МОТИВИ
към присъда № 260051/21.05.2021
г. постановена по НОХД № 1064/2020 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив.
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала
обвинение срещу подс. П.М.К. и същият е предаден на
съд за това, че на 07.06.2017 г.
в гр.С., обл. П., в качеството си на управител на „***“
ЕООД с.Д., общ. К., обл. П. с ЕИК ***и технически
ръководител на строителния обект: „Пристройка и преустройство на жилищна сграда
с ид. ***./, находящ се в
гр.С., ул.“***,, № 9, е причинил смъртта на работника И.И.Л.
***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - строително-монтажни
работи /СМР/, представляващи източник на повишена опасност, като нарушил
разпоредбите на:
- чл.16, т.1, б.“б“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни
и монтажни работи /обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004г./: „Строителят
осигурява комплексни ЗБУТ /здравословни и безопасни условия на труд/ на всички
работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи
трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в
съответствие с минималните изисквания на тази наредба“,
- чл.16, т.3 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ
бр.37 от 04.05.2004г./: „Строителят предприема съответни предпазни мерки за
защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна
нестабилност на строителната конструкция",
- чл.26, т.1, т.2, т.4, т.8 б.“а“ и т.9
б.“а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи/ обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004г./: като „ Техническият
ръководител:
т.1 изпълнява и
контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд,
т.2 пряко участва при
изработването на инструкциите за безопасност и здраве и ръководи и контролира
тяхното прилагане,
т.4 провежда
инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работещи;
т. 8 контролира:
а) планирането и
безопасното извършване на разрушаване на сгради и съоръжения чрез предприемане
на подходящи предпазни мерки, методи и процедури.
т. 9 осигурява:
а) прекратяване на
работата и извежда всички лица от строителната площадка, строежа или съответното
работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или
живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа
“
- т.1.1 на т.1 от Приложение № 2 към чл.
2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, /обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004г.,
относно специфичните изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при
изпълнение на видовете СМР:
„Изграждане на
стоманобетонни конструкции
Подготовка за
изпълнение
1.1.
Преди започване на кофражни, армировъчни и бетонови работи техническият
ръководител осигурява безопасното им изпълнение, като взема подходящи мерки за
предпазване на работещите от възможни рискове.
- т.1.4, т.1.5 и т.1.7 на т.1 от Приложение № 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба
№ 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004г./, относно специфичните
изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при изпълнение на видов ете СМР, които като строител е следвало да спазва:
т.1 Разрушаване на
сгради и съоръжения
т.1.4 Работещите по
разрушаването на сгради или съоръжения трябва да са специално инструктирани и
обучени за работните процеси, които ще изпълняват ръчно или с машини.
т.1.5. Не се допуска
ръчно разрушаване на конструктивни елементи от сгради или съоръжения, когато
работещият е стъпил върху тях или върху съседни такива. Когато това е
технологично неосъществимо, се допуска стъпване върху елементите, след като са
взети необходимите обезопасителни мерки, вкл.
предпазни колани.
т. 1.7. Събарянето на
пропукани стени, сводове и опорни пети се извършва след предварителното им
укрепване. “
- чл.19, ал.1, вр. с чл.14, ал.1 и ал.2 от Закона
за здравословните и безопасни условия на труд /Доп. - ДВ, бр. 76 от 2005 г.,
изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2012 г./ :
- чл.19, ал.1, Работодателят предоставя на работещите, включително и на работещите по
срочно правоотношение или при условията на временна работа по чл. 14, ал.1 или
на техните представители необходимата информация за рисковете за здравето и
безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването,
намаляването или контролирането на тези рискове.
- чл.14, ал.1, Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи,
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя
сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни
и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във
или в близост до работните помещения, площадки или места.
ал.2
(Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Лицата по ал. 1 носят
отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали
тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други
компетентни служби или лица - престъпление по чл.123, ал.1
от НК.
Съдът конституира
пострадалите М.И.Л., И.И.Л., Г.Ц.Л., М.И.Л. и Н.И.В. като
частни обвинители. За всички тях по делото се явява адв.А.Г. редовно упълномощен в качеството му на повереник.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, с което подс. К. е предаден на съд за извършено престъпление с
правна квалификация чл.123, ал.1 от НК, убийство при форма непредпазливост, т.е. извършил е
непредпазливо убийство при немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност - строително-монтажни работи, представляващи
източник на повишена опасност, като е нарушил разпоредби, които е
следвало спазва и да предприеме действия и да създаде условията и начините на
изпълнението им, така както са описани по обвинителния акт. Моли подсъдимият да
бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.123 ал.1 от НК,
тъй като с поведението си е изпълнил от обективна и субективна страна същото. Заявява,
че подсъдимият е субект на това престъпление, имайки качеството на работодател,
който е извършвал чрез наети работници строеж по ЗУТ и е нарушил правилата за
безопасност на стопанска дейност, която представлява риск и е повишена опасно. Счита,
че е нарушил всяка една от инкриминираните разпореди в Наредба № 2, с
изключение на тези, които включват упражняването на контролирано и безопасно
отстраняване на сградата, предвид събраните доказателства в хода на делото, че
сградата не е събаряна от подсъдимият К.. Подсъдимият не е направил оценка на
риска, не е планирал подходящи мерки за предотвратяването на вредоносния
резултат, при наличие на опасност за здравето и живота на работниците при
строително – ремонтните работи при неукрепена стена, нито е предвидил
наблюдение и контрол върху извършвана дейност и преустановяване и недопускане
на възобновяване на работата, до отпадане на такава вероятност. Според
представителя на обвинението, от субективна страна, деянието е извършено при
несъзнавана небрежност, подсъдимият не е предвиждал обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като не е изпълнил нормите
при извършване на строително – ремонтните работи, не поради незнание, а поради
неспазване и немарливо неизпълнение на нормите, тъй като той познава правилата,
но е извършил деянието, без да спазва предписанията – не е имало ефективен
контрол върху работата, без риск за здравето и по безопасен начин. Намирал се е
на обекта, но не е осъществил контрол върху работниците си, които са били без
лични предпазни средства при извършването на строително – работните работи. Г.,
Д. и подсъдимият са били без такива предпазни среда - каски, гащеризони и
обувки. Били са налични, но в деня пострадалият не е използвал нито едно от
тези лични предпазни средства. Подсъдимият е трябвало да осъществи контрол и не
е трябвало да го допуска да работи там без да се е обезопасил. Според
представителя на обвинението липсват обективни данни, не са установени такива,
който и да е от свидетелите, да е получил същите предпазни средства срещу
подпис, както е заложено от Наредба № 3/19.04.2001 г. за опазване на
работниците.
Прокурорът, счита, че няма пречка
спрямо подс.К. да намери приложение разпоредбата на
чл.123, ал.4 вр. ал.1 от НК, защото в хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие се установява, че той
е направил в конкретната обстановка, всичко зависещо от него за помощ на
пострадалия Л., по времето, когато е бил жив. Освободил е тялото от отломките и
е участвал в пренасянето му. При определяне на наказанието предлага, съдът да
прецени високата степен на обществена опасност на престъплението, защото с
поведението си подсъдимият е изложил на опасност живота и здравето на повече от
един човек. Моли съдът да се съобрази с личната и обществена опасност на
подсъдимият и да вземе предвид смекчаващите вината обстоятелства, а именно –
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, ангажираността към
семейството на пострадалия, като на тази база да му бъде определено наказание,
насочено към минимума на предвиденото от законодателя за извършеното от
подсъдимия, като така определеното наказание по размер ще отговаряло на целите
на наказанието визирани в чл. 36 от НК. По отношение на веществените
доказателства и иззетите документи при претърсване и изземване, предлага да се
върнат на правоимащото лице, приложеният диск от
районен център 112 да се унищожи като вещ без стойност, разноските направени по
делото да се възложат на подсъдимия.
