РЕШЕНИЕ  

 

№                                     5.11.2012 г.            Град  Пазарджик

 

 

В          И  М  Е  Т  О            Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На  десети октомври  две хиляди и  дванадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:В.Н.               

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело № 710  по описа за   2012  година.

 

Производството е по реда на чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. С чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Предявен е иск от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София община Младост ж.к. „Младост”4 ,бизнес парк София,сграда 14 представлявано от изпълнителния директор Л.Л.П. ,чрез юрисконсулт Ц.Х.Й.  срещу  М.С.И.,с ЕГН ********** ***,в който се твърди,че  ищцовото дружество с  договор за кредит  PLUS-01124308 от 23.11.2007г. е предоставило на ответника заем в размер на  2059.80 лева главница.Сумата, предмет на договора била предоставена на ответника като по този начин БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД било изпълнило задължението си по договора и от този момент на осн. чл.4 от договора за ответника възниквало задължението да погаси заема на 23 равни месечни вноски, всяка  по 130.10 лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема плюс добавка, представляваща печалба на ищеца.Твърди се, че длъжникът М.С.И.  била преустановила плащането на вноските по горецитирания кредит на 20.02.2009г., като към тази дата били погасени 14 месечни вноски. На осн. чл.5, изр. 2-ро от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД било предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски.  По този начин ответникът следвало да изплати заема увеличен с надбавката в размер на 1120.97 лева, представляващ оставащите 9 броя погасителни вноски към 20 март 2009г., към която дата бил станал изискуем в целия му размер. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва - 294.22 лева за периода от настъпване на  предсрочна изискуемост на кредита – 20.03.2009г. до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5600/2011г. по описа на ПРС – 13.12.2011г., или общо сумата в размер на 1415.19 лева.Твърди ищецът,че бил подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано гражданско дело №5600/2011г.,по което била издадена Заповед за изпълнение след което било постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед.

Във връзка с изложеното се  моли, съдът да постанови съдебно решение с което да приеме за установено, че  е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД към ответницата в размер на 979.59 лева, представляваща главница по кредита, сумата в размер на 141.38 лева, представляваща надбавка по чл. 4 от договора,  сумата в размер на 294.22 лева, представляваща обезщетение за забава, на осн. чл. 33 от Закона за потребителския кредит за периода от 20.03.2009г. до датата на подаване на заявлението 13.12.2011г.,  или общо дължима сума в размер на 1415.19 лева, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и направените съдебно деловодни разноски. Претендират разноски и в настоящото производство в размер на 128.30 лева от които 100 лева юрк. възнаграждение и 28.30 лева ДТ.

В едномесечния срок за отговор ответницата не е депозирала писмен отговор. Не е депозиран такъв и от особения представител.

С молба от 8.10.2012г. докладвана в  с.з проведено на 10.10.2012г., ищецът поддържа иска си.

В с.з проведено на 10.10.2012г., назначеният особен представител адв.К. заявява,че иска като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло.Твърди се,че ищецът изобщо не е доказал настъпването на предсрочна изискуемост на дълга,както и неплащането на посоченият остатък от главницата.Твърди се,че надбавката по чл.4 от договора е недължима.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№5600/11 по описа на ПРС,се установява,че ищцовото дружество е подало заявление на 13.12.2011 година и е била издадена Заповед за изпълнение №3652/16.12.2011г.,с разпореждане,длъжникът М.С.И. да заплати на ищцовото дружество сумата  в размер на  979,59 лв. - представляваща  главница за задължение по договор за кредит, ведно   с възнаградителна лихва в размер на 141,38 лв., считано от 20.02.2009г. до 20.10.2009 г.    и мораторна   лихва  за забава  в размер на 294,22лв., считано от 20.03.2009г. до 28.11.2011г.,ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.12.2011 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на 128,30 лв.

По делото е депозиран  договор  за потребителски паричен кредит PLUS-01124308 от 23.11.2007г.,по силата на който ответницата е получила в заем сумата от 2059.80 лева, като следвало задължението да погаси заема на 23 месечни вноски от по 130.10 лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на ищцовото дружество.Към договора са посочени и съответните падежни дати.

Според чл.5 от договора,при забава на една или повече месечни вноски ответницата дължи обезщетение за забава,а според изр.2 „при просрочие на две или повече месечни вноски/считано от втората падежна дата/,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,вкл. всички определени по договора надбавки,ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.

При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

Уважаването на иск с правно основание чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.Новата уредба на ГПК,предвиди този специален установителен иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното производство съществува.Касае се за специален установителен иск,който по силата на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,следва да се счита предявен от момента на подаване на заявлението.

В този смисъл предявеният иск е допустим,подаден в законоустановения срок,но е неоснователен,по следните съображения:

От събраните по делото доказателства,безспорно се установи,че е налице договорна връзка между страните,а именно сключен договор за заем по реда на чл.240 и сл. от ЗЗД.

Ищецът твърди,че на 20.02.2009г.,година ответницата М.И. е преустановила плащанията като до момента била погасила 14 вноски,поради което във връзка с неплащането на две поредни вноски цялото вземане по кредита - остатък плюс надбавки и лихви било предсрочно изискуемо.

Направеното възражение от ответницата,че не е била настъпила предсрочната изискуемост е основателно.

Съдът е разпределил доказателствената тежест с определението си по реда на чл.140 от ГПК,във връзка с което ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване на релевантните факти, което последният не е сторил и като последица искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Доколкото в случая е оспорена изискуемостта и размера на дължимата сума, без да се оспорва наличието на валидна облигационна връзка между страните през исковия период, то ищецът следваше да проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че като страна по съществуващото правоотношение ответницата не  е заплатила две последователни вноски ,чрез СИЕ която да установи точният размер на дължимото.

Недоказването на юридическите факти на които ищецът основава вземането си за исковата главница обуславя извода, че същите не са се осъществили а оттам и извода,че ответникът не му дължи посочената сума на поддържаното от него договорно основание.

При този изход на делото разноски на ответната страна не са дължат,тъй като ням направени такива.

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

                             Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ  иска на  „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София община Младост ж.к. „Младост”4 ,бизнес парк София,сграда 14 представлявано от изпълнителния директор Л.Л.П. ,  чрез юрисконсулт Ц.Х.Й.  срещу  М.С.И.,с ЕГН ********** ***,  с който се иска да се  ПРИЕМЕ за установено по отношение на ответника М.И., че съществува вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в размер на на  979,59 лв. - представляваща  главница за задължение по договор за кредит, ведно   с възнаградителна лихва в размер на 141,38 лв., считано от 20.02.2009г. до 20.10.2009 г.    и мораторна   лихва  за забава  в размер на 294,22лв., считано от 20.03.2009г. до 28.11.2011г.,ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.12.2011 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на 128,30 лв.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи,на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: