Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 17.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7438 по
описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №126564
от 18.06.2020г., постановено по гр.дело №1733/2020г. по описа на СРС, ГО, 62
с-в, е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.59 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ц.Г.Д. с ЕГН********** дължи на "Т.С."ЕАД с ЕИК********
сумата от 931,05лв.- стойност на доставена топлинна енергия за имот (магазин за
хранителни стоки с фурна) на адрес гр.София, ул.“********за периода от м.08.2016г.
до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 25.09.2019г. до окончателното
изплащане, сумата от 199,14лв.- мораторна лихва за периода от 01.10.2016г. до 03.09.2019г.,
сумата от 27,34лв.- цена на услуга дялово разпределение за горепосочения период
и сумата от 6,12лв.- мораторна лихва върху задължението за дялово разпределение
за периода от 30.09.2016г. до 03.09.2019г. Ответницата Ц.Г.Д. е осъдена да заплати
на ищеца 75лв. разноски по заповедното производство и 75лв. разноски по исковото
производство.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответницата
Ц.Г.Д.. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с
материалния закон и е необосновано. Твърди, че имотът е ползван от друго, трето
за спора лице (наемател на имота), на чието име са издавани фактурите и
изравнителните сметки за процесния период. Ето защо моли решението да бъде отменено,
а предявените срещу нея искове- отхвърлени изцяло. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна. Твърди, че ответницата дължи стойността на
потребената топлинна енергия в качеството си на собственик. Моли решението да
бъде потвърдено и претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но
неправилно по следните съображения:
По делото не се оспорва, а
и от представените писмени доказателства се установява, че ответникът е
собственик на процесния имот.
Не се оспорва и фактът, че за процесния период не е сключен писмен договор за
доставка на топлинна енергия, както и твърдението на ищеца в исковата молба, че
в случая се касае за "небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ по
аргумент от противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр. 54 от
2012г./. Предвид това качество на ответника обстоятелството, че същият е собственик на процесния топлоснабден
имот, не е достатъчно за обосноваване на извод за съществуването на облигационно правоотношение по договор
за търговска продажба на топлинна енергия на основание чл.153, ал.1 ЗЕ, където
е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост са клиенти на ТЕ. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3
ЗЕ, въвеждаща писмената форма за действителност на договорното правоотношение
между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди /стопански нужди/, е императивна- установеното в нея правило е
задължително и не може да бъде дерогирано от страните. Доколкото за процесния
период между страните не е налице писмен договор за доставка на ТЕ за небитови
нужди, ползването на топлинна енергия от "небитов клиент" принципно е основание да бъде
направен извод за наличие на имуществено разместване, по силата на което
потребителят се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които
е следвало да направи за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е
обеднил, неполучавайки цената на услугата. Следователно за ищеца е налице
възможността да предяви иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване обаче не е достатъчно да се установи само, че същият е собственик
на процесния имот, а следва също така да се докаже, че именно той е ползвал имота през
исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия,
като по този начин си е спестил разходи. Обогатяването на едно лице се изразява
в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да
понесе. В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът си е спестил разходи за
доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който е
собственик. По делото обаче не са ангажирани доказателства за твърдяното
ползване на процесния топлоснабден имот през исковия период от ответника. Напротив, от представените от ищеца писмени
доказателства може да бъде направен извод, че имотът е ползван от трето за
спора лице. За да е основателна
претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се
установи обогатяването на ответника чрез консумирането на доставена топлинна
енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, което е обусловено от
установяване на факта на ползване на имота. Ищецът следва да установи по реда
на пълното и главно доказване това релевантно за претенцията обстоятелство. При
процесуалното бездействие на ищеца в
тази насока и предвид правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, се налага извод, че съдът следва да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Отнесено към
разглежданата хипотеза това означава, че липсва елемент от фактическия състав
на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а именно- обогатяване от страна на ответника чрез спестяване на разходи за отопление, поради което предявеният иск е неоснователен.
Ето защо
въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното решение следва да
бъде отменено изцяло, а предявените срещу ответника Ц.Г.Д. искове- отхвърлени
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на
делото право на разноски има жалбоподателят- ответник както за първата, така и
за въззивната инстанция. В първоинстанционното и заповедното производство тези
разноски са в размер съответно на 200 лева и 150 лева, а във въззивната
инстанция- 325 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като договорените възнаграждения са
минималните съгласно НМРАВ на ВАдвС.
На основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло решение №126564 от 18.06.2020г., постановено по гр.дело №1733/2020г. по
описа на СРС, ГО, 62 с-в, включително в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК******** срещу Ц.Г.Д. с
ЕГН********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумите: 931,05лв.- стойност на доставена топлинна енергия за имот
(магазин за хранителни стоки с фурна) на адрес гр.София, ул.“********за периода
от м.08.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 25.09.2019г. до
окончателното изплащане; 199,14лв.- мораторна лихва за периода от 01.10.2016г.
до 03.09.2019г.; 27,34лв.- цена на услуга дялово разпределение за горепосочения
период и 6,12лв.- мораторна лихва върху задължението за дялово разпределение за
периода от 30.09.2016г. до 03.09.2019г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.10.2019г. по ч.гр.д. №54274
по описа за 2019г. на Софийския районен съд, 62 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с ЕИК******** да заплати на Ц.Г.Д. с ЕГН********** сумата от 675лв. (шестстотин седемдесет
и пет лева)- разноски за двете съдебни инстанции, както и за заповедното
производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/