Процесуалният представител на частните
обвинители в лицето на адв.А.Г. счита, че
представителят на ОП - Пловдив и бил изчерпателен по отношение на качеството на
подсъдимия, което го характеризира като работодател и ръководител на обект,
както и нормативните актове, които е нарушил в това си качеството, довели до
смъртта на неговия работник И.Л. и се присъединява към пледоарията му. Считам,
че от събраните по делото доказателства е доказана вината на подсъдимия и моли
да му се наложи справедливо наказание. Претендира за направените по делото
разноски.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв. К.А., счита че по делото е установено безспорно, че
извършваната от подсъдимя дейност е правно
регламентирана, при която има завишена опасност, като в хода на делото са
събрани доказателства за оказаната помощ от подсъдимия, за която твърдят всички
свидетели, което води не до първата алинея на чл.123 от НК, а до приложението
на ал. 4 от посочената разпоредба.
Същевременно излага възражения по
обвинението за това, че К. е предаден е привлечен като обвиняем и предаден на
съд в три качества - като работодател, строител и като технически ръководител. Според
него кога едно лице е работодател и кога строител има дефиниции в закона. В
различните качества са му вменени различни нарушения от едни и същи нормативни
актове. Легалната дефиниция на работодател е дадена в Параграф 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на закона за здравословни и безопасни условията на
труд, която разпоредба препраща към Параграф 1, т 1 от допълнителните
разпоредби на КТ, а легалната дефиниция за строител е дадена в чл. 163 и
следващите от ЗУТ. Сита, че с оглед дадените легални определения за работодател
и строител, в случая такъв се явява юридическото лице „***“ ЕООД, а не подзащитният му и поради това с Наказателно постановление №
16 – 001626 от 14.08.2017 г. е наложила санкция в размер на 10 000 лева на
юридическото лице, като основание за това е намерена в разпоредбата на чл. 14
ал 1 от Закона за здравословните и безопасни условията на труд. Счита, че вменените
множество нарушения на подсъдимия от двата нормативни акта - от Закона за
здравословните и безопасни условията на труд и от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, се
дължат главно на вещите лица, въпреки че въпросът е чисто правен. Задачата
поставена на вещите лица в досъдебното производство е формулирана по един
незаконосъобразен начин. На тях им се възлага те да определят кои разпоредби и
от кой нормативен акт са нарушени от неговия подзащитен. Всички вменени
нарушения като строител, като работодател и повече като технически ръководител,
нямат отношение към резултата и тогава няма да има множество нарушения, а ще
има 1-2.
Защитникът моли, ако съдът го
признае подс.К. за виновен, с оглед наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като вината му е само като
технически ръководител, за нарушение на правилата за безопасност и
здравословните условията на труд, да се определи наказание пробация,
ако наказанието е лишаване от свобода, моли за такова ориентирано към минимума,
с приложение на чл.66 от НК, тъй като така ще се изпълнят целите на закона. При
определяне на наказанието предлага съдът да отчете, че е изминал дълъг период
от извършване на деянието, което е станало преди 4 години, не е извършвал други
инкриминирани деяния от тогава. Освен това подсъдимият не е имал съмнение, че
стената ще падне. По отношение разпореждането с веществените доказателства се
присъединява към становището на прокурора, да се постанови връщане на
подсъдимия.
Подсъдимият П.М.К. заявява, че
съжалява за случилото се и чувства вина за това и тя е изцяло негова. Случилото
се било нещастен инцидент. С пострадалия се е познавали отдавна. Работили са
заедно и са били близки. Твърди, че загубата на пострадалия много му тежи.
Пловдивският Окръжен съд, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
П.М. К.роден
на *** *** и живее в същия град на ул.“***“ № 21. Той е българин, български гражданин, женен, неосъждан и с висше
образование. Работи като управител на строително дружество „***“ и на „***“
ЕООД с ЕГН **********.
Подс. П.К. е едноличен собственик на капитала и управител
на търговско дружество „***“ ЕООД, със седалище в с.Д., обл.П.,
с предмет на дейност - строително- монтажни и ремонтни дейности.
На 31.03.2017 г. бил
сключен писмен договор между С.Й. Н. *** качеството му на възложител и „***“
ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя подс.П.М.К.
*** в качеството му на изпълнител с предмет на договора: изпълнение на
строително- монтажни работи, свързани с изграждане на обект „Пристройка и
преустройство на жилищна сграда в УПИ *** по плана на гр.С., с адрес гр.С., обл.П., ул.“***“ №9. /том 3, л. 39 от досъдебното
производство/. За
изпълнение на строително-монтажните работи бил изготвен Архитектурен проект
„Пристройка и преустройство на жилищна сграда с ид. ***,
в УПИ *** по плана на град С., ул.“***“ № 9, който проект е бил одобрен от
Община С. на 30.03.2017 г. Въз основа на одобрения проект е било издадено
строително разрешение № 9/04.04.2017 г. на основани
чл.148, ал.1 и ал.2 и чл.152, ал.1 от ЗУТ, както и Протокол от 10.05.2017 г. за
откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво на строеж.
Към техническия
инвестиционен проект за посочения по-горе строителен обект имало разработен
План за безопасност и здраве, в който се сочило, че според категорията на
строежа и малкия обем на обекта, координатор по безопасност и здраве за етапа
на изпълнение следва да бъде техническият ръководител на обекта, а именно подс. П.К.. В Заповедната книга на строежа под №
1/10.05.2017 г., като Техническия ръководител на обекта бил посочен подс. П.М.К., строителен инженер по професия.
В качеството си на
технически ръководител, подс. К. следвало да
осъществява техническото ръководство на съответния обект, като една от
основните му отговорности била да отговаря за безопасността на труда на обекта
и за противопожарната безопасност. Той бил длъжен да познава нормативните изисквания
за охрана и безопасност на работа на строителния обект. П.К. в качеството му на
управител на търговско дружеството „***“ ЕООД с ЕИК ***, явяващо се строител на
обекта, бил лицето, което имало нормативно задължение съгласно ЗЗБУТ във връзка
с организацията, ръководството и контрола при извършването на тази
правно-регламентирана дейност за нейното правилно и безаварийно изпълнение,
представляваща източник на повишена опасност, строително - монтажни дейности и
осигуряване на комплексни здравословни и безопасни условия на труд на
работещите. На въпросният обект, подсъдимият бил отговорното лице за спазването
на правилата за безопасност на труда.
П.К. наел на работа в
строителния обект в гр.С., обл.П., ул.“***“ № 9
пострадалия И.Л., св.З.Я.Г., св.М.С.С., св.А.А.Д., св.Т.И.И., като уговорката
била да полагат труд без подписване на трудови договори с дружеството и да
получават възнаграждението си на ръка от подсъдимия. Регламентираното от К.
работно време на работниците било от 08,00 ч. до 17,00 ч.
Преди да започне
преустройството на процесната сграда, обект на
строителни дейности от страна на „***“ ЕООД, същата била масивна едноетажна
жилищна сграда, с изба в югозападната част и втора малка изба под входното
антре, с носещи тухлени стени, под и таван - дървен гредоред. Етажът се състоял
от дневна, спалня в югозападната част, кухня - северозападна, антре и малка
баня с тоалетна.
В съответствие с
изискванията на възложителя било изготвено новопроектирано решение, с което се
предвиждали следните промени: малко дострояване на сградата в посока юг.
Югозападната спалня се разширявала в южна посока и пред нея се оформяла малка
тераса. Югоизточната дневна също се достроявала в посока юг, изменяйки и
конфигурацията си. Новото стълбище запазвало позицията на съществуващото и
водило до южната тераса на кота ±0, която била
покрита с лека конструкция. На етажа се оформяли следните пространства: дневна
с кухненски кът и трапезария от юг-изток; две спални от югозапад и северозапад,
антре и баня с тоалетна.
Под малките разширения от
югоизток и югозапад се оформяли две нови малки изби (общо три със
съществуващата). На ниво таван се оформяло свободно таванско пространство,
достъпно, посредством отвор в антрето. С изготвения и одобрен архитектурен
проект се предвиждало подмяна на дървения гредоред над избата с желязо- бетонна
плоча. Освен това се правил изкоп за новите две избени помещения под
разширението. Откривали се зидовете от каменна зидария, които били основа на
сградата.
Преди подс.К. и неговите работници да започнат работа по обекта,
собственост на С.Й. Н., последният организирал разрушаването на съществуващата
сграда до състоянието от което е следвало подсъдимият да започне
строително-монтажни дейности по изграждането на новата постройка. Дейността по
разрушаването на старата постройка не е извършвана от дружеството на подсъдимия.
На 07.06.2017 г. в
08.00 ч., пострадалият Л. се явил на работното си място на строителния обект в
гр.С., обл.П., ул.“***“ №9, представляващ към този
момент част от груб строеж, с част от стара постройка с тухли и част от нова
железобетонна конструкция. На обекта били и другите наети от подс. К. работници З.Я.Г., св.М.С.С.,
св.А.А.Д. и св. Т.И.И.. На
обекта бил и техническият ръководител на обекта, подс.
К..
Подс. К. поставил задачите на работниците - пострадалия И.Л.,
св.З.Я.Г., св.М.С.С., св.А.А.Д.
и св.Т.И.И., без да проведе инструктаж по ЗБУТ на
ръководените от него работещи в нарушение на чл,26 от Наредба 2/22.03.2004г, за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн,ДВ бр.37 от 04.05.2004г./.
Пострадалият Л. и
другите работници започнали да изпълняват възложените от подсъдимия задачи,
свързани със строително- монтажни работи по преустройството на жилищната
сграда, без последният да им предостави информация за рисковете за здравето и
безопасността им на работното място. По нареждане на К., пострадалият И.Л. и
св.З.Г. започнали да извършват армировъчни работи на новопроектираната плоча
над избите на сградата. Техническият ръководител К. следвало обаче преди
започване на армировъчните работи да осигури безопасното им изпълнение, като
вземе подходящи мерки за предпазване на работещите от възможни рискове,
свързани с разрушаване на неукрепена стена, в съответствие с нормативното му
задължение, уредено в т1.1
на т.1 от Приложение № 2 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, относно
специфичните изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при изпълнение
на видовете СМР, което той не направил.
На 07.06.2017 г. на
строителния обект имало три стари тухлени стени от изток, запад и север.
Въпреки че за работниците съществувал реален риск, произтичащ от недостатъчна
якост или временна нестабилност на строителната конструкция, подс. К. не взел предпазни мерки за защита на работещите
при извършване на строително- монтажни работи на строежа, гарантиращи
безопасността им на труда, с което нарушил разпоредбата на чл.16 т.3 от Наредба 2/22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи / обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004г./ Тъй като подсъдимият не бил взел предпазни мерки за
безопасно изпълнение, свързани с временно укрепване на стените до изпълнение на
арматурните работи и наливане на бетона на плочата и колоните на строежа, трите
тухлени стени не били укрепени и се държали от гравитацията. Около 12.00 ч. св.З.Г.,
пострадалият Л. и подс.К. се намирали на
новопроектираната плоча над избите на сградата и започнали да връзват
арматурата в близост до западната стена, която била с дължина около 8 м. и
висока около 2,50-2,60 м. и лежала върху каменна зидария, изпълнена с повече от
необходимото слепващ материал /кал/. П.К. разпоредил на пострадалия Л. и св.Г.
да подкопаят западната стена в долната й част, с цел да вмъкнат арматурата на
новопроектираната плоча над избите на сградата, в основите на стената, като
същевременно не ги инструктирал съобразно изискванията на разпоредбата на т.1.4 на т.1 от Приложение № 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март
2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ,
бр.37 от 04.05.2004г./, относно специфичните изисквания за осигуряване на
безопасност и здраве при изпълнение на видовете СМР, които като строител е
следвало да спазва, съобразно която работещите
по разрушаването на сгради или съоръжения трябва да са специално инструктирани
и обучени за работните процеси, които ще изпълняват ръчно или с машини.
В изпълнение на нареждането, Л. и Г., без да
бъдат специално инструктирани и обучени за тази работа, работещи без лични
предпазни средства и намиращи се непосредствено до стената, започнали да се
опитват да освободят място за арматурата, като подкопават стената от вътрешната
страна и изчукват мазилката й. Предвид обстоятелството обаче, че западната стена
била неукрепена, нестабилна, държала се на гравитацията, била дълга 8 м. и била
разделена на две половини с проход, за да бъде направена бетонна колона, същата
загубила устойчивост и вследствие на вибрациите от ударите при подкопаване на
стената, докато пострадалият Л. и св.Г. се опитвали да освободят място за
арматурата, тухлената стена започнала да пада откъм вътрешната част на къщата,
където работили двамата и К.. Тухлената
стена се срутила върху работещия И.Л.. При падането си, западната тухлената
стена затиснала Л. към земната повърхност, в следствие на което същият получил
тежка гръдно - коремна травма - счупвания на ребра, счупвания на таза
двустранно, разкъсване на пикочния мехур, разкъсно- контузна рана на челото, кръвонасядания
по челото. Св. Г. успял да избяга от обсега на падащата стена, а подс. К. получил леки охлузвания по тялото си. Веднага
след това подс.К. извикал на св.С. да се обади на
телефон 112 за помощ и започнал да освободава тялото
на пострадалия Л. от падналите върху него отломки, а след това организирал и
участвал в пренасянето на тялото на пострадалия до пристигналата линейка на
Бърза помощ.
На 07.06.2017 г. в
11.52 ч. св.М.С. се обадил на тел.112 и съобщил за инцидента. На мястото пристигнали
полицейски служители от РУ К. - св.П. П.и св.К. М., както и екип на ФСМП филиал
гр.К. с фелдшер св.А.М.. Пострадалият И.Л. лежал на земята неподвижно, а около
него имало насипани и разпилени тухли. С помощта на подсъдимия, пострадалия бил
качен на линейката, а след това откаран в Бърза помощ гр.К., откъдето по
спешност пренасочен и откаран с линейка на ЦСМП Пловдив до Хирургиите на УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив, тъй като било необходимо извършването незабавно на
ортопедични и хирургични намеси.
Въпреки оказаната му
медицинска помощ, на 07.06.2017 г. в 15.30 часа пострадалият Л. починал от
тежка гръдно - коремна травма - счупвания на ребра, счупвания на таза
двустранно, разкъсване на пикочният мехур и развилата се като усложнение на счупванията и общото сътресение на тялото: мастна емболия в
белите дробове.
Действията на обв. К. по даване на указания и възлагане на пострадалия на
осъществяване на дейност по подкопаване на процесната
стена и нарушаването на неговите задължения за инструктаж и обезопасяване, и
предварително укрепване, произтичащи от чл.16 т.3 от Наредба №2 от
22.03.2004г., на чл.26, т.1, т.4, т.8, б.“а“ и т.9, б.“а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи от
т.1.1 на т.1 от Приложение № 2 към чл. 2, ап. 2 от Наредба №2 от 22.03.2004г и
от т.1.4 на т.1 на Приложение 6 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително-монтажни работи, е довело до фаталния изход - смъртта
на пострадалия И.Л., настъпила на 07.06.2017г. в 15.30ч.
На 07.06.2017 г. от
полицейски орган при РУ К. за времето от 14.20 ч. до 15.00 ч. бил извършен
оглед на местопроизшествие в гр.С., ул. “ ***“ № 9.
По реда на чл.161,
ал.2 от НПК от разследващ орган било предприето претърсване в жилището на обв. К. на адрес ***, тъй като било преценено, не това е
единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, имащи
значение за делото и представляващи предмет на престъпление, а и със задава
възпрепятстване на тяхното укриване или унищожаване. Действието било извършено
в присъствието на подс. К. и поемните
лица Ц.Ц. и Д.Н..
При извършеното от
разследващ полицай при РУ К. при ОД на МВР – Пловдив, претърсване и изземване в
жилището, находящо се в гр.К., ул.“***“ №21, ет.4,
обитавано от П.К. са били намерени и иззети 1 бр. червен класьор, съдържащ
документи на „***“ ЕООД, 1 бр. синя папка, съдържаща документи и записки по
обекти, 2бр. тефтери- син и черен със записки по стари обекти и 2 бр. листа -
формат А4. Протоколът за извършеното претърсване и изземване /том 1, л.19-20/ е
бил предоставен в законоустановения срок за одобрение
от съдия при PC -
К. по реда на чл.161, ал.2 от НПК
и същият е бил одобрен по надлежния ред /том 1, л.18/.
На 07.06.2017 г. в
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив бил получен сигнал от тел. 112, че на
обект „ Пристройка и преустройство на жилищна сграда“ в гр.С., ул.“***„ № 9
била паднала стена върху две лица. На същата дата около 17.00 ч. служители на
Дирекцията, се отзовали на сигнала и посетили обекта.
На 08.06.2017 г. св.Ж.Н.
- гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив постил обекта, като
било установено, че собственикът на имота бил сключил договор за изпълнение на
строително-монтажни работи с „***“ ЕООД. За неизпълнение на задължение за
осигуряване от страна на работодателя „***“ ЕООД, с.Д. на здравословни и
безопасни за работниците условия на труд на „***“ ЕООД с ЕИК ***бил съставен акт
за установяване на административно нарушение - АУАН № 16-001626/14.07.2017 г. и било издадено наказателно
постановление № 16- 001626/14.08.2017 г, с което на „***“ ЕООД, със седалище в
с.Д. било наложено административно наказание - имуществена санкция.
Подс. К. твърдял, че единствено той бил полагал труд на
обекта и не бил наел пострадалия Л. да извършва СМР. Това му твърдения обаче
противоречало на фактическите констатации и правни изводи, до които стигнали
извършващите проверка служители от Дирекция“ Инспекция по труда. Ето защо с
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение
№1/15.02.2018 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив на основание
чл.405а, ал.1 от КТ било обявено съществуването на трудово правоотношение между
лицето И.И.Л., изпълняващ длъжност строителен
работник в строителен обект гр.С., ул.“***“ № 9 и „***“ ЕООД с ЕИК***,
представлявано от П.М.К., считано от 07.06.2017 г.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от обясненията и направеното от подсъдимия П.М.К. признание в
хода на съдебното следствие, които обяснения и самопризнание, според съда, се
подкрепят от всички събрани в хода на съдебното и досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, събрани по
реда и начина, предвиден в НПК, а именно - от приложените в досъдебното
производство писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – от протокол за оглед на
местопроизшествието и фотоалбум към него, протокол за претърсване и изземване и
фото албум към него, справки за лица, съобщение за смърт, съдебномедицинско
удостоверение, характеристична справка, справка
съдимост, заверени копия от страници на тефтер и тефтер, протоколи за
уведомяване на пострадали и декларации, протокол за доброволно предаване, писмо
от инспекция по труда, протокол за химическа експертиза, медицински документи,
протоколи за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към тях,
приемно-предавателни протоколи, копие на трудов договор, препис извлечение от
акт за смърт, удостоверение за наследници, копие на договор за строителство,
идентификационна карта, акт за установяване на административно нарушение,
справка от НАП за актуално състояние на трудов договор, копи на постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение, копи от наказателно
постановление, справка за актуално състояние на дружество от търговски
регистър, копие на дружествен договор, 1 брой компакт диск, предоставен от „РЦ - 112“ – гр.
Кърджали, документи, иззети с
протокол за претърсване и изземване от 07.06.2017г., както следва: 1бр. червен
класьор, съдържащ документи на „***“ ЕООД, 1бр. синя папка, съдържаща документи
и записки по обекти, 2бр. тефтери - син и черен, 2 бр. листа - формат А4, план за безопасност и здраве, обследване на
съществуваща сграда и разрез А.А-М 1:50, от заключението на назначената
в хода на досъдебното производство съдебно-химическата експертиза, от заключенията
на комплексната съдебно строително – техническа експертиза по безопасността на
труда, инженерно – техническата експертиза по безопасност на труда, съдебномедицинската
експертиза на труп, съдебномедицинска експертиза по писмени данни, приети от
съда в хода на съдебното следствие, както и от събраните гласни доказателства -
показанията на свидетелите Т.И.И., П.Д. П., К. Г.М., А.Г.М.,
Ж.Д. Н., Г.Ц.Л., М.И.Л., М.И.Л. и М.И.Л. дадени в хода на досъдебното
производство и от показанията на свидетелите Н.И.В., З.Я.Г.,
Й.И.Н., М.С.С. дадени в хода на съдебното следствие и
от показанията на свидетеля А.А.Д., дадени в хода на досъдебното
производство, прочетени и приобщени по делото по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК.
