, не са налице факти, от които да се направи извод, че се касае за наличие на трудово правоотношение (ТПО), а не за друго правоотношение, тъй като не са визирани елементите на действително съществуващо ТПО. Добавя, че съгласно разпоредбата на чл. 13 от Наредбата инструктажът на работното място е практическо запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна работа, а нито в акта, нито в НП, се съдържат факти от кога според органите на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич Е.И.е постъпила на работа и кога ѝ е възложена самостоятелна работа. При този анализ е стигнал до заключение, че по делото не са налице доказателства, че лицето е работило за дружеството. Съобразил е нормите на чл. 10, ал. 1 – 3 от Наредбата, съгласно които инструктажът по безопасност и здраве при работа се провежда: 1. при постъпване на работа; 2. при преместване на друга работа или промяна на работата; 3. при въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология; 4. периодично за поддържане и допълване на знанията на работещите по безопасност и здраве при работа. Инструктажите по безопасност и здраве при работа са: 1. начален; 2. на работното място; 3. периодичен; 4. ежедневен; 5. Извънреден, както и на чл. 13, ал. 1 от Наредбата, според който допускането на инструктирания работещ до самостоятелна работа се удостоверява с подписа на ръководителя в съответната книга за инструктаж съгл. Приложение № 1 и в резултат е приел, че не е ясно точно за какво нарушение е санкционирано дружеството. Изтъкнал е, че в обстоятелствената част на НП липсват факти, от които да се направи извод дали АНО приема, че е бил проведен инструктаж на работното място и ако да, на коя дата, като единствено не е бил документиран или приема, че изобщо не е бил проведен такъв инструктаж. Отбелязал е, че липсата на факти в горния смисъл е от съществено значение, тъй като задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктажите по безопасност и здраве, но съгласно ал. 2 на чл. 11 от Наредбата тези инструктажи се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и условия, определени от работодателя, а съобразно образеца на книгата, в която се документират инструктажите, същите се документират не от работодателя, а от длъжностното лице, което ги е провело и от ръководителя, разрешил самостоятелна работа. В резултат е сторил извод, че посочените нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са основание за отмяна на НП, тъй като водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице. От друга страна е приел, че неправилно контролният орган е определил и субекта на административно нарушение, тъй като това не е работодателят, що се касае до провеждане и документиране на инструктажа, а длъжностното лице, на което работодателят е възложил тези функции.  На следващо място е изложил, че според него недокументирането на проведен инструктаж, за каквото деяние е ангажирана отговорността на дружеството, не представлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, защото за това деяние санкция не е предвидена. При тези изводи е отменил НП изцяло.

Настоящият касационен състав намира, че решението на първоинстационния съд като краен резултат е правилно, макар и не по всички изложени мотиви в него. Не са налице основания за неговата отмяна.

         Според АУАН и НП дружеството е наказано за това, че в книгата за инструктаж не е документирано провеждането на такъв по смисъла на чл. 11, ал. 1 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата предвижда, че работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на: 1. работещите, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост; 2. командировани работници и служители; 3. работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието; 4. лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията; 5. лица, с които се провежда производствена практика; 6. всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието. В този смисъл на първо място следва да бъде установен признакът „работещ“ и в качеството на какъв с оглед предвидените хипотези в отделните подточки. От лицето има подписана и попълнена собственоръчно декларация, че поради близки отношения с племенника на управителя, е решило да помогне. Дали тази негова дейност може да бъде квалифицирана като престиране на труд, следва да бъде доказано от АНО. При изричното отричане на този факт от самото лице, липсата на трудов договор или заповед за командироване и други, качеството на работник на самото лице не е доказано по безспорен и категоричен начин. Ако се приеме, че е приложима пък точка шеста – всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието, то това следваше изрично да е отбелязано в АУАН и в НП, за да може наказаното лице да организира защитата си. Липсата на конкретна хипотеза, при която е изпълнено деянието, нарушава правото на защита на наказаното лице и правилно БРС е отменил НП.

         На следващо място, според еднопосочната практика на административните съдилища, субект на отговорност в случая следва да е конкретно определеното длъжностно лице, тъй като се касае за недокументиране, а този въпрос, както е приел и първоинстанционният съд, въобще не е изследван.

         На последно място, според настоящия състав АНО е следвало първо да прецени дали е налице нарушение за допускане до работа на лице без сключен трудов договор, без да е връчен такъв и екземпляр от уведомлението до НАП и едва тогава да преценява нарушение за неизвършен/недокументиран инструктаж. Липсват данни дали е преценявано и дали е изследвано наличие на тези нарушения, а изпълнението на изискванията по чл. 61 и чл. 62 от КТ логически предхожда изпълнението на изискванията по Наредбата.

          По изложените съображения жалбата е неоснователна, предвид което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

          При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич,  касационен състав,

                                        Р Е Ш И:

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260043 от 11.06.2021 год. по НАХД  № 48/ 2020 год. по описа на Районен съд – Балчик.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: