Решение по дело №129/2021 на Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 154

Габрово, 12.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :      СВЕТЛОЗАР  РАЧЕВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:      ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

                                                                                                ДАНИЕЛА  ГИШИНА

                                                                                               

при секретаря Радослава Кънева и с участието на прокурор Ж. Шикова от  Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 129 от 2021 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ касационна жалба с вх. № СДА-01-1486 от 17.08.2021 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура, национално ТОЛ управление“, против Решение № 56 от 7.07.2021 г. на Районен съд Севлиево /РСС/, постановено по н.а.х.д. № 160 от 2021 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна и потвърждаване на отменения с него ЕФ, с който на П.И.Е. с ЕГН: **********, е наложена глоба на стойност от 300.00 лв. и е постановено заплащането на такса в размер на 10.00 лв.

Нарушението, за което е наложена санкцията, се изразява в следното:

На 27.02.2020 г., в 13.58 ч., е установено нарушение, извършено с ППС лек автомобил, описано в ЕФ, с обща техническа допустима максимална маса 1915, две оси, категория Евро 3, в Община Севлиево, на посочен пътен участък, като за това ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ за категорията превозно средство. Нарушението е установено с техническо средство – елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Собственик на ППС санкционираното лице. Нарушението е по чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, а санкцията – глоба в размер на 300.00 лв., е наложена на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от същия закон.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е счел, че АНО на санкционираното лице е ангажирана по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Според действащата към момента на извършване на нарушението разпоредба на чл. 139, ал. 5 от този закон движението на ППС по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. В тази връзка чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда таксата за ползването на пътната инфраструктура /винетна такса/, която се заплаща за преминаването по републиканските пътища, която такса дава право на ППС да ползва за определен срок посочената в тази разпоредба категория пътища. От представеното копие на фискален бон се установява, че на 12.02.2020 г. жалбоподателят е заплатил винетна такса в размер на 97.00 лв. в бензиностанция Петрол, гр. Ловеч, като преди заплащането й е попълнил саморъчно декларация за активиране на електронната винетка, в която е посочил рег. номер на автомобила си – *****. Според чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на ППС, след правилно деклариране на регистрационния му номер, категорията и периода на валидност и важи само за ПС, чийто рег. номер правилно е бил деклариран от собственика /ползвателя/ му. В случая видно от посочената декларация, жалбоподателят правилно е декларирал рег. номер на автомобила си, но при заплащането на дължимата сума операторът в бензиностанцията неправилно го е изписал, като е посочил, че се заплаща годишна винетка за автомобил К3 с рег. № *****, вместо за такъв с рег. № *****. Грешката, допусната от оператора на бензиностанцията не следва да се вменява във вина на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че нарушение не е налице, поради липса на вина, то не е осъществено от субективна страна. В случая не може да намери приложение нормата на чл. 10а, ал. 3а от ЗП,  относно рег. номер на ППС, предвиждаща отговорност за собственика/ползвателя при погрешно декларирани данни т.к. жалбоподателят правилно е декларирал тази информация. Освен това нормата е нова, влязла в сила след извършване на твърдяното нарушение. Нормата изрично предвижда и умисъл, какъвто в случая не е налице. По тези съображения първоинстанционният съд е отменил процесния ЕФ.

В законния срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като намира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилно е приложена нормата на чл. 11 от НК, като съдът е обсъдил само умисъла, но не и непредпазливостта, като форма на вина, а тя е приложима за всяко административно нарушение, освен когато изрично законът не изисква наличие на умисъл за отчитане на наличието на вина. Отговорността при неправилно посочени данни за ППС при закупуване на електронна винетка е изцяло на собственика/ползвателя. При неправилно декларирани данни се счита, че за ППС не е заплатена винетна такса. За валидното плащане на същата е от значение единствено въвеждането на коректни данни по отношение на автомобила, за която ще се ползва плащането, като жалбоподателят е нарушил директно правна норма.

Жалбата е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

По касационната жалба е депозиран писмен отговор на ответника по нея, с който той я оспорва. Страната набляга на факта, че в подадената саморъчно попълнена декларация са вписани верни данни за автомобила и вината за некоректното им въвеждане в системата не е негова, което изключва не само умисъла, а и непредпазливостта. 

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответната страна се представлява от адв. К., която оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна.

АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, притежава всички необходими реквизити. В него нарушението е описано така, както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството на обвинението.

Процесното НП е издадено също от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона компетентност. То също съдържа всички, предвидени от законодателя, задължителни реквизити.

Съгласно сочените като нарушени норми на чл. 139, ал. 5 и 6 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство. Според цитирания чл. 102, ал. 2 от същия нормативен акт собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Като санкционна е приложена нормата на чл. 179, ал. 3 от същия закон, според която водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300.00 лв. 

Пред районния съд е установено по несъмнен начин, че действително към датата 27.02.2020 г. не е била налице закупена и издадена винетка за автомобил с рег. № *****. Не се спори и че именно санкционираното лице е управлявало това МПС по път от пътната мрежа, за който е било необходимо заплащане на винетна такса. Собственик на автомобила е същото лице – П.И.Е.. По делото е приложена Декларация за активиране на електронна винетка от 12.02.2020 г. на същия лек автомобил, с правилно посочен рег. номер, подадена от Е. и получена от служител с посочени в същата имена. Таксата е и заплатена, като на винетката погрешно е записан друг рег. № *****. Очевидно е допусната техническа грешка при изписването и въвеждането на номера, но не от декларатора и собственик на автомобила, а от оператора, получил плащането и въвел номера в системата. В случая не става въпрос за липса на умисъл от негова страна при извършване на нарушение, а за липса изобщо на вина, вкл. небрежност, т.к. той не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че служител в обекта ще допусне неволна техническа грешка, заменяйки една от цифрите на държавния контролен номер на автомобила му, въпреки правилно попълнените данни от собственика в декларацията. Липсата на вина съставлява и липса на елемент от фактическия състав на деянието, поради което правилно първоинстанционният съд е счел, че такова не е налице и Е. не следва да носи административно наказателна отговорност за него.

С оглед на така изложеното АСГ намира, че касационната жалба е неоснователна и оспореното с нея първоинстанционно съдебно решение следва да бъде оставено в сила като мотивирано и законосъобразно.

Неоснователно се явява искането на процесуалния представител на ответната страна за заплащане на разноски, т.к. по делото пред настоящата съдебна инстанция не е доказано договарянето и заплащането на такива. В представения договор за правна защита и съдействие не е уговорена такава сума, а в представения списък с разноски е отразена сумата от 300.00 лв., които се претендират на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗА, но не са представени доказателства за наличието на тази хипотеза. Още повече, че пред първа инстанция адвокатски хонорар е бил договор и заплатен, видно от представения пред нея договор, поради което следва да се приеме, че не са налице основания за приложението на тази правна норма. По тази причина и съдът не следва да присъжда разноски в полза на ответника.

 

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА по жалба с вх. № СДА-01-1486 от 17.08.2021 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура, национално ТОЛ управление“, Решение № 56 от 7.07.2021 г. на Районен съд Севлиево /РСС/, постановено по н.а.х.д. № 160 от 2021 г. по описа на същия съд, с което е отменен ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с който на П.И.Е. с ЕГН: **********, е наложена глоба на стойност от 300.00 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и е постановено заплащането на такса в размер на 10.00 лв.

           

Решението е окончателно. 

           

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                               

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                       

 

                                                                                                             2.