В хода на съдебното
производство, Съдът одобри изразеното съгласие от страна на подсъдимия К., защитника му,
прокурора и частните обвинители и повереника им,
делото да се разгледа по реда на гл.27 от НПК, по чл.371, т.1 от НПК, като не
се провеждат разпити на свидетелите: Т.И.И., П.Д. П., К. Г.М., А.Г.М.,
Ж.Д. Н., Г.Ц.Л., М.И.Л., М.И.Л., М.И.Л. и вещото лице П. Й.В., тъй като
разпитите на свидетелите и назначаването на посочената експертиза в хода на
досъдебното производство са извършени при условията и по реда предвиден в този
кодекс, при постановяване на присъдата, Съдът ползва непосредствено
съдържанието на съответните протоколи и заключения на експертизите от
досъдебното производство. В тази връзка, в хода на разпоредителното
заседание и съдебно следствие, Съдът изрично разясни на подсъдимия, че
разпитите на посочените свидетели и заключението по посочената и назначена
експертиза в хода на досъдебното производство, ще се ползват от съда при
постановяване на присъдата по делото.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и
със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Приетата от съда фактическа обстановка се оспорва от
страните по делото. Съдът счита, че посочените доказателствени
източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. В обясненията
на подс.К. и показанията на разпитаните по делото
свидетели Т.И.И., П.Д. П., К. Г.М., А.Г.М., Ж.Д. Н., Г.Ц.Л.,
М.И.Л., М.И.Л. и М.И.Л., Н.И.В., З.Я.Г., Й.И.Н., М.С.С. и А.А.Д. не
се констатират съществени противоречия по отношение на включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, които да налагат задълбоченото и подробното им
обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. От
тях без съмнение се установява хронологията на инкриминираните събития и
авторството на подсъдимия в извършване на деянието, предмет на обвинението. Поради това съдът възприема
и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите
относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелства от значение за
предмета на доказване, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
събрани и приложени по делото писмени доказателства и заключения на изготвените
експертизи.
До процесния инцидент се стигнало
след, като подсъдимият разпоредил да се
вкопае основата на западната стена откъм вътрешната част, с цел армировката на
плочата да застъпи и стената. Предвид, това, че западната стена, която е била
дълга 8 м. и е била разделена на две, за да се налее бетонна колона, същата е
загубила устойчивост и вследствие на вибрациите от ударите при подкопаване на
стената и пада откъм вътрешната част на къщата, където са били работещите - З.Я.Г.,
М.С.С., А.А.Д., И.И.Л.. Това се установява по безспорен и категоричен начин
от показанията на свидетелите Г., С. и Д.. Потвърждава се и от заключенията на
съдебно-техническите експертизи, а не се отрича и от подсъдимя
К.. Срутването на процесната стена било продиктувано
от обстоятелството, че К. не бил извършил обстоен преглед на елементите на
строителната конструкция преди тя да падне, като е допуснал прорязването и
подкопаването преди тя да бъде укрепена. Не провел инструктаж за работния
процес, който се изпълнява от пострадалия Л., намиращ се в непосредствена
близост до неукрепената, не е осигурил лични предпазни средства на работещите
на обекта. От приложените към досието на делото снимки, след срутване на
стената се виждало, че същата не е била укрепена, а се е държала от гравитацията,
в нарушение на изискванията на Приложение № 6 към чл. 2, както и в нарушение на
Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Строителят не е извършил обстоен преглед на елементите на строителната
конструкция преди разрушаването, като е допуснал разрушаването на неукрепени
стени. Не е осигурил лични предпазни средства на работещите на обекта. Строителят
не е предприел съответни предпазни мерки за защита на работещите от рисков
произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната
конструкция.
От заключението на
приетата в хода на съдебното следствие Съдебно - медицинска експертиза на труп №
139/2017г. /т.2, л.38-22/ е видно, че при
огледа и аутопсията на трупа на И.И.Л., вещите лица
установили счупване на множество ребра в дясно и две в ляво, наличие на 500мл.
тъмна течна кръв в дясната гръдна половина, счупване на срамните кости
двустранно и на лявата седалищна кост, както и разкъсване на лонното съчленение, мастна
емболия в белия дроб, разкъсване на пикочният мехур, разкъсно-
контузна рана на челото, кръвонасядания
по челото, корема в дясно, лявата лакътна става и
лявата подбедрица, на гръдната мускулатура около
счупените ребра, от вътре на коремната стена, от вътре на меките черепни
покривки, охлузвания по лицето, гръдния кош, гърба, горните и долните крайници,
оток на мозъка и белите дробове. Според заключението причина за смъртта на И.Л.
е тежката гръдно- коремна травма - счупвания на ребра, счупвания на таза
двустранно, разкъсване на пикочния мехур и развилата се като усложнение на счупванията и общото сътресение на тялото: мастна емболия в
белите дробове. Мастната емболия в белите дробове е настъпила в резултат и като
усложнение на счупването на множество ребра и тазови кости, както и от общото
сътресение на тялото. Установените травматични увреждания са причинени, като
най-общ извод от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане с или
върху такъв, както и от неговото тангенциално действие. Преценено по послесмъртните изменения трупът отговарял на смърт от второ
денонощие.
При аутопсията била
взета кръв от трупа, която е била изпратена за изследване в МБАЛ
"Пловдив" АД гр.Пловдив. Видно от Протокол № А- 217/20.06.2017 г.
/т.2, л. 16/. От заключението на съдебно-химическата експертиза се установява,
че в изпратената за изследване проба кръв, взета от И.Л. се доказвало наличие
на етилов алкохол в количество 0,10 промила.
Според заключението на изготвената по делото Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
91/2018г. /т.2, л.59-68/ на лицето И.Л. е било причинено: счупване от 1 до 6 десни ребра до
залавното място с гръбначния стълб и от 6 до 11 десни
ребра по средна ключична линия и от 5 до 8 леви ребра
по предна мишнична линия. Наличие на 500 мл. тъмна
течна кръв в дясната гръдна половина. Счупване на срамните кости двустранно и
на лявата седалищна кост. Разкъсване на лонното съчленение. Мастна емболия в белия дроб .Разкъсване на
пикочния мехур. Разкъсно-контузна рана на челото. Кръвонасядания по челото, корема в дясно, лявата лакътна става и лявата подбедрица,
на гръдната мускулатура около счупените ребра, от вътре на коремната стена, от
вътре на меките черепни покривки. Охлузвания по лицето, гръдния кош, гърба,
горните и долните крайници. Описаните травматични увреждания са причинени от
действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане с или върху такъв,
както и от неговото тангенциално действие и е възможно да се получат по начина,
който се посочва от свидетелите, а именно при падане на тухлена стена и удар от
същата с последващо притискане към земната
повърхност. Причина за смъртта на И.И.Л. е тежката
гръдно - коремна травма - счупвания на ребра, счупвания на таза двустранно,
разкъсване на пикочния мехур и развилата се като усложнение на счупванията и общото сътресение на тялото мастна емболия в
белите дробове. Описаните травматични увреждания причинени на И.И.Л. според вещото лице са в пряка причинно-следствена връзка
с претърпения на 07.06.2017 година инцидент и настъпилата в последствие смърт
на Л..
На досъдебното
производство била назначена и извършена инженерно - техническа експертиза по
безопасността на труда /т.2, л.34-53/, приета от съда в хода на съдебното
следствие. В заключението, вещото лице сочи,
че въз основа на сключения договор между С.Н. - възложител и „***“ ЕООД,
управлявано от П.К., дружеството имало качеството на строител по смисъла на
цитираната наредба и неговият управител имал всички задължения, визирани в Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, в тежест на строителя. Строителят носи отговорност
за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и
мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка.
