№ 28681
гр. София, 04.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110138830 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. Й. ЕГН
********** с която предявяват установителни искове за прогласяване нищожността на
договор за кредит и договор за предоставяне на гаранция.
Ищецът твърди, че се намира в договорни отношения с ответника – кредитор.
Представена е декларация по чл.83 ГПК, която обуславя извода на съда, че искането
по чл.83 ГПК е основателно.
СРС намира, че делото е подсъдно на Районен съд – град Дулово, поради следното.
От служебно изготвена справка е видно, че постоянният и настоящ адрес на ищеца е
рамките на община Дулово, село Върбино .
Разпоредбата на чл.113,ал.1 ГПК предвиди местна подсъдност на исковете на и
срещу потребители да се предявяват по настоящ адрес на потребителя, а ако липсва настоящ
адрес, то същият иск следва да се предяви по постоянен адрес на потребителя. Съгласно
§ 13,т.1 ПЗР на ЗЗП, "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност“.
Предвидената подсъдност по спорове, уредена в разпоредбата на чл.113 ГПК
следва да се тълкува съобразно целта на закона като уреждаща местната подсъдност на
всяко исково производство, развиващо се между потребител и търговец/доставчик, както и
по отношение на всеки иск, с който се цели установяване на наличие или липса на
потребителско правоотношение, на право или задължение във връзка с него или относно
точното им изпълнение (арг. опр. 95/05.02.2010 г. -ч. т. д. 70/2010 г. -ІІ т. о., опр.
802/02.03.2011 г. ).
Сочената разпоредба въвежда легална дефиниция на понятието „потребител“, като
съдът намира, че ищецът, страна по соченото правоотношение, е и „потребител“ по
смисъла на чл.113,ал.1 ГПК.
1
Хипотезата, при която следва да се обоснове подсъдност на СРС, е ако
принудителното изпълнение се осъществяваше от съдебен изпълнител в рамките на този
съдебен район. Тук е моментът да се посочи, че и принудителното изпълнение се
осъществява в рамките на съдебния район на РС – Дулово.
Ето защо, производството следва да се прекрати и делото да се изпрати на РС –
Дулово, след освобождаване на ищеца от държавна такса.
При тези мотиви, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ищеца от заплащане на държавна такса.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№38830/2025г. по описа на СРС и ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Районен съд – град Дулово.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от получаване му от ищеца
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2