От заключението на
вещото лице се установява, че строителните работи са дейност с висок
производствен риск и за тях се налага ежедневен инструктаж на работниците и
служителите /Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Юридическите и
физическите лица, които самостоятелно наемат работници или служители по трудово
правоотношение, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия н труд,
както и на работещите, така и на всички останали лица, като носят отговорност
за изпълнение на задълженията си. Извършваната дейност съставлява източник на
повишена опасност.Източник на повишена опасност представляват такива занятия
или дейности, при които най-малкото незнание или немарливо изпълнение на
занятието или дейността създава опасност за живота и здравето на работещите или
на други лица.
В хода на
разследването била назначена и извършена комплексна съдебно строително- техническа
експертиза по безопасността на труда /т.2, л.78-102/ В заключението си вещите лица посочват, че строително-монтажните
работи изършани на обектите са дейности с висок
производствен риск, за което се изисква работещите на строителния обект да
бъдат инструктирани всеки ден, като този ежедневен инструктаж се документира.
Строителят на обекта „***” ЕООД е следвало да осигурява необходимата
организация по изпълнение на строителните работи, като контрол се възлага на
техническия ръководител на обекта. Вещите лица посочват, че строителят е
разпоредил да се вкопае основата на западната стена откъм вътрешната част, с
цел армировката на плочата да застъпи и стената. Предвид, това, че западната
стена, която е била дълга 8 м. и е била разделена на две, за да се налее
бетонна колона, същата е загубила устойчивост и вследствие на вибрациите от
ударите при подкопаване на стената, същата
Съдът
възприема и кредитира при постановяване на присъдата си депозираните заключения
на назначените в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство
експертизи, като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит
в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на приложените
по делото писмени и събрани гласни доказателства.
При
така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка, съдът приема, че с деянието си подс. П.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.123,
ал.4, пр.1 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 07.06.2017 г. в гр. С., обл. П., в качеството си
на управител на „***“ ЕООД - с.Д., общ. К., обл. П.,
с ЕИК ***и технически ръководител на строителния обект: „Пристройка и
преустройство на жилищна сграда с ид. ***./, находящ се в гр.С., ул.“***,, № 9, е причинил смъртта на
работника И.И.Л. ***, поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност - строително-монтажни работи /СМР/,
представляващи източник на повишена опасност, като нарушил разпоредбите на:
- чл.16, т.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ, бр.37 от 04.05.2004г./: „Строителят предприема съответни
предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна
якост или временна нестабилност на строителната конструкция",
- чл.26, т.1, т.4, т.8,
б.“а“ и т.9, б.“а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи/ обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004г./: като „ Техническият
ръководител:
т. 1
изпълнява и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд;
т. 4 провежда инструктаж по ЗБУТ на
ръководените от него работещи;
т.
8 контролира:
а)
Планирането и безопасното извършване на разрушаване на сгради и съоръжения чрез
предприемане на подходящи предпазни мерки, методи и процедури.
т. 9 осигурява:
а) Прекратяване на работата и извежда всички
лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато
има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им, или когато
са налице условия, при които се изисква спиране на работа “,
- т.1.1 на т.1 от
Приложение № 2 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, /обн.ДВ, бр.37 от
04.05.2004г., относно специфичните изисквания за осигуряване на безопасност и
здраве при изпълнение на видовете СМР:
Изграждане на стоманобетонни конструкции.
Подготовка за изпълнение.
1.1. Преди
започване на кофражни, армировъчни и бетонови работи техническият ръководител
осигурява безопасното им изпълнение, като взема подходящи мерки за предпазване
на работещите от възможни рискове,
- т.1.4 на т.1 от Приложение № 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март
2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ,
бр.37 от 04.05.2004г./, относно специфичните изисквания за осигуряване на
безопасност и здраве при изпълнение на видовете СМР, които като строител е
следвало да спазва:
т.1 Разрушаване на сгради и съоръжения
т.1.4 Работещите по разрушаването на сгради или съоръжения трябва да са
специално инструктирани и обучени за работните процеси, които ще изпълняват
ръчно или с машини, като
подсъдимият, след деянието, е направил всичко, зависещо от него за спасяван на
пострадалия.
Съдът прие, че в конкретния случай
са налице основания деянието извършено от подс.П.К.
да се квалифицира по привилегирования състав на престъплението, доколкото по
делото са налице доказателства, че след деянието, е направил всичко, зависещо от него
за спасяване на пострадалия. От събраните по делото доказателства се
установява, че след срутването на стената и затрупването на пострадалия Л., подс.К.
веднага е извикал на св.С. да се обади на телефон 112 за помощ и започнал да
освобождава тялото на пострадалия от падналите върху него отломки, а след това
организирал и участвал в пренасянето на тялото на пострадалия до пристигналата
линейка на Бърза помощ. Поради това, съдът и призна подс.К.
за виновен в това, че е осъществил състава на престъплението по чл.123, ал.4, пр.1
вр. с ал.1 от НК. В конкретния случай подсъдимият
е предприел приживе на пострадалия И.Л., предвид обстоятелството, че последният
е бил в изключително тежко състояние и всяка непрофесионална помощ би могла да
има отрицателен ефект, всичко зависещо от него за спасяването му. Още повече,
че и самият подсъдим е бил с наранявания от срутването. Според преобладаващата
съдебна практика по приложението на привилегированата норма, същата е
предвидена с цел да се осигури адекватна помощ /в случая разчистване на
отломките от падналата стена и освобождаване на тялото на пострадалия/ и бързото
придвижване до компетентна помощ, за да се използва всякаква възможност за
своевременно лекуване или за спасяване на живота. Въпросът дали деецът след
деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяването на пострадалия, се
преценява конкретно с оглед на обстановката, характера на действията, които е
извършил сам или чрез другиго, конкретните възможности на виновния и
състоянието на пострадалия. На следващо място, действията на виновния трябва
обективно да са насочени към спасяване живота на пострадалия и субективно
същият да съзнава, че оказва такава помощ. Следва да се добави, че в конкретния
случай действията по спасяване са били и необходими и навременни, тъй като са
извършени приживе на пострадалия приживе. И.Л. е починал по късно в болницата.
Щом след
деянието, подсъдимият К. е направил всичко, зависещо от него за спасяван на
пострадалия, приложението на привилегирования състав на по чл.123, ал.4 от НК не може да се откаже, въпреки че смъртта е настъпила скоро след деянието и е
била неизбежна с оглед характера и тежестта на причинените травми. В тази
насока е основателно и искането на защитата и представителя на обвинението.
Обект на престъплението по чл.123 от НК са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото
здраве и физическата цялост на личността и гарантиращи правото на живот. От обективна страна деянието е
извършено и от двата подсъдими чрез бездействие допускайки нарушения на
законодателството уреждащо здравословните и безопасни условия на труд. От
обективна страна за причиняването на смърт при
професионална непредпазливост е характерно, че изпълнителното деяние е елемент
от упражняването на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност. От тази категория са занятията или дейностите,
при които “и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или
дейността създава опасност за живота или здравето на други лица и които създават
голям риск от увреждане на хората.Това са както дейности на пряко изпълнение,
така и всяка дейност от организационен, ръководен или контролен характер,
когато правилното й извършване е свързано с правилното ръководство,
организацията и контрола на същата. Поради факта, че занятията или дейностите
са източник на повишена опасност, те са правно регламентирани. Тези
правила, осигуряват безопасно упражняване или поне
свеждат до минимум риска от увреждане на хората при упражняване на занятието
или дейностите, с оглед на което, за да е налице престъпление по
чл.123,ал.1 от НК от обективна страна е необходимо, изпълнителното
деяние да нарушава норма от действащ нормативен акт, с който се
уреждат правилата за безопасност, което нарушение или пряко въздейства върху
пострадалия и по този начин причинява смъртта му или пък въздейства върху
условията за безопасно упражняване на занятието или дейността, поради което е в
пряка причинна връзка с настъпването на смъртта.
Друг характерен белег на
това престъпление от обективна страна е, че субект на престъплението може да
бъде както прекият извършител на занятието или дейността, така и лице, което
има нормативни задължения във връзка с тяхната организация и контрол./вж.П
2-79-Пл.,т.1 и 2/
От субективна страна
престъплението по чл.123, ал.1 от НК се осъществява по непредпазливост и в
двете й форми- престъпна самонадеяност и небрежност
В конкретния случай от
събраните по делото доказателствени материали – обясненията
на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, както и от съдебно
медицинската, химическа и техническите експертизи, по несъмнен начин се
установяват съставомерните от обективна страна
признаци на престъплението по чл.123,ал.1 от НК. Безспорно
извършването на строителни и монтажни работи, както в случая извършването
преустройство на част от стара сграда и инкорпорирането на запазените елементи
в нова такава, чрез прорязването и подкопаването на една от трите запазени стари тухлени стени от изток, запад и север и неукрепването
им до изпълнение на арматурните работи и наливане на бетона на плочата и
колоните на строежа е правно регламентирана дейност.
Безспорно е установено, че смъртта на пострадалия Л. е настъпила вследствие на
упражняваното от него професионално занятие – строително монтажна дейност при
необезопасени условия, изразяващи се в прорязване, подкопаване и неукрепване на
запазени стени от старо строителства, работа без проведен инструктаж, обучение
и ползване на предпазни средства. Тази професия несъмнено представлява източник
на повишена опасност с оглед спецификата на конкретните условия, при
които е осъществявана, поради което и най-малкото незнание или немарливо
изпълнение създава опасност за живота или здравето на работниците. Също така е
безспорно установено, че при осъществяване на посоченото занятие, опасността е
произтичала не само от естеството на работата, но преди всичко от
неподсигурената й безопасност, в резултат на което част от
прорязаната и покопана стена се срутва върху пострадалия. В случая по несъмнен
начин се установи, че грижа на работодателя е да създаде всички необходими
условия за предпазване на работниците, както и
задължителните обучение и инструктаж, което не е сторено. Установи
се, че това обстоятелство се дължи на липсата на правилна организация,
ръководство и контрол на управляваната от него дейност, с оглед
на което, независимо от факта, че пострадалият е
притежавал необходимата квалификация за изпълнение на преките си задължения, се
е стигнало до фаталния инцидент. Това, че не са спазени съответните съществуващи
нормативни изисквания, осигуряващи безопасността на условията, при
които се осъществява полагания труд, е резултат от бездействието на
подсъдимия, тъй като той е лицето, което е следвало да ги
подсигури в съответствие с организационните и контролни
си правомощия, произтичащи от качеството му на управител
и собственик на „***“ ЕООД - с.Д., общ. К., обл. П.,
с ЕИК ***и технически ръководител на строителния обект. Установено е също, че в
резултат на неизпълнение на нормите, уреждащи правилата за
безопасност на полагания труд, бездействието на подсъдимия К. е в
пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия Л.. Това се
потвърждава и от заключението на приетите от съда съдебно-медицински и съдебно
технически експертизи.
Следва да се остави без
уважение възражението на защитата, че не следва да носи отговорност, така както
е привлечен като обвиняем и предаден на съд в три качества - като
работодател, строител и като технически ръководител.
На строителния обект
подсъдимият ръководил работния процес и разпределял задачите между работниците.
Дружеството, на което П.К. бил управител, било работодател на пострадалия Л.,
тъй като Л. бил нает на работа като строителен работник и му е било възложено
извършването на конкретна работа, за която е следвало да получи възнаграждение.
Ето защо подсъдимия носел отговорност за наетите от него работници и имал
нормативните задължения по организация, ръководство и контрол на строително -
монтажните работи. Той следвало да извърши оценка на риска за безопасност и
здравето на работещите в обекта, да планира и приложи подходящи мерки за
безопасност, да осигури защита на работниците от рискове, произтичащи от
недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция. Подс. К. като технически ръководител бил длъжен да
изпълнява и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд.
По
смисъла на Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи: „Строител” е лицето определено в ЗУТ, което самостоятелно
наема работещи по трудово правоотношение. Подс. П.К.
е бил нает за монтажни и строителни дейности и строеж с изграждане
на сградата, чрез инкорпориране в нея на запазени елементи от стара сграда,
като изпълнител на проекта е дружеството на подсъдимия. Между дружеството на
подсъдимия и С.Й. Н. ***
качеството му на възложител, бил сключен договор строително – монтажни и ремонтни
дейности, свързани с изграждане на
обект „Пристройка и преустройство на жилищна сграда в УПИ *** по плана на град С.,
с адрес гр.С., обл.П., ул.“***“ №9, като дружеството
на подсъдимия се явява и строител по смисъла на ЗУТ, съгласно чл.
63 от ЗУТ. Това си качество подсъдимият е имал съобразно Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, за неизпълнението на които, намиращи се в причинно -
следствена връзка със случилата се трудова злополука, той носи наказателна
отговорност.
Подсъдимият К. е нарушил
разпоредбата на чл.16, т.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ, бр.37 от 04.05.2004г./, защото като строител не е предприел съответни предпазни мерки за защита на работещите от
рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на
строителната конструкция, в частност не е предприел мерки по укрепване на
прорязаната и покопана съществуваща стена, част от която в последствие се е
срутила върху пострадалия Л..
По
делото е приложен техническия инвестиционен проект за посочения по-горе
строителен обект и разработен План за безопасност и здраве, в който е посочено,
че според категорията на строежа и малкия обем на обекта, координатор по
безопасност и здраве за етапа на изпълнение следва да бъде техническият
ръководител на обекта, а именно подс. П.К.. В
Заповедната книга на строежа под № 1/10.05.2017 г., като Техническия
ръководител на обекта бил посочен подс. П.М.К.,
строителен инженер по професия. Като технически ръководител той следвало да
осъществява техническото ръководство на съответния обект, като една от
основните му отговорности била да отговаря за безопасността на труда на обекта
и за противопожарната безопасност. Именно в това му качество К. е нарушил и разпоредбата
на чл.26, т.1, т.4, т.8, б.“а“ и т.9, б.“а“
от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи/ обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004г. и не е изпълнил и контролирал спазването на изискванията
за здравословни и безопасни условия на труд, като не е провеждал инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работещи, не е контролирал
планирането и безопасното извършване на разрушаване /прорязване и подкопаване/ на
част от сграда чрез предприемане на подходящи предпазни мерки, методи и
процедури, не е осигурил прекратяване на работата и извеждане на всички лица от
строителната площадка когато след прорязването и подкопаването на стената вече
е имало сериозна и непосредствена опасност за здравето и живота на работниците
му и не е спрял работата до обезопасяване на стената.
В това му качество подс. К. е нарушил и
разпоредбата на т.1.1 на т.1 от Приложение № 2 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2 от
22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи, /обн.ДВ,
бр.37 от 04.05.2004г., относно специфичните изисквания за осигуряване на
безопасност и здраве при изпълнение на видовете СМР, отнасяща се до изискванията
при изграждане на стоманобетонни конструкции, като преди започването на
кофражните, армировъчни и бетонови работи по процесния
обект, като техническият ръководител не е осигурил безопасното им изпълнение и
не взел подходящи мерки за предпазване на работещите от възможни рискове.
П.К. е нарушил и разпоредбата на т.1.4 на т.1 от Приложение № 6 към чл. 2,
ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи /обн.ДВ, бр.37 от 04.05.2004г./, относно
специфичните изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при изпълнение
на видовете СМР, които като строител е следвало да спазва. Разпоредбата
предвижда, че работещите
по разрушаването на сгради или съоръжения трябва да са специално инструктирани
и обучени за работните процеси, които ще изпълняват ръчно или с машини. По
делото се установи по безспорен и категоричен начин, че подс.К.
не е изпълнил тези си задължения.
Окръжният
съд счита, че подс.П.К. на инкриминираната дата, не е
допуснал
нарушение на правилата по: чл.16, т.1, б. “б“ от Наредба №
2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ, бр.37 от 04.05.2004г./; чл.26, т.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи/ обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004г./; т.1.5
и т.1.7 на т.1 от Приложение № 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март
2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ,
бр.37 от 04.05.2004г./ и по чл.19, ал.1, вр. с чл.14,
ал.1 и ал.2 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд /Доп. - ДВ,
бр. 76 от 2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 7 от
2012 г./ На първо място част от посочените норми, макар и да са нарушени,
тяхното нарушение няма пряка причинно следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. На следващо място въпреки, че в
обвинителния акт прокуратурата е инкриминирала тези нарушение, същевременно не
ги е обвързал с конкретни действия или бездействия на подсъдимия. Никъде в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е отразено в по какъв начин
подсъдимият е нарушил тези разпоредби и каква е тяхната връзка с настъпилия противоправен
резултат. Освен това част от посочените норми съдържат задължение за
внимание към спазване на определени правила като обща категория към участници в
дейност, подобна на инкриминираната, но не съдържат императивно правило за
поведение, а само общо изискване да не се поставя в опасност живота и здравето
им и не може да се счете, че нарушаването на това общо правило е в причинна
връзка с настъпилия резултат. По делото се установи по беспорен
и категоричен начин, че преди подс.К. и неговите работници да започнат работа по обекта,
собственост на С.Й. Н., последният организирал разрушаването на съществуващата сграда
до състоянието от което е следвало подсъдимият да започне строително-монтажни
дейности по изграждането на новата постройка. Същевременно с обвинителният акт
на подсъдимия се вменява да е нарушил част от посочените разпоредби именно при
разрушаването на старата сграда. Дейността по разрушаването на старата
постройка не е извършвана от дружеството на подсъдимия и той не следва да носи
отговорност за тези действия. Поради изложеното подс.
П.К. следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение
да е нарушил правилата по посочените норми.
От субективна страна
деянието на подсъдимия е извършено по непредпазливост под формата на
небрежност. Безспорно подсъдимият П.К. не е предвиждал, нито пък е
целял смъртта на пострадалия, но е бил длъжен и е могъл да я предвиди. На
практика задълженията за предвиждане на възможния резултат произтичат от
разпоредбите на множеството посочени по–горе нормативни
актове, който съдът е приел, че е нарушил. Предвид обстоятелството, че
ръководеното от подсъдимия занятие на фирмата включва извършване на работа с
повишена опасност, това са правилата, които уреждат необходимите
условия за осигуряване безопасност на труда. Именно тези правила
подсъдимият е бил длъжен да познава, като е имал обективната
възможност да подсигури тяхното изпълнение .
За
престъплението по чл.123,
ал.4, пр.1 вр. с ал.1 от НК, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до три години.
Съобразявайки степента на обществена
опасност на конкретното деяние, личността на подс.П.К.
и най-вече за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът е на
становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.
54 от НК, при баланс на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха чисто съдебно минало на
подсъдимия, признаването на вината, проявеното разкаяние и изразеното съжаление за случилото се,
което съдът приема, че е искрено, добрите характеристични данни,
ангажираността му към семейството на пострадалия. В противовес на посочените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът отчете като отегчаващо такова, че с поведението
си е изложил на опасност живота и здравето на повече от един човек. Предвид на
изложеното съдът намери, че наказание в размер на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода съответства напълно на обществената опасност на деянието и на личността на дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността и
обстоятелства и в достатъчна степен ще допринесе за реализиране целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Налице са всичките законови предпоставки
визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и според съдебния състав
изтърпяването на така наложеното на подс. П.М.К.
наказание от ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, следва да бъде
отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила. Съдът е на мнение, че с отлагане
изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна
степен поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия, както и спрямо
останалите граждани и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. При
определяне начина на изтърпяване на наложеното наказание следва да се отчете
във всеки конкретен случай поведението на виновния, в случая подс.К. и данните за личността му. Съдът намира, че в
конкретния казус не са налице обстоятелства, които да говорят за по-висока
степен на обществена опасност на самия деец. Напротив, не е осъждан, а след деянието, е направил
всичко, зависещо от него за спасяван на пострадалия. Ето защо, съдът е на становище, че наложеното наказание от пет месеца
лишаване от свобода спрямо подс.К., отложено за
изпълнение с подходящия изпитателен срок от три години, в пълна степен ще
изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по смисъла на чл.36 от НК.
С
оглед изхода на делото, съдът постанови веществените доказателства приложени по
делото - 1 брой компакт диск, предоставен от „РЦ - 112“ – гр.
Кърджали, находящ се в том 3, л.2 от досъдебното
производство и черен тефтер на л.114 от делото, да останат по делото и да се
съхраняват до неговото унищожаване, а веществените доказателства приложени по
делото - документи, иззети с протокол за претърсване и
изземване от 07.06.2017г.: 1бр. червен класьор, съдържащ документи на „***“
ЕООД, 1бр. синя папка, съдържаща документи и записки по обекти, 2бр. тефтери -
син и черен, 2 бр. листа - формат А4 - запечатани с тиксо
в полиетиленов черен чувал, да се върнат на подс. П.М.К. след
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
Съдът осъди подс. подс. П.М.К. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив направените по
делото разноски в размер на 2213.51 лв. /две хиляди
двеста и тринадесет лева и петдесет и една стотинки направени в хода на досъдебното и съдебното
производство. Подс. К.
беше осъден да заплати на частния обвинител Н.И.В. направените от нея разноски по
делото в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Причина за извършване на престъплението се
явява незачитането на нормите относно безопасността на труда и
по-конкретно нарушенията от страна на подсъдимия на обществените норми,
гарантиращи здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строително - ремонтни работи.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: